РЕШЕНИЕ
№ 760
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501952 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Г. Н. Н. с ЕГН **********; против решение
№ 261715/14,06,2021 г., постановено по гр. д. № 6740/2020 г. на РС Пловдив.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради
необоснованост и противоречие с материалния закон. Сочи, че неустановено в
производството остава твърдението на ищеца водомерът в имота на ответника да е
неизправен или да липсва такъв. Оспорва да са налице основания за извършване
служебно начисляване количествата вода за имота на ответника през процесния
период. На това основание то въззивния съд се иска да постанови решение, с което да
отмени обжалваното и вместо това да отхвърли предявените искове.
Ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.
Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на обжалваното решение.
След преценка на събраните поделото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 124
от ГПК вр. чл. 422 от ГПК. Предявен от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр.
1
Пловдив, ЕИК *********; против Г. Н. Н. с ЕГН **********. От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца суми, за които е издадена Заповед № 10733/05,12,2019
г. по ч. гр. д. № 18893/2019 г. на РС Пловдив; както следва: сумата от 988 лв. –
главница, представляваща цена за консумирана питейна и отведена канална вода,
дължима за периода от 31,05,2018 г. до 25,06,2019 г. за обект, представляващ
апартамент ***в ***, ***; ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от предявяване на заявлението – 20,11,2019 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата от 65,31 лв. – обезщетение за забава за периода от 31,07,2018 г. до 31,10,2019 г.
Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми като счита, че не
са налице основания за извършеното от ищцовото дружество служебно начисляване на
потребените и отведени количества вода през процесния период.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 18893/2019 г., за спорните вземания ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от
ГПК и на ищеца е указана възможността за предявяване на иск за установяване на
вземанията. В предвидения за това срок е предявена исковата молба, по която е
боразувано настоящото производство. Следователно исковете са допустими и следва
да се разгледат по същество.
За да уважи предявеният иск първоинстанционният съд е приел, че по делото
се доказва, че ответникът е бил потребител на услугите, предоставяни от ищцовото
дружество, както и че той не е изпълнил задължението си да монтира измервателно
устройство на водопровода към собствения си имот, поради което за исковия период
му е начислявано служебно количество доставена питейна и отведена канална вода в
претендирания от ищцовото дружество размер.
По делото няма спор относно факта, че ищецат е собственик на описаното по-
горе жилище и като такъв е потребител на услугите за доставяне на питейна вода от
ищцовото дружество. Спорът е какво е доставеното количество и как е извършено
отчитането на това количество питейна вода. В исковата молба ищецът
Водоснабдяване и канализация ЕООД твърди, че е извършвано ежемесечно отчитане
на консумираната питейна вода, като е извършвано записване в съответните книги – т.
нар. „карнети“. Твърди също така, че отчетът е извършван в условията на „
липсващо/неизправно измервателно устройство“, поради което количеството вода е
отчитано служебно, съобразено с броя на живущите в имота. В случая начисляването
било извършено за един човек, но при предвиденото завишаване с по 1 куб. м. на човек
на всяко тримесечие с оглед продължаващото неизпълнение задължението на
потребителя за монтаж на измервателно устройство начислените количества са
стигнали до претендираните размери.
2
От фактическа страна се установява, че с приложените от ищеца фактури в
исковия период е фактурирано различно количество доставена питейна вода, като в
графата показания е отразено „0“ и в графата „разлика“ също е отразено „32“.
Представено е и копие от карнетите за отчитане на вода за процесния абонат за
исковия период, от които се установява, че не са вписвани показания, а е начислявано
количество вода, като в самите карнети е записано, че в имота живее един човек,
заедно с което е записано и „не живее“. Липсват подписи за абонат.
Пред РС са събрани гласни доказателства показанията на св. М. – ***, отчитал
потреблението в процесния имот пред процесния период. Свидетелят сочи, че в не си
спомня добре дали жилището е топлофицирано, както и не си спомня на какво
основание отчитането на количествата вода за имота е извършвано по тарифа – дали
заради липсата на водомер или поради неизправност на измервателното устройство,
или изтичане на срока, за който то е сертифицирано.
По делото е изготвена и приета СТЕ, която се възприема от съда като
обективна и незаинтересовано. Съгласно същата имотът на ответника е водоснабден,
не се установява дали в него има монтирано измервателно устройство, тъй като вещото
лице не е открило никого на адреса и е нямало достъп до жилището.
При така установеното от фактическа страна се правят следните правни
изводи: Безспорно е, че ответникът е потребител на услугите на дружеството за
доставка и пречистване на питейна вода. От представените копия от карнети за
заведени на негово име водомери се установява, че в имота му има регистриран един
водомер. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, твърди че потребителят е ползвал
питейна вода, като количеството не е отчитано поради „липсващ/неизправен“ водомер.
От показанията на инкасатора, водил представените карнети, обаче, такива
обстоятелства не се установяват. Редът за отчитане на ползваната питейна вода и
отведената канална такава е регламентиран в ОУ за предоставяне на услуги от ВиК
оператор гр. Пловдив, които са публично известни и публикувани в сайта на
дружеството, а и са представени по делото. Съгласно въведената процедура в тях,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел,
който може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Разписана е и процедура за
отчитане на доставена вода в случаите на повредено измервателно устройство и на
липсващо такова. В хипотезата на повредено индивидуално измервателно устройство
операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход
за съответния период от предходната година за срока на издаденото предписание за
смяна на измервателния уред. При липса на такъв период се прилага редът, предвиден
за изчисляване на количеството доставена и разходвана вода при липса на
измервателно устройство. Последният ред се определя от това дали жилището е
3
топлофицирано или не. В случаите на нетоплофицирано жилище се начисляват по 5
куб. м. на обитател на жилището.
По делото се установява, че не е извършвано отчитане на реално потребеното
количество вода от страна на ответника, а количествата са отчитани служебно. Липсват
обаче доказателства дали жилището е топлофицирано, дали в него има измервателно
устройство, и ако да – дали е изправно. Наред с това не се установява дали и кога е
издадено предписание за смяна на измервателно устройство. Посочените
обстоятелства, както се изясни, имат пряко значение за определяне начина на отчитане
на количествата вода. При липса на доказателства в тази насока не става ясно въз
основа на какви основания е отчетено количеството вода за жилището на ответника за
процесния период. Затова исковете остават недоказани и следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При това положение обжалваното решение, с което вземанията се признават
за дължими, следва да се отмени и вместо това искът да се отхвърли. По изложените
съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261715/14,06,2021 г., постановено по гр. д. № 6740/2020
г. на РС Пловдив, и И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; против Г. Н. Н. с ЕГН **********
иска да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца суми, за които е издадена Заповед № 10733/05,12,2019 г. по ч. гр. д. №
18893/2019 г. на РС Пловдив; както следва: сумата от 988 лв. – главница,
представляваща цена за консумирана питейна и отведена канална вода, дължима за
периода от 31,05,2018 г. до 25,06,2019 г. за обект, представляващ апартамент ***в ***,
***; ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на
заявлението – 20,11,2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 65,31 лв.
– обезщетение за забава за периода от 31,07,2018 г. до 31,10,2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4