№ 371
гр. Сливен, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРА.НСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. М.а Маринова
Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Стефка Т. М.а Маринова Въззивно грА.нско
дело № 20242200500542 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №825/13.09.2024г. по гр.д.
№3002/2021г. на Сливенски районен съд, с което е осъден Медицински център „Съдов
кардио център“ ООД, гр. Сливен да заплати на „Национален институт за стратегическо
развитие“ ЕООД, гр. София сумата от 9595,76лв. с ДДС, на основание чл. 258 и 266 от
ЗЗД, вр. чл.1 и чл.17, ал.1, б. „в“ от сключен на 28.09.2018г. Договор за консултантски
услуги, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2021г. до окончателното й
изплащане. С Решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на
1383,83лв. и отхвърлена претенцията за разноски на ответното дружество.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство Медицински център „Съдов кардио център“ ООД, гр. Сливен и с нея се
обжалва посоченото решение изцяло.
Дружеството въззивник чрез пълномощника адв. М. П. от АК – Сливен посочва,
че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно,
поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и
необосновано. Липсвали ясни фактически и правни констатации, обуславящи крайното
решение, а изложените били необосновани и неправилни. Съдът неправилно оценил
1
събраните по делото доказателства, като необсъдил възраженията на ответната страна.
Посочва, че по делото не бил установен размера на претендираното вземане, тъй като
липсвали данни какъв е размера на максималната безвъзмездна финансова помощ по
проекта, нито на одобрената финансова помощ, визирани в разпоредбите на чл.17 от
договора. Не било установено и настъпването на изискуемостта на останалите
претендирани вземания. Тези възражения не били обсъдени от районния съд, който
постановил решение при липса на обстоен анализ на доказателствения материал, което
се явявало съществено процесуално нарушение. Посочва, че претенцията се
основавала на проформа фактура, която не е данъчен документ, а само оферта. При
реализиране на доставката следвало да се издаде фактура /чл.113, ал.4 от ЗДДС/.
Ищецът не навел твърдения по делото за издадена от него данъчна фактура. Ищецът
не доказал редовността на счетоводните си записвания, оспорени с отговора на
исковата молба. Задължение за издаване и представяне на фактура ищецът имал по
силата на чл.14 от договора. Нямало твърдения, че такава е представена на ответника.
Вещото лице не можело да събира доказателства. Освен това посочва, че сама по себе
си фактурата не е основание за заплащане, тъй като съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД,
вземането на изпълнителя за извършената работа било дължимо едва след нейното
приемане. Посочва, че представеният по делото протокол от м.10.2018г. удостоверява
само приемането на работата по чл.17, б.А и б.Б. При забава на изпълнителя при
извършване на възложената работа, съгласно чл.20, ал.1 от договора, същият няма да
получи договорената в чл.17, б.В и б.Г сума. Разпоредбата била приложима и при
пълно неизпълнение на договора. Въззивникът посочва, че ищецът е неизправна
страна по договора и има неизпълнено насрещно задължение, поради което
неоснователно претендира възнаграждение за услуги, които не е предоставил.
Посочва, че консултанта се е задължил да извършва и допълнителни консултантски
услуги /чл.8, ал.3 от договора/, както и до предоставя пълни и изчерпателни
консултации по всеки въпрос, свързан с предмета на договора /чл.10 от договора/.
Заявява, че от доказателствата по делото се установило, че възложителят не е получил
никакво съдействие от страна на ищеца – изпълнителя, при отговаряне на искането на
управляващия орган за допълнителни документи и разяснения. Не били представени
никакви доказателства от ищеца за престиране на консултантската услуга и за
приемането й от страна на ответника. С оглед изложеното, дружеството въззивник
моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него
да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза
на производството.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна.
2
В с.з., дружеството въззивник Медицински център „Съдов кардио център“ ООД,
гр. Сливен, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по
пълномощие адв. М. П., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в
нея основания. Счита, че районният съд е извел неправилни и необосновани изводи, а
ищецът не установил какъв е размера на одобрената финансова помощ, с чийто размер
е обвързан размера на последното плащане по договора. Ищецът претендирал
заплащане на услуги, каквито не е извършил. Моли съда да отмени обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата
претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. въззиваемото дружество „Национален институт за стратегическо
развитие“ ЕООД, гр. София, редовно призовано, се представлява от процесуален
представител по пълномощие адв. И. Б. от САК, който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция
разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл.269
от ГПК и констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а с
оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно правните изводи на районния съд, които
са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към
настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и
относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по
този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за заплащане на неизплатена част от
3
възнаграждение на изпълнителя по договор за консултантски услуги, в размер на
9595,76лв., с правно основание чл. 79, вр. с чл.258 и чл.266, ал.1 от ЗЗД /договорът за
консултантски услуги е вид договор за изработка, който има за предмет престиране на
материален или умствен резултат/, ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Договорът за изработка е двустранен, неформален, консенсуален и възмезден
договор. Изпълнението на задълженията на едната страна порА. необходимост от
изпълнение на насрещните задължения на другата страна. С изпълнението от страна на
ищеца на своите задължения по договора за изработка, възниква насрещното
задължение на възложителя – ответника да заплати съответното възнаграждение за
извършеното. Договорът за изработка е винаги възмезден договор по дефиниция.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
е сключен валиден договор за консултантски услуги; че е изпълнил точно
задължението си да предостави основни и допълнителни необходими консултантски
услуги; че възложената работа е приета без възражения от възложителя. Ищецът
следва да установи и изискуемост на претендираното вземане.
В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да плати
уговореното в договора възнаграждение или да установи в условията на пълно и
главно доказване недостатъците на работата, както и че е уведомил изпълнителя за
тях. С отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за неизпълнение на
договора от страна на ищеца, изразяващо се неизпълнение на договорните
ангажименти, предвидени в чл. 8, ал. 1, т. 6 и т. 15 и чл. 8, ал. 3 от договора и
възражение за разваляне на същия.
По делото безспорно е установено, че между страните е сключен на 28.09.2018г.
писмен договор за консултантски услуги относно подготовка и подаване на проектно
предложение и пълна документация за кандидатстване по Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., процедура за подбор на проекти
„Насърчаване на предприемачеството“ за обявената първа конкурсна сесия
/08.10.2018г./. Задълженията на консултанта /изпълнителя/ са подробно описани в чл.8
от договора, като в ал.3 са предвидени допълнителни консултантски услуги при
необходимост, в рамките на Оценка на административното съответствие и
допустимостта и Техническа и финансова оценка на проекта. Срокът на договора, т.е.
предоставянето на консултантските услуги, е до 31.12.2019г., като срокът за услугите
по подготовка и подаване на проектното предложение е до 18.10.2018г., а срокът за
допълнителните консултантски услуги при необходимост в рамките на Оценка на
административното съответствие и допустимостта и Техническа и финансова оценка
на проекта е до 31.12.2019г.
От събраните по делото писмени доказателства е установено изпълнение в срок
4
на основната, поета от изпълнителя /консултанта/, задача – изготвено проектно
предложение и пълна документация за кандидатстване по въпросната Оперативна
програма и внесено проектно предложение. Изпълнението на задачата е удостоверено
с подписите на представители на двете страни в нарочен приемо-предавателен
протокол от 08.10.2018г., съгласно чл.19 от договора. Възражения относно
изпълнението на задачата от страна на възложителя няма направени. Работата е приета
без забележки.
Съгласно чл. 264, ал. 2 от ЗЗД възложителят е следвало при приемането да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилното й изпълнение,
освен ако не се касае за скрити недостатъци. Такива възражения не са направени при
приемането и не се установява несъответствията да са скрити. Недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а порА.т права за него,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД. Отказът да се изплати
дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното
в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. По отношение на
формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал. 1 ЗЗД
не съществува ограничение – това може да стане както чрез възражение за прихващане
със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1
ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по
иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, но в предвидения шест месечен срок съгласно ал. 3 на чл.265
от ЗЗД.
Съдът приема, че с направения с отговора на исковата молба отказ от заплащане
на останалата част от уговореното възнаграждение, ответникът, макар и неясно,
завоалирано прави възражение по чл.265, ал.1, предл. второ от ЗЗД за намаление на
възнаграждението, както и възражение за разваляне по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД. Извън
факта, че възражението за разваляне на договора не е обосновано по никакъв начин,
тъй като не се твърди, че работата е негодна за нейното договорно предназначение
/проекта е подаден по оперативната програма и видно от доказателствата по делото и
одобрен за изпълнение/, то тези две, всъщност взаимно изключващи се възражения, са
направени след изтичане на преклузивния 6-месечен срок и са преклудирани, поради
което и не следва да бъдат разглеждани.
Във връзка с възражението за неизпълнение на договора в частта относно
допълнителните консултантски услуги следва да се посочи, че по делото няма
ангажирани безспорни доказателства относно възникналата необходимост от
предоставяне на такива по смисъла на чл.8, ал.3 от договора, още по-малко
доказателства относно поискването на такива допълнителни услуги и отказа на
консултанта да ги предостави.
5
Единственото писмено доказателство в тази насока е изискването на
допълнителни документи и пояснения от страна на Управляващия орган от
23.12.2019г., но видно от съдържанието на искането, то е свързано с Междинен
технически отчет от 10.12.2019г. Ответникът не ангажира доказателства, от които да се
установява, че това искане касае работата по подаване на проектното предложение
/основната задача на консултанта по договора от 28.09.2018г./ или е във връзка с
оценката на административното съответствие и допустимостта и Техническа и
финансова оценка на проекта /допълнителните услуги по необходимост/. Показанията
на свид. Пенков в тази насока са протИ.речиви, неподкрепени от представените по
делото писмени доказателства, в т.ч. и тези с отговора на исковата молба и съдът не ги
кредитира. Свидетелят посочва, че срокът за представяне на изисканата им
допълнителна информация бил 3-дневен, докато видно от представените от ответника
документи, същият е от 23.12.2019г. до 10.01.2020г. и е удължен по искане на
Медицинския център.
Следва да се посочи, че самият ответник установява, че на 20.11.2019г. е
сключил нов договор за консултантски услуги с друго дружество - „Институт за
регионални изследвания и стратегии“ ООД, гр. Плевен относно предоставяне на
консултантски услуги, свързани с дейностите по управление на проекта за подготовка
и подаване на междинните отчети за изпълнението на проекта на Медицински
център „Съдов кардио център“ ООД, гр. Сливен. Съгласно чл.8, ал.1 и ал.2 от този
договор консултанта извършва услуги по подготовка, систематизация и подаване в
ИСУН на междинните отчети за управлението на проекта, както и подпомага процеса
на подготовката, систематизацията на материалите по междинните отчети по
изпълнението на проекта.
По отношение на този втори договор показанията на свид. Пенков също са
протИ.речиви, тъй като според него договорът е сключен във връзка с исканата от
Управляващия орган уточнения и документи във връзка с първата дейност по подаване
на предложението, а видно от самите указания на Управляващия орган и втория
договор, допълнителните искания са във връзка с дейността вече по управление на
проекта, подадения междинен доклад, която е извън предмета на договора с ищеца, а е
предмет на втория договор, сключен месец преди медицинския център да получи
указанията и преди да подаде междинния отчет. Поради това свидетелските показания
не следва да бъдат кредитирани.
Следователно, анализирайки договора от 20.11.2019г. и дадените от
Управляващия орган указания от 23.12.2019г., съдът намира, че същите касаят изцяло
дейността на втория консултант, сключил договор с ответника - „Институт за
регионални изследвания и стратегии“ ООД, гр. Плевен, тъй като се отнасят изцяло за
т.нар. междинни отчети, които са част от изпълнението на проекта, но не и от
6
дейността по първия договор, отнасяща се до подготовка и подаване на проекта и
евентуално оценка на административното му съответствие и допустимост.
С оглед изложеното, съдът намира, че не е налице твърдяното от ответника
неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца – изпълнител по договора
от 28.09.2018г., в т.ч. и допълнителните услуги по необходимост, извън факта, че
възраженията са преклудирани, като незаявени в срока по чл.265, ал.3 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице втората и третата от посочените
предпоставки на предявения иск, тъй като събраният по делото доказателствен
материал създава сигурно убеждение в съзнанието на съда, че изпълнителят е
изпълнил точно възложената работа, възложителят е приел работата без възражения и
без да е упражнил правата си по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД. Поради това и въведеното от
ответника възражение за виновно неизпълнение на задълженията, регламентирани в
чл. 8, ал. 1, т. 6, т. 15 и чл. 8, ал. 3 от договора, от страна на изпълнителя, е
неоснователно. Както бе посочено, по делото не е установено от носещата
доказателствената тежест страна – ответното дружество, да е отправяно искане до
ищеца – изпълнител за оказване на допълнителни консултантски услуги по смисъла на
чл.8, ал.3 от Договора между тях.
Изпълнението на задълженията на едната страна - изпълнителя, обуславя
необходимостта от изпълнение на насрещните задължения на другата страна –
възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение в пълен размер.
По отношение на извършените плащания, не е спорно че възложителят е
заплатил поетапно възнаграждение на изпълнителя, с изключение на последните 4 % в
срок от одобрената финансова помощ до 5 работни дни от получаване на първо
плащане по проекта. За да възникне задължението на възложителя да плати
останалите 4 % от възнаграждението, предвид клаузите на договора за начин на
плащане – чл. 17, б. „г“, сумата следва да е получена от одобрената финансова помощ
и да са изтекли пет дни от получаване на първото плащане по проекта. В конкретния
случай се установява, че плащането е направено към възложителя, но не и че същият е
заплатил възнаграждението на изпълнителя. Ето защо, съдът намира, че е налице и
следващата предпоставка, а именно изискуемост на претендираното от ищеца вземане
за възнаграждение по сключения договор за консултантски услуги.
Във връзка с възражението на въззивника, че е издадена само проформа
фактура, но не и данъчна такава, следва да се посочи, че видно от заключението на
допуснатата и изслушана от първоинстанционнния съд ССчЕ се установява по
безспорен начин, че ищцовото дружество след процесната проформа фактура е издало
фактура №112/17.11.2023г. за процесната сума от 7996,47лв. без ДДС или 9595,76лв. с
ДДС, с основание окончателно плащане по договор за консултантски услуги от
28.09.2018г. Тази фактура е включена в дневника за продажби към подадените справки
7
декларации по ЗДДС на ищцовото дружество. Вещото лице посочва, че от страна на
ответника изрично му било уточнено, че фактура №112/17.11.2023г. е била получена в
оригинал в счетоводството на ответника, но на другия ден била върната на издателя.
Следователно и тези възражения на въззивника са изцяло неоснователни.
Следва да се посочи, че основанието за заплащане на дължимото договорно
възнаграждение обаче е не издаването на фактура, а извършването на уговорената
работа и приемането й от поръчващия, което по делото е безспорно установено с
годни доказателствени средства. Това е породило задължението на възложителя за
заплащане на уговореното възнаграждение за извършената и приета работа.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба, че не е установен размера на
максималната безвъзмездна финансова помощ по проекта, респ. размера на одобрената
финансова помощ, с които в договора е свързан размера на възнаграждението, следва
да се посочи, че съдът ги намира за неоснователни. В чл.17, ал.1 е посочено, че
размерът на дължимото по договора възнаграждение за консултантските услуги е в
размер на 8,5% от размера на максималната безвъзмездна финансова помощ по
проекта, а в т.А на същата разпоредба изрично е посочен размера на тези 8,5% -
17000лв. без ДДС или 20400лв. с ДДС. Съдът приема, че ясно и точно страните са
посочили точния размер на договорното възнаграждение, а в последващите точки Б, В
и Г е посочен начина на плащане, като е уговорено плащане на части пред отделните
етапи на работа по проекта. Страните не спорят, че плащането, съгласно т.Б и т.В на
чл.17, ал.1 от договора е извършено, като издадените за тези суми фактури са
осчетоводени в счетоводствата на двете дружества и е ползван съответния данъчен
кредит.
Размерът на дължимата по т.Г сума – последното окончателно плащане по
договора, макар и неопределено като точна сума е определяемо. Правилно районният
съд е приел, че размерът следва да бъде определен от съда по реда на чл.162 от ГПК и
го е определил на база посочения процент. Въззивният съд приема, че дължимият като
окончателно плащане размер на възнаграждението по договора следва да се определи,
като от общата дължима сума по т.А /20400лв. с ДДС/ се извадят платените вече суми
/1200лв. с ДДС+840лв. с ДДС+8756,14лв. с ДДС/ и по този начин се получава като
дължима сумата от 9603,86лв. С оглед диспозитивното начало на процеса и забраната
за произнасяне свръх петитум, то иска следва да се уважи в претендирания размер от
9595,76лв. с ДДС.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
уважаване на предявения от ищеца осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, вр. с
чл. 266 от ЗЗД.
Върху главницата следва да се присъди обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
8
С оглед изложеното, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат,
въззивната жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде
потвърден, като правилен и законосъобразен.
Правилно и законосъобразно районният съд е присъдил на ищцовото дружество
в пълен размер сторените от него разноски в първоинстанционното производство.
Отговорността за разноски за въззивното производство, с оглед изхода на
процеса и неоснователността на въззивната жалба, следва да се възложи на
въззивника, като той следва да понесе своите така, както са направени и заплати на
въззиваемото дружество направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в доказания размер от 500лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №825/13.09.2024г.,
постановено по гр.д.№3002/2021г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Медицински център „Съдов кардио център“ ООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: ******* да заплати на „Национален институт за
стратегическо развитие“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
******* сумата от 500лв., представляваща направени във въззивното производство
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9