Присъда по дело №316/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 52
Дата: 23 октомври 2024 г.
Съдия: Даниел Иванов Цветков
Дело: 20241320200316
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 52
гр. В., 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Наказателно дело частен
характер № 20241320200316 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Д. И., ЕГН **********, роден на **** г. в с.
я., общ. Д., обл. В., постоянен адрес: в гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „Л.“ бл. 361,
вх. 1, ет. 12, ап. 69, българин, български гражданин, с висше образование,
вдовец, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че:
Чрез писмо с вх. № 2803/5266 от 11.09.2023г. до Областен управител -
гр. В. е разгласил позорно обстоятелство по отношение на тъжителя С. В. С. -
кмет на Община Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Д., ул. „Г. Д.“
№137, с думите: "При посещението ми в кабинета на кмета на Община Д. през
лятото на 2023г. съшият се обърна към председателя на Общински съвет – Д.,
като му каза - при мен дойде един човек и се оплака, че М. С. му е искал 3000
лв." – престъпление по чл. 147, ал. 1, от НК, поради и което на основание
посочения текст и във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК Съдът го освобождава от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание „Глоба“
в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Съдът ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. И., със снета по делото самоличност
да заплати на С. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „Г. Д.“
1
№137 сумата от 1000.00 /хиляда/ лева представлямваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. И., със снета по делото самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В.
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 40.00
/четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Д. И., със снета по делото самоличност да
заплати на С. В. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Д., ул. „Г. Д.“
№137 направените по делото разноски в размер на: 12.00 /дванадесет/ лева -
държавна такса за завеждане на делото и 400.00 /четиристотин/ лева - за
адвокатски хонорар.
Съдът признава подсъдимия И. Д. И., със снета по делото самоличност
за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т.1 и 2, предл.
второ от НК, а именно, че чрез писмо с вх. № 2803/5266 от 11.09.2023г. до
Областен управител - гр. В. е разгласил позорно обстоятелство по отношение
на тъжителя С. В. С. - кмет на Община Д., ЕГН: **********, постоянен адрес:
гр. Д., ул. „Г. Д.“ №137, с думите: "При посещението ми в кабинета на кмета
на Община Д. през лятото на 2023г. съшият се обърна към председателя на
Общински Съвет – Д., като му каза - при мен дойде един човек и се оплака, че
М. С. му е искал 3000 лв.", поради и което на основание чл. 304 НПК Съдът го
оправдава по така повдигнатото обвинение.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред В.ския
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НЧХД №316/2024 г. по описа на РС – В.

Производството пред РС – В. е образувано по депозирана частна тъжба
от С. В. С. от гр.Д., обл.В.ска, ул. „Георги Д.“ №137 и съдебен адрес гр.В., ул.
„Шести септември“ №5, против И. Д. И. от гр. С., ж.к.“Л.“, бл.361, вх.1, ет.12,
ап.69 за извършено престъпление по чл. 147, ал.1 от НК, а именно, за това че
чрез писмо с вх.№ 2803/5266 от 11.09.2023г. до Областен управител на гр.В.
разгласил позорно обстоятелство по отношение тъжителя С.- Кмет на Община
Д. с думите- „При едно от посещенията ми в кабинета на Кмета на Община Д.
през лятото на 2023г., същият се обърна към председателя на Общинския
съвет в гр.Д., като му каза- при мен дойде един човек и се оплака, че М. С. му
е искал 3000/три хиляди/“лв.
В образуваното наказателно производство бе приет за съвместно
разглеждане предявения от тъжителя граждански иск против подсъдимия за
сумата от 1000 лв. за претърпени в резултат на деянието неимуществени
вреди.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител –адв. Р.Д. от АК-
В., тъжителят поддържа изцяло въведеното обвинение и предявения
граждански иск против подсъдимия и моли за постановяване на осъдителен
съдебен акт, като се претендират и направените по делото разноски.
Подсъдимият участва чрез надлежно определен от АК-В. служебен
защитник – адв. Б.В.. В хода на съдебните пР.я последният отрича частното
обвинение, като се иска от съда да постанови оправдателна присъда.
Поддържа се теза за липса на достатъчно доказателства в подкрепа на
изложеното в частната тъжба.
Подсъдимият И. поддържа изложеното от своя защитник, като в дадената
му последна дума моли съда да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Тъжителят С. е Кмет на Община Д..
През лятото на 2023г. подс. И. се срещнал в кабинета на С. за да потърси
оригиналните си документи, който подал по-рано в Община Д., свързани с
намеР.ето му за осъществяване на инвестиционен проект на територията на
Общината. По време на срещата присъствали, както председателя на
Общинския съвет- свид. О.А.М., така и свид. В.Н.П. – технически сътрудник в
Общинския съвет. След като били обсъдени обстоятелства, относими към
намеР.ето на подсъдимия и подадените от него документи, свид. М. се
ангажирал същите да бъде разгледани на предстоящата сесия на Общинския
съвет, ако отговарят на съответните изисквания. Според М., документите на
подсъдимия били разгледани от Общинския съвет през м. юли 2023г.
Свидетелят твърди още, че подадените от подс. И. документи, към онзи
момент се намирали при Главния архитект на Община Д. - свид. М. С..
В последствие в писмо с вх.№ 2803/2566 от 11.09.2023г. до Областен
1
управител на гр.В., подс. И. изложил обстоятелства, както за намеР.ето му за
осъществяване на инвестиционен проект на територията на Община Д., така и
за проведената среща в кабинета на частния тъжител, като в писмото
разгласил позорно обстоятелство по отношение на последния с думите- „При
едно от посещенията ми в кабинета на Кмета на Община Д. през лятото на
2023г., същият се обърна към председателя на Общинския съвет в гр.Д., като
му каза- при мен дойде един човек и се оплака, че М. С. му е искал 3000/три
хиляди/“лв.
През м. Февруари 2024г. свид. С. посетил служебно Областна
администрация В., където узнал за изпратеното от подс. И. писмо, както и за
проведена среща между тогавашния Областен управител и подсъдимия. След
като се запознал със съдържанието в писмото, С. установил, че в същото се
съдържат, както обвинения по негов адрес от страна на подсъдимия за
„корупционни намеР.я“, така и словоизразите – предмет на разглеждане по
настоящето дело и съдържащи се в обстоятелствената част на предявената в
съда тъжба. Свид. М. С. се обадил веднага по телефона на тъжителя С. С. и го
известил за съдържанието на писмото, като след връщането му в гр.Д. го
посетил в кабинета му, където били адв. Д., като юрисконсулт на Община Д. и
свид. В.П. - технически сътрудник. След като се запознал непосредствено със
съдържанието на писмото тъжителят С. се ядосал, почервенял, като освен
това се почувствал обиден и унизен, тъй като въпросните неверни и позорящи
обстоятелства не били изричани от него.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните в производството гласни доказателства – показанията на
свидетелите М. С., О. М., В.П., от приложеното копие на писмо с вх.№
2803/5266 от 11.09.2023г. до Областен управител на гр.В. , от приложената
справка за съдимост.
От съществено значение за изясняването на обективната истина по делото
съдът намира свидетелските показания на свидетелите О. М. - Председател на
Общински съвет при Община Д., М. С. – Главен архитект на Община Д. и на
В.П.- технически сътрудник в Общинския съвет, като счита, че показанията им
са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и относими към
приобщеното по делото писмо съдържащо инкриминираното съдържание. От
една страна свид. М. твърди пред съда по един убедителен и категоричен
начин, че по време на срещата в кабинета на тъжителя през лятото на 2023г.
последният не е изричал отправените му клеветнически твърдения от страна
на подс. И. и намерили изражение в изпратеното до Областния управител на
В. писмо с вх.№ 2803/5266 от 11.09.2023г. , а от друга са и показанията на
свид. М. С. и В.П., присъствали в кабинета на тъжителя в момента в който
същият е узнал за писмото и съдържащите се в него клеветнически твърдения
от страна на подс. И.. С. и Панайотова разкриват в хода на съдебното
следствие по един недвусмислен начин техните възприятия относно
съдържанието на въпросното писмо в частта му, касаеща тъжителя и
състоянието на същия след узнаването на въпросното съдържание. В така
цитираните гласни доказателства се констатира пълно припокрИ.е относно
обстоятелствата, навеждащи за извършеното престъпно деяние от страна на
2
подс. И., по чл. 147, ал.1 от НК.
От друга страна съдът не намира за нужно да обсъжда приложения по
делото сигнал от подс. И. до Областна Администрация-гр.В. и подаденото в
последствие писмено пояснение от подсъдимия до съда, тъй като ги намери за
неотносими към предмета на доказване по делото. В същите се излагат
обстоятелства свързани с евентуалните му инвестиционни намеР.я в Община
Д., като освен това се изразява и недоволство относно дейността на
администрацията в Община Д. в тази връзка
На практика в целия приобщен доказателствен материал не съществува
спор или несъответствие върху голяма част от основните факти, подлежащи на
доказване по делото и конкретните събития, протекли преди и след деянието,
вменено във вина на подсъдимия. Така безсъмнено се установиха времето и
мястото, при които са се намирали свидетелите, тъжителя и подсъдимия.
Въз основа на гореизложените гласни и писмени доказателства следва
безспорният извод, че посочените обстоятелства съдържащите се в
инкриминираното съдържание на посоченото по-горе писмо, съответстват на
изложеното в настоящата тъжба. В тази връзка, както тъжителят в частната
тъжба, така и разпитаните свидетели подробно и еднопосочно описват
фактите, относими към предмета на спора. Следва да се има предвид в
настоящият случай, че разпитаните по делото свидетели - О. М. и В.П., са
били преки очевидци на проведената в кабинета на тъжителя среща на
последния с подс. И. , като са възприели по един непосредствен начин всички
обстоятелства относими към тази среща, като и двамата свидетели са
категорични, че тъжителят С. не е изричал твърдяното от страна на подс. И..
С оглед на така приетата фактическа обстановка, съдът счита, че
подсъдимият И. И. е осъществил в своето единство всички съставомерни от
обективна и субективна страна признаци на престъплението по смисъла на чл.
147, ал.1 от НК, като чрез писмо с вх.№ 2803/5266 от 11.09.2023г. до Областен
управител на гр.В. разгласил позорно обстоятелство по отношение тъжителя
С. - Кмет на Община Д. с думите - „При едно от посещенията ми в кабинета на
Кмета на Община Д. през лятото на 2023г., същият се обърна към
председателя на Общинския съвет в гр.Д., като му каза- при мен дойде един
човек и се оплака, че М. С. му е искал 3000/три хиляди/лв“.
След като тези твърдения не били доказани от страна на подсъдимия по
един категоричен начин, то безспорно е било осъществено изпълнителното
деяние на чл. 147, ал.1 от НК. Клеветата е престъпление против честта и
достойнството на личността, което се изразява в разгласяване на факти и
обстоятелства, които са неистински и позорни, или приписване на
престъпление, което не е извършено. Непосредственият обект на деянието
клевета са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за
личността му. Обвинението по делото се изразява в довеждане до знанието на
трето лице – Областния управител на гр.В. на определено несъществуващо
позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. В
конкретният случай това е изложеното в писмото и подробно описано в
3
обстоятелствената част на тъжбата. Формата на довеждане до знанието на
трето лице може да бъде различна. Това позорно обстоятелство представлява
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността
на пострадалия, който е от естеството да накърни неговото добро име в
обществото. То може да се отнася до минало или настоящо поведение на
пострадалия, което е укоримо от гледна точка на морала. Може да се касае за
прояви от личния живот на пострадалия или до негови служебни или
обществени прояви. Възможно е също така позорното обстоятелство да
изразява отрицателни качества на жертвата, които характеризират негативно
личността. За да е осъществен състава на клеветата е необходимо от обективна
страна позорното обстоятелство да е неистинско. Това престъпление е
резултатно, което означава, че то е довършено, когато поне едно трето лице е
узнало твърденията на дееца за съществуващо позорно за жертвата
обстоятелство. На последно място клеветата е престъпление, което се
извършва в отсъствие на пострадалия, защото съответните твърдения се
отправят пред трето лице. Субект на клеветата може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. От субективна страна тя е престъпление, което
може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички
случаи обаче субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласеното
обстоятелство, както и неговата му неистинност.
На следващо място налице е и престъпния резултат, с който се
характеризира престъплението клевета, а именно поне едно трето лице/ в
конкретния случай Областният управител на гр.В./ до който е подадено
писмото, да е узнал за изложените клеветнически твърдения от страна на
подсъдимия по отношение на частния тъжител.
Тук следва да се отбележи, че съгласно константната съдебна практика на
ВКС, извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява
право на искания, от които произтичат определени правни последици. В тези
случаи, деецът упражнява права, гарантирани му от Конституцията и
законите, като например, правото да се изказва свободно, да сигнализира
компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси
защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел
правни възможности /Решение № 70/25.02.2009 г., по н. д. № 36/2009 г., н. к., І
н. о. на ВКС/.
Според настоящият състав на съда обаче описаното в писмото излиза от
посочената по-горе рамка. Това е така защото са разпространени неверни и
позорни обстоятелства по отношение на тъжителя С..
На следващо място, деянията описани по-горе са извършени с пряк умисъл
като форма на вина. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършените от него престъпни деяния, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и пряко е желаел това. Подсъдимият ясно е
разбирал значението на използваните от него позорящи обстоятелства, бил е
наясно с отрицателната обществена оценка, с която същите са смислово
натоваР., разбирал е, че така може да накърни чувството и достойнството на
тъжителя и пряко е целял това.
4
От друга страна съдът счита, че повдигнато обвинение по чл. 148, ал.1, т.1
и т.2 от НК се явява недоказано, поради и което подс. И. следва да бъде
признат за невиновен по същото. Безспорно се установиха данни за извършено
престъпление по чл. 147, ал.1 от НК, но не и такива, които да обуславят извод
за наличието на квалифициращи обстоятелства, които да удовлетворяват
хипотезата на чл. 148, ал.2 от НК. Предвид изложеното съдът намира, че
изложеното в процесното писмо до Областния Управител на гфр.В., не се
субсумира под нормата на състава на квалифицирана клевета по чл. 148, ал. 2,
във вр. с ал.1, т.2, предлож. второ във вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като с оглед на
което и съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК призна подсъдимия за
невинен и го оправда по обвинението в тази му част. Не се събраха достатъчно
доказателства по делото така , както изисква нормата на чл. 303 НПК да се
изведе несъмнения извод, че подс. И. И. е целял да „разпространи“ на широк
кръг от лица изложените от него клеветнически твърдения чрез писмото си до
Областния Управител на гр.В., като не бе установено по един категоричен и
недвусмислен начин по делото въпросните твърдения от страна на подс И. да
са станали достояние и на трети лица, освен адресата на писмото, както на
тъжителя и свидетелите описани по – горе.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 147, ал.1 от НК е
предвидено наказание „глоба“ от три до седем хиляди лева, както и
обществено порицание. При индивидуализирането на наказанието „глоба“ на
подсъдимия, съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения (по защита на личната чест и достойнство на лицата), степента на
засягане на същите (дефинирана от интензитета на обществена неприемливост
на инкриминираните изрази, които са били отправени по адрес на частния
тъжител, както и данните за личността на подсъдимия.
Отчитайки степента на обществена опасност на извършеното деяние от
подсъдимия, с оглед засягането неприкосновеността на личността,
достойнството на човешката личност, от което произтичат равните и
неотменими права на всички членове в човешкото общество, ценностите на
човешката личност – чест, достойнство, добро име, издигнати като върховен
конституционен принцип, които са обект на защита в раздел 7 на глава Втора
от НК „Престъпления против личността“, съдът намира, че на подсъдимия И.
за извършеното престъпление по чл. 147, ал.1 от НК следва да бъде наложено
административно наказание при условието на чл. 78а, ал.1 от НК, като в
конкретния случай са налице условията за това и не са налице някои от
възбранителните предпоставки на чл. 78а, ал.7 от НК.
С оглед личността на дееца и като взе предвид характера и вида на
извършеното престъпление, съдът намери за справедливо и наложи наказание
на подсъдимия „глоба“ в размер на 1000лв. /хиляда/ лева, като намери, че по
този начин целите на наказанието ще бъдат постигнати. Налагането на по –
тежко наказание би се оказало явно несправедливо и несъответстващо на
настъпилите обществено-опасни последици, които в конкретния случай не
биха могли да се считат за завишени.
Отговорността за вреди по предявения граждански иск в рамките на
наказателното производство, винаги намира своята основа в деликтната
5
отговорност, разписана в чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Предвид това, за да бъде уважен гражданският иск, то в условията на
кумулативност следва да са налице следните материалноправни
предпоставки: деяние, вреда, пряка причинно- следствена връзка между тях,
противоправност. Както бе посочено и при обсъждане на правните и
фактически аспекти на казуса, то безспорно установено е, че подсъдимият И.
е разгласил по отношение на частния тъжител С. позорните обстоятелства.
Бяха подробно обсъдени, както деянието, така и неговата виновност и
противоправност, предвид което съдът не счита за нужно да ги обсъжда
отново. Безспорно е, че клеветническите твърдения са възприети от тъжителя,
като е установено също така, че вследствие на това, съвсем закономерно, той
се е почувствал засегна и унизен. Били са накърнени неговите чест,
достойнство и добро име. Това засягане на персоналния интегритет и чувство
за самооценка на личността се отразява негативно на тъжителя. Предвид това,
съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, който ще репарира в
пълнота претърпените от тъжителя вреди възлиза именно на претендирания
размер от 1000 /хиляда / лв. Безспорно се установи по делото, че в резултат на
разгласените от подсъдимия клеветнически твърдения тъжителят е претърпял
посочените по-горе неимуществени вреди, които биха могли да намерят
изражение в пълния размер на така предявения гр. иск
С оглед постановената осъдителна присъда, съдът осъди подсъдимия И. Д.
И., със снета по делото самоличност да заплати в полза на бюджета, по сметка
на РС-В. ДТ върху уважения размер на гр. иск в размер 40.00лв., а така също и
да заплати на частния тъжител С. С. сумата от 400,00 лв., представляваща
направени разноски за адвокат, както и сумата от 12,00 лв., представляваща
заплатена държавна такса от тъжителя при образуване на делото.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:


6
Съобщи за изтекли лични данни