Р Е
Ш Е Н
И Е
№449
06.08.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №245 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ).
Образувано е по
жалба на „ПАОЛО“ ЕООД, гр.Д., представлявано от П.П.П., подадена чрез
пълномощник, против Решение към MRN 15BG002002H0001065/06.01.2015г., с вх.№32-37496/03.02.2021г., издадено от директора
на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция „Митници“.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
решение. Сочи се, че с него на дружеството била увеличена митническата
стойност, съответно дължимите държавни вземания за стоки по митническа
декларация МRN 15BG002002H0001065/06.01.2015г. и извършена промяна на тарифни
номера за декларираните стоки. Релевира се изтекла погасителна давност за
уведомяване за възникване на митническо задължение, както и изтекла такава за
издаване на решение за определяне на по-висока митническа стойност, а така също
за определеното за доплащане ДДС. За последното нямало изпратено уведомление по
реда на чл.22 от Регламент 952/13 на ЕС, а само
поискани допълнителни документи, поради което не можело да се твърди, че
било налице започнато установително производство, като се счита че е изтекъл и
срокът по чл.171, ал.1 от ДОПК. Обширни съображения се излагат в насока липса
на мотиви в оспорения акт. В тази връзка се твърди, че не било обосновано наличието
на съмнения относно достоверността на митническата стойност и не било доказано спазването на
процедурата по нейното увеличаване. Изтъква се, че вносът на стоките по
визираната декларация бил от 2015г., а в решението се обсъждали така наречените
„справедливи цени“, която дефиниция била въведена в ЗМ, в §1, т.40, на
01.01.2020г., поради което не можела да намeри приложение в случая. Справедливите цени представлявали
статически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години, но
същите не можело да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадали в
дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл.70 и чл.74 от Митническия
кодекс. От особено значение в случая било, че „справедливите цени“ на стоките
били на килограм, което било неприложимо, тъй като тези по декларацията били
индивидуално определени и имали стойност на единица бройка. Съпоставянето на цени по този начин не можело да бъде основание за съмнение във верността на декларираната
митническа стойност. Решението нямало изложени мотиви относно изчислена средностатическа
стойност на „сходни стоки“ и доказателства за това, че „справедливите цени“
касаели „сходни стоки“, тъй като по смисъла на Митнически кодекс един и същ
тарифен номер и държава на произход не означавало, че стоките са сходни.
Определената рискова прагова стойност, изчислена на база „справедливи цени“,
всъщност представлявала минимална митническа стойност, като според чл.144 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС било забранено митническата стойност да
се основава на минимални митнически стойности. Отбелязва се, че в решението се
цитирала система „TНESEUS“, до която нямало достът от външни лица. Също така,
от административния акт не ставало ясно защо административният орган пристъпил
към определяне на митническата стойност по чл.74 параграф 2 б. “б“ от
Митническия кодекс, тъй като жалбоподателят представил на митническите органи
фактура, платежни документи за заплащане цената на стоките, фактура за
транспортните разходи, с което доказал декларираната митническа стойност. В
случая било нарушено и правото на изслушване на дружеството. В административния
акт не се съдържали данни, от които можело да се направи обоснован извод, че
така определената стойност отговаря на всички изисквания на закона, за да
можело да бъде приложена. Не можело да се установи и дали стоките, внесени от третото лице, които
митническите органи ползвали за определяне на по-висока митическа стойност,
отговарят на изискването за „сходни стоки“, тъй като липсвали и не били
представени документите, придружаващи тази декларация и нямало мостри от
процесната стока, нито от тази на третото лице, използвана за база при
определяне на митническата стойност на внесените в случая стоки. Не било
отчетено и обстоятелството, че декларацията на третото лице била подадена в
митница - София, което означавало, че за разлика от процесните към митническата
стойност, се добавяли и транспортни разходи във вътрешността на страната. В решението бил посочен номер на една
единствена митническа декларация на трето лице като се твърдяло, че стоките са
„сходни“ с процесните, без да имало доказателства за това и била определена
по-висока стойност, без да се посочвало как била изчислена и какво включвала
тя. Отделно от това,
освен номера на митническата декларация, послужила за увеличаване на
митническата стойност на процесните стоки, нямало данни нито за търговското
равнище, нито за произхода на стоката, транспортните разходи, застраховки,
както и кой бил производителя, датата на сключения договор за продажбата на
тези стоки, датата и стойността на фактурата, както и дали не носят търговска
марка, включително дали били изработени от сходни материали.
По изложените съображения се иска отмяна на оспореното
решение и присъждане на сторените в производството разноски. Допълнителни доводи
се излагат в писмена молба и писмени и бележки чрез пълномощника на оспорващото
дружество.
Ответникът
- Директор на ТД “Северна морска“ към
Агенция Митници, чрез процесуалния си представител в писмени становища и съдебно
заседание навежда доводи съответно за недопустимост и за неоснователност на
оспорването. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2015г.
с митническа декларация (МД) MRN 15BG002002H0001065 (л.27), „ПАОЛО“ ЕООД, чрез представителя си „БИ ЛОДЖИСИКС“
ЕООД, декларирало пред митническите власти за допускане за свободно обръщение и
освобождаване за потребление 2 бр. стоки – стока №1 и стока №2. на обща фактурна стойност 13 965.00 USD,
при валутен курс 1.60143 лева за 1 USD, с държава на изпращане/износ – Китай,
държава на получаване - България, местонахождение на стоките „Варна запад“, с
изпращач/износител „GALI-TRADING EXP. &
IMP.” LTD“
Yiwu city /гр.Иу/, Китай, и получател „ПАОЛО“ ЕООД,
гр.Д., България.
Обект на
оспореното решение е декларираната в митническата декларация стока №2 (кл.32) –
„светлоотразителни жилетки“ – 48 400 бр., с декларирани разходи за
транспорт 596.89 лева, и други разходи 57.26 лева, с брутна маса 2904 кг., нетна
маса 2662 кг., с тарифен код – 61109090 90, с декларирана стойност (цена на
стоката) 7260.00 USD, статистическа стойност 12 223.27 лева.
По делото, като
част от преписката е представена Служебна бележка от началник сектор
„Митнически процедури“, отдел „Митническа дейност“ в ТД „Северна морска“
адресирана до началника на МП „Варна запад“ (л.22), в която е посочено, че справедливата
цена на ЕС за стока „светоотразителна жилетка“ е в размер на 77 лв./кг. Описанo
е, че освен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата
информационна система, за да определят митническата стойност на внасяната
стока, митническите органи използвали оценки на групи месечни агрегирани данни,
извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава-членка
на местоназначение. Посочено е още, че след извършен анализ на база наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи установили,
че за процените стоки били декларирани по-високи стойности, които съществено се
различавали от декларираните. Предвид това, че митническата стойност на
внесените стоки за килограм нетно тегло била основана на изключително ниска
фактурна стойност, спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни
стоки, възниквало съмнение относно точния размер на митническата им стойност.
Същата не следвало да се определи въз основа на метода на договорната стойност.
Като база за определяне на митническата стойност на внесените с процената
декларация стока е посочена митническа декларация MPH14BG002005H001960/03.06.2014г.
На 03.02.2021г.
от директора на ТД „Северна морска“ към
Агенция Митници е издадено процесното Решение към МД с MRN 15BG002002H0001065/06.01.2015г., с което на
първо място (т.1) се отказва да се приеме митническата стойност на
декларираната стока с №2 по МД с MRN 15BG002002H0001065/06.01.2015г.
С т.2 се
определя митническа стойност на стока №2 – 54 692 лева, на основание
чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013
С т.3 от
диспозитива на решението е указано да се коригират данните за стоката по МД MRN
15BG002002H0001065/06.01.2015г., както следва: стойността в кл.43 „Код-МО“,
вместо 1 да се чете като 3, кл. 33 „Тарифен код“, вместо ********** да се чете **********,
стойността в кл. 46 „Статистическа стойност“, вместо 12223.27 да се чете като
54692.00, стойностите в кл. 47 „Изчисляване на вземанията“ да се четат: вид А00,
основа за начисляване 54692, ставка 12%, сума 6563.04; вид В00, основа за начисляване 61424.28,
ставка 20%, сума 12284.86; всичко 18847.90.
В т.4 от
решението са посочени възникналите, съгласно решението задължения, а именно:
мито (А00) – 5096.25 лева, ДДС (В00) 9513 лева.
За дата на
възникване на задълженията е определена 06.01.2015г.
В диспозитивната
част на решението е посочено още, че на основание чл.103, параграф 1 от
Регламент (ЕС) №952/2013 длъжникът не се уведомявал за митническо задължение
след изтичане на 3 години от датата, на която възникнало задължението. На
основание чл.104, параграф 2 от Регламент (ЕС) №952/2013, във връзка с чл.56 от ЗДДС, митническите органи можело да
не вземат под отчет размера на възникналите вносни мита и ДДС, за които
съгласно чл.103 от Регламент (ЕС) №952/20 13 длъжникът вече не може да бъде
уведомен. На основание чл.124, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС)
№952/2013, митническото задължение се считало за погасено.
В мотивите на
решението административният орган посочил, че за целите на управление на риска
рисковата прагова стойност можело да бъде определена на база на справедливи
цени, предоставяни на разположение на държавите членки на ЕС чрез системата
„ТЕЗЕЙ“" (THESEUS) на Съвместния изследователски център на Европейската
комисия. Предвид, че декларираната цена на стоките била по-ниска от посочената
справедлива цена, валидна за тях в ЕС и на база извършения сравнителен анализ,
възниквали съмнения. След проверка на представените документи се установило,
че: внесените стоки, според тарифното класиране, представлявали трикотажен
плат; в придружаващите фактурата документи нямало условия на плащане и доставка
на стоката; не били представени писмени договори за сделката; не бил представен
документ, удостоверяващ плащането; след извършен анализ в МИС3А, в рамките на
една година не бил установен друг запис на сходна стока, класирана в декларация
код по ТАРИК; след извършен анализ в база с издадени сертификати за обвързваща
тарифна информация се установило, че на база Забележка 1 към глава 61,
допълнителна Забележка 9 към гл.61, правила 2б) и 5б) към КН, както и
обяснителни бележки към позиция 6110 (КН), стоката следвало да се класира в код
по КН 61103091 и код по ТАРИК **********, мито – 12%, справедлива цена 21.22
лв./кг. След извършен сравнителен анализ на база наличната информация в
митническата информационна система, митническите органи установили, че за
процесните стоки били декларирани по-високи стойности, които съществено се
различавали от декларираните. Поради това, че митническата стойност на
внесените стоки за килограм нетно тегло била основана на изключително ниска
фактурна цена спрямо наличната средна
статистическа стойност на сходни стоки, възниквало съмнение относно точния
размер на митническата им стойност. Предвид това и констатираната разлика в
цените, не отпадали съмненията относно точността на митническата стойност на
внесените стоки. Тъй като съмненията продължавали след поискването и
непредоставянето на допълнителни документи, че декларираната стойност на
внесените стоки представлява цялата платена или подлежаща на плащане за тези
стоки сума, митническата стойност не следвало да се определи въз основа на
метода на договорната стойност. В решението се посочва, че когато истинността
на договорната стойност не може да бъде проверена, се прилагат други методи за
остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в
максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в
момента или във времето около вноса. За приблизително същият период не били
установени декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от Регламент (ЕС)
№952/2013 за „идентични стоки“. Не били открити „идентични стоки“ от същия
износител еднакви във всяко отношение. В този случай след разглеждане на
единичните цени, по които останалите вносители са закупували разглежданите
стоки, следвало да се определи въз
основа на „договорна стойност на сходни стоки“, посочена в чл.74, параграф
2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013. При изследване на метода по цитираната
норма бил направен анализ в Митническата база данни за декларации за допускане
за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото или
приблизително същото време“. След направения анализ били намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности, от други вносители, които не били
необичайно ниски. Като базата за определяне на нова митническа стойност по
процесната МД е използвана митническа декларация с MRN
14BG002005Н0019609/03.06.2014г. - светлоотразителна жилетка – 2000 бр. – 1.13
лв./бр.
Размерите на
допълнителните държавни вземания за стока №2 по МД MRN
15BG002002H0001065/06.01.2015г. и определеният нов тарифен код на стоката, от
правна страна са основани на разпоредбите на чл.84, ал.1, т.1 от 3М във връзка с чл.74, параграф 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 и чл.l44, параграф 1 и 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр.чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) №952/2013, вр.
чл.77, параграф l, вр. чл.85, параграф 1, вр. чл.101, параграф 1 , вр. чл.103
от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. с чл.54, ал.1 и чл.56 от ЗДДС, вр. чл.59 от АПК.
Оспореното решение е връчено на представител на „ПАОЛО“
ЕООД на 05.02.2021г., като
приложение към писмо рег.№32-38792, видно от приложеното по делото известие за
доставяне – л.15.
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза
(ССчЕ), заключението по която е прието към доказателствата по делото. Вещото
лице посочва, че платената от „ПАОЛО“ ЕООД цена за процесните стоки (за стока
№№1 и 2 по МД) е в размер на 13 965 USD. Нямало други подлежащи на плащане суми
по посочената фактура. Задължението по фактурата било покрито с плащането от
09.01.2015г. Нямало налични данни за други плащания по сделката. Плащането на
фактурата било извършено по банков път, чрез международната система за банкови
разплащания SWIFT в размер на 128 550 USD към доставчика „GALI - TRADING ЕХР.
AND IMP. LIMITED“, което било разпределено по фактури. От тази сума 13 965 USD
били отнесени за покриване на задължението по процесната фактура. Имало
съответствие между платената цена за стоките и декларирана стойност по
процесния митническа декларация в размер на 13 965 USD.
От
обективираното ССчЕ се установява, че вещото лице е извършило проверка в
счетоводството на дружеството жалбоподател, където му били предоставени
мемориален ордер, с който бил осчетоводен вноса, хронологичен регистър на
сметка 401 – „Доставчици“, и копие от банково извлечение №5/09.01.2015г. От
банковото извлечение се виждало плащане в размер на 128 550 USD, което било
разпределено по фактури за внос от „GALI - TRADING ЕХР. AND IМPORT LIMITED“,
сред тях и фактура № 3782-140 за 13 965
USD. На 09.01.2015г. било извършено банково плащане в размер на 128 550 USD от
разплащателна сметка в долари при банка „РайфайзенБанк“ ЕАД, като от банково
извлечение се виждала дата на извършване
на плащането и сумата на превода – 128 550 USD. В основанието на превода
подробно били описани плащаните фактури и каква сума от тях следвало да бъде
покрита, като някои номера били съкращавани, тъй като в банковата система имала
ограничения за брой символи в основанието за плащане. В случая, процесната
фактура била посочена като номер 140 с платена сума в размер на 13 965 USD, получател
„GALI - ТRADING ЕХР. AND IМP. LIМIТED“. Посочената в МД
15BG002002H0001065/05.01.2015г. фактура била GLT3782-140/24.09.2014, който
номер съвпадал с осчетоводения такъв. Посочената в декларацията сума отговаряла
на тази от фактурата, като бил използван валутен курс за митнически цели –
1.60143 лв. за 1 USD, за вид: стока №1 - ВАТТЕRУ CНAROE WITH НANDLE 6705
USD*1.60143 = 10 737.59 лв. + 1 488.11 лв. разпределени транспортни разходи по
вноса = 12 225.70 лв.; стока №2 - SAFETY
VEST 7260USD*1.60143 = 11626.38 лв. + 596.89 лв. разпределени транспортни
разходи по вноса = 12 223.37 лв. Експертът е установил, че общото
задължение по процесната митническа декларация е 1870.24 лева за мито и 5382.08
лева за ДДС.
По делото, наред
с описаните доказателства са представени Товарителница № OCND 14110125 от 26.11.2014г. (л.78); Товарителница
№********* от 27.11.2014г. (л.81);
Опаковъчен лист по фактура № GLT
3782-140/24.09.2014г. (л.84) за стоки, сред които и „светоотразителна жилетка“
– 18 400 бр. и „светоотразителна жилетка“ – 30 000 бр.; Търговска фактура
№ GLT 3782-140/24.09.2014г. (л.86) за различни видове стоки, сред които и
светоотратиелна жилетка - 18 400 бр. и „светоотразителна жилетка“ – 30 000
бр. с ед. цена 0.15 USD и обща сума 7
260 USD (2 760 + 4 500).
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Жалбата срещу процесния акт е подадена до
Административен съд – Хасково, чрез административния орган на 17.02.2021г., а
решението е било връчено на представител на оспорващото дружество на
05.02.2021г. Следователно същата се явява за подадена в рамките на преклузивния
14-днвен срок за оспорване, от лице с
правен интерес и насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по
същество, е основателна.
Оспореното
решение изхожда от директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към
Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически орган“ по смисъла на
член 5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и е
компетентен съгласно чл.19, ал.1 от ЗМ, да издава решения от вида на
процесното.
Решението е
обективирано в писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за
неговото издаване.
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС е регламентирана в
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент (ЕС) № 952/2013/ и Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447/.
Съгласно чл.22,
параграф 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
митническите органи са длъжни преди да вземат решение, което би било
неблагоприятно за заявителя да му съобщят мотивите, на които ще се основа
решението, съответно са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно
за него. Съответно в процедурата по чл.140, вр. чл.141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, лицата, адресати на решения за неприемане на
декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да представят по
надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на които
административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта следва
да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
В случая, цитираните
изисквания не са били спазени. Липсва
уведомление по реда на чл.22 от Регламент (ЕС) 952/13. От представените по
делото доказателства не се установява оспорващото дружество де било надлежно
уведомено за започваща процедура по определяне на нова митническа стойност на
внесените с процесната МД стоки през 2015г., съответно на адресата на
административния акт не са били съобщени мотивите, на които ще се основа
решението, като по този начин се е стигнало до невъзможност „ПАОЛО“ ЕООД да се
представи по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе акта си. В материалите по
делото са налични данни за осъществена кореспонденция с дружеството, но тя е
била свързана единствено с молба за предоставяне на допълнителни документи,
което не изпълнява изискванията на цитираните по-горе разпоредби.
В оспореното
решение, административният орган е посочил, че според чл.104, параграф 2 от
Регламент (ЕС) 952/13, митническите органи могат да не вземат под отчет размера
на вносните или износните мита, които съгласно член 103 съответстват на
митническо задължение, за което длъжникът вече не може да бъде уведомен.
Визираната разпоредба обаче не касае самото производство по издаване на решение
от вида на процесното, а конкретно размера на вносните или износните мита. Поради
това, административният орган, дори и в хипотеза на издаване на решение за
задължения погасени по давност, има задължението да спази както предвидената по
регламентите разпоредби за уведомяване (изслушване), така и тази по чл.26, ал.1
от АПК. Като не е сторил това е допуснал
съществено процесуално нарушение, което рефлектирало върху правото на
защита на оспорващото дружество.
Нарушаването на
правото на изслушване е особено съществено процесуално нарушение и води до
незаконосъобразност на постановеното решение. Тези мотиви са залегнали и в Решение
от 13 март 2014 г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и
C-30/13, EU: C: 2014: 140, т. 49.
Оспореното
решение за издадено в нарушение и на
материалния закон, предвид следните съображения:
Процедурите по
определяне на митническа стойност на стоки внасяни на територията на ЕС, както
вече се посочи, е регламентирана в Регламент
(ЕС) № 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Съгласно чл.70, параграф 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните
стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на
плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост (в
съответствие с чл.71 и чл.72 от същия регламент). Митническата стойност следва да
отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички
елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември
2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716,
т. 20.
Съгласно чл.74, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност
не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя, като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до
първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на
стоките, а според чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност,
определена в резултат на прилагането на параграф 1, е договорната стойност на сходни
стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на
Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и
стоките, подлежащи на остойностяване.
Предвидените критерии се прилагат
последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото такова, при
спазване установената от регламента поредност.
Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по
чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация - съгласно чл.140, параграф 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне
на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, параграф 2 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може се определи по реда на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. В този случай следва се
приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в тежест
на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на
стойността на процесните стоки.
Съгласно чл.141, параграф 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по
реда на чл.74, параграф 2, буква от а) до г) на Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са
в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за
да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или
количествата. Съгласно параграф 2 на чл.141 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, прави се
корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите
между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на
разликите в разстоянията и видовете транспорт. Съгласно чл.141, параграф 3 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, когато се установи повече от една договорна
стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност
на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Според параграф 5
на чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, договорна
стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид
само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни
стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се
определя.
Съгласно чл.1, параграф 2, т.14 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на митническата
стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка.
При прилагането на методите за определяне на
митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата
грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не
произволно определена или фиктивна такава.
На това принципно положение е основана и процедурата
по чл.140 параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като се има
предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от
Решение от 28 февруари 2008 г., Carboni, С-263/06, EU: C: 2008: 128, т. 52. Задължението за
мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, и впоследствие на решението за корекция, произтича
от общото правило на чл.22 параграф 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на митническия орган е да
обоснове определената по чл.141, параграф 1 от Регламент за изпълнение
2015/2447 , вр. с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 стойност на внасяните
стоки.
Освен това зачитането на правото на защита представлява основен принцип на
правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато
административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е
насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07,
EU:C:2008:746, т.36. Доколкото производството по чл.140 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 е специфично и цели преодоляване на съмненията
относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на
изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на
които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност.
В процесния случай, за да премине към определяне
митническата стойност на процесните стоки по реда на чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013, административният орган е възприел наличие на обосновано съмнение за
отхвърляне на декларираната митническа стойност, като реално платената такава
за съответния внос. Мотивирал е същото със съмнения за разлика между
декларираната цена на стоките и справедливата такава за територията на ЕС,
последната извлечена от данните в системата „ТЕЗЕЙ“. Посочено е, че освен
сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна
система, митническите органи използват оценки на групи месечни агрегирани
данни, извлечение от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на
международната търговия със стоки са т. нар. „справедливи цени“.
Съгласно нормата на чл.70 параграф 1 от Регламент (ЕС)
№952/2013, за да се приеме, че декларираната цена е действително платената или
подлежаща на плащане цена
съответствие
следва да е налице. Съмненията за разлика обаче не дават автоматично право на
органа да премине към определяне на митническата стойност по реда на чл.74 от Регламент
(ЕС) №952/2013. Разпоредбата на чл.70, параграф 1, т. 2 от Регламента дава
възможност на митническите органи да решат, че стойността на стоките не може да
бъде определена въз основа на декларираната договорна стойност, ако от
представените от вносителя документи, формиралото се съмнение за реалност на
платената по сделката стойност не отпадне.
Настоящият състав намира, че преди да се изследва
правилното определяне на митническата стойност по чл.74 от Регламент (ЕС)
№952/2013, с оглед дължимата от органа последователност при прилагане на
предвидените в тази норма хипотези, следва да се обследва дали в действителност
са били налице предпоставките за преминаване към този ред на определяне митническата
стойност на стоките.
Следва да се посочи, че в случая дружеството
жалбоподател е представило наличните у него документи, обосноваващи
декларираната митническа стойност, сред които Товарителница № OCND 14110125 от
26.11.2014г. (л.32, л.80); Товарителница №********* от 27.11.2014г. (л.32.
л.83); Опаковъчен лист по фактура № GLT
3782-140/24.09.2014г. (л.35, л.85) за стоки, сред които и „светоотразителна
жилетка“ – 18 400 бр.
и
„светоотразителна жилетка“ – 30 000 бр.; Търговска фактура № GLT 3782-140/24.09.2014г.
(л.35, л.88) за различни видове стоки, сред които и светоотратиелна жилетка - 18
400 бр. и „светоотразителна жилетка“ – 30 000 бр. с ед. цена 0.15 USD и обща
сума за броя внасяни стоки от този вид 7260 USD (2 760 + 4500). Въпреки така представените
документи, административният орган сочи в решението, че няма категорични
доказателства за реално платена и подлежаща на плащане цена и въз основа на
това заключва, че съмненията относно митническата стойност на стоката остават,
предвид което издал оспорения акт и определил стойността на стока №2 по МД на
основание чл.74, параграф 2, б. “б“ от същия регламент.
В
случая обаче изложените от органа мотиви за издаване на процесния акт за
определяне на митническата стойност на процесните стоки на основание чл.74, параграф
2, б. “б“ от Регламент /ЕС/952/2013 са опровергани от събраните в хода на
съдебното производство доказателства. Неоснователно е съмнението на
митническите органи, че декларираната стойност на стоките представлява тяхната
действително платена цена при продажбата им за износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза.
От заключението на експерта по ССчЕ, което съдът кредитира изцяло, като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че митническите органи
незаконосъобразно са обосновали съмненията си с обстоятелството, че
декларираната от дружеството жалбоподател стойност на стоката е по-ниска от
реално платената за стоки №2 от процесната МД. Посредством установяванията по
ССчЕ се формира извод, че платената цена от „ПАОЛО“ ЕООД за процесните стоки
(т.е. стока за №1 и стока №2) е общо
в размер на 13 965.00 USD, като нямало други подлежащи на плащане суми по
Търговска фактура №GLT3782-140/24.09.2014г. и задължението по последната
било покрито с плащане от 09.01.2015г. по банков път чрез международната
система за банкови разплащания SWIFT, цялото в размер на 128 550.00 USD,
извършено към доставчика „GALI - TRADING ЕХР. AND IMP. LIMITED“. От тази сума,
13 965.00 USD били отнесени за покриване на задължението по процесната фактура.
Експертът е установил, че има съответствие между платената цена за стоките и
декларирана стойност по процесната митническа декларация в размер на
13 965 USD.
В просената МД MRN
15BG002002Н0001065/06.01.2015г. е посочена цитираната фактура. От съдържанието
на същата е видно, че стойността на „светоотразителна жилетка“ – 18 400
бр. и „светоотразителна жилетка“ – 30
000 бр. (двете заедно, представляващи стока №2 в МД), е общо 7 260 USD, от които 2
760 USD за
18 400 бр. и 4500 USD за останалите 30 000 бр.
светоотразителни жилетки, а стойността на другата стока по процесната
митническа декларация – стока №1, е общо 6 705
USD, от които
3 900 USD за
1 500 бр. зарядни за акумулатор с дръжка и 2 805 USD за 1020 бр.
зарядни за акумулатор с дръжка, като общата фактурна стойност на двата вида
стоки – стока № 1 и стока №2 е 13 965 USD. Именно тази сума е посочена и в
процесната МД, като общите суми за видовете стоки също са декларирани в МД.
За описаните в Търговска фактура
№GLT3782-140/24.09.2014г. стоки от „ПАОЛО“ ЕООД, в полза на „GALI-TRADING EXP. AND IMP. LIMITED“, Китай е било извършило плащане на 09.01.2015г.
(три дни след вноса) в общ размер на 128 550 USD, като видно от Извлечение по
разплащателна сметка – л.123, от „Уникредит Булбанк“ към дата 09.01.2015г., в
същото е посочен номерът на фактурата, описана и в процесната МД.
Ето защо, няма обективна и
основателна причина административният орган да прилага вторични методи за
определянето на митническата стойност на стока №2 пo МД MRN 15BG002002Н0001065/06.01.2015г.
Противно на изводите на административния орган, от представените към
митническата декларация доказателства се установява реално платената цена на
процесната стока. В тази насока са и направените от вещото лице констатации,
поради което се изводът на органа за съмнение, че декларираната от дружеството
стойност съставлява реално платената или подлежаща на плащане стойност за
внесената стока се явява неправилен. Налице е съответствие между платената цена
за стоката и декларирана стойност по процесната МД. Така установеното
предопределя приложение на чл.70, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Освен това следва да се отбележи, че
няма подробно описание на стоките от използваните за сравнение (по смисъла на
чл.74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №952/2013) от митническа
декларация MRN 14BG002005H0019609/03.06.2014г. За настоящия съдебен състав
остана необяснимо и защо мотивирайки „основателните си съмнения“ относно
декларираната стойност на стоката, митническите органи са определили новата
митническа стойност, именно в описаните в решението размери. Детайлен анализ на
стоките от използваната за база цитирана митническа декларация не е извършен в
атакувания административен акт. Дали стойността на стоките, точно по използваната
от органа сделка по внос е най-ниската такава, остава неясно. Липсва каквато и
да било аргументиране от страна на органа в тази посока, като последното
препятства и дължимия от съда контрол по отношение на това обстоятелство.
Наред с изложеното следва да се има
предвид, че при извършване на проверка на декларираната митническа стойност на
внесените стоки, стойността не следва
да бъде сравнявана с т. нар. „справедлива цена“, извлечена от информационната
система „ТЕЗЕЙ“ и посредством другите използвани подходи в случая, и оттам да
се стига до определяне на нова цена по методите в чл.74 от Регламент (ЕС) №
952/2013.
Предвид изложеното, съдът приема, че
като немотивирано е пристъпил към определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) №
952/2013, вместо на базата на договорната им стойност, административният орган
е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Липсата на
ясни и точни мотиви относно направеният от органа избор за определяне митническата
стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква „б“ от
Регламент (ЕС) № 952/2013, препятства възможността на съда да извърши преценка
за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на
митническата стойност на стоката по МД MRN 15BG002002Н0001065/06.01.2015г.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав намира, че дори и да се възприеме посочената от органа
невъзможност за определяне цената на процесните стоки по реда на чл. 70,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, то същият не е изложил конкретни
мотиви и не е обосновал в необходимата степен определената по реда на чл.74,
параграф 2, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 стойност на стоките.
По изложените съображения оспореното
решение се явява незаконосъобразно по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК и
като такова следва да се отмени.
С оглед изхода на
производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноски и същата следва да бъде уважена в размер на 1 550 лева, от които
50.00 лева внесена държавна такса, 300 лева внесен депозит за възнаграждение на
вещо лице и 1200 лева за възнаграждение на един адвокат, като последното не
намира за прекомерно предвид
фактическата и правната сложност на делото.
Водим от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение към MRN 15BG002002Н0001065/06.01.2015г, с рег.№32-37496/03.02.2021г.,
издадено от директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
Митници.
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на „ПАОЛО“
ЕООД, ЕИК 12*******, гр.Д., разноски по делото в размер на 1 550 (хиляда
петстотин и петдесет) лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: