Решение по дело №174/2020 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 февруари 2021 г. (в сила от 20 март 2021 г.)
Съдия: Ива Станчева Ковалакова-Стоева
Дело: 20207190700174
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 12

 

Гр. Разград, 25 февруари 2021 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. КОВАЛАКОВА- СТОЕВА

 

при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора …….. разгледа докладваното от съдията дело № 174 по описа за 2020 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и сл. във вр. с чл.104 от АПК.

Образувано е по жалба на И. С. И. от гр.К., подадена чрез нейния пълномощник адвокат М. М., срещу Отказ за възобновяване на административното производство с изх. №І3889/04.09.2020г.  на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по издаване на Експертно решение (ЕР) №0414/21.03.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ Кубрат ЕООД. С последваща молба (л.30 от делото) изрично е уточнено, че жалбата изхожда лично от нея, а не в качеството й на майка и законен представител на непълнолетния В. Н. Д.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че този отказ е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че в хода на производството по освидетелстване на непълнолетния й син В. Д. пред ТЕЛК са допуснати съществени нарушения, които са довели до ненадлежното му представляване. С оглед на това жалбоподателката моли съда да постанови решение, с което отмени обжалвания отказ на НЕЛК,  постанови възобновяване на административното производство и присъди направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли, ведно с произтичащите от това законни последици.  

Непълнолетният В. Д., действащ със съгласието на майка си И. И., заявява, че желае съдът да отмени оспорения отказ на НЕЛК.

Другите заинтересовани лица не се явяват в съдебно заседание и не ангажират съда със становище по жалбата.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

С Определение №15582/16.12.2020г., постановено по дело №12691/2020г. на Върховния административен съд е прието, че жалбата е редовна и допустима. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически констатации и правни изводи:

Събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства установяват, че с ЕР № 0725/26.05.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ Кубрат непълнолетният В. Н. Д. е освидетелстван, като му е определен 100% вид и степен на увреждане без чужда помощ със срок 15.03.2019г., до навършване на 16 години. Преди да изтече посоченият срок служител от ТЕЛК се обадил по телефона, разговарял с Е. С. Д. (доведен дядо на детето) и уговорили преглед. Към този момент отношенията между жалбоподателката и нейния син били влошени, тя живеела с фактическия си съпруг в друго жилище и не поддържала контакти, както с него, така и с доведения си свекър. На 06.03.2019г. Е. Д. подал Заявление за преосвидетелстване на детето, в което е посочено, че действа в качеството на негов законен представител. Извършен е преглед и с ЕР №0414/ 21.03.2019г. на ТЕЛК е определен 80% трайно намалена работоспособност (ТНР) на непълнолетното дете  за срок от 1 година (до 01.03.2020г.). Решението е връчено на 27.03.2019г. на упълномощено лице (без посочване на неговите имена). Към преписката не е приложено пълномощно и липсват данни да е издавано такова.

Оспорващата И. С. И. е подала по електронен път до НЕЛК жалба с вх.№6239/10.05.2019г., в която е посочено, че действа в качеството й на майка и в полза на детето и  иска „ да се преразгледа случая и да се вземе ново адекватно решение“ с нейното знание и присъствие. Нейните  оплаквания са във връзка с това, че законните представители на детето не са били уведомени за необходимостта от преосвидетелстване, те не са участвали при прегледа му и не са уведомени за постановеното решение на ТЕЛК. По повод на тази жалба е постановен и процесният Отказ за възобновяване на административното производство на Специализирания състав по хирургични, ортопедични и СС болести при НЕЛК.  с изх. №І3889/04.09.2020г. В него е посочено, че съгласно чл.99, т.6 от АПК основание за отмяна е всяко нарушение на процедурата за издаване на административни актове, което е довело до лишаване на страната от възможност фактически да участва в производството. На такова нарушение може да се позове само страна, която е засегната от него. Ако нарушението не е накърнило правото на страната да участва в производството или да се защити срещу издадения административен акт, не е налице основанието по чл.99, т.6 от АПК. С разпоредбата на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето (ЗЗ) е гарантирано правото на освидетелстваното лице да обжалва издаденото ЕР. Към датата на постановяване на ЕР В. Н. Д. е навършил ** години и е разполагал с правото да обжалва това решение със съгласието на неговия законен представител. Това налага извода, че след издаване на ЕР И. И., в качеството си на родител, е разполагала с възможността да го оспори, от което право към момента не се е възползвала. Следователно не би могло да се приеме, че тя е била лишена от защита срещу издадения ИАА. Наред с това е отбелязано, че в подаденото искане не се оспорват елементите на медицинската експертиза, установени с разпоредбата на чл.61 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) като процент ТНР, срок, дата на инвалидализиране, чужда помощ, причинна връзка, противопоказни условия на труд и т.н. Този отказ е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

Съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, като издаден от  компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в надлежна писмена форма. В хода на производството обаче са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административното производство е започнало по „жалба“, която е била нередовна, а административният орган не е предприел необходимите действия за да укаже на страната какви са недостатъците и да предостави срок за тяхното отстраняване съгласно чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК.

НЕЛК е била сезирана с жалба, подадена по електронен път, която не е подписана от лицето със собственоръчен или електронен подпис. С оглед на това и в изпълнение на разпоредбата на чл.30, ал.1 от АПК административният орган е следвало да изиска лицето да подпише своята жалба, като му предостави 3-дневен срок за това.

Наред с това от подадената жалба не става ясно дали И. И. действа като майка и законен представител на непълнолетния си син и от негово име или в лично качество, като трето лице по смисъла на чл.101 от АПК, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството. В тази връзка административният орган е следвало да укаже на лицето, че следва да уточни качеството, в което подава своето искане и съответно ако то изхожда от името на непълнолетното дете, че съгласно правилото на чл.4, ал.2 от ЗЛС следва правните действия да се извършват лично от него със съгласието на негов родител.

Също така от съдържанието на жалбата, с която се иска от НЕЛК да „преразгледа“ случая и да постанови „адекватно решение“ не става ясно дали тя съставлява искане за възобновяване на производството по издаване на ЕР или жалба срещу него по реда на чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, поради което административният орган е следвало да укаже на страната да конкретизира своето искане.

Оспореният отказ е постановен и в нарушение и на чл.35 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелствата от значение за случая. Според чл.99 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган при посочените там основания. Следователно по този извънреден ред могат да се отменят или изменят само влезли в сила административни актове. По правило индивидуалният административен акт влиза в сила след като е изтекъл предвиденият срок за неговото оспорване, който започва да тече от датата на съобщаването му до заинтересованото лице. В чл.112а от ЗЗ (редакцията преди изм. в ДВ бр.103/2020г.) се предвижда, че съобщаването на решенията на ТЕЛК и НЕЛК на заинтересованите организации - НОИ, НЗОК, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността се извършва по електронен път при условията и по реда на ЗЕДЕП и ЗЕУ, а освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за доставяне. По преписката липсват доказателства, че процесното ЕР на ТЕЛК Кубрат е надлежно връчено на освидетелстваното лице.  Не е приложено известие за доставяне,  а в ЕР е отбелязано, че е връчено на 27.03.2019г. на упълномощено лице, без да са посочени неговите имена и без да е приложено пълномощно. При липсата на доказателства за надлежно съобщаване на този административен акт не може да се прецени дали и кога е изтекъл срокът за неговото обжалване, респективно дали и кога той е влязъл в сила. Ако това ЕР не е съобщено по предвидения от закона начин, то не е изтекъл и срокът за неговото обжалване и същото не е влязло в сила. В този случай е недопустимо да се провежда извънредното производство по отмяна, а страната разполага с възможността да го обжалва по предвидения в ЗЗ ред. С оглед на това от съществено значение за случая е да се изясни обстоятелството как, на кого и кога е връчено ЕР №0414/21.03.2019г. на ТЕЛК към МБАЛ Кубрат ЕООД за да се прецени дали то е влязло в сила.

Въз основа на така установеното от фактическа и правна страна съдът приема, че оспореният отказ следва да се отмени, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Предвид естеството на спора преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателката има право на сторените деловодни разноски. Същите са  своевременно предявени и доказани в размер на 625 лв., от които заплатено  адвокатско възнаграждение в общ размер от 600 лв. и държавна такса в общ размер от 25 лв.

Мотивиран така и на основание чл.173, ал.2 във вр. с чл.172, ал.2 от АПК Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ Отказ за възобновяване на административното производство с изх. №І3889/04.09.2020г.  на Националната експертна лекарска комисия.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на И. С. И. от гр.К., обл.Р. сумата от 625 (шестстотин двадесет и пет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

           

                          СЪДИЯ : /п/