№ 132
гр. **** , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря Н.Т.С.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130100140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.
Oбразувано e по искова молба на Г. В. ИЛ. срещу М. Д. СТ., с която се иска от съда:
1. Да предостави на ищеца упражняването на родителските права върху роденото от
съвместното съжителство на двете страни, дете – В.Г.В., и да определи
местоживеенето на детето при него;
2. Да определи на ответницата режим на личен контакт с детето, както следва: всяка
първа и трета събота от месеца за времето от 08:00 часа в събота до 16:00 часа както и
30 дни през лятната ваканция, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.
3. Да осъди ответницата да заплаща, в полза на детето издръжка в размер на 170.00 лева,
с падеж всяко пето число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от предявяване на исковата молба в съда до настъпването на законови
основания за нейното прекратяване или изменение.
Ответницата, чрез своя процесуален представител, е депозирала писмен отговор
Ищецът посочва, че с ответницата заживяват на съпружески начала през 2010 г. в
дома на родителите му, като от съвместното им съжителство имат родено едно дете – В.Г.В.,
родена на 07.11.2011 г.. Посочва, че през 2018 г. ответницата без причина напуска
семейството и заживява с друг мъж, поради което грижите и възпитанието на детето се
поемат изцяло от него и родителите му. Заявява, че ответницата не търси контакт с детето и
че е дезинтересирана от него
Предвид горното, ищецът предявява настоящите искове.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез своя процесуален представител, е
депозирал писмен отговор на исковата молба.
Счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Възразява се основно
срещу основанието за дължимост на издръжка и нейния размер. Посочва, че не установена
реалната нужда на детето от издръжка в претендирания размер. Заявява, че не може да
плаща издръжка, тъй като е безработна и във влошено здравословно състояние.
В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от изрично
упълномощения от него процесуален представил. Последният поддържа предявеният иск от
името на ищеца. Моли за уважаването му. Ответницата не се явява, представлява се от
упълномощения от нея процесуален представител. Изразява становище за частична
основателност на предявените искове.
ДСП-**** не изпраща представител. Депозира социален доклад.
Фактическите констатации на съда, които приема за установени са следните:
Г.И. и М.С. заживяват на семейни начала през 2010 г. в дома на родителите на г-н И..
От това съжителство се ражда през 2011 г. детето В.Г.В.. Отношенията между родителите се
влошават, което се дължи на безотговорното поведение на ответницата при изпълнение на
родителските й задължения и след влошаване на емоционалното й състояние. Започват
психически проблеми, което довежда през 2018 г. до раздяла на родителите. След раздялата
ответницата заживява при родителите си, а детето В. остава при баща си, който се грижи за
него с помощта на майка си. Осем месеца след раздялата ответницата се връща в дома на
ищеца, но след извършена изневяра от нейна страна и влошаване на психическото й
състояние, последва повторната им раздяла. Налице са данни, че заживява с друг мъж и
работи в друг неустановен по делото град. Ответницата постъпва по време на делото в
психиатрична клиника към УМБАЛ „Света Марина“ – гр. ****, като видно от представената
по делото медицинска епикриза е с поставена диагноза – биполярно афективно
разстройство. В епикризата, както и от свидетелите се установява, че ответницата е
неспокойна, объркана, напрегната, гневна.
От 2018 г. до настоящия момент детето се отглежда от своя баща, заедно с баба му,
които задоволяват адекватно потребностите му. Същото е записано в трети клас в НУ „Иван
Вазов“, гр. ***** през учебната 2020/2021 г. Становището на ДСП-**** е, че бащата
разполага с нужния родителски капацитет да отглежда, грижи и възпитава В.. Ищецът е
трудово ангажиран в сферата на строителството.
Към настоящия момент ответницата живее в дома на своите родители и не общува
често с дъщеря си. Установява се, че ответницата не може да готви, да шета и да върши
ежедневните домакински дейности, поради психическите й проблеми. Ответницата е
безработна, за издръжката си разчита изцяло на своите родители, които са пенсионери по
болест.
2
По делото се установява, че бащата не желае детето да общува с майка си. Детето
споделя пред социалните работници, изготвящи социалния доклад, че не желае да се вижда с
майка си, тъй като е изоставена от нея. В тази връзка се установяват данни, че В. се
настройва от баща й негативно срещу майка й и е отчуждена спрямо нея.
На 02.07.2021 г. в ИРМ-***** при ДСП-**** се провежда среща между ответницата и
детето, съгласно постановените привременни мерки от настоящия съдебен състав. От
констатациите на социалните служби се установява, че детето първоначално се държи
дистанцирано към своята майка, което е породено от факта, че при срещата ищецът и майка
му започват да се държат агресивно към ответницата. За кратко, в отсъствието на ищеца,
детето се държи уважително към майка си и двете си разменят няколко изречения. След
появата на бащата родителите започват да си повишават тон, което разстройва В.. Въпреки
действията на служителите на ДСП-****, ищецът продължава да се държи агресивно към
ответницата, като заявява, че няма да позволи на майката да се вижда с детето, въпреки
поставения от съда режим на контакти. В тази връзка се установяват данни, че детето се
настройва от баща му негативно срещу майка си. Социалните работници посочват, че
ответницата осъзнава, че не може да се грижи за В. и че следва да продължи да живее със
своя баща, но желае да се среща периодично с нея. Становището на социалните работници
е, че майката не е в състояние да поеме грижите за детето, поради затрудненото й финансово
положение и нестабилно психоемоционално състояние, но е необходимо да бъде определен
режим на контакти с детето с цел възстановяване на емоционалната връзка между тях. В
тази връзка се предлага съдът да постанови в своето решение задължително ползване на
социална услуга от детето и неговите родители.
Горната фактическа обстановка, съдът възприе след анализ, както по отделно, така и
в съвкупност на събраните редица писмени доказателства – акт за раждане, епикриза,
справка от НАП за регистрирани трудови договори на името на ответницата, два социални
доклада от ДСП-****, отразяващи извършените служителите на ДСП-**** проверки и
съдържащи становище за родителските капацитет на всеки от родителите; гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите, които съдът кредитира – Л.В. И.а, М.П.Д., Д.С.Д.,
Г.Ф.А.; Изслушване на детето от съда не се проведе, тъй като няма навършени 10-години,
съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, но основно поради факта, че по делото се събраха множество
доказателства, установяващи действителната фактическа обстановка.
Правни изводи на съда от гореустановената фактическа обстановка:
Родителките права и местоживеене на детето: съдът счита, че родителските права
върху детето В. следва да се предоставят на баща му Г.И., тъй като се установи, че разполага
с необходимия родителски капацитет. Социалните работници са категорични, че детето е
добре обгрижвано от баща му и баба му. Детето е привързано към тях. Същевременно
родителските качества на майката са компрометирани, поради влошеното й
психоемоционално състояние. Без значение е обстоятелството каква е причината, довела до
този резултат. Ответницата разчита изцяло на родителите си за собственото си
3
съществуване. Невъзможността да се грижи за детето се признава и от самата нея пред
социалните работници. Поради тази причина съдът счита, че в интерес на В. е правата върху
нея да бъдат упражнявани от баща й и да бъде отглеждана преимуществено в неговия дом
на посочения адрес в определението за привременни мерки.
По отношение на дължимата издръжка, това задължение е безусловно и се дължи от
родителя до навършване на пълнолетие на детето. Искането на процесуалния представител
на ответницата да бъде определена издръжка под минимума, предвиден в СК, противоречи
на интересите на детето, както и на самия закон. Ответницата следва да бъде осъдена
заплаща издръжка в минимален размер на 165.00 лева. предвид липсата на каквито и да е
парични доходи. Издръжката следва да бъде заплащана на пето число на текущия месец.
Искът на ищеца за заплащане на издръжка в размер на 170.00 лева, следва да бъде
отхвърлен за разликата над 165.00 лева.
Режим на лични отношения: В. има нужда от своята майка, независимо от
родителските й качества. Съдът счита, че срещите между тях няма да застрашават живота и
здравето на В. независимо от нестабилното психоемоционално състояние на майка й.
Налице са данни за отчуждение на В. към майка си, което е резултат от действията на баща
й и баба й, които възпрепятстват възможността да общуват помежду си. Детето има право да
опознае майка си, да поддържа и развива отношенията си с нея. Това е изцяло в негов
интерес на детето, тъй като по този начин ще се избегне възникване на т.нар. „синдром на
родителско отчуждение“. Ето защо съдът счита, че срещи между В. и майка й задължително
следва да се провеждат, но в сградата на ДСП-**** в гр. ***** в присъствието на социален
работник всеки първи и трети петък от 11.00 ч. до 12.00 ч.
Предприемане на мерки за защита на детето в семейна среда:
Желанието на бащата да възпрепятства свижданията на В. с майка й, противоречи на
интересите на детето и е вследствие на лична неприязън към майка му, поради влошените
им отношения. Това поведение на бащата сочи на липса на адекватна преценка как това се
отразява върху психиката на малолетното дете. Като всяко дете В. се ползва от закрилата по
ЗЗДет за осигуряване на нормалното й физическо, умствено, нравствено и социално
развитие чрез прилагане на мерки за закрила (чл. 10 от закона), една от които е чрез
насочване на подходящи социални услуги по Закона за социалните Услуги – арг. от чл. 23, т.
2 ЗЗД и § 1, т. 8 от ДР на ЗЗДт. Целта на мярката в семейна среда е именно да се
подпомогнат детето и родителите в неговото отглеждане и възпитание - чл. 18, ал. 1
ППЗЗДт. Представения по делото социален доклад и оценки на случая е недвусмислен
относно необходимостта от оказване на специализирана помощ и подкрепа на двамата
родители и детето, за да се предотврати синдрома на родителското отчуждение между
детето и майка му и да се улесни връзката между нея. Необходимостта от предприемане на
мярката за закрила на В. по чл. 23, т. 2 ЗЗДт, във вр. с чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДт, произхожда
от установените по делото данни за вероятно от отчуждение на В. към майка й, от
съществуващото напрежение в отношенията между родителите и поради отказа на ищеца,
4
упражняващ родителски права, да осигури изпълнението на определения режим на лични
отношения.
Предвид обтегнатите отношения между родителите и поддържане на пълноценна
емоционална връзка детето и майка му, съдът следва да предприеме мерки за закрила на В. в
семейна среда чрез насочването й към ползването на социална услуга към Център за
обществена подкрепа-гр. **** към Агенция за социално подпомагане, находящ се в гр. ****,
ул. „Александър Стамболийски“ № 30 ет.2, на основание чл. 23, т. 2 от ЗЗДт. В центъра се
извършват социално и психологическо консултиране на деца и семейства в риск; оценяване
на родителски капацитет, посредничество в случаи на родителско отчуждение и конфликт
при развод/раздяла. Специалисти от персонала на центъра участват в мултидисциплинарни
екипи по ЗСУ за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и
изготвяне на индивидуален план за подкрепа.
Мярката в семейна среда по чл. 23, т. 2 ЗЗДт е най-подходящата за детето, тъй като
опасността връзката с майка му да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими
последици за правилното бъдещо развитие на малолетната В.. Доколкото в случая е налице
вероятност от „синдром на родителско отчуждение", предприетата от съда социална услуга
е насочена именно към постигане на родителско сътрудничество и повишаване на
родителския капацитет за защита на правата и интересите на В. и преодоляване на
конфликта с майката. Сътрудничеството на бащата в предоставяната социална услуга е
необходимо за постигане на целите на социалната услуга, доколкото той е родителят, на
когото са предоставени родителските права и присъствието му на съвместните срещи с
майка му е в най-добър интерес на детето. Несъмнено в най-добър интерес на детето е
изпълнението на мярката с участието на двамата родители. Предприетата социална услуга е
необходима именно за преодоляване на родителското отчуждение и за пълноценно
упражняване на режима на лични контакти с майката.
Ползването на социалната услуга към ЦОП-гр. **** се извършва въз основа на
настоящото съдебно решение – арг. от чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДт.
По разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-**** държавна такса в размер на 118.80 лева, начислена върху
присъдената издръжка за период от 36 месеца – арг. от чл. 7, т. 2 от Тарифата за таксите и
разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, вр. с
чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат, тъй като такива не са
поискани.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето
В.Г.В., ЕГН:*******, на бащата Г. В. ИЛ., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето В.Г.В., ЕГН:*******, при баща си Г. В.
ИЛ., ЕГН:********** на следния адрес: Гр. *****, ул. „Никола Вапцаров“ № 8.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на Г. В. ИЛ., ЕГН:********** с детето
В.Г.В., ЕГН:*******, както следва: всеки първи и трети петък от 11.00 ч. до 12.00 ч. в
присъствието на социален работник в ИРМ-***** при ДСП-****.
ОСЪЖДА М. Д. СТ., ЕГН:**********, да заплаща на детето В.Г.В., ЕГН:*******,
чрез неговия баща и законен представител Г. В. ИЛ., ЕГН:**********, месечна издръжка в
размер на 165.00 (сто шестдесет и пет) лева, с падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 165.00 лева до претендирания размер от 170.00
лева.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. СТ., ЕГН:**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – ****, държавна такса върху присъдената в полза на детето
издръжка в размер на 118.80 (сто и осемнадесет лева и 80 ст.) лева , на основание чл. 7, т. 2
от Тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, вр. с чл.69, ал. 1, т. 7 от ГПК;
НАСОЧВА родителите М. Д. СТ., ЕГН:********** и Г. В. ИЛ., ЕГН:********** и
детето В.Г.В., ЕГН:******* към ползване на социална услуга в „Център за обществена
подкрепа“-гр. **** към Агенция за социално подпомагане, находящ се в гр. ****, ул.
„Александър Стамболийски“ № 30 ет.2, на основание чл. 23, т. 2 от ЗЗДт, вр. с чл. 20, ал. 1,т.
4, от ППЗЗДт, вр. с чл. 18, ал. 2 от ЗСУ.
Родителят Г. В. ИЛ., ЕГН:**********, упражняващ правата върху детето, е длъжен да
предприеме действия от името на детето за изпълнение на определената от съда социална
услуга, на основание чл. 88, ал. 2, вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗСУ.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6