Присъда по дело №1683/2020 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ
към присъда № 82 от 23.11. 2021г. по НЧХД № 1683/ 2020 год.

Делото е образувано по тъжба с вх. рег. № 18 230 / 31. 08. 2020 г. от
К. В. Р. от *** против Я. Д. Г. от ***, за извършено престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК, чл. 146, ал. 1 от НК.
Частният тъжител, чрез процесуалният си представител *** от ***
поддържа тъжбата и счита, че е налице извършено престъпление обида от
страна на подсъдимия. *** моли да бъде постановена присъда, с която да
признае подсъдимия за виновен в извършването на двете престъпления, за
които е предаден на съд и е изготвена настоящата тъжба.
Процесуалният представител на тъжителя излага следните аргументи:
Установено е от разпита на свидетелите и от други събрани по делото
доказателства, че на процесната дата подсъдимият е причинил на Р. лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и
неопасно за живота, както и че на същия ден е казал нещо унизително за
неговата чест и достойнство в негово присъствие. Така описаните факти и
обстоятелства са доказани по един несъмнен категоричен начин. Установено
се, че подсъдимият е държал процесната вила в ръката си. Установено е, че е
нанесъл един - единствен удар по отношение на Р., непосредствено до окото,
това е нанесло съответните поражения. Потвърди го назначената
съдебномедицинска експертиза, която е категорична по този въпрос.
Изслушаните и доведени от страна на тъжителя свидетели ***, ***, М.И. и
*** *** са потвърдили тези факти и обстоятелства. Ако за част от
свидетелите се счита, че са роднини, то свидетелката *** *** е
незаинтересована от изхода на делото по някаква случайност се е озовала в
къщата на Р. и добросъвестно разказа това, което е видяла. *** пледира за
постановяване присъда при условията на чл. 78а от НК. Налице са безспорно
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимия.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание и се представлява от адв. К.
от ***, който изразява позиция, че неговият подзащитен не е осъществил
състава на повдигнатото обвинение с подробно изложени в пледоарията си
аргументи. Твърди, че обвиненията против неговия подзащитен по чл. 130,
ал. 1 от НК и чл.146, ал. 1 от НК не са доказани нито от субективна, нито от
обективна страна. Второто обвинение не е доказано. Следва да се приложи
реторсия, тъй като и двамата твърдят, че е възможно да са се обиждали по
някакъв начин. Моли да бъде оправдан изцяло неговия подзащитен и да се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото приема за установено
следното:
Обвиненията против Г. са по чл. 130, ал. 1 от НК и чл.146, ал. 1 от НК.
Те не са доказани нито от субективна, нито от обективна страна.
1

Обвинението се крепи само и единствено на свидетелски показания на
роднини на тъжителя и донякъде на експертизата. Тези свидетелски
показания не са доказателства, а са доказателствено средство и като такива
могат да бъдат както достоверни, така и недостоверни. Показанията на
свидетелите на тъжителя не са достоверни, тъй като физически е невъзможно
да бъде извършен такъв удар с вила, както те твърдят. Самите свидетели
посочват, че близкият край на стълбата е бил на около метър от оградата,
което е действително нормално, защото ако за да може да бере от тази стълба,
за това е представена и експертизата, че черешата е на около 2 м. При
положение, че се е качил на няколко стъпала нагоре и стълбата е на метър
вътре, а до оградата имало наредени дърва, за което свидетелстват и
полицейските служители, че са били високо колкото оградата и имало ред с
дърва, те също са незаинтересовани от това нещо, при такова положение, за
да може да се удари в главата с вила, тази вила трябва да бъде с размер
около 4 м. – 4 м. и нещо, вилата да бъде около 4 м, няма как да бъде ударен с
тази вила и то в главата. Това се потвърждава и от свидетелските показания
на ***, която заявява, че е ударила тя, а не подсъдимият е ударил клона.
Абсолютно е възможно тъжителят да се е ожулил в някой клон.
Съдебномедицинската експертиза доказва, че е възможно такъв удар да бъде
по описания начин, но не отрича категорично, че такова нараняване не може
да бъде направено от клон на дърво, поради което първото обвинение е
недоказано както от субективна, така и от обективна страна.

Описаната в тъжбата фактическа обстановка не се установява по
безспорен начин от приложените доказателства, както и от показанията на
свидетелите, които са непоследователни, нелогични и противоречиви и не
кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства.
За да е налице изпълнителното деяние на обидата, необходимо е
подсъдимият да е нанесъл несправедливо оскърбление, засягане на
честолюбието на тъжителя, който е изпитал огорчение. В случая може да се
приложи институтът на реторсията. Реторсия означава отвръщане на едно
престъпление с друго в предвидените от закона случаи. Прилага се при най-
леки престъпления (лека телесна повреда и обида). При реторсия съдът може
да освободи и двамата от наказание.
Деянието обида е инкриминирано в НК и засяга обществени
отношения, свързани със защита на честта и достойнството на гражданите.
Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие, се наказва за обида. В този случай съдът може
да наложи и наказание обществено порицание. Ако обиденият е отвърнал
веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание. За обида,
нанесена публично; разпространена чрез печатно произведение или по друг
начин; на длъжностно лице или на представител на обществеността при или
2

по повод изпълнение на службата или функцията му и от длъжностно лице
или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на
службата или функцията му, наказанието е глоба от три хиляди до десет
хиляди лева и обществено порицание.
В случая не е налице изпълнително деяние. Не е установено по
категоричен начин, подсъдимият да е искал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си. В конкретния случай,
кумулативните признаци, определящи съставомерността на деянието, не са
налице. При така направените фактически и правни констатации, съдът прие,
че не е налице извършване от подсъдимия на престъпленията, в които е
обвинен с тъжбата и постанови своя оправдателен съдебен акт.
При този изход на делото, разноските се възлагат на тъжителя.
3

Номер на акта:	82
Дата:	23 ноември 2021 г.
Съдия:	Асен Иванов Даскалов

Дело:	20204430201683
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	31 август 2020 г.

Присъда по дело №1683/2020 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите