№ 53
гр. , 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20211860200310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. О. К. от гр.К. против електронен фиш серия К № *******,
с който на К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лв. за
нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че е било нарушено правото му на защита,
мотивирайки се с това, че от една страна от датата на нарушението до връчването на
електронния фиш е минал много дълъг период от време- над 8 месеца и той няма ясни
спомени за тази дата, а от друга страна от описанието на мястото на нарушението не му
ставало ясно къде се твърди да е извършено то, за да може да се ориентира лично ли е
управлявал автомобила на тази дестинация или ако не- да упражни правото си по чл.189,
ал.5 ЗДВП, посочвайки лицето, управлявало автомобила. Твърди, че картата на посочения
път с точни км. и м. не е общодостъпна, поради което от описанието не успял да установи
нарушението, предвид че не е посочено в района на землището на кое населено място е
извършено нарушението или поне на територията на коя община. Твърди, че местност
„********“ не му е позната, а при търсене на същата в интернет Google карти го насочил
към местност „********“ в района на гр.В., от където посоченият ГП I-6 обаче не
преминава. Счита, че посочването на мястото на нарушението е задължителен реквизит на
електронния фиш, гарантиращ правото на защита на нарушителя. Твърди, че именно поради
незнание на местонарушението не е бил наясно и в кой съд да входира своята жалба, поради
което я е подал по седалище на издателя на фиша- Районен съд- С.. Сочи се още в жалбата,
че чл.189, ал.4 ЗДВП в систематично тълкуване с чл.39, ал.4 ЗАНН навеждал на извод, че
1
издаването на електронен фиш е възможно само в случаите, в които средството за
видеонаблюдение е стационарно, работи на автоматичен режим, като не налага
непосредствено обслужване от съответен контролен орган. В електронния фиш бил посочен
само номерът на техническото средство, като не били отразени неговите марка и модел.
Липсата на описание на техническото средство за измерване на скоростта не давала
възможност на наказаното лице да провери дали към датата на нарушението, средството е
преминало първоначална проверка с цел пускане в действие и дали е вписано в регистъра на
одобрените средства за измерване от Българския институт по метрология. Това също
ограничавало правото на защита на жалбоподателя. За него съществувало съмнение дали
радарната система е била технически изправна към датата на твърдяното нарушение. От
словесното описание на нарушението в електронния фиш не ставало ясно твърди ли се
жалбоподателят да е осъществявал някакви фактически действия с механизмите на
процесния автомобил, респ. управлявал ли го е. Не се посочвало и наказаното лице да е
имало качеството водач на МПС, а единствено било индивидуализирано превозното
средство, затова не му ставало ясно какво нарушение му се вменява. По изложените
съображения се иска отмяна на ел.фиш серия К № *******, издаден от ОДМВР-С..
При разглеждане на делото жалбоподателят П.К. не се явява и не се представлява, като
не изразява допълнително становище, извън посоченото в жалбата.
РП-Пирдоп - редовно и своевременно призована, също не ангажира свой представител
по делото, който да вземе становище.
Въззиваемата страна ОДМВР-С. също не изпраща свой представител в съдебно
заседание, но депозира писмено становище, подадено чрез упълномощената юрк. Поля
Иванов, в което е заявено оспорване на жалбата и молба до съда да я остави бе уважение
като неоснователна и недоказана, а обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2019 г. в 15:25 часа, на Главен път I-6, 211км+100м, при Водопад
„***********“, землището на с.А., обл. Софийска, е засечен да се движи автомобил
„*********“ с рег. № **********, с измерена скорост от 108 км/ч. Автомобилът е
собственост на жалбоподателя П. О. К.. Нарушението е установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство TFR-1M № ***. За установеното и заснето превишение
на разрешената скорост е издаден на 28.04.2020г. процесният електронен фиш, с който на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 400 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К №******* и снимков материал към него /л.9-10 от
делото/; протокол №7.41.19 от периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR-1M № *** /л.11-12 от делото/; заповед №*********/29.02.2016г. относно образец на
електронен фиш /л.13 от делото/; протокол за използване на Автоматизирано техническо
2
средство /л.14 от делото/; Докладна записка относно резултати от работа със система за
видеоконтрол TFR-1M № *** на дата *********г. от младши автоконтрольор И.Ч.,
адресирана до началника на РУ-Пирдоп /л.15 от делото/; справка от АИС АНД /л.33 от
делото/; писмо изх. №11-00-125/18.02.2022г. и схема към него от Областно пътно
управление С. за организацията на движението в района на ГП I-6 от км 210 до км 212 /л.37-
38 от делото/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
**********/24.02.2010г. /л.52 от делото/; справка за МПС от база данни на КАТ /л.53 от
делото/; справка за нарушител/водач на името на П. О. К. /л.54 от делото/ и свидетелски
показания на ИВ. Т. Ч. /л.41-43 от делото/.
От представения електронен фиш за налагане на глоба се установи, че същият е
издаден за нарушение, въз основа на фотоснимка от система за видео-наблюдение с
автоматизирано техническо средство, без дата на издаване на фиша, със серия на фиша К
№ ******* и с посочен издател – ОДМВР С.. Във фиша е отразено, че на 15.11.2019г. в
15:25 часа в обл.С., извън населено място, ГП I-6 211км+100м, местността „********“,
посока на движение към гр.Б., с МПС – „*********“, рег. № ********** е извършено
нарушение за скорост, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство
TFR1-M № ***, като при разрешена скорост от 60 км/час, въведена с пътен знак В-26, за
автомобила е установена такава от 108 км/час и превишение на скоростта от 48 км/час. Във
фиша е посочено също, че собственик на автомобила е П. О. К., който е визиран и като
извършител на описаното деяние, квалифицирано като административно нарушение по
чл.21, ал.2 във вр. ал.1 ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2
т.5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена санкция „Глоба“ в размер на 400.00лв. Представена е
разпечатка на фотоснимка от клип, в която са посочени същите данни за дата на
нарушението, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. № **********,
местонарушението като координати, данни за констатираната скорост и превишение на
скоростта с 3 км. повече от скоростта, описана във фиша. В разпечатката-фотоснимка е
посочено, че измерената скорост за автомобила е 111 км/час. На самата разпечатка-
фотоснимка действително е заснет процесният автомобил с ясно разграничим
регистрационен номер, така както е описан в електронния фиш.
Към писмо рег. №347000-496/22.02.2022г. РУ-Пирдоп към ОДМВР С. е приложил
разпечатка/справка от Автоматизирана информационна система
„Административнонаказателна дейност“, в която е отразено, че процесният електронен фиш
серия К №******* е бил издаден на 28.04.2020г. и е бил връчен на 18.10.2021г.
Представен е оригинал на протокол за конкретното видеозаснемане на процесното
нарушение с рег. №347р-9406/19.11.2019г., съставен по образец-приложение към чл.10 от
Наредба № ******** от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В него е
вписано времето, през което е работил уредът – от 14.50 ч. до 16.55 ч. на 15.11.2019г.;
мястото за контрол – ГП I-6, 211 км – ******** в землището на с.А., посока на движение на
контролираните МПС от гр.С. към гр.Б.; видът и номерът на използваното АТС – TFR1M
3
***; режимът на измерване - стационарен; посока на задействане- приближаващ;
ограничението на скоростта в участъка – 60 км/час, броят установени от АТСС нарушения –
70; номер на служебния автомобил - *********. В графата „Разстояние от пътния знак с
въведено ограничение до АТСС в метри“ е отбелязана цифрата „1“. Като служител,
съставил протокола, е отразен И.Ч., който е положил и подпис за това, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията на обслужване на производителя и
наличните нормативни предписания; наличните пътни знаци са проверени преди и след
измерването и че АТСС е преминало метрологична проверка. Не е посочен обаче номер на
протокола, с който е премината метрологичата проверка и до кога е било годно за
експлоатация техническото средство. Като служител, който е приел протокола и е свалил
видеозаписите, е посочена инсп.Д. от ОДП КПД при ОДМВР-С., която е подписала
протокола. В графата за „Проверил“ не са изписани имената и длъжността на проверилото
протокола лице, нито дата, на която е извършена проверката, а фигурира единствено подпис,
който не става ясно дали е на същото лице, приело протокола.
Приложена е по делото и докладна записка от полицай И.Ч. до началника на РУ-
Пирдоп относно резултати от работата със система за видеоконтрол TFR1-M, с фабр. № ***
на дата *********г., в която са описани 70 на брой установени нарушения. Под №25 е
записано процесното нарушение, извършено с автомобил с рег. №**********, като е
посочен и номерът на видеоклипа, с който е заснето: 3402.
Подробни данни за МПС-то, с което се сочи да е извършено нарушението /технически
параметри, идентификационни данни и собственост/ пък са описани в справка от КАТ за
МПС, от където е видно, че заснетият в нарушение автомобил „*********“, с рег.
№********** е регистриран като собственост на жалбоподателя П. О. К. от 09.10.2017г.
Относно одобряването на използваното техническо средство за отчитане на скорост на
автомобил – мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, по делото е приложено
Удостоверение № 10.02.4835 с дата на валидност на сертификата за техническото средство
до 24.02.2020 г. и дата на издаването и одобрението му - 24.02.2010 г. От удостоверението се
установява, че автоматизираното техническо средство, с което е заснето нарушението, е
било одобрен тип средство за измерване към *********г. – датата на нарушението. Видно от
приложения протокол №7.41.19, изготвен от Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери към Сектор „Управление на собствеността“ -
полицейска техника към Главна дирекция „Национална полиция“ от дата 22.08.2019г. за
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, №4835, идент. №***/12г., системата
съответства на одобрения тип. Тази периодична проверка е установила, че техническото
средство за видеоконтрол съответства на метрологичните изисквания.
Като относимо доказателство по делото е изискана и представена от Областно пътно
управление - С. схема за организация на движението в пътния участък от 210км до 212км на
ГП I-6 Д.Б.-П.-Р., с отбелязване на всички знаци, отбивки и ограничения към *********г. От
схемата е видно, че на 211км+200м има аварийна площадка, където е възможно да е бил
разположен полицейският автомобил, в който е било позиционирано автоматизираното
4
техническо средство, заснело процесното нарушение. Преди това- на 210км+983м. е
отбелязано, че има поставен пътен знак В-26, обозначаващ ограничение на скоростта на
движение от 60 км/ч, заедно със знак А-39, представляващ знак за внимание, като не е
посочено за какво разстояние важи знакът, ограничаващ скорост. На схемата е видно, че
между двата пътни участъка- този, на който е разположен знакът, ограничаващ скоростта на
движение и този, където евентуално е заснето нарушението, но от другата страна на пътя, се
намира природен феномен - А.ски водопад „***********“.
Разпитан е като свидетел младши автоконтрольор ИВ. Т. Ч. от РУ-Пирдоп към
ОДМВР-С., който потвърждава, че в работата си оперира с технически средства за
видеозаснемане на нарушения по ЗДвП и че той е съставил предявените му докладна
записка и Протокол за използване на АТС от *********г. Заявява, че мястото, където е
заснето нарушението, е 211км+100м, на територията на община А., при Водопад в местност
„***********“, а патрулният автомобил е бил разположен срещу ********. Заявява, че
камерата автоматично е свалила координатите на мястото на нарушението, а той
максимално приблизително в протокола е посочил мястото на нарушението. Според
свидетеля камерата е мобилна и е била разположена в автомобила. Свидетелят е
категоричен, че на процесната дата, на която е оперирал с техническото средство и е било
заснето процесното нарушение, е имало знаци, указващи ограничение от 60 км/ч в двете
посоки, което ограничение според свидетеля се налага от това, че на това място спират
много туристи, пресичат от отбивката до ******** и се снимат, като свидетелят уточнява, че
ограничителният знак е поставен от АПИ. Според свидетеля знакът В-26 с ограничение от
60 км/ч се намирал на около 300 метра преди мястото, на което е заснемало техническото
средство. Свидетелят заявява, че след знака няма пътища, наличието на които евентуално би
могло да наведе водача на мисълта, че ограничението на скоростта бива отменено.
По делото е приложена заповед №*********/29.02.2016г. за утвърждаване на образци
на ел. фишове на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден образец на
електронни фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Самият
образец не е приложен, но на съда той е служебно известен, както и заповед
№********/30.08.2016г. за изменение и допълнение на предходната заповед, като
процесният електронен фиш кореспондира с образеца, утвърден от МВР.
От представената справка за нарушител/водач на името на П. О. К. е видно, че
жалбоподателят притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от
2017г., както и че освен процесното наказание с фиш, му е било налагано само веднъж
наказание по ЗДвП с наказателно постановление от 25.04.2019г., което обаче, според
отразения статус, е било отменено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта н жалбата:
Жалбата е била входирана в МВР на 23.07.2020г., а според справката от „АИС АНД“,
представена от РУ-Пирдоп към ОДМВР С., процесният електронен фиш серия К №*******
5
е бил връчен на 18.10.2021г., т.е. след датата на подаване на жалбата, следователно срокът
по чл.189, ал.8 ЗДВП все още не е бил започнал да тече и жалбата следва да се счита
своевременно подадена. Жалбата е подадена от легитимирано лице- соченото за нарушител
такова, поради което е допустима.
По законосъобразността на електронния фиш:
При установените факти, на база ангажирания по делото доказателствен материал,
съдът извърши цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания електронен фиш, без
да се ограничава до доводите, наведени от жалбоподателя, но обсъждайки и тях.
Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа
реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Цитираният текст
изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – в
случая е посочена – ОДМВР-С.; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението
– в случая са посочени; регистрационния номер на моторното превозно средство – в случая
е посочен; собственика, на когото е регистрирано превозното средство – в случая е посочен;
описание на нарушението – направено е; нарушените разпоредби – в случая са посочени;
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане – в случая са
посочени. Иначе казано, атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми
по закон, съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. Нещо повече – предвидено е, че образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Такъв образец е
утвърден със заповед №*********/29.02.2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове и
заповед №********/30.08.2016г. за изменение и допълнение на предходната заповед
/втората служебно известна на съда/, издадени от Министъра на вътрешните работи и
атакуваният електронен фиш е именно по бланката на утвърдения образец от Министъра на
вътрешните работи /макар да са пропуснали да я приложат към заповедта, представена по
делото/. Следва да се има предвид, че в случая разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и по-точно изискванията за съдържание
на актовете за установяване на административни нарушения /АУАН/ и наказателните
постановления /НП/, не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред
за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС
посредством електронен фиш, при нарушение, установено и заснето с техническо средство.
Също така, макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с
които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не
обосновава необходимост от механично пренасяне по отношение на електронния фиш, на
правилата за съставяне на наказателното постановление и неговите реквизити, въведени с
разпоредбите на ЗАНН. Самият фиш представлява типизиран документ /електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер/, възпроизвеждащ установени
неприсъствено факти /без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически
способ от годно за това средство/. Правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в
6
ЗАНН, в случаи като процесния, са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт /вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. № 1/2013 г./. При установяване
на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в
отсъствието на нарушителя. От цитираните разпоредби следва несъмнения извод, че с
въвеждане на института на електронния фиш, законодателят регламентира изцяло нов и
качествено различен от общия по ЗАНН ред за ангажиране администравинонаказателната
отговорност на едно лице за точно определени административни нарушения /посочени в
закон/. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които с въвеждане
възможността отговорността на лицето за тях да се ангажира по специалния ред,
законодателят цели защита на особено важни обществени отношения, в случая - живота и
здравето на участниците в движението по пътищата. Наред с това, се избягва в максимална
степен субективизма от страна на контролните органи. Липсва необходимостта от посочване
на физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т.е.
автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша, игнорира
необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. На следващо място, чл.189,
ал.4 ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а единствено посочване
датата на нарушението, което съдът макар да намира за неправилен законодателен подход,
не е в състояние да коригира. Процесният електронен фиш съдържа описание на
нарушението. Описанието на нарушението в конкретния случай е възведено чрез посочване
на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта, установената стойност на
скоростта и превишената стойност на скоростта, който начин на описване е напълно
достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво нарушение бива
обвинено.
Съдът не може обаче да не се солидаризира със становището на жалбоподателя, че
начинът, по който е описано мястото на нарушението, не е достатъчно конкретен и ясен,
което е рефлектирало в действителност върху правото на защита на наказаното лице, което
дори не се е ориентирало до кой съд следва да подаде своята жалба и това е станала причина
за загуба на процесуално време и е довело до препращане на жалбата между различни
съдилища и първоначалното й входиране в некомпетентен да я разгледа съд. В електронния
фиш не е посочено населено място, в чието землище или на територията на чиято община
попада мястото на нарушението или поне между кои населени места е процесното място.
Посочено е единствено, че нарушението е извършено в обл. С., което е много широко
понятие, а конкретиката се е изчерпала с посочване номера на пътя и километъра от пътния
участък, където е било заснето нарушението. По тези данни обаче едно лице би могло да се
ориентира за мястото, само ако получи информация от Агенция пътна инфраструктура
/АПИ/, които поддържат републиканската пътна мрежа. Не е посочено името на ********,
при който е заснето нарушението, а именно – А.ски водопад „***********“ /което
наименование бе заявено и от свидетеля Ч./, по което наименование соченото за нарушител
лице можеше да провери местонахождението на природната забележителност, което е
7
общодостъпно посочено в Уикипедия. Макар формално да е спазено изискването на
посочване на „Място на нарушението“, установяването му в действителност представлява
затруднение за лицата, нямащи достъп до масивите на АПИ, което пък затруднява защитата
им, особено ако е изминал дълъг период от време между нарушението и издаването на
електронния фиш, както в случая.
Жалбоподателят навежда довод за нарушено право на защита и заради липсата на
описание на техническото средство, с което е заснето нарушението. От доказателствата,
ангажирани по делото, безспорно беше установено, че процесното нарушение е заснето с
мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M. Законът за движение по пътищата допуска
установяване на нарушения от вида на процесното, както със стационарни, така и с мобилни
технически средства и системи. През 2015г. е приет ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015 г.),
с който е изменен Закона за движение по пътищата, като е въведено определение на
понятието „автоматизирани технически средства и системи" (АТСС) и са определени и
отделните видове такива - стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП). От своя страна
мобилните АТСС биха могли да бъдат разположени както временно на самия участък от
пътя, така и в превозно средство. Със същото изменение на закона е изменена и нормата на
чл.189, ал.4 ЗДвП, като е предвидено, че електронен фиш се издава при нарушение,
установено и заснето именно с АТСС, без да се разграничава с кой от двата вида,
определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, следва да стане това. Текстът „в отсъствието на
контролен орган и на нарушител” не изключва използването на мобилни АТСС. Издаването
на електронния фиш се извършва в отсъствие на контролен орган и на нарушител. Такива
изводи се извеждат и от систематическото тълкуване на разпоредбата с оглед на мястото й в
системата от правни норми, регулиращи правната материя. Като изключение от правилото
по чл.189, ал.1 ЗДвП, което предвижда, че актовете за нарушения се съставят от длъжностни
лица при службите за контрол, т.е. в тяхно присъствие, се явява нормата на чл.189, ал.4
ЗДвП. При въведената от нея опростена процедура, не установяването на
административното нарушение, а издаването /съставянето/ на електронния фиш, става в
отсъствието на контролен орган. Забраната да се издава електронен фиш за нарушение,
установено с мобилно АТСС касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба
№******** от 12.05.2015г. Тази хипотеза се отнася за случая, когато измерването на
скоростта от мобилно АТСС се извършва от служебни автомобили или мотоциклети, които
също се движат в пътнотранспортния поток. Само в този случай законодателят изисква
нарушителите да бъдат спирани на място за предприемане на действия за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Процесният случай не е такъв. Процесното АТС
в действителност е било разположено в служебен автомобил, който пък е бил спрян на
първокласен път І-6, поради което нито Наредба №******** от 12.05.2015г., нито ЗДвП
предвиждат забрана за установеното нарушение да се издаде електронен фиш.
Непосочването на по-конкретни данни за техническото средство, с което е осъществено
заснемането на нарушението, според съда не накърнява правото на защита на наказаното
лице, тъй като марката и моделът на техническото средство са посочени, а чрез тях при
справка с интернет би могъл да се установи видът му.
8
Съдът не възприема довода на жалбоподателя, че не ставало ясно, че е наказан в
качеството на лице, управлявало МПС и че изпълнителното деяние е осъществено чрез
управление на МПС. Електронните фишове за скорост се издават винаги и единствено
спрямо лицето, което е установено, че е управлявало автомобила и е допуснало нарушение
на правилата за скорост, като оборимата презумпция е, че нарушението е извършено от
собственика или ползвателя на автомобила, освен ако той не декларира, че друго лице е
управлявало. В случая обаче наказаното лице в действителност не е разполагало с
възможност да обори презумпцията, че именно то е управлявало автомобила, доколкото,
както вече бе посочено, то не е имало възможността да разбере по несъмнен начин къде
точно е мястото на нарушението, а оттам и дали то или друго лице е управлявало
автомобила. В този смисъл, отново има засягане правото на защита на наказаното лице.
Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № ******** от 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /наредбата/: „За всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението.“ Такъв протокол в настоящия случай се
установи, че е бил съставен и същият бе приложен към административнонаказателната
преписка. Протоколът е съставен по образец и е попълнен от съставилото го лице.
Открояват се обаче два проблема, изводими от съдържанието на протокола. Единият е, че не
е посочено име и длъжност на лицето, което го е проверило, а фигурира единствено подпис,
като е възможно подписът да е на същото лице, което го е приело и е снело записите, но
такъв извод не може да бъде направен само на база евентуална прилика в подписите и не би
бил коректен, поради което остава съмнението дали е била извършена проверка на
протокола от оправомощено за това лице. Вторият проблем е във факта, че в самия протокол
е посочено, че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС, е било 1
метър. Ако това в действителност е така, а съдът е длъжен да приеме този факт за верен,
доколкото е отразен в официален документ, независимо че в свидетелските си показания
служителят на МВР, оперирал с техническото средство, заяви, че разстоянието между знака
и служебния автомобил е било около 300 метра, то според съда съществува възможност да е
бил нарушен чл.8 от наредбата, според който „При контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да
извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта.“. 1 метър между знака и разположението на техническото средство е разстояние,
което внася съмнение дали измерването е било извършено след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта.
Установи се по безспорен начин от доказателствата по делото, че техническото
средство, с което е заснето нарушението – TFR 1-M *** е било одобрен тип средство за
измерване към датата на нарушението, а техническата му годност е експериментално
установена посредством успешно премината проверка за съответствие с изискванията за
този вид устройства, извършена от Лаборатория, оправомощена от Българския институт по
метрология да извършва такива проверки.
9
От снимките-разпечатки от видеоклипа ясно се вижда номерът на превозното
средство, с което е извършено нарушението, като жалбоподателят К. не оспорва, че е
собственик на същото, но възраженията му са в насока, че нарушеното негово право на
защита следва да предопредели отмяна на електронния фиш, като тези възражения са
основателни.
От значение за изводите на съда е датата на издаване на процесния електронен фиш. В
административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира приложение
чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за
които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от
извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за
осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в
случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е опростено и
специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си
действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Л.П./, т.е. няма как да има
изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът дължи
преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН. В
настоящия случай страната, която следваше да докаже кога е издаден електронният фиш –
въззиваемата страна ОДМВР-С., явяваща се и издател на фиша, е представила справка от
своята служебна система, където е отразено, че фишът е съставен на 28.04.2020г. Така
между датата на нарушението – *********г., когато е заснет клипът с АТС, и датата на
издаване на електронния фиш, са изминали повече от 3 месеца. Както вече бе посочено,
законовото правило (чл.34, ал.1 ЗАНН) изисква да не се образува
административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН /в случая електронен
фиш/ в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя и ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Следва да се счете, че нарушителят е открит/установен още
към датата на заснемане на нарушението или най-късно на датата, на която е свален клипът
– 21.11.2019г., тъй като нарушителят е водачът на заснетото МПС и посредством справка в
полицейските масиви на КАТ по номера на заснетия автомобил незабавно може да се
установи собственикът или ползвателят на автомобила и фактът на бездействие на
контролния орган е единствената причина за изтичането на срок по-дълъг от 3 месеца от
установяване на нарушението, преди да бъде издаден електронният фиш. Дори да се счете,
че срокът тече от датата на справката за собственост на автомобила,
административнонаказващият орган е този, който следваше да докаже на коя дата справката
е извършена и нарушителят е реално установен, каквито доказателства не са налични.
Поради това съдът приема, че 3-месечният срок по чл.34, ал.1 ЗАНН е започнал да тече още
от датата на самото нарушение и е изтекъл на 15.02.2020г. Електронният фиш обаче е
издаден в по-късен момент- на 28.04.2020г., към който момент 3-месечният давностен срок
от откриване на нарушителя е бил вече изтекъл и не е следвало фишът да се издава, тъй като
издаването му след изтичане на давностния срок противоречи на императивна правна норма.
С изтичането на давностния срок контролният орган – ОДМВР-С. /част от държавната
10
структура/ е загубил възможността да реализира наказване на извършителя на нарушението.
Издаването на електронния фиш извън законоустановения давностен срок е абсолютно
основание за отмяната му /така напр. Решение от 27.01.2020г. по КАНД №475 по описа за
2019г. на Старозагорски административен съд/.
С оглед на гореописаните нарушения- засягане правото на защита на наказаното лице и
изтичане на давностния срок за издаване, обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна
като незаконосъобразно издаден.
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63, ал.2, т.1
ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № ******* на ОДМВР С., с който на П. О. К.,
ЕГН: **********, адрес: гр.К., ул. „Т.Р.“ № 59, ет.1, ап.2, за административно нарушение по
чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 ЗДвП, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400.00 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
11