Определение по дело №38790/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34495
Дата: 27 август 2024 г. (в сила от 27 август 2024 г.)
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20231110138790
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34495
гр. София, 27.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110138790 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Необходимо е да бъде допусната ССчЕ по въпросите поставени в исковата
молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът


ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
посочени в обстоятелствената част на исковата молба при депозит в размер от 350
лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото
определение, за което да бъде представена вносна бележка.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице П. А. Д., на което да бъде съобщена задачата след
представяне на доказателства за внасяне на депозита.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
НАСРОЧВА о.с.з. за 11.10.2024 г., от 9.30 часа, за която дата да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
1
2097,10 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване
на трудово правоотношение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 57,09 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 09.11.2022г. до 15.02.2023г.
Ищецът твърди, че между страните е съществувало трудово правоотношение по
силата на трудов договор № 600826/12.05.2020 г., по което ответникът е заемал
длъжността „Ресторантски работник“, като в последствие след сключване на
допълнително споразумение № 1236/07.01.2021г. е заемал длъжността „Мениджър“.
Поддържа трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ по
молба на ответника, без да е спазено предизвестието за прекратяване, поради което
претендира обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения
срок от два месеца, съгласно т. 11.1 от допълнително споразумение №
1236/07.01.2021г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника П. Б., чрез адв. В. Н., с който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Счита, че трудовият договор е следвало да бъде прекратен на осн.
чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ при продължаване на образованието на работника в учебно
заведение при редовна форма на обучение. Излага подробни съображения в насока, че
прекратяването на договора на осн. чл. 326, ал. 1 КТ представлява злоупотреба с
право. Твърди, че не е бил поставен в забава, тъй като не му е била редовно връчена
покана. Евентуално моли за разсрочване на изпълнението на осн. чл. 241, ал. 1 ГПК.
Претендира разноски.
В тежест на ищеца по иска с правна квалификация чл. 220, ал. 1 КТ е да докаже
прекратяване на трудовото правоотношение на основание, за което законът изисква
отправяне на предизвестие, както и размера на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди уволнението, а по иска с правна
квалификация чл. 86 ЗЗД също и настъпването на падежите на главното вземане и
изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно наличие на обстоятелства, изключващи задължението му/ прекратяване на
правоотношението на осн. чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ, спазване на предизвестието или
плащане на обезщетение/.
По възражението за злоупотреба с право следва да докаже, че работодателят със
законово допустими средства е целял да постигне единствената цел – да получи
обезщетение за неспазено предизвестие. Необходимо е да се съобрази, че чл. 8, ал. 1
КТ въвежда презумпция за добросъвестност на работодателя, която следва да бъде
оборена.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2