РЕШЕНИЕ
№ 576
гр. Благоевград, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210102477 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Л. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. София, п.к.
1606, представлявана от Й.В. - ВРИД Председател на управителния съвет, чрез Областно
пътно управление - Благоевград, с адрес: , представлявано от И. К. - Директор.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъдена
Агенция „Пътна инфраструктура", е адрес: гр. София, п.к. 1606, представлявана от Й. В. -
ВРИД Председател на управителния съвет, чрез Областно пътно управление - Благоевград, с
адрес: гр. Благоевград, ул. Тодор Александров № 21, представлявано от И. К. - Директор на
основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, да заплати на Б. Л. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. сумата в общ размер на 2150,00 лева (две хиляди сто и петдесет лева), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в подмяната на макферсон,
долен десен носач и биалетка на стойност в размер на 1200,00 ( хиляда и двеста) лева,
покупка на две нови гуми на стойност 400,00 лева (четиристотин лева), алуминиев джанти
на - 2 бр. на стойност 430,00 (четиристотин и тридесет) лева, както и пътна помощ в размер
на 120,00 (сто и двадесет) лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящата искова молба в съда до окончателно изплащане на дължимите суми.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 15.12.2023г. ищецът предоставил собствения си лек
автомобил, марка "", модел , с рег. № , на Д. Л. З., с цел служебно пътуване до гр. Сандански,
като навръщане от командировката си около 15:30 часа, на главен път Е-79 ПП1 Е-79 км
376+200, в района на включването от Главен път Е-79 към Автомагистрала „Струма“ по
посока на гр. Благоевград, общ. Симитли, описаният автомобил попаднал с дясна предна
гума и задна дясна гума в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
запълнена с вода, в следствие на което автомобилът аварирал и останал на място. Сочи се,
че водачката З. установила, че са спукани двете гуми от дясно на автомобила и са изкривени
и подбити двете джанти, поради което веднага сигнализирала за настъпилото произшествие
на тел.112, като след около половин час са пристигнали органите на КАТ - Пътна полиция и
след изясняване на ситуацията са съставили протокол за ПТП № 1036565.15.12.2023г., в
който са описали обстоятелствата, условията и причините за настъпилото ПТП. Сочи, че
1
Златкова му се обадила по телефона и му обяснила какво се е случил, поради което ищецът с
друг автомобил отишъл на мястото на инцидента. Навежда се, че автомобилът не бил в
движение, поради което се наложило да използва услугите на пътна помощ, която му била
предоставена от "" ЕООД. Твърди, че автомобилът, марка “ , модел, с рег. № , бил натоварен
на платформа и бил откаран в автосервиз, собственост на фирма “Боанто 2016” ООД в гр.
Благоевград, като стойността на пътната помощ била в размер на 120,00 лева. Навежда се,
че при по обстоен технически преглед на автомобила, в сервиза се установило, че в
следствие на претърпяното ПТП, е необходимо подмяната на макферсон, долен десен носач
и биалетка, като извършеният ремонт излязъл на стойност в размер на 1200,00 лева, като се
наложило да бъдат закупени и две нови автомобилни гуми на стойност 400,00 лева, както и
две нови лети джанти на стойност 430,00 лева. Твърди се, че в следствие на ПТП-то, ищецът
претърпял имуществена вреда общо в размер на 2150,00 лева. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал.
1 от Закона за пътищата /ЗГ1/ „пътищата са републикански и местни“, като републикански
пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват
транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а
местните пътища са общински и частни. Според чл. 5, ал. 1 пътищата (пътната
инфраструктура) имат следните основни елементи : обхват на пътя, пътни съоръжения и
пътни принадлежности, а според ал. 2 обхватът на пътя е площта, върху която са
разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с
въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на
пътищата. Легална дефиниция на „земно платно“ е дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗП, като това е
част от повърхността в обхвата на пътя. върху която са разположени : платното (платната) за
движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите
острови : зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите
и другите конструктивни елементи на пътя. Следователно се сочи, че пътят, по който се е
движила Златкова и където е настъпило ПТП - то е част от републиканската пътна мрежа,
която е изключително държавна собственост.
Навежда се, че съгласно разпоредбите на чл. 19, ал.1, т. 1 и чл. 30, ал.1 от Закона за
пътищата и на чл. 3 и чл.167 от ЗДвП, АПИ е длъжна да поддържа републиканските пътища
в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в
най-кратък срок. Сочи се, че установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1. т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. От отразеното в Протокола
за ПТП се сочи, че се установява, че тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак,
който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл.
52, ал. 1 ППЗДвП/, то е налице бездействие на служителите на АПИ, натоварени със
задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът носи отговорност за причинените при процееното ПТП вреди. Посочва се, че
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се
вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати
обезщетение, което на основание чл. 51, ал. 1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По правило деликтната отговорност е лична и се
носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите.
Отклонение от това правило са чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД. Сочи се, че според първата норма
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на гази работа, а според втората за вредите, произлезли
от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират. И в двата случая се сочи, че отговорността е обективна и безвиновна, като
разликата е в източника на вредите. Тази на възложителя по чл. 49 ЗЗД е за чужди
противоправни действия, докато тази на собственика, респ. лицето упражняващо надзор по
2
чл.50 ЗЗД произтича от вещ. Посочва се, че в съдебната практика е изяснено /ППВС №
17/193г. и ППВС № 4/1975г./, че ако вредите са резултат от виновното поведение на дееца и
са настъпили при или по повод изпълнение на възложена работа, отговорността пред
увредения е за този, кой го е възложил работата по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат от
свойствата на вещта, а не на действия свързани с нейната правилна експлоатация или
управление, тогава отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Когато при ползване на вещта е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила приложение намира съставът на
чл. 45, съответно чл. 49 ЗЗД, а при липса на допуснати такива нарушения чл. 50 ЗЗД.
С разпореждане № 2870/24.09.2024г., след като е извършил проверка за редовност на
исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие
с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 26.09.2024г. В срока по
чл. 131 от ГПК по делото на 22.10.2024г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със
същия се оспорва предявения иск, като се иска отхвърлянето му. Претендират се сторените
по делото разноски. Прави се възражение за съпричиняване.
Навежда се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено
виновното поведение на водача на автомобила, като действията му са основание за
непокриване на настъпилите щети. Сочи се, че изключителната вина на водача е основание
за изключване на отговорността на АПИ. Прави се и възражение, че е налице прекомерност
на претендираните вреди и при евентуално уважаване на исковата претенция, размерът на
исковата сума следва да бъде намален. Твърди се, че не са представени доказателства за
извършени плащания, както за закупуване на нови гуми и джанти, така и за извършен
ремонт и пътна помощ. Оспорват се твърденията в исковата молба за закупуване на нови
гуми и джанти, също за извършен ремонт и платена пътна помощ. Оспорва се описания
механизъм на ПТП и твърдените в исковата молба щети на автомобила, като за същите не се
установява да са настъпили в резултат на процесното ПТП. Оспорват се приложените към
исковата молба писмени доказателства. Оспорва се материалната доказателствена сила на
протокол за ПТП № 1036565/15.12.2023 г., от който не се установява механизма на ПТП.
Сочи се, че протоколът за ПТП, съставен в кръга на възложените на органите на МВР
задължения е официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в него изявление и за удостоверителното
изявление. Сочи се, че протоколът няма материална доказателствена сила относно описания
в него механизъм на ПТП, тъй като представлява заключение на съставителя му.
(Определение № 168 / 27.02.2018 г. по гр. дело № 2908 /17 г. на ВКС). Сочи се, че протоколът
за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети
от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът съставлява
волеизявление, направено от участник в ПТП, се посочва, че протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се в него неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Навежда се, че ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира други доказателства, когато
протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. (Решение №
15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 9 1506/2013 г.). С оглед на изложеното се оспорва
посочения в исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП, както и
настъпилите щети. Оспорва се и причинно - следствената връзка между настъпилите вреди и
попадането на автомобила в дупка на пътното платно, като се сочи, че основната причина за
3
настъпване на твърдените вреди е единствено виновното поведение на водача на
автомобила, като действията му са основание за непокриване на настъпилите щети. Твърди
се, че изключителната вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ.
Сочи се, че цената на иска представлява обезщетение за щети и пътна помощ за претърпяно
ПТП на автомобил, марка „”, модел „“ с рег. № като щетите на автомобила са определени
като увредени предна дясна гума и джанта, и задна дясна гума и джанта и в последствие са
допълнени други щети - макферсон, долен десен носач и биалетка, които ответникът оспорва
да са настъпили при твърдяното ПТП. Твърди се, че от описания механизъм на причиняване
на ПТП никъде не е описана скоростта, с която се е движел водачът, имало ли е видимост на
процесния участък от пътя, също и какъв е бил интензитетът на движение в участъка при
настъпване на процесното ПТП. Счита се за невъзможно от попадането на автомобила в
дупка на платното за движение да настъпят такива щети, каквато се твърди, че са настъпили,
поради което се сочи, че не попадане на автомобила в дупка на пътното платно е причина за
настъпване на процесното ПТП, а други обстоятелства. Навежда се, че от представените
доказателства няма данни за обстановката на пътния участък - движение на други МПС-та,
разположението на дупката върху пътното платно, нейната големина, снимка на дупката.
Твърди се, че реализираното ПТП се дължи до голяма степен на движението на автомобила с
превишена и несъобразена скорост, и неуместните действия на водача. В случая се сочи, че е
налице безспорна причинна зависимост между виновното поведение на водача на
автомобила, движейки се с превишена и несъобразена с пътните и метеорологични условия
скорост и настъпилия вредоносен резултат. Посочва се, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват” и продължава с ал.2 ; „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. ”
В условията на евентуалност, се прави възражение за съпричиняване и намаляване на
обезщетението, поради съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила с оглед
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Ответникът сочи, че съществува наличие на пряка причинна връзка
между вредите и поведението на водача на автомобила, което е в противоречие на
нормативните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП.
С Определение № 2582/16.12.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е
проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ
за доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който поддържа предявения иск, ангажирана гласни и писмени
доказателства. Изразено е становище и по същество на делото, като се иска предявеният иск
да бъде уважен, като основателен и доказан, като се претендира присъждане на направените
разноски, с инкорпориран в молбата списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, чрез процесуалния
си представител оспорва исковата молба и поддържа депозирания писмен отговор. Иска се
от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца иск, както и да
бъдат присъдени сторените разноски с представен списък по чл. 80 ГПК. Прави се
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатски хонорар. Депозирано е
и писмено становище, в което е изразено становище по същество на делото.
По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е
4
заключението по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза, като същата е
приета и приобщена към доказателствения материал по делото. Проведен е разпит на един
свидетел.
След съвкупен анализ на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото и приет като доказателство протокол за ПТП №
1036565 от 15.12.2023 г. е, че същият е съставен на 15.12.2023 година в 16:30 ч., съставен от
Г. Т - мл. автоконтрольор при ПП Благоевград, за това, че на същата дата в 15:30 часа на ПП
1, Е-79, км. 376+200, лек автомобил управляван от Б. Л. М., с рег. №, на мокър асфалтов път,
попада с предна дясна и задна дясна гума в образувалата се дупка /пълна с вода/, която не е
сигнализирана и обезопасена, като в протокола са описани видими щети : спукани предна
дясна и задна дясна гума и изкривени джанти. В протокола се съдържа и схема на ПТП, като
е отбелязана посока на движението и препятствие на пътното платно, а именно отбелязана е
и дупката на пътното платно.
От страна на ищеца са ангажирани доказателства, а именно товарителница за
обществен автомобилен превоз в страната серия А, № 0044601, от която се установява, че на
15.12.2023 година от страна на ищеца е ползвана транспортна услуга от Симитли до
Благоевград, за което ищецът е заплатил на превозващата фирма „“ ЕООД сумата от 120,00
лева, за което е издадена фактура № 1182/19.12.2023 година.
Представена е и фактура № 113/18.12.2023 година, издадена от „Боанто 2016“ ООД, от
която става ясно, че Б. М. е заплатил Макерсон, долен десен носач, биалетка, ремонт, в
размер общо на 1200,00 лева.
В хода на настоящото производство са събрани гласни доказателства по искане на
ищеца, посредством разпита на свидетеля Г. Т..
При разпита си свидетелят Т. сочи, че в момента работи като служител в Криминална
полиция - гр.Сандански, но към месец декември 2023 г. е работел в Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Благоевград. След предявяване на Протокола за ПТП № 1036565/15.12.2023
г., свидетелят сочи, че на процесната дата е постъпил сигнал за спукана гума на автомобил
от дупка, като водачът е навлязъл с автомобила в дупката и е спукал гумата. По сигнал от
дежурния офицер се насочили към мястото на ПТП, като времето било лошо, имало
проливен дъжд. Като отишли на място, дупката не се виждала, тъй като била пълна с вода,
като имало 1-2 автомобила, които били със спукани гуми. Не може да каже дали другия
автомобил е подал сигнал, те били изпратени за конкретно за процесния автомобил. Видял,
че дупката е била пълна с вода, като веднага я обезопасили с конус, за да не пострадат и
други автомобили. Посочва, че в действителност дупката не се е виждала на пътното платно,
защото валяло много проливен дъжда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото същите са последователни,
безпротиворечиви и потвърждаващи се от останалите събрани по делото доказателства.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа страна, съдът е допуснал
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице инженер Р. С..
От приетото заключение на назначената и извършена автотехническа експертиза, се
установява, че вещото лице на 18.03.2025 г. е извършил оглед на десни колела, с
разхерметизирани гуми, като оглед на процесния лек автомобил ***не е извършен, тъй като
по данни на ищеца същият се намира в гр. Дупница. При оглед на джантите вещото лице е
установило, че и двете джанти освен подбитости по монтажните ръбове, има и разцепване
на монтажния ръб от към вътрешната страна. Точно срещу разцепванията на монтажните
ръбове на двете джанти се намират сцепване на гумите в радиално направление върху
вътрешните страници на гумите. Посочва, че джантите са алуминиеви, нелъчеви, с капачка с
лого дизайн за марката , като двете предоставени за оглед гуми са зимни, с размер
5
225/45/R17. Протекторът и за двете предоставени гуми е над 1,6 mm, а едната гума е марка
Debica Presto, а другата гума е Kormoran Snow. Вещото лице посочва механизъма на
настъпване на ПТП, а именно на 15.12.2023 г. около 16.30 ч. по път ПП 1 Е79, се е движил л.
а. марка и модел, с per. № , управляван от Д. З. както автомобилът се е движил в посока от
гр. Кресна към гр. Благоевград. При км. 376+200, при включването от ПП 1 Е 79 към АМ
„Струма“ последователно десните колела на процесния лек автомобил попадат в дупка,
намираща се от дясната страна на пътното платно. Вследствие на попадане на колело в
изкуствената неравност, монтажният ръб на джантата притиска гумата към ръба на дупката
и се нарушава целостта на гумата и същата се разхерметизира. От ръбовете на дупката са
подбити, изкривени и разцепени монтажните ръбове на джантата. По данни от констативния
протокол за ПТП, валяло дъжд, дупката е била запълнена с вода. Според вещото лице,
оценката на щетите по процесното МПС са както следва: Предна дясна гума, приема се по-
увредената марка KORMORAN; Модел SNOW; Размер 225/45 R17 – 109,92 лева; Предна
дясна джанта – 261 лв; Задна дясна гума DEBICA 225/45R17 PRESTO UHP 2 FP] Debica |
PRESTO UHP 2 225/45R17 | Летни – 137,09 лева; задна дясна джанта - 261 лева; макверсон -
462,94 лева; долен десен носач – 163,24 лева; биалетка - 73,88 лева или всичко на обща
стойност 1469,07 лева, която стойност е цената на нови части. Цената на труд е 436,50 лева;
репатриране на увреден автомобил - 120,00 лева, или пазарната стойност по възстановяване
на щетите при ползване на нови части е в размер общо на 2025,57 лева. Цената на двете
нови гуми възлиза общо на 247,01 лева, а съобразно овехтяването стойността на гумите
възлиза в размер на 172,07 лева. Цената на двете нови джанти възлиза на 522,00 лева, а
съобразно стойността на овехтяването възлиза на 365,40 лева. Вещото лице е дало
заключение, че получените щети по процесното МПС отговарят на описания механизъм на
ПТП.
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното експертно заключение.
Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвеното заключение по
допуснатата и назначена авто-техническа експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Предявения иск е с правно основание с чл. 49 ЗЗД, във вр. чл.45 от ЗЗД.
Възражението на ответника за съпричиняване е с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът следва по реда на пълното и главно доказване да докаже всички факти и
обстоятелства, на които основава претенцията си. Следва да докаже настъпване на описания
в исковата молба инцидент; настъпилият инцидент е вследствие от деяние на служители на
ответника като юридическо лице, отговорящо за поддръжката на процесния участък, където
е настъпило ПТП и осигуряване на безопасни условия за преминаванеи през този участък,
което деяние се изразява в бездействие - непредприемане на необходимите действия за
обезопасяване на неравности по пътя, който път се поддържа от ответното дружество;
настъпилите в резултат на това деяние неимуществени вреди на ищеца, както и размера на
тези вреди; причинна връзка между деянието и неимуществените вреди.
Ответникът следва да докажа направените от него възражения.
Ангажирането на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е обусловено и от
установяване на елементите от фактическия състав на деликта - предпоставките по чл. 49 от
ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние /действие или
бездействие/ при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно.
Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
6
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител. Когато обаче
отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и
дали това е станало виновно. В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това
неизпълнение.
В конкретния случай реализирането на отговорността на ответника се претендира във
връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с неизпълнение на задълженията по
поддържането на републикански път и отстраняване на препятствията по него.
Безспорно по делото се доказа механизмът на настъпилия инцидент, което се
потвърждава от писмените доказателства - Протокол за ПТП, от гласните доказателства на
свидетеля Т., които са непротиворечиви и съдът кредитира като достоверни, и от изготвената
съдебна автотехническа експертиза. От същите се установи, че на 15.12.2023 година в 16:30
ч., на ПП 1, Е-79, км. 376+200, е настъпило ПТП, при което лек автомобил рег. № , при
мокър асфалтов път е попаднал с предна дясна и задна дясна гума в образувалата се дупка
/пълна с вода/, която не е сигнализирана и обезопасена, в следствие на което по лекия
автомобил са причинени щети: спукани предна дясна и задна дясна гума и изкривени
джанти. От представения и приет протокол за ПТП, съставен от полицейските органи след
посещение на мястото на инцидента /ползващ се със задължителна за съда доказателствена
сила за установените пряко от съставителя обстоятелства - в това число, наличието на
неравност на пътното платно/, от приетата и неоспорена от страните съдебна авто-
техническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания на полицейския
служител, които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени, се установи
конкретния механизъм на ПТП.
Вещото лице по съдебно-техническата експертиза дава положителен извод, че е налице
причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и уврежданията по
автомобила. Ето защо и в тази насока възраженията на ответника са неоснователни.
От страна на ответника е оспорен протокола за ПТП. Протоколът за пътнотранспортно
произшествие, съставен от длъжностни лица в кръга на служебните им задължения,
съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Когато не е спорен в процеса,
той се ползва не само с обвързваща съда доказателствена сила относно авторството на
материализираното в съдържанието им изявление на длъжностното лице, но и с материална
доказателствена сила и съставлява доказателство за изявленията пред съответното
длъжностно лице и за извършените от него и пред него действия - в тази насока Решение №
85/28.05.2009г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., Решение № 6 24/10.03.2011г. по т.д.
№ 444/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/2011 г. на ВКС,
ТК, II т.о. При оспорване съдържанието на протокола, предвид характера му на официален
свидетелстващ документ, доказателствената тежест за установяване неговата неверност се
носи от оспорващата го страна. От страна на ответника не са ангажирани доказателства за
неверност на протокола за ПТП. Длъжностното лице не е възприело непосредствено
настъпването на произшествието и затова удостовереното от него по този въпрос няма
обвързваща доказателствена сила, но, що се отнася до лично възприетите от длъжностното
лице дупка на пътното платно на обозначеното място, повредите по автомобила,
удостовереното в протокола за ПТП, както и обстоятелството, че дупката не е била
обезопасена, не може да бъде поставяно под съмнение.
Пътният инцидент се установява и от показанията на свидетеля Т., в качеството му на
полицейски служител, който непоседствено след инцидента е посетил мястото на ПТП.
7
Свидетелят е категоричен, че на процесното място е имало необезопасена дупка, която е
била пълна с вода, тъй като по това време е валял обилен дъжд. Свидетелят е категоричен,
че дупката не е била видима, поради наличието на дъжд и дупката не се е виждала на
пътното платно. Категоричен е и, че дупката не е била обезопасена, като след пристигането
поставили конуси, с оглед недопускането на други ПТП на този пътен участък. Отделно от
това свидетелят споделя, че на мястото на ПТП е имало и друг автомобил, който е спукал
гума на процесното място, но няма данни за него да е подаван сигнал на тел. 112. Същите са
посетили мястото на инцидента във връзка с процесното ПТП. Не са налице обстоятелства,
които да дискредитират показанията на разпитания свидетел или до оборят обосноваността
на изводите на вещото лице, като гласните доказателства и данните от експертизата се
подкрепят и взаимно допълват.
На следващо място от приетата по делото авто-техническа и оценителна експертиза се
установи, че размера на причинените щети по процесното МПС възлизат в размер общо на
2025,57 лева, в която сума включва 120,00 лева – репатриране на автомобила, труд и ремонт
по автомобила – 436,50 лева, както и е дал стойността на извършения ремонт в който се
включват две нови гуми в размер общо на 247,01 лева, две нови джанти - 522,00 лева,
макверсон - 462,94 лева, долен десен носач - 163,24 лева и биалетки - 73,88 лева. Отделно от
това вещото лице е дало стойността на двете гуми и джанти и при наличието на овехтяване,
а именно двете гуми след съобразеното овехтяване възлизат на стойност 172,07 лева, а на
двете джанти – 365,40 лева. Вещото лице е категорично, че е налице причинно-следствена
върху между механизма на настъпилия инцидент и нанесените по МПС щети.
С оглед изяснения механизъм на настъпилия инцидент, съдът приема, че вредите са
пряка и непосредствена последица от попадането на МПС в необозначена дупка, в резултат
на което са се спукали двете десни предна и задна гума, както и деформирали двете джанти,
като за смяната им е повреден долен десен носач, сменени са макверсон, амортисьор преден
десен и биалетки.
На следващо място се установи, че пътят на който е реализирано произшествието - ПП
1, Е-79, км. 376+200, представлява републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за
пътищата (ЗП) и като такъв е изключителна държавна собственост (чл. 8, ал. 2 от ЗП), като
титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата, а ремонтът
и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура”, в
качеството й на държавен орган (чл. 30, ал. 1 от ЗП), като нейните служители, които ги
стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за
препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок (чл. 167, ал. 1 от
ЗДвП).
Установи се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е задължена да осъществява
дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответното препятствие - дупка
върху пътя с необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в
движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП. Дупката представлява „препятствие на пътя” по
смисъла на параграф 6, т. 37 от ЗДвП (нарушаване целостта на пътното покритие, както и
предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението), тъй като представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава
опасност за движението. Установи се от разпита на свидетеля Т., че процесното място не е
било обозначено с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да заобиколят, за да
продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДвП).
Съгласно параграф 1, т. 14 от ДР на ЗП, “поддържането на пътищата” е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година. Наличието на каквито и да препятствия на пътното платно за движение, вкл.
несигнализирана и необезопасена дупка, представлява неизпълнение /чрез бездействие/ на
посочените и възложени в нормативен акт задължения.
8
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за съпричиняване остана
недоказано. Не се установи виновно противоправно поведение на водача на лекия
автомобил, което да е допринесло за настъпване на ПТП, съответно на вредите. Установи се
от същите, което се потвърждава и от заключението на вещото лице, че при наличието на
запълнена дупка с вода, водачът не може да прецени дълбочината на дупката, т.е. какви са
нейните размери, за да се съобрази с каква скорост да се движи. Свидетелят Т. от своя страна
също е категоричен, че при пристигане на място чисто визуално не може да се предвиди, че
под мократа пътна настилка има голяма дупка. По делото не се установи поведение на
водача на процесното МПС, което да нарушава правилата за движение по пътищата и това
да е довело до попадането му в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата
грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя
или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е състоянието на пътя.
Досежно претендирания от ищеца размер на причинените вреди, съдът намира същия
за частично основателен, като на ищецът следва да бъде присъдена сумата в размер общо на
2025,57 лева, представляваща стойността на причинените имуществени вреди, от които -
предна дясна гума, марка KORMORAN; Модел SNOW; Размер 225/45 R17 и задна дясна
гума DEBICA 225/45R17 PRESTO UHP 2 FP] Debica | PRESTO UHP 2 225/45R17 | Летни в
размер общо на 247,01 лева; Предна дясна джанта и задна дясна джанта в размер общо на
522,00 лева; макверсон, амортисьор, преден десен – 462,94 лева; долен десен носач – 163,24
лева; биалетка – 73,88 лева, цената на труд - 436,50 лева; репатриране на увреден автомобил
– 120,00 лева, като над уважения размер от 2025,57 лева до пълния предявен размер от
2150,00 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от 2025,57
лева, считано от датата на предявяване на искова молба в съда - 11.09.2024г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира заплащането на разноски в размер общо на 1357,00 лева, от които
86,00 лева – заплатена ДТ; 550,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение; 700,00 лева –
заплатено възнаграждение на вещо лице и сумата от 21,00 лева – заплатени пътни разноски
на свидетел, които въпреки, че са присъдени да бъдат заплатени от бюджета на съда, видно
от приложената по делото вносна бележка са заплатени от ищеца.
По отношение на претендирането адвокатско възнаграждение ответникът е направил
възражение за прекомерност. С оглед направеното възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира, че при определяне
размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и
постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг.
на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната – Решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/2022. С Решение 9273/27.07.2026г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа
на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 02.05.2017г. на ВАС по адм.д. №
1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават
при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите
обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според
цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два
обективни критерия - обемът и сложността на извършената работа, величината на
защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. За
да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и
9
справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата
критерия кумулативно. Съдът намира, че в настоящия случай при съобразяване цитираната
и задължителна за националните юрисдикции практика на СЕС, която има превес над
националната такава, както и всички налични и установени обективни фактори, имащи
отношение към преценка на вида, естеството и обема на свършената работа, изразяващи се в
депозиране на искова молба, явяване на процесуалния представител в три проведени
съдебни заседания, ангажиране на писмени и гласни доказателства, изслушване на САТЕ,
съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева не е
прекомерно, поради което следва да бъде присъдено изцяло. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1278,46 лв. направени по делото разноски,
съобразно уважената част от предявения иск.
От страна на ответника се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази правна и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания, на които процесуалния представител на ответника е взел участие, както и
депозирането на писмена защита по делото, намира, че съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ дължимото юрисконсултско
възнаграждение е в размер на 200,00 лв. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 11,57 лв. направени по делото разноски от ответника, съобразно
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. София, п.к. 1000 бул. „Македония“ № 3, представлявана от Й. В. -
ВРИД Председател на управителния съвет, чрез Областно пътно управление - Благоевград, с
адрес : гр. Благоевград, ул. Тодор Александров № 21, представлявано от И.К. - Директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Л. М., ЕГН **********, с адрес : , сумата в общ размер на 2025,57 лева
(две хиляди двадесет и пет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, ВЕДНО със законната лихва върху главницата от 2025,57
лева, считано от датата на депозиране на искова молба – 11.09.2024 година до окончателно
изплащане на дължимите суми, като ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен над уважения
размер до претендирания от 2150,00 лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1000 бул. „Македония“ № 3, представлявана от Й. В. -
ВРИД Председател на управителния съвет, чрез Областно пътно управление - Благоевград, с
адрес: гр. Благоевград, ул. Тодор Александров № 21, представлявано от И.н К. – Директор,
да заплати на Б. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б сумата от 1278,46 лева /хиляда двеста
седемдесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки/ - представляваща сторени по делото
разноски, съобразно уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Б. Л. М., ЕГН **********, с адрес: гр., да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1000 бул. „Македония“ № 3, представлявана от Й. В.- ВРИД Председател на
управителния съвет, чрез Областно пътно управление - Благоевград, с адрес: гр.
Благоевград, ул. Тодор Александров № 21, представлявано от И.К. – Директор сумата от
11,57 лева /единадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторени по
делото разноски, съобразно отхвърлената част от предявения иск.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал.1
ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11