№ 932
гр. В., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Танев
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Пламен Танев Гражданско дело №
20223110100*** по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от М. К. М. срещу „***с"
ЕООД, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи в полза на ответника
сумата от 17 983,72 лв., дължима по издаден изпълнителен лист от ***.***. по ч.гр.д. с
номер ***/***. по описа на Районен съд - В., поради погасяването на задължението по
давност.
В исковата молба се твърди, че „***" АД е подало молба от ***.***. за образуване
на изпълнително дело до ЧСИ С. Д. срещу ищеца, в качеството му на длъжник по
изпълнителен лист, издаден от РС - В. на ***.***. по ч.гр.д. с номер ***/***. по описа на
съда. Съгласно издадения изпълнителен лист ищцата била осъдена да заплати в полза на
„***" АД сумата от 8027,82 лв., главница по договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 26.03.2010г., заедно с лихви, такси и разноски. Сочи се, че сумата
е недължима, тъй като е погасена по давност. Въз основа на подадената молба от „***" АД,
ЧСИ Д. образувала изпълнително дело с номер ***. ПДИ била връчена на длъжника на
***.2012г. На 19.11.2012г. били изпратени запорни съобщения до фирма „Д.О." ЕООД,
„П.Б.", „***" АД и „***". На 22.01.2013г. взискателят направил искане за налагане на запор
на трудовото възнаграждение на длъжника. На 09.06.2015г. е наложена възбрана върху ид.ч.
от УПИ в с. Д.М.. Между двете действия е изминал период по - голям от две години, поради
което на 22.01.2015г. делото се е прекратило по право, по силата на перемпция. Последното
валидно поискано действието по принудителното изпълнение се явява молбата от
22.01.2013г. По силата на договор за цесия от 31.01.2018г. между „***" АД и ответника
взискателят е прехвърлил вземането си спрямо ищеца на настоящия ответник. С
постановление на ЧСИ Д. от 16.08.2019г. изпълнителното дело е било прекратено поради
перемпция. След погасяване на задължението по изпълнителния лист по давност е било
образувано ново изпълнително дело със същия титул при ЧСИ Д.. На 25.09.2019г. били
изпратени запорни съобщения до „***", „И." и „Р.Б.". Следователно задължението по
новообразуваното изпълнително дело с номер *** е било погасено по давност, изтекла в
периода от 22.01.2013г. до 22.01.2018г.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника,
1
като се излага, че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че последното изпълнително
действие по първото изп. дело по описа на ЧСИ Д. е било извършено на 09.06.2015г. -
налагане на възбрана. След придобиване на вземането от ответника, последният е бил
конституиран като взискател. С постановление от 16.08.2019г. изп. дело е било прекратено
поради перемпция. На 20.09.2019г. ответникът е подал молба, въз основа на която е било
образувано ново изп. дело с номер ***. Не е изтекла погасителна давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Служебно известно е на съда, че по ч.гр.д. № *** по описа на ВРС за ***. е бил
издаден изпълнителен лист, въз основа на който М. К. М. е била осъдена да заплати в полза
на банка „***“ АД сумата от 8983,10 лева, от която 8027,82 лева - непогасена главница,
933,37 лева - договорна лихва за периода 25.05.2010г. - 09.02.***. и 21,91 лева - наказателна
лихва за просрочени главници за периода от 25.02.2010г. до 09.02.***., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 14.02.***. в съда, до
окончателното й изплащане, както и сумата от 671,05 лева, представляваща деловодни
разноски.
По делото е приложено изпълнително дело с номер *** по описа на ЧСИ С. Д., рег.
№ *** и район на действие ОС В., образувано на ***.***. Видно от съдържанието му след
образуване на изпълнителното дело ЧСИ е изисквал справки от: Община В. за движимите и
недвижими вещи притежавани от длъжника, от НАП за актуалното трудово състояние на
длъжника, както и за наличие или липса на наложени обезпечителни мерки, за банковите
сметки на длъжника, декларираните от длъжника банкови сметки и МПС и др., както и от
ОД МВР В. за ППС, притежавани от длъжника. Покана за доброволно изпълнение по
изпълнителното дело е връчена лично на длъжника на ***.2012г.
На 19.11.2012г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата, получавано
от фирма „Д.О.“ ЕООД и банковите й сметки в „***“ АД, „Б.П.Б.“ АД, ТБ „МКБ Ю.“ АД,
„Ю.“ АД.
На 22.01.2013г. взискателят по изпълнителното дело е поискал да бъде наложен запор
на трудовото възнаграждение на длъжника, настоящ ищец.
На 09.06.2015г. от ЧСИ Д. е наложена възбрана върху недвижим имот в с. Д.М.,
собственост на длъжника.
Видно от молба до ЧСИ Д., изходяща от „***с" ЕООД, на 31.01.2018г. бил сключен
договор за цесия между дружеството и „***“ АД, с който вземанията, предмет на
изпълнителното дело, били прехвърлени в полза на настоящия ответник. Поискано е „***с"
ЕООД да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело.
На 16.08.2019г. ЧСИ Д., по молба на новоконституирания взискател - „***с" ЕООД,
на осн. чл. 433, ал.1, т.8 е прекратила изпълнителното дело.
По молба на „***с" ЕООД по процесния изпълнителен лист е било образувано ново
изп. дело № *** от ЧСИ С. Д., рег. № *** и район на действие ОС В.. С молбата са посочени
и изпълнителни способи. По това второ изпълнително дело на 25.09.2019г. са наложени
запор на банковите сметки на длъжника в няколко банки. Покана за доброволно изпълнение
по последващото изпълнително дело е връчена на М. М. на 04.11.2019г. На 24.08.2021г. от
ЧСИ Д. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ -КЛОН С. КЧТ.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да основава исковата си претенция само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Следователно, в настоящия случай е необходимо да се
изследват настъпилите след издаването на изпълнителния лист факти.
В чл. 117 ЗЗД е уредено, че ако вземане е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
2
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният
процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез
него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Съгласно мотивите към т. 10 на
ТР № 2/2015г., постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на съдебния изпълнител): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все
още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В
доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. (Така в
Тълкувателно решение 2/2015г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за
2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС.)
В конкретния казус към момента на образуване на изпълнително дело № *** по описа
на ЧСИ С. Д. - ***.***., е било в сила ППВС № 3/1980г., което е действало до
постановяване на ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. - 26.06.2015г. Съгласно
ППВС № 3/1980г., с образуването на изпълнителното производство давността се прекъсва и
същата не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането. Във връзка с изложеното следва да се приеме, че с образуване на
изпълнително дело № *** на ***.***. давността е прекъсната и такава не е текла от
образуване на изпълнителното дело до 22.01.2015г., когато е настъпила перемпцията,
3
предвид това, че в двугодишен срок от 22.01.2013г. не са били прилагани служебно или
искани от взискателя изпълнителни способи.
Предвид гореизложеното новата петгодишна давност е започнала да тече от
22.01.2015г., т.е. от настъпването на перемпцията. В този смисъл е решение №
37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV г.о., съгласно което перемпцията
е без правно значение за прекъсването на давността, същата е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни
да съобразяват поведението си с него.
Видно от наличните по делото доказателства, давността е прекъсната, вече в
контекста на новото ТР № 2/2015г., постановено по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС в
сила от 26.06.2015г., с налагането на запор от ЧСИ веднъж на 25.09.2019г. и втори път на
24.08.2021г., отново с наложен запор по новообразуваното изпълнително дело № ***.
Последното валидно извършено изпълнително действие е наложеният запор на 24.08.2021г.
Следователно, предвид изложеното в т. 10 на ТР 2/2015г., което е в сила към момента, от
24.08.2021г. е започнала да тече нова петгодишна давност, която към подаване на
настоящата искова молба не е изтекла.
С оглед изложеното, съдът счита, че исковата претенция не е погасена по давност и
предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С молба вх. № 71727/19.10.2022г. ответникът е поискал присъждане на разноски. По
делото обаче не е представен договор за правна защита, от който да е видно уговореното
адвокатско възнаграждение, нито са представени доказателства за заплащане на такова. Не е
представен и списък на разноските на осн. чл. 80 ГПК. Предвид изложеното и изхода от
делото разноски следва да се присъдят в минимален размер от 400,00 лв. В ползва на съда
следва да бъде присъдена и сумата от 48,00 лв. на осн. чл. 77 ГПК, доколкото от бюджета на
съда са извършени разходи за събиране на доказателства, поискани от ищеца.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. К. М., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „С.“ №
**, ет. *, ап. *, срещу „***с“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.“М.д.“, ул.“Р. П. К.“ №*-*, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът М. К. М. не дължи на ответника „***с“ ЕООД сумата от 17 983,72 лв., дължима по
издаден изпълнителен лист от ***.***. по ч.гр.д. с номер ***/***. по описа на Районен съд -
В., поради погасяването на задължението по давност.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. *, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „***с“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.“М.д.“, ул.“Р. П. К.“ №*-*, сумата от 400,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение в минимален размер.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН: **********, с адрес гр. В., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. *, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд – В., по сметка на съда, сумата от 48,00 лв., на осн. чл. 77
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – В..
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5