Р Е Ш Е Н
И Е № 260015
08. 10.
2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На 07. 10.
2020 год.
В публично
заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар: МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 3 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ал.1 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищцовата страна чрез процесуалния
си представител ю.к. М.С. твърди в исковата молба, че на 20.5.2019 г. бил подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу С.В. С., произтичащо от договор
за стоков кредит № 3276630/03.7.2018 г. било прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Твърди се, че Приложение № 1/ 20.5.2019 г. към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.08.2018г. било
представено само с данните на длъжника С.В. С., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните
данни.
Съгласно договора за цесия от 20.12.2016 г. „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер
се задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците.
Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника било
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД с изх. №УПЦ-П-УКФ/3276630 от
30.05.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Писмото се върнало
в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че получателят отсъства. На
11.12.2019 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-УКФ/3276630 от 11.12.2019 г.,за извършената цесия чрез куриер. Писмото
отново се върнало в цялост.
Към настоящата искова молба представят и молят съда да
приеме копие от уведомлението за извършената цесия ведно с уведомлението за
настъпилата предсрочна изискуемост от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-УКФ/ 3276630
от 11.12.2019 г., което да връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалата продажба на вземания, както и за настъпилата
предсрочна изискуемост. Позовавали се на постановените от ВКС на основание чл.
290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които
ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем не е погасено, моли да приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно
за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал.
4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога
и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение
за основателността на иска, след като по делото безспорно се е установило, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В
тази насокабило Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС
по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
С оглед
гореизложеното твърдят, че съдът следва да приеме, че с факта на редовното
връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и
договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо
от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл.
47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е
получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до
него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави
с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и
тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал. 6
на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба
и доказателствата към нея. В този смисъл било Решение № 4480 от 08.11.2018 г.
по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Ищцовото дружество изнася още, че на 03.7.2018г. С.В. С. в
качеството на Кредитополучател е сключил договор за стоков кредит № 3276630 с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните
Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването
на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката,
получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги
приема.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия към Договора за стоков кредит, когато „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуска стоков кредит, същият се
отпускал за цената на стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В
този случай сумата по кредита се превеждала от Кредитодателя
директно към съответния търговец, от който Кредитополучателят закупува стоката,
като кредитът се считал усвоен от Потребителя на датата на заверяването на сметката
на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на
Договора за стоков кредит, Кредиторът предоставил на Кредитополучателя кредит в
размер на 1292,00 лева, при който отпусната сума била преведена по банковата
сметка на търговеца, на дата 05.07.2018
Съгласно
сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер
на кредита е 1350,30 лв., който представлява сбор от следните компоненти: чиста
стойност на кредита 1292,00 лв. и застрахователна премия 58,30 лв., която
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 12 броя равни
части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска.
Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са
посочени в погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият
в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал
съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия.
В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на
всяка една от вноските.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с възнаградителна
лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която
се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект. Така,
подписвайки договора за кредит, страните
постигнали съгласие възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 229,38 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била
в размер на 1579,68 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била
платима на 12 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 131,64 лева, като първата погасителна вноска се
дължала на 14.8.2018, а последната била с падеж на 14.7.2019 г, съгласно
погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в който бил посочен падежът
на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита била 14.7.2019/дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план/, предвид което по отношение на
вземанията по договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
Съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени
месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. На посоченото основание, на длъжника било начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 139,79 лв. за
периода от 14.10.2018г. до датата на входиране на
задължението в съда.
Кредитополучателят
не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била
погасена до момента, била в размер на 405,00 лв., с която били погасени, както
следва: възнаградителна лихва: 93,87лв., главница:
289,50 лв. и лихва за забава 21,63 лв.
Предвид
изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което било входирано
Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл. 410 от ГПК срещу С.В. С., ЕГН ********** в деловодството на Районен съд -
Чирпан. Съдът уважил претенцията им за сума в общ размер на: 1306.15 лева, от
които главница: 1060.80 лв.. възнаградителна лихва:
127.19 лв. и обезщетение за забава в размер на 118.16 лв. и по образуваното
ч.гр.д. № ***/****г., по описа на PC- Чирпан, била издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като
същият не се явил в съда да получи
книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Молят съда, да
постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че С.В. С.,
ЕГН **********, дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните
суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/****г., на Районен съд - Чирпан,
а именно:
1060,80 лева
(хиляда и шестдесет лева) - главница за периода от 14.10.2018 До 14.7.2019 г.
127,19 лева (сто
двадесет и седем лева и 19 ст.) - договорна лихва за периода от 14.10.2018 г.
до 14.7.2019 г.
118,16 лева (сто
и осемнадесет лева и 16 ст.) - лихва /обезщетение/ за забава за периода от
14.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.
Молят, да им
бъдат присъдени и направените съдебно деловодни разноски в настоящото
производство, както и юрисконсулстско възнаграждение
в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ответникът чрез назначения особен
представител е подал отговор в законоустановения
срок, с който оспорва предявения иск, като неоснователен, като изнася подробни
обстоятелства за това.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № ***/20**по описа на
РС Чирпан безспорно се установява, че в резултат на заявление по смисъла на чл.
410 от ГПК, РС Чирпан е издал Заповед № 199/ 01. 10. 2019 г., с която е
разпоредил и осъдил длъжника и ответник по настоящото дело С.В.И. да заплати сумите: 1060.80 /хиляда и шестдесет лева и 80
ст./ лева –
главница по 10 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.10.2018г.
до 14.07.2019г., 127.19 /сто двадесет и сдем лева и
19 ст./ лева – възнаградителна лихва, за периода от 14.10.2018г. до
14.07.2019г., 118.16 /сто и осемнадесет лева и 16 ст./ лева – обезщетение за
забава за периода от 14.10.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 30.09.2019 г.
до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата в размер на 26, 12 лева – ДТ и 200.
00 лева – юристконсултско възнаграждение.
Изрично в тази заповед е посочено,
че вземането произтича от задължение по Договор за стоков кредит № 3276630,
сключен на 03.07.2018г. между УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД с ЕИК
********* и С.В. С., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на УниКредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД в полза на Агенция за събиране на
вземания ЕАД с ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/.
Тъй като съобщението заедно с
преписа от заповедта е връчено на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
съдът с разпореждане от 20.11.2019г. е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението, както
и да представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок.
В законоустановеният
срок заявителят е предявил настоящия иск.
От всичко гореизложено съдът приема,
че е налице активната и пасивната легитимация.
Предявен е положителен установителен
иск да бъде установено вземането по цитираното по- горе ч.гр.д.
От представените по делото писмени
доказателства и в частност от представения Договор за стоков кредит № 3276630, сключен на
03.07.2018г. се
установява, че между УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД с ЕИК ********* и С.В. С. е сключен
цитирания Договор.
Съгласно
сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер
на кредита е 1350,30 лв., който представлява сбор от следните компоненти: чиста
стойност на кредита 1292,00 лв. и застрахователна премия 58,30 лв., която
Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 12 броя равни
части, които били включени в размера на всяка отделна месечна погасителна
вноска.
Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и
при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са
посочени в погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият
в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал
съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия.
В погасителния план били посочени и падежът на изискуемост и погасяване на
всяка една от вноските.
Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на договора се олихвявала с възнаградителна
лихва, месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която
се начислявала от датата на покупката на стоката от търговския обект. Така,
подписвайки договора за кредит, страните
постигнали съгласие възнаградителната лихва за
срока на договора да бъде в общ размер на 229,38 лв. Общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит била
в размер на 1579,68 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит била
платима на 12 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 131,64 лева, като първата погасителна вноска се
дължала на 14.8.2018, а последната била с падеж на 14.7.2019 г, съгласно
погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит, в който бил посочен падежът
на всяка отделна погасителна вноска.
Видно от Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с ЕИК *********, се установява, че по силата на който
вземането на „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД срещу С.В. С., произтичащо от
договор за стоков кредит № 3276630/03.7.2018 г. било прехвърлено в собственост
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД съдържат изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Съгласно договора за цесия от 20.12.2016 г. „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер
се задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците.
Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД за
уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД.
Действително на ответника било изпратено по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД с изх. №УПЦ-П-УКФ/3276630 от
30.05.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Писмото обаче се
върнало в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че получателят
отсъства. На 11.12.2019 г. до длъжника било изпратено повторно уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-С-УКФ/3276630 от 11.12.2019 г.,за извършената цесия чрез
куриер. Писмото отново се върнало в цялост, като неполучено.
При опит за връчване на длъжника на исковата молба с приложенията, включително и на Уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания (цесия), връчителят е установил, че ответникът не живее на регистрирания постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че трудовите му договори при последните работодатели са били прекратени. С оглед на установеното съдът е назначил на ответника особен представител на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Вземанията, предявени за установяване, имат договорен характер – сключен договор между между УниКредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД с ЕИК ********* и С.В. С.. Налице е съвпадение по материалноправните характеристики и размера на вземането по заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и исковата молба. Уважаването на иска е предпоставено само от доказването на съществуването на вземанията, за които заповедта е издадена.
На следващо място, за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/, освен ако цесионерът не е изрично упълномощен от цедента да извърши уведомяването. Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от пълномощник на цедента съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано. / в този смисъл е съдебната практика решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Спорно по делото е достигнало ли е до длъжника уведомлението за извършената цесия. В конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство. Уведомление, адресирано до ответника за извършената цесия, представлява приложение към исковата молба. При опит за връчването му, заедно с исковата молба, връчителят е установил, че ответника не живее на регистрирания постоянен- и настоящ адрес и не е извършено връчване по месторабота. На ответника е бил назначен особен представител, който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство. Настоящият съдебен състав счита, че не е осъществено и връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, същото като част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия. Длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор - ищцовото дружество, поради което правата му да търси вземанията си от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице. /в този смисъл Определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. н. ВКС, ТК, II т. о.; Решение от 05.03.2019 г., постановено по в. т. д. № 1387/2018 г. по описа на ОС – Стара Загора; Решение от 22.01.2019 г., постановено по в. т. д. № 1342/2018 г. по описа на ОС-Стара Загора; Решение от 12.07.2019 г., постановено по въззивно търговско дело № 1163/2019 г. по описа на ОС – Стара Загора /. След като не е налице надлежно връчване на уведомлението за извършената цесия, тя все още не е произвела действието си спрямо ответника.
По всички изложени съображения предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне само, когато е основателна.
Водим от горното и и на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК и чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София.
бул. "Д-р Петър Дертлиев'" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2. чрез
пълномощника: М.С.,
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес ***,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу С.В. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва:- 1060,80 лева (хиляда и шестдесет лева) - главница за периода от 14.10.2018
До 14.7.2019 г.;- 127,19 лева (сто двадесет и седем лева и 19 ст.) - договорна
лихва за периода от 14.10.2018 г. до 14.7.2019 г.;- 118,16 лева (сто и
осемнадесет лева и 16 ст.) - лихва /обезщетение/ за забава за периода от
14.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 199/ 01.10.2019 г. по ч. гр. д. № 679/ 2019 г. по описа на РС Чирпан.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: