Р Е Ш Е Н И Е № 282
В
ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 12.12.2019г.
Шуменски окръжен съд в открито
заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица ХаджиИ.а 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от мл.
съдия Стефанова в. гр. дело № 394 по описа за 2019 год. на Шуменски окръжен
съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 738/ 25.07.2019
год. по гр. дело № 3157 по описа за 2017 год., Шуменски районен съд е отхвърлил предявените от Д.И.Н. и В.И.В. срещу Д.И.С., А.Д.В., В.Д.В., Д. П.М. и М.Г.М.
искове с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС, за изкупуване в полза на ищците на 1/2
(една втора) идеална част от следните земеделски имоти:
-
НИВА от 3.104 дка (три декара сто и четири квадратни метра), от които
3.033 дка са четвърта категория, а 0.071 дка са седма категория, находяща се в
землището на с. И., обл. Ш., местност „*”, представляваща Поземлен имот с идентификатор
№32158 102.28 с адрес на поземления имот: с. И., обл. Ш., местност „*”;
-
НИВА от 3.999 дка /три декара деветстотин деветдесет и девет квадратни
метра/, представляща Поземлен имот с идентификатор №32158.167.208 с адрес на
поземления имот: с. И., обл. Ш., местност „*”;
-
НИВА от 6.001 дка (шест декара и един квадратен метра), четвърта,
категория, находяща се в землището на с. И., обл. Ш., местност „*”,
представляваща Поземлен имот с идентификатор №32158.188.81 с адрес на имота: с.
И., обл. Ш., местност „*”, собствеността върху които идеални части е
прехвърлена от Д.И.С., А.Д.В. и В.Д.В. на Д. П.М. с Нотариален акт за
покупко-продажба №141, том , рег.№*. дело №*от 04.05.2017 г. на нотариус с рег.
№на Нотариалната камара, с район на действие-района на Районен съд - град
Шумен, вписан в Агенция по вписванията – Служба по вписванията - гр. Пловдив
под акт № 198, том , дело № /17г., при уговорена между ответниците цена от 830,62 лева. Присъдени са разноски на ищците в размер на 365,00 лева.
Постъпила е въззивна жалба рег. №
16199/ 11.09.2019 год., депозирана от ищците в първоинстанционното производство
Д.И.Н. и В.И.В., действащи чрез процесуалния си представител адв. С.С.,*** против Решение
№ 738/ 25.07.2019 год. по гр. дело № 3157 по описа за 2017 год. на Шуменски районен съд. Жалбоподателите изтъкват, че не са доволни
от постановеното съдебно решение. Считат същото за неправилно и необосновано по
подробно изложени съображения. Молят атакуваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират
сторените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите
Д.И.Н. и В.И.В. се явяват лично и с процесуалния им представител адв. С.С..
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК
въззиваемите страни - Д.И.С., А.Д.В., В.Д.В. са депозирали писмен отговор. Изтъкват
се доводи, съобразно които считат решението за правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба - за неоснователна. Молят първоинстанционното решение да бъде
потвърдено и да им бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно
деловодни разноски.
Въззиваемите страни Д. П.М. и М.Г.М. не са подали
писмен отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.
В съдебно заседание въззиваемите Д.И.С., А.Д.В., В.Д.В. редовно призовани не се явяват, представляват се от адв. Б.Б.,***.
Въззиваемите страни Д. П.М. и М.Г.М. редовно призовани не се явяват и не изпращат процесуален представител.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа
като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика
на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г.,
II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II
г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
За
да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:
Пред Шуменски районен съд са
предявени конститутивни искове от Д.И.Н. и В.И.В.
с правно основание чл.33 ал.2 от ЗС. Шщците сочат, че Съгласно Решение №19-2/1999г. за възстановяване правото на собственост
върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село И., област
Ш.на Общинска служба но земеделие и гори-гр.Шумен от 25.01.1999 г., притежават
по наследство от дядо им В.И. П.1/2 идеална част от подробно посочените в
исковата молба земеделски имоти. Тези имоти ищците притежават в обикновена
съсобственост с ответниците Д.И.С., А.Д.В.
и В.Д.В..
Навеждат твърдение, че на
18.08.2017 год. са разбрали, че съсобствениците са продали притежаваната от тях
една втора идеална част от процесните имоти на Д.П.М., местен арендатор.
Твърдят, че никога не са били уведомявани за намерението за продажба, както и
не са били канени да изкупят притежаваната от тях идеална част от
съсобствеността. Посочват, че на основание чл.ЗЗ, ал. 2 от ЗС за тях се поражда
правото да изкупят продадената от първите трима ответници на четвъртия ответник
1/2 идеална част от съсобствените им недвижими имоти за сумата от 830,62 лева,
представляваща договорена и платена продажна цена, поради което подават иск в
законоустановения срок.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците
депозират писмени отговори, в които твърдят, че исковете са допустими, но
изцяло неоснователни. Твърдят, че исковете са заведени след изтичане на
двумесечния срок по чл.33, ал.2 от ЗС от узнаването за продажбата от двамата
ищци. Не оспорват факта на съсобственост между ищците и първите трима ответника
и факта на осъществената покупко-продажба. Ответницата Д. П.М. сочи, че на 26.07.2017
год. е подала декларация по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и веднага е била уведомена
от служителя, че е налице застъпване на 2 от процесните ниви. Твърди, че
служителят е звъннал на лицето Т.Р.и я уведомил за установеното несъответствие.
Навежда твърдение, че действително е бил проведен разговор между нея и ищците,
но този разговор бил проведен на 29.07.2017 год. пред дома й в с. И..
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Представено е Решение
№19-2/1999г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи
съгласно плана за земеразделяне в землището на село И., област Ш.на Общинска
служба но земеделие и гори-гр.Шумен от 25. 01.1999 год., съгласно което е
възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи на
наследниците на В.И. П..
Между страните не е спорно, а и от
представеното Удостоверение за наследници на В.И.П., б.ж. на с. И., общ. Ш.,
изх. №02-49/25.09.2017 год., издадено от Община – Шумен се установява, че
същият е оставил следните наследници по закон: Д.И.С. – негова съпруга, А.Д.В., В.Д.В., Д.И.Н. и В.И.В.
– негови деца.
Не
се спори между страните, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №141, том , рег. №*, дело №/2017 г. на нотариус, рег. № на НК, вписан в
Служба по вписванията вх.рег. № 2471/ 04.05.2017 год., акт № 198, том , дело № /
2017 год. на 04.05.2017 год. ответниците Д.И.С., А.Д.В., В.Д.В. са прехвърлили правото на
собственост върху по 1/2 идеални части от процесните земеделски имоти на Д.П.М.
срещу сумата от 830,62 лева. Приложено е цялото нот. дело №/2017 год. на нотариус
, съдържащо необходимите документи за изповядване на сделката.
Представени
са скица на поземлен имот №15-492157/09.10.2017 г. на СГКК – Шумен, скица на
поземлен имот №15-492160/09.10.2017 г. на СГКК – Шумен, скица на поземлен имот
№15-492163/09.10.2017 г. на СГКК – Шумен, изготвени след изповядване на
нотариалната сделка, от които се установява, че ответника Д.П.М. е собственик
на 1/2 ид. части от процесните земеделски земи.
Приложени са удостоверения за
данъчна оценка изх. №ДО005958/13.10.2017 год., изх. №ДО005959/13.10.2017 год.,
изх. №ДО005960/13.10.2017 год. и изх. №ДО005961/13.10.2017 год., издадени от
Община – Шумен, в които са посочени данъчните оценки на прехвърлени 1/2 идеални
части от процесните поземлен имоти.
От представеното ксерокопие на
извлечение от ел. поща на нотариус от 29.05.2017 год., се установява, че
подателят С.С. с имейл *** е изпратил на нотариус имейл със
следните прикачени файлове – 25,8-ЗННД-В..doc;
25,8-ЗННД-Г..doc; 264ДОПК-В..doc; Декларация-ЗМИП.doc; Молба.doc; НА-Д.6-30.05.2017.doc.
Видно от приложения към делото нот.
акт №10, т. , рег. №, дело /2017 г. на нотариус при ШРС, на 30.05.2017 год. е
бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент, находящ
се в гр. Ш...между В. М.Р., в качеството му на продавач и Г. Н.Ф., в качеството
й на купувач.
Представени са ксерокопия на 3
бр. извадки от електронна поща на лицето ** с
имейл **@gmail.bg, представляващи подадени до
имейл *@abv.bg електронни съобщения със
заглавия: NA –
12.05.2017-12.00h, NA-07.07.2017-13.30h, NA-01.08.2017-13.30h, съдържащи прикачени документни файлове.
От представени протокол от
30.05.2017 г. по адм. дело №53/2017 г. на ШАС се установява, че адв. С. е бил
служебно ангажиран за осъществяване на процесуално представителство по админ.
Дело № 53 по описа за 2017 год. на посочената дата от 10:00 до 10:20 часа.
Представена е ръкописно написана
бележка, адресирана до Т.(по твърдение на ищците Т.Р.), с която е уведомена, че
е извършено застъпване на земеделски имоти, декларирани в Служба по земеделие. Автентичността
й не се оспорва от страните.
Сключен е договор за наем
№81/14.06.2017 год., считано от 01.10.2017 год. за стопанската 2017-2018 год.
между ищците, в качеството им на наемодатели и В.Д.Р., в качеството му на
наемател като под наем са отдадени 2 от процесните имоти (НИВА от 3.999 дка, находяща се
в местност „*” и НИВА от 6.001 дка, находяща се в местност „*”) срещу наемна
цена, платима в натура за 2017 год. по описана в договора схема.
Представена е декларация по
чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ от Д. П.М., подадена на 26.07.2017 год., ведно с
приложена към нея Справка за дублирани имоти, надхвърлящи площта на имота, изд.
на 17.08.2017 год., от които се установява, че за стопанската година от
01.10.2017 год. до 30.09.2018 год. са дублирани посочените по-горе земеделски
земи.
Към делото са приложени писмо
изх. №РД-12-02-07-1/09.05.2019 год. от ОД „Земеделие“ – Шумен, Декларация вх.
№8/25.07.2017 г. по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ от В.Д.Р..
Установява се, че Т.С.Р. няма подадена Декларация по чл.69, ал.1 от за
стопанската 2017-2018 год.
По делото са събрани две групи
взаимноизключващи се свидетелски показания като са разпитани свидетелите Т.С.Р.
и В.Д.Р., С.Д.С. и А.Д.Я..
Свидетелят А.Я., съсед на ответницата Д.М.,
заявява, че в края на м. юли 2017 год. (като сочи и конкретна дата – 29.07.2017
год.) е станал свидетел, макар и от голямо разстояние (100 метра), на
проведения между ищците и Д.М. разговор като твърди, че страните са спорели „за
някакви ниви“. От ответницата, след проведен с нея разговор по този въпрос, е
разбрал по-детайлно от какво е бил продиктуван възникналия спор. С оглед
показанията му, съдът намира, че възприятията на този свидетел не са преки, а
са опосредени от разказите на ответницата Д.М. и не могат да бъдат възприети от
съда при изграждане на решаващите му изводи.
Разпитан в хода на
първоинстанционното производство е и свид. С., който сочи, че е провел няколко срещи с процесуалния
представител на ищците с цел постигане на споразумение за процесните земеделски
земи между ищците и ответницата Д.М.,
като първата среща е била проведена в края на м. май 2017, преди 30.05.2017
год. Сочи, че няма спомен дали
ответницата или адв. С. е поел инициативата за провеждане на тези
разговори. Твърди, че е предал копие от нотариалния акт, в който е
обективирана процесната сделка.
От една страна, свид. С. и Я.
категорично сочат, че преди твърдяната от ищците дата 18.08.2017 год.
последните са узнали за процесната сделка. Според свид. С., обаче, ищците са
получили информация за сделката още преди 30.05.2017 год., като сочи, че са
били провеждани няколко срещи между него и процесуалния представител на ищците.
Представени са и писмени доказателства в подкрепа на твърдението му (извлечения
от ел. поща на нотариус и на адв. С.). Действително, от представените извадки е
видно, че адв. С. е изпращал различни документи на нотариус, които са били
свързвани с изповядване на нотариални сделки за периода от 30.05.2017 год. до
01.08.2017 год. По никоя от сделките не е била страна някоя от страните в
настоящото производство, нито в някой от приложените имейли се е повдигал
въпрос за процесната сделка. Освен това, свидетелят сочи, че „аз проверявах, за
да съм коректен, имам един настолен бележник и график на сделки, мисля, че беше
края на май някъде, преди 30-ти май“. Въпреки, че специално за делото е
извършил справка за датата, на която е била осъществена твърдяната среща,
свидетелят не посочва конкретна дата. Изявлението на свид. С. е изолирано и не
е подкрепено от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът
не го кредитира.
От разпита на свидетелите Т.Р.и В.Р.се
установява, че двамата са арендатори в с. И., а ищците са сключили с тях
договор за наем на две от процесните земеделски земи (представен по делото). И
двамата свидетели са категорични, че за стопанската 2017/2018 год. са подали
изискуемата по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. чл. 37Б, ал. 1 ЗСПЗЗ декларация,
но не помнят датата на подаване. Твърдението им се подкрепя от приложената Декларация
вх. №8/25.07.2017 г. на В.Р.. Свид. Р. твърди, че едва на 18.08.2017 год. е
разбрала, че е налице застъпване на имотите – от бележка, съставена от
ответницата Д. П.М.. Няма спомен да е получавала обаждане от служител на Земеделска
служба, с което да е била уведомена за възникналия проблем. Съдът установи, че са налице противоречия в показанията на тези свидетели, но тези
противоречия се отнасят за факти и обстоятелства, които не касаят настоящото
производство, поради което не следва да бъдат коментирани. В частта, в която
дават показания по главния въпрос, касаещ настоящото производство, а именно коя
е датата, на която ищците са узнали за сключване на процесната сделка,
твърденията на ищцовите свидетели, следва да бъдат кредитирани, тъй като
съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Със становище от 20.06.2018 год. ищците са
поискали на осн. чл. 176 от ГПК на ответниците Д.И.С. и Д.М. да бъдат поставени
посочените въпроси. Искането е уважено и в с.з., проведено на 25.06.2019 год.
ответницата Д.С. дава обяснения, че в края на м. юли 2017 год., в дома й в с. И.
са водени разговори между нея от една страна и ищците от друга по повод
извършената продажба като сочи, че не са обсъждали възможност за постигане на
извънсъдебна спогодба.
На поставените въпроси
ответницата Д.М. отговаря, че още на 26.07.2017 год., след подаване на
изискуемата декларация по чл. 69 от ППЗСПЗЗ, е било установено, че е налице
застъпване за няколко имоти, между които и 2 от процесните ниви. Твърди, че на
тази дата Т.Р.е била уведомена по телефона от служител на Поземлена комисия за
установеното застъпване, като на следващия ден е дала на Р. намиращата се в
кориците на делото бележка, в която били отбелязани няколко имота (между които
2 от процесните ниви), за които било установено застъпването. Сочи, че още на
26.07.2017 год. служител на ОСЗ – Шумен е уведомил незабавно Р. по телефона, за
да могат да бъдат извършени необходимите корекции и декларациите да бъдат
подадени в законоустановения срок (до 30.07). Първоинстанционният съд правилно
в доклада си е разпределил доказателствената тежест между страните като е
указал, че в тежест на ответниците е да установят фактите, от които извличат
изгодни за себе си правни последици. Ответницата М. не е ангажирала никакви
доказателства, посредством които да бъде
установено, че действително на 26.07.2017 год. е бил проведен телефонен
разговор между Т.Р.и служителя на ОСЗ, който по думи на М. е обработил нейната
декларация.
Изгодните обстоятелства,
обективирани в обясненията на страните по материалното правоотношение пред
съда, представляват фактически твърдения, подлежащи на доказване с всички
допустими доказателствени средства. Съдът след като отчете обстоятелството, че
разпитаните лица са страни по производството
и направи преценка на техните показания с оглед евентуалната им
заинтересуваност от изхода на делото, счита че обясненията на Д.И.С. и Д.М. не
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което не следва да им се дава вяра.
С
оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран
със субективно и обективно съединени конститутивни искове с правно осн. чл. 33,
ал. 2 от ЗС.
Поначало всеки титуляр на право
на собственост може да се разпорежда с правото си свободно. При продажба на дял
от съсобствен имот, обаче, чл. 33 от ЗС въвежда ограничение – съсобственикът не
може да продаде своята идеална част на трето за съсобствеността лице, без преди
това да предложи на останалите участници в общността да я изкупят при същите
условия. Ако не изпълни това изискване, продажбата на третото лице ще е
действителна, но в полза на останалите съсобственици ще възникне правото да
предявят конститутивен иск за изкупуване, който следва да бъде предявен в
преклузивния 2-месечен срок от продажбата, респ. от узнаването.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, ищците следва да установят при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти: 1. Че срокът за подаване на
иска е спазен; 2. че заедно с
първите трима ответници са съсобственици на процесните имоти; 3. Че е сключен
договор за покупко-продажба на идеална част от съсобствените имоти с трето за
съсобствеността лице; 4. Че първите трима ответници – съсобственици не са
предложили на ищците да закупят дела им или са го предложили при различнти
условия, в сравнение с тези, при които са прехвърлили своя дял на третото лице.
В тежест на
ответниците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че на
ищците е било предложено изкупуване при същите условия. Ако такова предложение
не е отправено и се твърди друг момент на узнаване за процесната сделка, както
в настоящия случай, ответниците следва да докажат това свое твърдение.
Правилно
първоинстанционният съд е преценил с оглед събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, че между тях не се спори, че ищците и първите трима
ответници са съсобственици на процесните земеделски земи и че вследствие
покупко-продажба ответниците са прехвърлили на Д.М.,
трето за съсобствеността лице, своята 1/2
идеална част от процесните имоти, като преди сделката до ищците изобщо
не е било отправяно предложение за изкупуване по смисъла на чл. 33, ал. 1 от
ЗС. Основният спорен въпрос и пред настоящата въззивна инстанция е дали
конститутивният иск с пр. осн. чл. 33, ал. 2 от ЗС е предявен в преклузивния
2-месечен срок от узнаване за разпоредителната сделка от ищците.
Неправилно районният съд е решил,
че исковата молба е подадена извън законоустановения срок. За да достигне до
този правен извод, настоящият състав намира опора в събраните през
първоинстанционния съд писмени доказателства и показанията на свид. Т.и В.Р.и в
частта, в която свидетелстват за датата, на която ищците са узнали за сключване
на процесната сделка. Дори да не бъдат подложени на съмнение показанията на
свидетелите на ответниците, за което съдът е изложил основания, то недоказано
остана твърдението, че ищците са узнали за извършената сделка преди 17.08.2917
год.
По делото е представена Справка
за дублирани имоти, надхвърлящи площта на имота, изд. на 17.08.2017 год. от ОСЗ
– гр. Шумен. Съдът е на мнение, че именно на тази дата ответницата Д.М. е
установила конкретно кои от процесните имоти се застъпват – а именно нива,
представляваща ПИ с идентификатор №32158.167.208 и нива, представляваща ПИ с
идентификатор №32158.188.81. Видно от справката процесните имоти се обработват
от заявителя В.Р.в качеството му на наемател по силата на приложения към делото
договор за наем №81/14.06.2017 год.
Само за пълнота, следва да се
отбележи, че поисканата от първоинстанционния съд справка за подадени от свидетелите
Робчеви декларации, се е отнасяла само за декларации по чл. 69, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, т.е. за декларации, които се подават само от собственици и
съсобственици на имота. Поради това обстоятелство нито един от дублираните
имоти не фигурира в Декларация № 8/ 25.07.2017 год. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че документ №9, отразен в Справката, е
заявление по чл. 70 от ППЗСПЗЗ, което се подава от ползвателите на земеделските
земи в същия срок (до 31 юли на календарната година).
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че именно на база така изготвената Справка от 17.08.2017 год., ответницата М. е
написала приложената към делото бележка до свид. Т.Р., в която се съдържа
информация не само за 2 от процесните ниви, но и за други 3 земеделски земи.
Действително, за настоящия състав е служебно известно, че във всички Общински служби по
земеделие се ползва единна информационна система „Ферма ползване на земеделски
земи“, която е внедрена от Министерство на земеделието, храните и горите. Вярно
е, че програмата автоматично отчита грешка, когато един и същи земеделски имот
е заявен от различни земеделски стопани, като тази грешка е от категорията на
фаталните и препятства регистрацията, но за служителите в ОСЗ не съществува
задължение незабавно и по телефон да уведомяват лицата, в чиито декларации и
заявления са констатирани дублажи. От друга страна, твърдението на ответницата Д.М.,
че в деня на декларирането – 26.07.2017 год. служителят на ОСЗ – Шумен е
установил застъпването и е провел телефонен разговор със свид. Т.Р., с който я
е уведомил за това обстоятелство, остана недоказано.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че не бяха събрани доказателства, от които по
безспорен начин да се установява, че ищците са узнали за процесната сделка преди
17.08.2017 год.
С оглед на обстоятелството, че
правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, не съответства на
правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да
бъде изцяло отменено, а предявения иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС – уважен
като основателен и доказан.
На изместения купувач се дължат
сторените от него разноски по прехвърляне на собствеността (заплатен местен
данък и нотариална такса), които видно от приложеното копие на нотариално дело
№ 251/2017 год. по описа на нотариус рег. № от регистъра на Нотариалната
камара, са в общ размер от 95.15 лева.
Предвид изхода на правния спор
въззиваемите – ответници в първоинстанционното производство трябва на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК да заплатят на жалбоподателите сторените от тях
в първоинстанционното производство разноски в размер на 350.00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и сумата от общо 350.00 лева, представляваща сборът от заплатената държавна
такса за въззивното обжалване и заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивния съд.
Така мотивиран, Шуменски окръжен
съд:
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 738/ 25.07.2019
год. по гр. дело № 3157 по описа за 2017 год. на Шуменски районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА заинтересованите
съсобственици Д.И.Н.,
ЕГН:**********, с адрес: *** и В.И.В., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ИЗКУПЯТ, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС при равни дялове 1/2 (една втора) идеална
част от следните недвижими имоти, продадени от съсобствениците Д.И.С., ЕГН:**********, с адрес: ***,
А.Д.В., ЕГН:**********, с адрес: *** и В.Д.В., ЕГН:**********, с адрес: *** на
третите лица Д. П.М., ЕГН:********** и М.Г.М., ЕГН:**********, двамата с адрес:
*** с договор за покупко продажба, сключен на 30.05.2017 год., обективиран в нот. акт №10, т. , рег. №, дело /2017 г. на нотариус с район на действие
Районен съд – Шумен, вписан в Служба по вписванията вх.рег. № 2471/ 04.05.2017
год., акт № 198, том , дело № / 2017 год.:
-
НИВА от 3.104 (три декара сто и четири
квадратни метра) дка, от които 3.033 дка са четвърта категория, а 0.071 дка са
седма категория, находяща се в землището на с. И., обл. Ш., местност „*”,
представляваща Поземлен имот с идентификатор №32158 102.28 с адрес на
поземления имот: с. И., обл. Ш., местност „* ”;
-
НИВА от
3.999 (три декара деветстотин деветдесет и девет квадратни метра) дка,
представляща Поземлен имот с идентификатор №32158.167.208 с адрес на поземления
имот: с. И., обл. Ш., местност „*”;
-
НИВА от 6.001 (шест декара и един
квадратен метра) дка, четвърта, категория, находяща се в землището на с. И., обл.
Ш., местност „*”, представляваща Поземлен
имот с идентификатор №32158.188.81 с адрес на
имота: с. И., обл. Ш.,
местност „*”, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на настоящото съдебно решение в законна сила Д.И.Н. и В.И.В.
заплатят на Д. П.М. и М.Г.М. сумата от 830,62 (осемстотин и тридесет лева и
шестдесет и две стотинки) лева, представляваща действително уговорената
продажна цена.
УКАЗВА на Д.И.Н. и В.И.В.,
че ако не платят на купувачите Д. П.М. и М.Г.М. дължимата, поради изкупуването действително уговорена продажна цена от 830,62
(осемстотин и тридесет лева и шестдесет и две стотинки) лева в едномесечен срок
от влизането на решението в сила, настоящото решение се счита обезсилено по
право, на основание чл. 33, ал. 3
от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА Д.И.Н. и В.И.В. да заплатят на Д. П.М. и М.Г.М. сумата от 95,15
(деветдесет и пет лева и петнадесет стотинки) лева, представляващи сторените от
купувачите разноски по нотариално дело №
251/2017 год. по описа на нотариус рег. № от регистъра на Нотариалната камара.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.И.С., А.Д.В., В.Д.В., Д. П.М.
и М.Г.М. да заплатят на Д.И.Н. и В.И. В. сумата от 700,00 (седемстотин) лева, представляващи сторените в
първоинстанционното и във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.