№ 777
гр. София , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000503075 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 79 от 06.07.2020 г., постановено по т.д. № 43/2019 г. от
Окръжен съд Враца е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, че ответникът Г. Н. З., ЕГН **********, дължи
солидарно със С. В. Ц., ЕГН ********** на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*********:
- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева,
представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.;
- сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на
кредита;
- сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за
периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.;
1
- сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода
от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Г.
Н. З., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените в заповедното производство
разноски, в размер на сумата от 14 952.58 лева за държавна такса и 150 лева
за юрисконсултско възнаграждение, както и направените в съдебното
производство разноски за държавна такса, експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, общо в размер на сумата от 15 852.57 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Г. Н.
З., ЕГН ********** с доводи за нищожност, тъй като е постановено и по
отношение на С. В. Ц., ЕГН **********, която не е страна по предявените
искове, както и за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че:
- е солидарен длъжник по договора за ипотечен кредит, като ищецът
/кредитодателят/ е обявил дълга за предсрочно изискуем, провел е заповедно
производство по отношение на двамата солидарни длъжници, като
предявените установителни искове са били предмет на гр.д. № 201/2013 г. по
описа на Окръжен съд Враца;
- съдебното производство е завършило с влязло в сила решение, с което
установителните искове са били частично уважени само по отношение на
другия солидарен длъжник /С. В. Ц., ЕГН **********/, а по отношение на
него са отхвърлени, тъй като не му е било връчено писменото изявление за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем;
- издаденият изпълнителен лист в това заповедно производство визира
парични суми /главница, договорна и наказателна лихва, такси за
обслужване/, които са били съответни за приетата в това производство дата
2
на обявената предсрочна изискуемост 15.05.2012 г., а присъдената законна
лихва е считано от деня на иницииране на заповедното производство –
18.06.2012 г.;
- ищецът „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* е обявил повторно същия
кредит за предсрочно с писмено изявление, което му е връчено на 19.06.2018
г. и е инициирал второ заповедно производство, на основание посочения
Договор за банков кредит, като е издаден изпълнителен лист против него за
същата по размер главница, но различна по размер договорна и наказателна
лихва, както и такси за обслужване в сравнение със сумите по изпълнителния
лист и влязлото в сила решение по гр.д. № 201/2013 г. по описа на Окръжен
съд Враца;
- поддържа основателността на направеното от него с отговора на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главното и на акцесорните вземания, тъй като е изтекъл период повече от пет
години, считано от деня 15.05.2012 г., в който кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем;
- задължението е неделимо, поради което не може да бъде
едновременно предсрочно изискуемо и да се води счетоводно от ищеца за
редовен кредит с погасителни вноски по плана;
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и вместо това да отхвърли предявените искове.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски в двете
съдебни инстанция.
Насрещната страна - „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* е подала
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за
неоснователността на жалбата и моли да се потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд.
Моли да му се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
3
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК ********* е предявил против Г. Н. З.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
430 от ТЗ, с които е поискал да се установи че дължи:
- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева,
представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008 г.,ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.;
- сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на
кредита;
- сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за
периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.;
- сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода
от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
21.07.2008 г. е сключил с ответника Г. Н. З., ЕГН ********** и С. В. Ц., ЕГН
********** Договор за ипотечен кредит, с който последните са се задължили
4
при условията на солидарност да погасят предоставения кредит от 420 000
лева.
Ищецът твърди още, че ответникът, като длъжник по договора е спрял
да погасява паричните вноски, като на 19.06.2018 г. му е връчено писменото
уведомление, че цялата непогасена главница и дължимите се договорни и
наказателни лихви са предсрочно изискуеми;
- на 15.08.2018 г.е инициирал заповедно производство пред Районен съд
Козлодуй, по което и издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/
лева, представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.; сумата от
4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на кредита; сумата от
314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2010 г.
до 14.08.2018 г.; сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва,
за периода от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.;
- длъжникът е подал възражение и в указания му срок е предявил
исковете, предмет на настоящото съдебно производство;
Поискал от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи посочените в изпълнителния лист парични
суми, произтичащи от неизпълнението на задълженията по договора за
ипотечен кредит, по който е страна.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ответникът - Г. Н. З., ЕГН ********** подал отговор на исковата молба
и допълнителен такъв /л. 15 и л. 57/, с които оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че:
- исковете произтичат от договор за банков кредит, който е обявен за
предсрочно изискуем на 15.05.2012 г. и са погасени по давност;
5
- паричните суми за договорна и наказателна лихва са различни от тези,
за които има влязло в сила решение по отношение на другия солидарен
длъжник;
- на практика за един и същи период се начисляват едновременно
законни лихви върху главницата, която е една и съща и за осъдения
солидарен длъжник и договорна лихва по отношение на него;
- кредитът не може да бъде предсрочно обявен за изискуем и банката да
го води за „редовен“ и да начислява договорна лихва;
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че на 21.07.2008 г. е
сключен Договор за ипотечен кредит между ищецът „Банка ДСК“ ЕАД от
една страна и Г. Н. З., ЕГН **********, както и С. В. Ц., ЕГН ********** от
друга страна.
Ипотечният кредит от 420 000 лева е предоставен и обезпечен с договор
за ипотека, учредена от С. Ц. с недвижим имот.
Договорът е предвидил лихвения процент, а погасителният план е
подписан само от С. Ц., като за неупоменати в него въпроси е предвидено
приложение на Общите условия и ЗКИ.
Солидарните длъжници са били в неизпълнение на задълженията и при
условията, предвидените в чл. 20.2 от Общите условия, ищецът е обявил
целия остатък от кредита за предсрочно изискуем и олихвяван с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
6
Писмените уведомления са изпратени на адресите, посочени в
Договора, като уведомлението е било лично връчено на длъжника С. Ц. на
15.05.2012 г.
Настоящият състав считано от посочената дата приема, че кредитът,
като неделимо задължение е преструктуриран и се дължи остатъка от
главницата с начислена наказателна лихва, начислената договорна лихва за
вноските с настъпил падеж и таксите за обслужване на кредита.
Уведомлението, адресирано до ищеца с препоръчана пратка е върнато с
отбелязване, че пратката не е потърсена.
Кредиторът на 18.06.2012 г. е инициирал заповедно производство пред
Районен съд Козлодуй, образувано е ч.гр.д.№ 776/2012 г., по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата
солидарни длъжници за:
- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева,
представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2012 г.;
- сумата от 97 896.08 лева, представляваща договорна лихва, за периода
от 22.11.2009 г. до 14.06.2012 г.;
- сумата от 69 180.37 лева, представляваща наказателна лихва, за
периода от 21.10.2010 г. до 14.06.2012 г. и направените деловодни разноски.
Длъжниците са подали писмени възражения, на кредитора е указано да
предяви исковете по чл. 422 от ГПК, което последния е изпълнил в срок и е
било образувано гр.д. № 201/2013 г. по описа на Окръжен съд Враца.
7
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е завършило с
решение № 326 от 30.07.2014 г. /л. 24/, с което е признато, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 15.05.2012 г., като предявените
установителни искове са основателни по отношение на двамата солидарни
длъжници за сумата от 420 000 лева, представляваща неизплатена главница,
ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението по реда на чл.
417 от ГПК; сумата от 73 896.08 лева – договорна главница за периода от
22.11.2009 г. до 14.06.2012 г., като е отхвърлил иска за претендираната
договорна лихва на уважения до пълния предявен размер от 97 896.08 лв. и за
наказателна лихва от 69 180.37 лв. за периода от 21.10.2010 г. до 14.06.2012 г.
Решението на първоинстанционния съд е било обжалвано от
ответниците и потвърдено с решение № 1553/13.07.2015 г., постановено по
в.гр.д. № 4897/2014 г. от Апелативен съд София.
С решение № 6 от 12.06.2017 г., постановено по к.гр.д. № 50203/2016 г.
от ВКС - ГК е отменено въззивното решение в частта, в която е потвърдено
първоинстанционното решение по отношение на уважените искове против Г.
Н. З. и вместо това са отхвърлени изцяло.
ВКС е приел, че на солидарния длъжник З. не е надлежно връчено
уведомлението за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, което
обстоятелство е необходимо за основателността на исковете.
Решението на Окръжен съд Враца в частта, с която са уважени исковете
по отношение на длъжника С. Ц. е влязло в сила за посочените в него суми.
Кредиторът изпратил писмено уведомление на длъжника З., че цялата
8
непогасена главница и дължимите се договорни и наказателни лихви са
предсрочно изискуеми.
Уведомлението е получено на 19.06.2018 г.
На 15.08.2018 г. кредиторът е инициирал заповедно производство пред
Районен съд Козлодуй, по което и издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/
лева, представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.; сумата от
4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на кредита; сумата от
314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за периода от 25.07.2010 г.
до 14.08.2018 г.; сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва,
за периода от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.
Длъжникът е подал възражение и в указания му срок е предявил
исковете, предмет на настоящото съдебно производство.
В първата инстанция са приети писмените заключения на вещото лице,
извършило основното и допълнителната счетоводна експертизи – л. 126 и л.
177.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ответника жалба, като спорът се концентрира до наличието на
предпоставките, при които по предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ ще следва да се признае за
установено, че ответникът Г. Н. З. дължи сумите по изпълнителния лист,
издаден от заповедния съд на основание Договор за ипотечен кредити
9
извлечение от счетоводните книги на банката:
- за сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.;
- сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на
кредита;
- сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за
периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.;
- сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода
от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да
ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.
Правнорелевантните факти по делото са:
- сключен между страните на договор за банков ипотечен кредит;
- ответникът е физическо лице, което е един от двамата солидарни
длъжници за връщане на предоставения кредит, предназначен за текущи
нужди;
- кредитополучателите са се задължили за ползвания кредит да
заплащат годишна лихва, като при просрочие на дължимите погасителни
вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
дължимата лихва по договора се увеличава автоматично с наказателна
надбавка /неустойка/ в размер на 10 процентни пункта.
10
- на 15.05.2012 г., с връчването на уведомлението на единия от
солидарните длъжници /С. Ц./ е обявена предсрочната изискуемост на
остатъка от паричния дълг, който по правило е неделимо задължение, но
предварително в договора е уговорено връщането на сумата да стане с
месечни анюитетни вноски, съобразно погасителния план.
Проведено е заповедно производство и след възражения от двамата
длъжници са били предявени исковете по чл. 422 от ГПК, по които има влязло
в сила решение, с което са частично уважени само по един от солидарните
длъжници и изцяло отхвърлени по отношение на длъжника З., поради
ненадлежното връчване на уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост.
Въпросът за основателността на исковете, предмет на настоящото
производство следва от отговорите, дали ищецът – кредитор надлежно е
упражнил правото си да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем;
датата, считано от която паричното задължение е изискуемо; предсрочната
изискуемост настъпва ли едновременно за всички солидарни длъжници,
независимо от обстоятелство, че уведомлението не е било връчено на всички;
кредиторът запазва ли правата си към тези солидарните длъжници, на което
не е връчено писменото уведомление?
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк. д. № 4/2013 г. от ОСГТК НА ВКС, В хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
11
Настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца,
произтичащо от сключения на 21.07.2008 г. договор за ипотечен кредит е
станало предсрочно изискуемо на 15.05.2012 г. с връчването на
уведомлението на един от солидарните длъжници.
Правните последици от невръчването на уведомлението на втория от
солидарните длъжници е обосновало само неоснователността на предявените
против него искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ.
Кредитът не може да бъде предсрочно изискуем и в същото време да се
води „редовен“ от банката, като се начислява уговорената възнаградителна
лихва по отношение на солидарния длъжник, на който не е било връчено
уведомлението за предсрочната изискуемост и едновременно с това, на
основание влязлото в сила решение по исковете срещу другия солидарен
длъжник да се събира законна лихва върху главницата, считано от деня, в
който е инициирано заповедно производство.
Датата 15.05.2012 г. е началната на статичния фактически състав на
погасителната давност, като петгодишния срок е изтекъл на 15.05.2017 г.
До посочената дата ищецът, на който правата спрямо ответника не са
били засегнати от влязлото в сила решение по спора със солидарния длъжник
С. Ц. не е предприел действия – ново заповедно производство, като
предпоставка за иск по чл. 422 от ГПК или с предявяването на осъдителен
иск, но за задължението - главница и лихви индивидуализирани към датата на
предсрочната изискуемост.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност на главното
12
и на акцесорните вземания е основателно, което обоснова извод за
неоснователност на исковете, предмет на настоящото производство.
Ето защо следва да се отмени изцяло обжалваното решение и вместо
това да се отхвърлят предявените искове.
По разноските:
Ответникът в първата инстанция е представил пълномощно и договор за
правна защитна и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение, в
размер на 9 900 лева, за които няма данни да е платено.
Представената декларация на л. 14 от въззивното производство
установява месечен доход от 1 100 лева на ответника, което го изключва от
кръга на лицата по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., поради което не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение на посоченото основание.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 79 от 06.07.2020 г., постановено по т.д.
№ 43/2019 г. от Окръжен съд Враца, с което е признал за установено, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, че ответникът Г. Н. З.,
ЕГН **********, дължи солидарно със С. В. Ц., ЕГН ********** на ищеца
„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********:
- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева,
представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.;
13
- сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на
кредита;
- сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за
периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.;
- сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода
от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г.
- осъдил ответника Г. Н. З., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените в
заповедното производство разноски, в размер на сумата от 14 952.58 лева за
държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и
направените в съдебното производство за държавна такса, разноски за
експертизи и юрисконсултско възнаграждение, общо в размер на сумата от
15 852.57 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ п редявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********
против Г. Н. З., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ, имащи за предмет да се установи, че ответникът
дължи на банката:
- сумата от 420 000 /четиристотин и двадесет хиляди/ лева,
представляваща изплатена главница по Договор за ипотечен кредит от
21.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2018 г.;
- сумата от 4 464.24 лева, представляваща такси за обслужване на
кредита;
- сумата от 314 397.48 лева, представляваща договорна лихва, за
периода от 25.07.2010 г. до 14.08.2018 г.;
- сумата от 8 767.06 лева, представляваща наказателна лихва, за периода
от 23.09.2013 г. до 14.08.2018 г., като погасени по давност.
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
14
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15