Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 73
20.05.2019
г. град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На осми май Година
2019
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА СТЕФАНОВА
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЕКРЕТАР: И.Г.
ПРОКУРОР: РАДОСТИН РАХНЕВ
като
разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА
ДОНЧЕВА
ВНОХД № 1084 по
описа за 2019 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Решение № 119 от 26.02.2019 г., постановено по НОХД
№ 232/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимата Щ.С.Б., ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 30.07.2018 г. в с. З., общ. С. като родител,
оставила малолетното си дете – дъщеря си С.Щ.Б., родена на *** г., намиращо се
под родителските й грижи, без надзор и достатъчна грижа и с това създала
опасност за неговото физическо развитие – престъпление по чл.182, ал.1 от НК,
като на основание чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност, като й
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В тежест на подсъдимата са възложени
разноските по делото в размер на сумата от 191,55 лв.
В срока по чл.319, ал.1 от НПК са постъпили въззивен
протест от прокурор при Районна прокуратура – Стара Загора и въззивна жалба от
адв. Е.С. като защитник на подсъдимата Щ.С.Б..
Във въззивния
протест се развиват съображения за неправилно приложение на материалния закон и
незаконосъобразното освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимата Б.,
поради наличието на обстоятелство по чл.78а, ал.7 от НК изключващо приложението
на този институт.
Прави се искане атакуваното решение да бъде отменено,
като вместо него се постанови нова присъда, с която на подсъдимата Б. да бъдат
наложени наказания «лишаване от свобода», което да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК и «обществено порицание».
Постъпили са писмени възражения срещу въззивния
протест от адв. Е.С. като защитник на подсъдимата Б., в които се развиват
съображения за неоснователност на протеста.
Във въззивната жалба се развиват съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на
материалния закон, като се навеждат доводи, че в случая се касае за случайно
деяние по чл.15 от НК, за настъпването на което подсъдимата няма вина, с оглед
на което се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова присъда, с
която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение.
Становището на представителя на Окръжна прокуратура –
Стара Загора е, че не поддържа протеста, но не го оттегля. Оспорва въззивната
жалба, като пледира за това, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
и следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимата
и от служебният й защитник.
Окръжен съд – Стара Загора, след като съгласно чл.
314, ал.1 от НПК извърши цялостна служебна проверка на присъдата, и по
повдигнатите основания във въззивните жалба и протест, прие следното:
Подсъдимата Щ.С.Б. е пълнолетна българска гражданка,
родена на *** г..
Видно от акт за раждане С.Щ.Б. е родена на *** г. от
родители: майка - подсъдимата Щ.С.Б. и баща - неизвестен.
Подсъдимата Б. имала три деца, с които живеела в
самостоятелно жилище в с. Х., обл. С. Заора. Подсъдимата била самотна майка,
която полагала необходимите грижи за С.Щ.Б. и братята й.
На 30.07.2018 г. подсъдимата Б., заедно с децата си С.Щ.Б.,
Х. и И. отишли на гости при майката на подсъдимата – свидетелката С.Б.П..
Последната живеела в недвижим имот, представляващ къща с дворно място, находящ
се в ромската махала на с. З., общ. С.. Подсъдимата и децата й често гостували
на свидетелката П. и затова познавали повечето съседи и хора, живеещи в
махалата. Източно от къщата на свидетелката П., по пътя за кариерата на с. З.,
на около 100 метра имало затревена, незастроена площ.
На 30.07.2018 г., след като пристигнали в дома на
свидетелката С.П., пострадалата свидетелка С.Щ.Б. отишла да играе с други деца
от махалата, които познавала. Подсъдимата Б. била на двора и известно време
наблюдавала дъщеря си – С.Щ.Б.. Впоследствие подсъдимата се прибрала в дома на
майка си, без да осигури възрастен човек, под чийто надзор да остави детето си
– С.Щ.Б., на общественото място в с. З., където то играело. По този начин
подсъдимата оставила без достатъчно родителски контрол, грижа и надзор малолетното си дете – дъщеря си С.Б..
След като подсъдимата Б. се прибрала, децата, сред които била и пострадалата,
спонтанно решили да отидат да играят на поляната. Докато играели на поляната,
пострадалата С.Щ.Б. забелязала намиращия се в близост железорешетъчен
електрически стълб и решила да се изкачи по него. За целта тя започнала да се
катери по металната конструкция на 11 метровия стълб от електропреносната
мрежа. Когато достигнала над средата на стълба и се хванала за металната му част
с дясната си ръка пострадалата била поразена, силно ударена от електрическия
ток. В резултат на токовия удар тялото
на пострадалата силно се разтресло, тя изгубила равновесие и паднала от стълба
върху повърхността на терена, на земята. В този момент другите деца започнали
да викат за помощ, като самата пострадала също силно плачела. На място отишли и
съседи на свидетелката П. – свидетелите Б.С. и Д.Г.. Последният подал сигнал на
телефон 112. Веднага след това пристигнали подсъдимата и майка й. Свидетелят С.
пренесъл на ръце пострадалата до лекия автомобил на Г., който откарал детето до
центъра на с. З., където ги чакал екип на центъра за спешна медицинска помощ.
След това детето Стефка Б. било хоспитализирано незабавно в отделението по детска
хирургия към МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” – Стара Загора. При С.Б. в болницата
пристигнали майка й – подсъдимата, и баба й. След оказаната спешна неотложна
медицинска помощ на детето, на 31.07.2018 г. то било транспортирано с линейка
до Клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия /клиника по
изгаряния/ при УМБАЛ „Св. Георги” –Пловдив и било прието там за специализирано
лечение. На 01.09.2018 г. С.Б. била изписана с окончателна диагноза термични
изгаряния от трета степен на няколко области по тялото, и оперативна диагноза -
ампутация на десен горен крайник.
Междувременно мястото на произтеклото събитие било
посетено от дежурната оперативна група на Първо РУ Стара Загора, като бил извършен оглед на местопроизшествие,
отразено в протокол от 30.07.2018 г. ведно с фотоалбум към него, в резултат на
който било образувано и настоящото досъдебно производство.
Видно от заключението на изготвената по делото Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 355/2018 г., при гореописания инцидент на
30.07.2018 г. в с. З., общ. С., малолетната пострадала С.Щ.Б. е получила
следните травматични увреждания: електрокуцио /удар от електрически ток/ -
термични изгаряния на дясната мишница, дясна гръдна половина, корема и дясна
хълбочна област от ІІ АБ – ІІІ степен на площ 15%; шок; състояние след
ампутация на десен горен крайник на ниво горна трета на мишницата; счупване на
VІІ ребро в дясно, набиране на въздух в дясна плеврална кухина, състояние след
торакоцентеза вдясно. Според съдебния лекар, термичните изгаряния са били от
действието на промишлено електричество и отговаряли да са били получени при
поразяване от електрически ток и волтова дъга. Счупването на VІІ ребро в дясно
било от действието на твърди тъпи предмети и отговаряло да е получено при
падането на пострадалата от електрическия стълб върху терена. В резултат на поразяването
от електрическия ток се е стигнало до ампутация на десен горен крайник на ниво
горна трета на мишницата, което осъществявало медико биологичния квалифициращ
признак загуба на ръка и съгласно разпоредбата на чл.128, ал.2 от НК има характер
на тежка телесна повреда. Изгарянията на дясна гръдна половина, корема и дясна
хълбочна област от ІІ АБ – ІІІ степен на площ 15% са довели до развитие на шок,
сами по себе си осъществявали медико биологичния квалифициращ признак
разстройство на здравето, временно опасно за живота и съгласно разпоредбата на
чл.129, ал.2 от НК имат характер на средна телесна повреда. Счупването на VІІ
ребро вдясно било от характер да причини временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което представлява лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК. При правилното протичане на оздравителния процес до
пълното възстановяване от изгарянията е бил необходим срок от около 2-3 месеца.
Въззивният съд намира, че
фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд е изградена въз
основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
като приетите за установени по делото факти и обстоятелства съответстват на
доказателствената съвкупност.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че
правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че с деянието си
подсъдимата Щ.С.Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.182, ал.1 от НК, като на 30.07.2018 г. в с. З., общ. Стара
Загора, като родител оставила малолетното си дете - С.Щ.Б., родена на *** г., на
7 години към датата на деянието, намиращо се под родителските й грижи, без
надзор и достатъчно грижа и с това е създала опасност за неговото физическо
развитие.
Престъплението по чл.182, ал.1 от НК е
формално и за осъществяването на състава му е достатъчно бездействието на
родителя, изразено в неполагане на грижи и в неупражняването на надзор, което
да създава дори само опасност за физическото, душевно или морално развитие на
детето. За съставомерността на деянието по чл.182, ал.1 от НК не е необходимо
настъпване на реално увреждане на детето. В конкретния случай са настъпили и
тежки увреждания на физическото здраве на детето, дори със сериозна опасност за
неговия живот, спасен единствено поради своевременната и компетентна медицинска
намеса.
Подсъдимата Б. има качеството на родител
спрямо малолетното дете С. и тъй като е единствен родител детето е било под
нейни родителски грижи и неин пряк надзор. Подсъдимата чрез бездействие е
осъществила изпълнителното деяние – оставяне на малолетната си дъщеря без
надзор и достатъчни грижи – не е предприела необходимите активни действия за упражняване
на постоянен надзор и грижи така, че да не се застрашава здравето и сигурността
на детето. Оставила е детето без надзор на място в покрайнините на село З. – до
поляна, извън чертите на селото, по която са разположени стълбове с високо
напрежение, в компанията на други малолетни деца, който също не са били под
надзор на родител, и за чийто реакции не може да се съди.
С оглед на това не може да се приеме, че е налице
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като подсъдимата като родител е могла
да предвиди, че дъщеря й - на 7 години, оставена сама в компанията на други
деца и на конкретното място, може да реши да тръгне към стълбовете с високо
напрежение или пък към гората, с опасност да се изгуби и т.н., с което да се
застраши здравето й. С оглед на това, въззивният съд намира възражението на
защита, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК за неоснователно.
Престъплението е извършено от подсъдимата виновно –
при евентуален умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния му характер,
предвиждала е неговите общественоопасни последици и е допускала настъпването на
тези последици.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимата Щ.С. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.182, ал.1 от НК.
Неоснователно се явява оплакването в протеста, за
неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразното освобождаване
от наказателна отговорност на подсъдимата Б., с развитите съображения за наличието
на обстоятелство по чл.78а, ал.7 от НК изключващо приложението на този
институт, тъй като причинената на детето С.Б. тежка телесна повреда изразяваща
се в загуба на дясната ръка е несъставомерен резултат от извършеното от
подсъдимата престъпно деяние.
С ТР № 1 от 28.09.2017 г. по ТД № 1/2017 г. ОСНК на
ВКС на РБ е разгледало въпроса кога за съответните органи възниква задължението
да изследват дали са налице рестриктивните основания, посочени в чл.78а, ал.7
от НК. С това тълкувателно решение е прието, че за да е длъжен компетентния
орган да установява дали е налице ограничителното основание, визирано в чл.78а,
ал.7 от НК, е необходимо съответното обстоятелство да е елемент от основния или
квалифициран престъпен състав. В случая причинената тежка телесна повреда не е
елемент от състава на престъплението по чл.182, ал.1 от НК, което не е
резултатно престъпление, а такова на формално извършване.
С оглед на липсата на ограничителните обстоятелства по
чл.78а, ал.7 от НК и при наличието в кумулативна даденост на материално правните
предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК първоинстанционният съд законосъобразно,
след като е признал подсъдимата Б. за виновна в извършване на престъпление по
чл.182, ал.1 от НК на основание чл.78а, ал.1 от НК я е освободил от наказателна
отговорност, като й е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 лева. Определената глоба е в минимално установения от закона размер и е
съобразена с тежкото семейно и имотно положение на подсъдимата, поради което се
явява справедливо определена.
Предвид гореизложените съображения, съдът
намери протеста и въззивната жалба за неоснователни и тъй като при извършената
съгласно чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, не
се установиха основания за отмяната или изменението му на основание чл.334, т.6
и чл.338 от НПК прие, че решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, Окръжен съд
– Стара Загора
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 119
от 26.02.2019 г., постановено по АНД № 232/2019 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.