Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Русе, 16.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на 11 юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЪШЪЛ ИРИЕВА
ЗОРНИЦА Т.-мл.с.
при
секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ИРИЕВА в.търг.д.
№ 120 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на “Голд
Аполо” ООД, гр. Русе против Решение № 53/16.01.2020
г., постановено по гр.д. №8467 по описа за 2018 г. на Районен съд Русе, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу
“Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр. София за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на
19.12.2013г., при което е увреден товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р
9921 АТ, за разликата над 3981,38 лв. до 14497,44 лв.
В
жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение.
Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и въззиваемият
да бъде осъден да заплати още 10516,06лв., ведно със законната лихва, считано
от 21.01.2014г. до окончателното плащане, както и да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските. Претендира
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемата страна по
жалбата –“Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр.
София, чрез своя процесуален представител
юр.Й. С. счита същата за неоснователна, а
решението на РРС за правилно и законосъобразно, и моли то да бъде потвърдено.Претендира
разноските за двете съдебни инстанции, вкл. за юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Районният
съд е бил сезиран с иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, с който въззивникът “Голд Аполо” ООД, гр. Русе е претендирал “Застрахователно дружество
Евроинс” АД, гр. София да му заплати обезщетение за
имуществени вреди в резултат на настъпило на 19.12.2013г. ПТП, в общ размер
18837,44 лв, ведно със законната лихва от датата на
най-късно направения разход - 21.01.2014г. до окончателното изплащане.
Не
се спори по делото, че на 19.12.2013г.,
около 08.00 часа, край гр. Нови Пазар, на автомагистрала “Хемус”, км 362+800,
на платното за движение в посока гр. Варна, е възникнало ПТП между товарен
автомобил “Камаз 53212” с рег. №В 9844 КС, управляван
от Г. А. П., който е бил спрял в дясната пътна, необезопасен от водача на
превозното средство, и товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ, управляван
от Д. Г.ев Я., движещ се по същата пътна лента. Водача
Я. осъществявал движението си въз основа на заповед №Т-883/19.12.2013г. от
работодателя си „Голд Аполо“
ООД за извършване на превоз от 06,00часа, на дата 19.12.2013г. до 20.12.2013г.
с товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ по маршрут Русе, Варна, Балчик, Русе, и пътен
лист 2013,серия ТС № 231653 за товарния автомобил. В резултат на произшествието
е причинена средна телесна повреда на
водача на т.а. “МАН 8.150 Ф”- Д. Г.ев Я. и са нанесени имуществени вреди по
автомобилите, участвал в ПТП-то. Установено е, че към момента на ПТП пътната
настилка е била заледена, видимостта е била силно намалена от гъста мъгла
средно до около 100 метра, съгласно информационна справка от НИМХ изх.
№47/13.09.2019г. и писмо изх. №53-00-984/04.09.2019г. на Областно пътно
управление – Шумен).
Не
се спори, а и се установява от данните в Протокол за ПТП №1480136 и от
Уведомление до “Голд Аполо”
ООД, че собственикът на т. а. “MАН”, модел 8.150 Ф с рег. №Р 9921АТ е сключил
договор за застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД“Евроинс”
АД, гр. София. Издадената застрахователна полица №07112002867327 от
18.12.2012г. е за срок от 30.12.2012г. до 30.12.2013г., като при въззиваемото
дружество е заведена претенция по щета №**********/02.01.2014г. по посочената
застрахователна полица за изплащане на застрахователно обезщетение по повод
реализирано ПТП на 19.12.2013г. и настъпили увреждания по т. а. “MАН”.
С
присъда №22/20.09.2018г. по НОХД №394/2017г. на Шуменският окръжен съд, в сила
от 11.07.2019г. Г. А. П. е признат за виновен за виновен в
това, че на 19.12.2013г. около 8.00 часа край гр. Нови Пазар на автомагистрала
“Хемус” км 362+800 при управление на товарен автомобил “Камаз
53212” с рег. №В 9844 КС нарушил правилата за движение - чл.59, ал.1 и чл.97,
ал.1, 3 и 4 ЗДвП, в резултат на което настъпило ПТП, при което причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на Д. Г.ев Я.,
довела до трайно затруднение в движението на десен долен крайник за повече от
един месец, като средната телесна повреда на Я. е получена при условията на съпричиняване от пострадалия, изразяващо се в това, че на
19.12.2013г. около 8.00 часа край гр. Нови Пазар на автомагистрала “Хемус” км
362+800 при управление на товарен автомобил “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р 9921 АТ
нарушил правилата за движение по чл.20 ЗДвП, като при гъста мъгла и видимост 60
м. се движел със скорост 71.28 кв/ч. при безопасна
скорост за движение според зоната на видимост – 34.8 кв/ч.,
както и смъртта на Н. И. Ю., чиято смърт е причинена при условията на
независимо съпричиняване от подсъдимия В. Б. А. -
деяние по чл.343, ал.3, предл.2, б.”б”, алтернатива 1
във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което е осъден на три
години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с изпитателен
срок четири години.С решение №29/06.03.2019г. по ВНОХД №415/2018г. на
Варненския апелативен съд, е изменена присъда №22/20.09.2018г. по НОХД
№394/2017г. на Окръжен съд гр. Шумен, като деянието на П. е преквалифицирано от
престъпление по чл.343, ал.3, б.”б” НК, в престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”б” НК, като е потвърена
присъдата в останалата й част.С решение №145/11.07.2019г. по КНОХД №573/2019г.
ВКС е изменил решение №29/06.03.2019г. по ВНОХД №415/2018г. на Апелативен съд –
Варна, като е преквалифицирал извършеното от Г. А. П. престъпление по чл.343а,
ал.1, б.”г” във вр. с чл.343, ал.4, вр. с ал.3, б.”б” НК и е потвърдил решението в останалите
му части.
По
делото е изслушано и прието заключение на автотехническата
експертиза, от което е установено, че мястото на удара между “Камаз 53212” с рег. №В 9844 КС и “МАН 8.150 Ф” с рег. №Р
9921 АТ е изцяло в дясната активна лента за движение по цялата широчина на
автомобилите, като не е съществувала техническа причина, която да не позволи
изместване на т.а. “Камаз 53212” в аварийната лента
за движение по магистралата. Причината, наложила спирането му на пътната
настилка е повреда в системата за впръскване на луга. Установено е също, че
водачът на т.а. “Камаз 53212” не е обезопасил превозното
средство с поставен светлоотразителен триъгълник. Изчислена
е скоростта на движение на т.а. “МАН 8.150 Ф”
преди удара- 67.80 км/час, видимостта на водача при движение на къси
светлини в мъгла -в рамките до 60 метра, а опасната зона за спиране на автомобила
при възприетата скорост от около 68 км/час, предвид заледения път и
натовареността му- 202.64 метра. Експертизата е установила, че за да избегне
сблъсъка с т.а. “Камаз 53212” при конкретната пътна
ситуация, водачът на т.а. “МАН 8.150 Ф” е трябвало да го управлява със скорост
не по-висока от 34.80 км/час.Съгласно заключението, на т.а. “МАН 8.150 Ф” са
причинени повреди на кабина, оборудвана със стъкла, декоративна решетка, предна
броня, преден десен фар, волан комплект с ел. ключ комб.,
кормилна щанга с усилвател, напречна кормилна щанга, арматурно табло с уреди, 2
бр. странични огледала, педал съединител с лостове, воден радиатор, рама, шаси, седалка водач, странична лява каната, водна помпа с
вентилатор, генератор, шпригли, брезент, покривало,
предно дясно окачване, регулиране преден мост и отоплител
кабина, за които стойността на ремонта възлиза на 7894 лв
с включен ДДС. Действителната пазарна стойност на т.а. “МАН 8.150 Ф” към
момента на ПТП е определена на 11000 лв.
Стойността на запазените части от т.а. “МАН 8.150 Ф” е в размер на 3340 лв. Приети
са по делото писмени доказателства за извършени разходи по товарене,
разтоварване и транспорт на автомобила- фактура №**********/27.12.2013г. за
1573,44, фактура №1127/27.12.2013г. за
720 лв. и работна карта за автокран от 20.12.2013г., общо за 2293,44 лв.
По
делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелката Т.П.М.,
служител при въззивника се установява, че в двора на
същото на адрес гр. Русе, ул. “Вит” №12, се намира т.а. “МАН 8.150 Ф”, докаран
след ПТП през месец декември 2013г. и по него не са извършване никакви
дейности, откакто се намира там.
Свидетелят
Д. Г.ев Я., бивш служител на ищеца, заявява, че в
деня на 720 лв под разрешената за района. Заявява, че
провел продължително лечение, като “Голд Аполо” ООД платил абсолютно всички разноски по лечението
му.
Приети
са писмени доказателства за състоянието на Д. Я. и за разходите за лечението му-
епикриза, из:19715, епикриза,
из№156/2014г., фактура №18391/06.01.2014г. с платежно нареждане за 2300лв.,
фактура №53310/20.12.2013г. ведно с фискален бон за 1420лв., фактура
№79/07.01.2014г. и платежно нареждане от 07.01.2014г. за 234лв., фактура
№84/21.04.2014г. за 360лв. ведно с фискален бон и фактура от 05.01.2014г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.
226, ал. 1 КЗ/отм./ при застраховка „Гражданска отговорност“ увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя.
Правилно
РРС е съобразил, че е настъпило застрахователно събитие, от което са причинени
вреди на трети лица по вина на водач на МПС, които се обезпечават от
застрахователя, съгласно чл.223 и сл. КЗ /отм./, поради което застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинените от него на ищеца имуществени
вреди, с оглед на което искът се явява доказан по основание.
В
съответствие със събраните доказателства първостепенният съд е установил
наличието на „тотална щета“ по смисъла на чл.193, ал.4 КЗ (отм.), понастоящем
чл.390, ал.2 КЗ/2015г., тъй като размерът на щетата - 7894 лв. надвишава 70 %
от действителната стойност на увреденото МПС - 11000 лв. Правилно е изчислил и
размера на щетата от 7660лв. като разлика от действителната стойност на
автомобила-11 000лв. и запазените му части 3340лв., към която прибавил сумата
2293,44 лв. допълнителни разходи, като определил размера на щетата на 9953,44 лв.
По тези обстоятелства не се спори и от страна на въззивника.
Спорните
са останали въпросите дали е налице съпричиняване от
страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и какъв е неговия размер, с
който следва да се намали размера на дължимото обезщетение за имуществени вреди
на товарния автомобил, както и дали е дължима от въззиваемия
сумата от 4544лв., представляващи изразходвани от въззивника
средства за лечение на пострадалия Д. Я..
Първостепенният
съд неправилно е отхвърлил претенцията за заплащане на сумата 4544 лв имуществени вреди. За да отхвърли тази претенция се е позовал
отново на чл.223, ал.1 от КЗ/отм./- относно задължението на застрахователя да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, както и на липсата на доказателства по делото, че
разходите за лечение на служителя на ищеца – пострадалия Я., се покриват в
рамките на отговорността по конкретния застрахователен договор – полица, с
оглед изискването на чл.223, ал.2 от КЗ/отм./застрахователят да заплаща
обезщетение за непозволено увреждане, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Районният съд не е съобразил, че покритието на
застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е нормативно уредено
в чл.257 от КЗ/отм./ Съгласно ал.1 от посочената разпоредба, обект на
застраховане е гражданската отговорност на застрахованите за причинени от тях
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на МПС. Съгласно ал.3 на разпоредбата-За трети лица се смятат
всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените
вреди.Следователно въззивникът като трето лице по
силата на закона следва да бъде обезвъзмезден за
причинените му имуществени вреди. Същият има право като увредено лице по
смисъла на чл.265, ал.2 от КЗ/отм/ да иска
обезщетението пряко от застрахователя на
причинителя на вредата- чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ Съгласно чл.267, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ Застрахователното покритие на застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително:
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане. Не се
спори по делото, а и се установява от писмените доказателства, че водачът Д. Г.ев Я. на процесната дата е
управлявал товарен автомобил, собственост на въззивника
като е осъществявал трудова дейност-превоз на товар, възложена от работодателя
му-„Голд Аполо“ООД, при
когото е бил работник. Не се спори също,
че на Д. Я. са причинени телесни повреди, наложили лечение в лечебни заведения
в гр.Варна и гр.Шумен. От представените фактури, платежни нареждания, касови
бонове се установява, че въззвивника е заплатил
медицински консумативи, процедури и импланти,
медицински транспорт на работника си Д. Я., които са били належащи
за неговото възстановяване и са в общ
размер от 4544лв.Същите представляват имуществени вреди за въззивника,
които подлежат на обезщетяване от въззиваемия, като
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на товарен автомобил „Камаз“ с
рег.№9844 КС, управляван от виновния за произшествието водач Г. А. П.. Налице е
деликт по см. на чл.45 от ЗЗД и причинно-следствена
връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпилите имуществени
вреди. Само за прецизност следва да се отбележи, че посочените медицински
разходи са били в тежест на въззивника и поради
вменената му по силата на трудовото законодателство имуществена отговорност
като работодател при увреждане здравето на
работника и служителя. По смисъла на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от
трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Несъмнено в
случая е налице трудова злополука с работник на възззивника,
която обуславя отговорността на последния за причинените от злополуката
имуществени вреди на Д. Я., за покриването на които въззивника
следва да бъде обезщетен пряко от застрахователя посредством прекия иск. С
оглед на това претенцията от 4544 лв имуществени
вреди се явява основателна и доказана по размер, поради което следва да бъде
уважена изцяло.
На следващо място съдът споделя извода
на първостепенния съд, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от водача на т.а. “МАН” Д. Я., който се е движел с
несъобразена скорост в условията на намалена видимост. Правилно е прието от
съда, че Д. Я. е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, като се е движел с несъобразена
скорост, предвид конкретните условия на намалена видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. В допълнение следва да се отбележи, че
съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността
на делинквента е ако и пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите. Такова съпричиняване е
налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на
самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно
субективното отношение /напр. вината/ на пострадалия - в този смисъл т. 7 от
ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на
вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. В този смисъл възражението във въззивната
жалба, поддържано и в с.з., че въззивникът с нищо не е допринесъл за вредоносния резултат,
тъй като е лице, различно от водача на автомобила, не се споделя от настоящия
състав. Касае се за причинени имуществени вреди на автомобил, собственост на въззивното дружество, управляван от работник в дружеството
и то по силата на нарочна заповед, поради което за причиняването на тези вреди не
може да бъде правено разграничение между приноса на работодателя и на
работника, тъй като приноса е от
обективен характер и при наличието на принос за вредоносния резултат, същият
следва да бъде отчетен. С оглед на това, в тази хипотеза приложение следва да
намери чл.51, ал.2 от ЗЗД, а не разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, касаеща хипотеза на увреждане, причинено от две и повече
лица. Настоящата инстанция намира, че съпричиняването
не само е надлежно релевирано чрез защитно възражение в отговора на
исковата молба, но и доказано по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела. Правилно районният съд се е
позовал на присъдата по НОХД № 394/17 по описа на Окръжен съд-Шумен, но само в
рамките, очертани от чл.300 от ГПК, що се касае до констатацията за това дали е
извършено деянието /и неговата правна квалификация/, данни за противоправността му и за вината на дееца. Същият е
анализирал подробно заключението на вещото лице по назначената АТЕ и
показанията на експерта в с.з., за да достигне до извод
за наличие на съпричиняване.
Въззивната инстанция не споделя възраженията във въззивната жалба, уточнени в с.з., че по въпроси 4,6,7,8 и
9 вещото лице се е позовало на доказателства-свидетелски показания, които не са
събрани в производството по делото, а са събрани в проведеното досъдебно
производство и касаят параметрите зона на видимост и сцепление на пътната
настилка, които рефлектират върху определяне скоростта на движение, респ. на
опасната зона и възможността за спиране на водача Я.. За да отговори на въпрос
4 за скоростта, с която се е движил товарния автомобил, вещото лице е извършило
оглед на автомобила, за който се установява, че се съхранява при въззивника в състоянието, в което е бил към момента на ПТП.
Като база за изчисление на скоростта експертът е взел установените деформации,
за да определи скоростта, непосредствено преди удара, а именно 67,80км/ч. За да
отговори на какво разстояние е имал видимост водачът на т.а. „МАН“, съгласно
въпрос 6, експертът според поставената му задача е следвало да отчете часът на
събитието, данните за намалена видимост-мъгла, както и осветеността на фаровете
и тяхната ефективност в мъгла. Видно от отговора на този въпрос експертът е
съобразил всички писмени данни от извършените справки: от ОПУ-Шумен от
04.09.2019г. за мъгла с видимост от 50-150м.
и заледен участък от пътя, съвпадащ с мястото на ПТП; от НИМХ-филиал
Варна, Хидрометеорологична обсерватория гр.Шумен от 13.09.2019г. за гъста мъгла
и намалена видимост до около 100м.; от
Хидрометеорологична обсерватория от 23.04.2014г. за силно намалена видимост до
100метра на 19.12.2013г. в 08,00ч. Съобразил е статистически данни за къси
светлини и това, че осветеността на пътя при движение на къси светлини е била в
рамките до 45м. В условията на гъста мъгла движението на автомобила е било
възможно единствено на къси светлини с максимална ефективност до 45м.,т.е. тази
осветеност при движение на къси светлини
е била в рамките на видимост при мъгла до 60м. Действително в заключението
вещото лице е отразило част от показания на свидетели, отбелязвайки, че по
техни сведения видимостта е била средно около 60м. Последните обаче, не са
доказателствата, поставени в основата на отговора на въпроса за видимостта, а
са като допълнение към писмените доказателства за метеорологичните условия и
статистическите данни, на база на които е изведен отговора на въпроса. За
отговора на въпрос 7относно опасната зона за спиране, съобразно поставената
задача вещото лице е следвало да съобрази пътната обстановка-заледен път, както
и натовареността на композицията. Експертът е отчел констатираните лично характеристиките на
товарния автомобил, а именно, че същият не представлява товарна композиция, а е
от категорията на леки товарни автомобили, тип бордови, с общо тегло до 7500лв.
Съобразил е данните за конкретната пътна настилка, заледен пътен участък, приел
коефициент на сцепление 0,1, като определил опасна зона за спиране от 202,64м.
По въпрос 8 експертизата сочи, че в условията на намалена видимост и заледен
пътен участък водачът на т.а. „МАН“ не е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране, а по въпрос 9, че за да се избегне
сблъсъка между автомобилите в конкретната обстановка скоростта на т.а. „МАН“ би
трябвало да е не по-висока от 34,80км/ч. В показанията си в с.з. вещото лице
много подробно се е аргументирало по отношение на отговорите на въпроси 7,8 и
9, както и за това по какви съображения е приело коефициент на сцепление 0,1,
позовавайки се на обективните данни от справките и писмените доказателства от
досъдебното производство, т.е. изводите са направени не по свидетелски
показания, както се твърди във въззивната жалба. По
посочените съображения настоящата инстанция счита, че заключението на АТЕ по цитираните
въпроси е съобразено със събраните по делото писмени доказателства и е
достатъчно добре аргументирано от вещото лице в с.з., като изводите по тези
въпроси в експертизата следва да бъдат изцяло възприети. При това положение
настоящия състав намира, че е доказано съпричиняване
на вредоносния резултат от водача Д. Я., но счита, че процента на съпричиняване определен от районния съд-40% е необосновано
завишен. В конкретната пътна ситуация, при нарушени от страна на водача на т.а.
„Камаз“ Г. П. редица разпоредби на ЗДвП- чл.59, ал.1
и чл.97, ал.1, 3 и 4 ЗДвП, за нарушаването на които е признат за виновен от
наказателния съд, обективният принос на водача Я. е единствено за движение с несъобразена
в конкретната пътна ситуация скорост от 67,80км/ч, вместо със скорост от
34,80км/ч, изискуема за да избегне удара с другия автомобил, в нарушение на
чл.20,ал.2 от ЗДвП, с оглед на което приносът му следва да бъде определен на
20%. След приспадане на този процент на съпричиняване,
обезщетението на въззивника за имуществени вреди на товарния автомобил възлиза
на 7962,75лв. Към този размер следва да се прибави и сумата от 4544 лв.
–имуществени вреди за медицински разходи, като така общия размер на
имуществените вреди, подлежащи на обезщетяване е 12 506,75лв. От тях
следва да се припадне сумата от 3981,38лв., присъдена от районния съд, като на въззивника се присъди разликата от 8525,37лв.Законната
лихва по смисъла на чл.84, ал.3 от ЗЗД се дължи от деня на деликта,
но в случая е претендирана от 21.01.2014г. и следва
да се присъди от тази дата до окончателното плащане. Решението на районния съд,
в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 3981,38лв до 12506,75лв. следва да бъде
отменено, а в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 12506,75лв. до
14497,44лв. потвърдено. В останалата отхърлителна
част, за разликата над 14497,44лв. до претендирания с
исковата молба размер, като необжалвано, решението е влязло в сила.
На въззивника
се дължат разноски по компенсация в размер на 1241,04лв. за първоинстанционното
производство и в размер на 181,44лв. за въззивното
производство.
Така мотивиран, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 53/16.01.2020 г.,
постановено по гр.д. №8467 по описа за 2018 г. на Районен съд Русе, в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск от „Голд Аполо“ ООД, гр.Русе срещу “Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр.София за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 19.12.2013г., за разликата над
3981,38 лв до 12 506,75лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление-гр.София,район Искър,бул.“Христофор Колумб“№ 43 да заплати
на „Голд Аполо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Вит“ №12, представлявано от управителя В.С.М., сумата
от 8525,37лв./ разлика над 3981,38 лв. до 12 506,75лв./ обезщетение за претърпените от дружеството имуществени
вреди в резултат на настъпило ПТП на 19.12.2013г., ведно със законната лихва,
считано от 21.01.2014г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
53/16.01.2020 г., постановено по гр.д. №8467 по описа за 2018 г. на Районен съд
Русе, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от „Голд
Аполо“ ООД, гр.Русе срещу “Застрахователно дружество Евроинс” АД, гр. София за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на 19.12.2013г., за разликата над
12 506,75лв. до 14497,44лв.
В
останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Евроинс“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление-гр.София,район Искър,бул.“Христофор Колумб“№ 43 да заплати
на „Голд Аполо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, ул.“Вит“ №12, направените по делото разноски в размер на
1241,04лв. за първоинстанционното производство и в
размер на 181,44лв. за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: