Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 9691 по описа за 2019г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени
от А.И.П. против
Д.В.В. обективно съединени осъдителни искове за сумата 30 000лв. с правно основание чл.48 вр. чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, и за
сумата 3816.66лв. с правно
основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихви за забава
за периода 20.04.2018г. до подаване на
исковата молба, ведно със законната
лихва върху главницата от подаване
на исковата молба до изплащането.
В исковата молба се сочи, че ищецът
и синът на ответника А.Д.В. били съученици в 9е клас в **СУИЧЕ „Св.******“
гр.София. На 20.04.2018г. в едно от междучасията ищецът поискал да разговаря с А.В.
по повод узнато от предишния ден, че се държал непристойно с тяхна съученичка. Отказал
да разговарят и заявил, че не е негова работа, като на настояването да получи
отговор приближил заплашително до ищеца, който го отблъснал с ръце. Тогава В.
му нанесъл удар в носа, след което се сбили. В резултат на удара получил
фрактура на носа със силен кръвоизлив, което било констатирано при извършени
медицински изследвания в болнично заведение в същия ден. В следващите дни
отново потърсил медицинска помощ, тъй като състоянието му се влошило-вдигнал
висока температура, имал силно главоболие и нарушения във вестибуларния апарат.
Бил приет по спешност на 26.04.2018г. в СБАЛИПБ „Проф.Ив.Киров“ ЕАД с извършена
на следващия ден лумбална пункция, която отхвърлила
съмнението за менингит с поставена диагноза „енцефалопатия“. Бил поставен на
медикаментозно лечение и на 02.05.2018г. изписан, но въпреки това състоянието
му не се подобрило, поради което на 08.05.2018г. отново бил приет в болница ВМА
с извършена операция и поставена диагноза „хематома септа
нази, абцесус септа нази, статус постинцизионем абцесус септа нази“. След изписването на
11.05.2018г. продължил лечение в домашни условия. Твърди като последица от причиненото му
увреждане да е търпял болки и страдания, изпитвал затруднения при дишането,
включително и понастоящем, силно стягащо главоболие в тила и слепоочието, което
се дължи на недостатъчния приток на кислород в мозъка по причина затрудненото
дишане, както и видима деформация на носа, която би могла да се отстрани само с
пластична операция. Поради отсъствието от училище повече от месец трудно
наваксал учебния материал. Наред с това твърди да се е чувствал засрамен и
унижен пред цялото училище; изпитвал притеснения, че съученикът му ще търси
нова конфронтация; загрозяващата деформация на носа повлияла негативно на
самочувствието му; ограничил контактите си и не искал да излиза от къщи; станал
угрижен и размишлявал за това какви биха били последствията при друг подобен
случай; сънувал кошмари и бил силно притеснен за състоянието си особено в
периода на болничен престой и лечение. Исковата
си претенция за обезвреда на претърпените неимуществени
вреди насочва срещу ответника на основание чл.48 ЗЗД, като родител на
непълнолетния към деня на увреждането делинквент, който
упражнява родителските права със задължението да го възпитава и носи
отговорност за неговите неправомерни действия.
Ответникът оспорва синът му да е
причина за конфликта с ищеца, като излага твърдения сбиването да е било провокирано
и започнало от последния. Нанесените удари били защитна реакция на агресивното
спрямо него поведение и в този смисъл не е налице елемента противоправност
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Навежда, че А.В. е добър ученик, дружелюбен
към съучениците си и не е имал предходни подобни прояви с налагане на наказания
или забележки. Оспорва ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени
вреди.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото намира следното:
Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД
съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението
й поражда отговорност на причинителя да заплати обезщетение, което на основание
чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вреда по смисъла на нормата е всяка неблагоприятна последица за
признати и защитени от закона права и интереси на увредения, които могат да
бъдат имуществени и неимуществени. Пораждането на деликтната
отговорност по чл.45 ЗЗД обхваща противоправно деяние-действие
и/или бездействие, настъпила вреда и причинно-следствена връзка между деянието
и вредата. Като елемент от фактическия състав вината на извършителя се предполага
до доказване на противното-чл.45, ал.2 ЗЗД.
Ненавършилите пълнолетие са деликтоспособни и отговарят по чл.45, ал.1 ЗЗД, когато с
поведението си са причинили вреди, но отговорност е предвидена и за техните
родители. Съгласно чл.48, ал.1 ЗЗД родителите и осиновителите, които упражняват
родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях. Тази отговорност не е гаранционно-обезпечителна,
а самостоятелна и се носи заедно с отговорността на непълнолетното дете в
условията на солидарност. Както е посочено в Решение № 270/10.01.2017г. по
гр.д.№ 916/2016г. на ВКС, ІV г.о., родителите и осиновителите имат задължението
да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го
подготвят за живота в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието
и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на
пълнолетие. Затова отговорността по чл.48 ЗЗД е лична-за неупражнен родителски
контрол и недостатъчно възпитание на детето.
Отговорност за родителя не
възниква, когато извършеното от детето не е деликт по
чл.45 ЗЗД или са налице обстоятелства изключващи някои от елементите на
фактическия състав, когато не упражнява родителските права или детето не живее
при него и поради това не би могъл да го контролира, да влияе върху
възпитанието и правилното формиране на личността му, както и ако не е бил в
състояние да предотврати настъпването на вредите-чл.48, ал.3 ЗЗД. В последната
хипотеза се имат предвид случаите на деликт поради
неупражнен по обективни причини надзор от родителя или неполагане на грижи по
доброто възпитание също по обективни причини. Обективните причини трябва да са
от такова естество, че родителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е
изключена изобщо възможността да възпитава и контролира детето. Възможно е при
извършване на деликта родителят да не е имал
възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но
той не може да се ползва от чл.48, ал.3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието
на детето. Доброто възпитание не се презюмира и ако
непълнолетният извърши противоправно деяние това
означава, че усилията на родителя не са дали резултат, а задълженията по
възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени /Решение № 270/10.01.2017г.
по гр.д.№ 916/2016г. на ВКС, ІV г.о./.
По делото не е спорно, че на
20.04.2018г. между ищецът А.П. и синът на ответника А.В., тогава непълнолетни
/на 15г./ и съученици в 9е клас, възникнал
конфликт и се сбили в междучасие в коридора на **СУИЧЕ „Св.******“. Поводът за конфликта бил за това, че
предходния ден А.В. се държал непристойно с тяхна съученичка.
Очевидци на сбиването били други
техни съученици св.В.И. и Г.Г.. Свидетелстват, че след
приключване на часа по музика А.П. настигнал в коридора А.В. и поискал да
разговарят за случката със съученичката им. Не чули какво си говорят, но между
тях се създало напрежение, като В. се приближил бързо и много близо до П. и го
обиждал. П. се почувствал застрашен и го избутал с ръце за да увеличи
разстоянието между тях, но В. го ударил с юмрук в носа, след което започнали
взаимно да си нанасят удари. След като ги разтървали ищецът имал кръв по лицето
и после се оказало, че носът му е счупен.
За случая незабавно било
уведомено ръководството на училището и след изясняване на обстоятелствата с
протокол № 11/14.06.2018г. на педагогическия съвет било взето решение за
налагане наказание на ищеца последно предупреждение за изключване, а на
съученика му изключване от училището.
Образувано е и ДП № 227 ЗМК
1342/2018г. по описа на 03 РУ-СДВР за престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 НК за нанасяне на средна телесна повреда,
прекратено с постановление от 17.12.2018г. на прокурор при СРП поради това, че
деянието е извършено от непълнолетния А.В. в състояние на увлечение и
лекомислие, поради което и в приложение на чл.61, ал.1 НК материалите са
изпратени на местната комисия за борба с противообществените прояви на
малолетни и непълнолетни за определяне на възпитателни мерки по чл.13 ЗБППМН,
каквито са наложени с Решение по възп.д.№ 01/2019г.
от 27.02.2019г.
По делото е установено, че сбиването
между двете момчета е било инцидентен случай, като до този момент отношенията
им били нормални, не са имали други конфликтни ситуации, липсват данни за
предходни прояви на агресия или друго проблемно поведение. Според показанията
на св.Ц.В. това училище било трето за племенника му А.В., но не знае причините
за преместванията. Грижи за него полагали родителите му. Знае за случилото се
от него, но не помни подробности. Не му е известно преди или след този случай
племенникът му да е имал агресивно поведение, нито родителите са споделяли за
такова. Сочи, че през лятото му помагал в работата. Свидетелят Г.Г. описва ищеца като весел, спокоен и неконфликтен, а сина
на ответника като наперен тип, който обича да привлича вниманието върху себе си
по всякакъв начин. Сочи,
че отношението на А.В. спрямо съученичката им е било вулгарно и недискретно с
коментари относно външния й вид.
Тези доказателства са достатъчни
за правен извод за осъществен от сина на ответника, тогава непълнолетен, фактическия
състав на чл.45 ЗЗД. В конкретната ситуация е проявил невъздържаност и
нанасяйки удар в носа на ищеца му причинил травматично увреждане. Съдът намира
за неоснователно възражението да е действал в условията на неизбежна отбрана по
чл.46, ал.1 ЗЗД /неправилно се навежда на крайна необходимост/, като
освобождаващо отговорността обстоятелство. Неизбежната отбрана предполага
непосредствено противоправно поведение създаващо
реална опасност от увреждане на правно защитени интереси и е налице, когато пострадалият
е започнал противоправно нападение, което не е
прекратено и за чието отблъскване отбраняващият се му причинява вреди. По
делото е изяснено, че преди физическото съприкосновение ищецът искал да
разговарят във връзка с неуважителното отношение на А.В. към тяхна съученичка
без доказателствата да установяват да е подходил за това агресивно вербално,
физически или по друг начин. Обратно, такова поведение е демонстрирал В., който,
очевидно раздразнен от настояването на ищеца да получи отговори, бързо и
заплашително се приближил много близо до него с отправянето на обиди. Ищецът
възприел това като заплаха и го избутал с ръце, като според показанията на
разпитаните свидетели-очевидци тази ответна реакция била с цел да го отдалечи
от себе си. При тези обстоятелства не е налице поведение от страна на ищеца,
което би могло да се счита за противоправно нападение
и срещу което да е осъществена правомерна защита. Дори и да се приеме, че
избутването с ръце има такова естество, то „отбраната“ по нанасянето на удар явно
не съответства на характера и опасността на нападението, т.е. има превишение пределите на неизбежната отбрана, в който случай
деянието е противоправно и за него се носи отговорност
за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД.
Освен осъществяването на деликт са налице и останалите предпоставки по чл.48, ал.1 ЗЗД за личната отговорност на ответника, като баща упражняващ родителски права, при когото непълнолетният
към онзи момент живее. Проявеното от сина поведение по незачитане на основни
морални норми и неуважение към личността на други лица е израз на неупражнен
родителски контрол и недостатъчно възпитание от страна на родителя. Не е налице
хипотезата на чл.48, ал.3 ЗЗД, а и твърдения за наличие на предвидените в
нормата освобождаващи отговорността обстоятелства не са наведени.
От събраните по делото писмени
доказателства и заключението на вещо лице по изслушана СМЕ се установява, че в
резултат на нанесения удар ищецът получил оток на носа и меките тъкани на
носната преграда вдясно, счупване на бодилестия
израстък на носа и на макиларната кост в областта на
предна фоса. Вторично са настъпили усложнения с
възпалителни процеси в тези зони-абсцес на носната преграда, за което е било
проведено оперативно лечение, затруднено носно дишане през дясна ноздра, ринокифотична деформация на дистална
и средна една трета на гърба на носа на прехода от хрущялна в костна част
следствие на стопяване на четириъгълния хрущял от травмата и последвалия
абсцес. В периода 20.04.2018г.-11.05.2018г. неколкократно
търсил медицинска помощ, извършвани са изследвания за отхвърляне на една
диагноза и потвърждаване на друга, имал престой в болнични заведения с
осъществени медицински манипулации и оперативно лечение по инцизия
на абсцес на носната преграда и последваща тампонада и лумбална пункция.
Имал е болки в носа, запушен нос, главоболие, повишена температура след
травмата около 2 седмици до операцията. Затрудненото дишане през носа и
главоболието продължили значително време. Според заключението на вещото лице
възстановяването по повод получения вторично абсцес като остър стадий е било
около един месец, но са настъпили хронични промени, които продължават и
понастоящем. Не е възстановен напълно от травмата. Продължава да има затруднено
носно дишане, което е причина за нарушено кислородно насищане, а оттам и връзка
с главоболието, хъркане и нарушение в обонятелната функция. Има необходимост от
нова операция за възстановяване функционалното състояние на носа по отношение
на дишането и пластична за коригиране на деформацията от счупването.
Вещите лица по изслушаната
съдебно-психологична и психиатрична експертиза дават заключение, че в резултат
на претърпяния инцидент при ищеца са възникнали
интензивни негативни емоционални преживявания нарушили психичното му
функциониране за определен период, определени като смесено тревожно-депресивна
реакция в параметрите на адаптационно разстройство. Проявил невротична
симптоматика по страхово напрежение, притеснение,
тревожност, липса на апетит, нарушен сън с кошмари свързани с инцидента, която
не разкрива признаците на психично разстройство. Вътрешната тревожност и
безпокойство са свързани с преживяното и към момента не са напълно емоционално
преработени, но не се задълбочават. Наблюдава се промяна в личностовите
му характеристики, страхово напрежение от физическо
нараняване, промяна в начина на живот-нямал желание да излиза от дома си и да
се среща с приятели, изпитвал неудобство и дискомфорт
поради променения му външен вид. Към момента няма данни за интензивни
емоционални страдания.
В тази
посока са и показанията на св.Г., който сочи, че след като се върнал в училище ищецът се чувствал уплашен,
засрамен и наренен. Имал видима промяна в
поведението, затворил се в себе си. Ищецът отсъствал от училище около месец и
половина.
Свидетелят
В.Т. е психолог, при когото ищецът бил изпратен след случката през 2018г. от
ДСП. Първоначално бил с характерните симптоми на емоционална тревожност,
нарушен нощен сън със сънуване на кошмари, нарушено хранене, изолация от
социалната среда, чувство на страх. В хода на разговорите за период около три
месеца започнал да споделя за случилото се и акцентирал на периода на болничен
престой, което особено негативно се отразило на емоционалното му състояние,
имал подобрение.
Горните
доказателства установяват по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени
вреди. При определяне техния размер съдът съобрази естеството и тежестта на
получената травма-увреждане на носа, определено в закона като средна телесна
повреда; настъпилите вследствие на това усложнения; проведеното лечение и
период на възстановяване-повече от месец, включващи болничен престой и
операция, както и продължителността и интензитета на търпените болки и
страдания; личен и битов дискомфорт поради
затрудненото дишане през носа и нарушения
в храненето; липсата към момента на пълно възстановяване с продължаващо
главоболие дължащо се на недоброто дишане налагащо нова операция, както и
операция по корекция на получената деформация на носа, които безспорно оказват
влияние на начина му на живот. Следва да се отчете силно негативното отражение
върху психиката на ищеца не само от случката със съученика му, но и преживените
различни отрицателни емоции след това във връзка със здравословното му
състояние, отсъствието от училище, отношенията с лица от обкръжението, имайки
предвид социалната среда и младата му възраст. В съвкупност това дава основание
на съда да приеме за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетението от
20 000лв., до която сума предявеният иск следва да се уважи.
Върху
така определения размер на основание чл.84, ал.3 ЗЗД се дължи законната лихва
от деня на увреждането-20.04.2018г., която до датата на подаване на исковата
молба 22.07.2019г. възлиза на сумата 2550лв., както и да се присъди такава от
предявяване на иска до изплащането.
По
разноските:
С
определение по чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса и разноски по производството.
Представляван
е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание
чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. И.Ю.-САС
адвокатско възнаграждение от 1029.90лв. съобразно уважената част.
Ответникът
не е направил разноски по производството. Представляван е от адвокат с
уговорено и платено възнаграждение от 1500лв. /стр.98/, поради което и на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати разноски за адвокат от
501.97лв. пропорционално на отхвърлената част.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважените искове от 902лв., както и заплатени от
бюджетните средства на съда разноски за свидетел и възнаграждения за вещи лица
от 433.44лв. съобразно уважената част или общо сумата 1335.44лв.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Д.В.В., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, да
заплати на А.И.П., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, Търговски
дом, ет.3, кантора 308, сумата от 20 000лв. на основание чл.48 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди за травматично увреждане, причинено на 20.04.2018г. от ненавършилия
пълнолетие син на ответника А.Д.В., и
сумата 2550лв. по чл.86 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД,
представляваща лихва за забава за периода 20.04.2018г.-22.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 22.07.2019г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение по чл.48 вр. чл.45 ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер 30 000лв. и иска за лихва по чл.86 ЗЗД
за разликата до пълния предявен размер 3816.66лв.
ОСЪЖДА Д.В.В.,***, да заплати на адв.И.Ю.-САК
с адрес ***, Търговски дом, ет.3, кантора 308, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 1029.90лв.
ОСЪЖДА А.И.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на Д.В.В.,***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 501.97лв.
ОСЪЖДА Д.В.В.,***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на
основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 1335.44лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: