№ 418
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500384 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Х. С. Н.
чрез пълномощника му адвокат Т. П. против решение № 73 от 09.01.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 15601 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна,
тридесет и четвърти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Х. С.
Н. срещу Териториално поделение на НОИ – Варна иск с правно основание
член 1, алинея 1, точка 3 от ЗУТОССР за приемане за установено, че ищецът
е придобил трудов стаж за периода месец юни 1981 г., месец юли 1983 г. -
05.01.1984 г., месец април 1984 г. – месец октомври 1984 г., месец декември
1984 г., месец януари 1986 г. – месец октомври 1987 г., като е полагал труд по
трудов договор при работодател *** в град Велико Търново на длъжност
„дисководещ“ и за периода месец юни 1989 г. и месец януари 1991 г. – месец
декември 1996 г. при работодател „***“ ООД, на длъжност „дисководещ“.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, тъй като
изводът на първоинстанционния съд, че липсват доказателства по смисъла на
член 6, алинея 2 от ЗУТОССР и показанията на разпитания свидетел не могат
да служат за установяване на трудовия стаж при работодателя *** не почива
на правната логика. Напротив – твърди се, че от събраните по делото писмени
и гласни доказателства безспорно се установява, че ищецът е работил в
периода от месец юни 1981 г. до месец октомври 1987 г. по трудов договор в
*** като дисководещ на пълно работно време. Иска се отмяна на решението в
1
обжалваната му част и уважаване на иска.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който същата се оспорва. Излага се, че
първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства. Желае
се потвърждаване на решението в атакуваната му част.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че през периода от месец юни
1981 г. до месец октомври 1987 г. ищецът бил назначен по трудов договор на
длъжност „дисководещ“ в „***“ в град Велико Търново и работил в
дискотеката на хотела на пълно работно време. Сочи, че при прекратяване на
трудовото правоотношение не му е заверен трудовия стаж и в архивите на
НОИ липсват ведомости от работодателя за посочения период. Излага, че
съгласно удостоверение изх.№ 5511-03-3 от 23.08.2021 г. на ТП на НОИ -
Варна в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от
него труд за посочения период при посочения работодател. Твърди, че през
периода от месец януари 1989 г. до месец декември 1996 г. бил назначен по
трудов договор на длъжност „дисководещ“ в КК „***“ АД и работил в
дискотека „***“, нощен бар „***“ и вариете-казино „***“ на пълно работно
време. Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му е
заверен трудовия стаж, а в архивите на НОИ липсват ведомости от
работодателя за посочения период. Сочи, че съгласно удостоверение изх.№
5510-18-5 от 13.10.2021 г. на ТП на НОИ - Силистра, в осигурителния архив
на НОИ липсват писмени данни за положен от него труд за периода от
01.01.1988 г. до 31.12.1996 г. при работодател „***“ ООД - КК "***". Излага,
че съгласно издадените удостоверения, разплащателни ведомости и други
документи на „***“ в град Велико Търново и „*** импекс“ ООД в КК "***"
не са предадени на НОИ след заличаване на дружествата. Предвид липсата на
данни за съществувалите трудовоправни отношения, не е установен трудовия
му стаж за периода от месец юни 1981 г. до месец октомври 1987 г. и от
месец януари 1989 г. до месец декември 1996 г., което налага установяването
му по реда на ЗУТОССР. Твърди, че липсват други заместващи документи,
тъй като работодателите са прекратили дейността си и нямат
правоприемници. Поддържа, че за периода от месец юни 1981 г. до месец
октомври 1987 г., през който е работил в „***“ като дисководещ на пълен
осем часов работен ден, е бил осигурен, съгласно КТ. Сочи, че през
посочения период е работил заедно с М.М.А.П. /началник отдел планов и ТРЗ
2
със заверен трудов стаж за периода 1981 г. – 1987 г./, с Т.Т.Т. /сервитьор със
заверен трудов стаж за периода 1981 г. – 1987 г./ и Г. С. П. /сервитьор със
заверен трудов стаж за периода 1981 г.– 1987 г./. На посочените лица през
процесния период бил зачетен трудов стаж при пенсиониране от същия
работодател. В периода от месец януари 1989 г. до месец декември 1996 г.,
през който е работил в КК „***“ като дисководещ в дискотека „***“, в нощен
бар „***“ и вариете-казино „***“ на пълен осемчасов работен ден е бил
осигурен е бил осигурен, съгласно КТ. Поддържа, че през посочения период
работил заедно с Й. Г.ев И. /сервитьор и барман със заверен трудов стаж/, И.
И. А. /портиер на дискотека „***“ и нощен бар „***“ със заверен трудов стаж/
и И.Н.О. /електротехник ПМТБ със заверен трудов стаж/. На посочените лица
за процесния период бил зачетен трудов стаж припенсиониране. Липсата на
заверен трудов стаж, за времето през което е полагал труд по трудов договор,
поражда правния му интерес от предявяване на настоящия установителен иск,
като на основание член 8 от ЗУТОССР декларира истинността на всички
изложени в исковата молба факти и обстоятелства.
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответникът Териториално
поделение – Варна на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ е
депозирал писмен отговор на исковата молба, в който се изразява становище
за неоснователност на иска. Сочи се, че със заявление от 13.10.2021 г. Х. С. Н.
е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е
приложил удостоверения за осигурителен стаж. В частта му за периодите от
м юни 1981 г. до месец октомври 1987 г. и от месец януари 1989 г. до месец
декември1996 г. са налице данни за полаган труд при осигурители, различни
от посочените в исковата молба. В заявлението си от 13.10.2021 г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето е
посочило, че липсват документи от Дирекция „Музика" за доказване на стаж,
които ще предостави от съда, но такива не са представени. Твърди се, че в
приложените към исковата молба документи, не са налице данни за
идентичност, съответно преобразуване на работодателите и
правоприемственост между посочените от лицето работодатели/осигурители
и тези, за които са му издадени удостоверенията. Сочи, че не са представени
доказателства за положен труд от ищеца при сочените работодатели. Твърди,
че от приложените в исковата молба документи не се установява, съгласно
член 5, алинея 2 от ЗУТОССР, че осигурителите, при който са работили,
лицата, посочени от ищеца, са прекратили дейността си, без да имат
правоприемник, или не са прекратили дейността си, но ведомостите и
книжата им са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена
на основание член 5, алинея 13 от КСО. Не са представени и удостоверения
от съответното ТП на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж при тези осигурители. Не се установява по
безспорен начин, че ведомости за заплати и други трудово-правни документи
са загубени или унищожени. Сочи, че от приложените удостоверения не се
установява по безспорен начин правоприемство между посочените в него
3
предприятия и тези, при които ищецът твърди, че са работили неговите
колеги. Поддържа, че от данните в тези удостоверения не се установява и че
цитираните в исковата молба обекти са на съответните посочени
предприятия, нито съответното правоприемство между тях, нито
съответствие на период с конкретен обект и със съответния работодател.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъде обсъдено приетото пред въззивната
инстанция писмено доказателство – удостоверение от ТП на НОИ – Велико
Търново.
Правната квалификация на предявения от ищеца Х. С. Н. е член 1, алинея
1, точка 3 от ЗУТОССР, като предмет на въззивното производство е трудов
стаж за периода месец юни 1981 г., месец юли 1983 г. - 05.01.1984 г., месец
април 1984 г. – месец октомври 1984 г., месец декември 1984 г., месец януари
1986 г. – месец октомври 1987 г., като е полагал труд по трудов договор при
работодател „***“ в град Велико Търново на длъжност „дисководещ“ и за
периода месец юни 1989 г. и месец януари 1991 г. – месец декември 1996 г.
при работодател „***“ ООД на длъжност „дисководещ“.
Съгласно член 5, алинея 1 от ЗУТОССР времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, се установява по съдебен ред
при условие, че съответните доказващи го документи са загубени или
унищожени. За целта следва да се представи удостоверение, издадено от
работодателя, негов правоприемник или друго лице, което поначало
съхранява книжа, ведомости за заплати и други подобни документи. В
конкретната хипотеза, тъй като работодателите „***“ и „***“ ООД са
прекратили дейността си и нямат правоприемник, по делото са представени
удостоверения, изходящи от НОИ, които доказват, че липсват писмени данни
за положен от ищеца трудов стаж за посочените периоди. Изложеното
обуславя допустимостта на иска досежно процесните периоди – предмет на
въззивното производство.
При констатирана липса на писмени доказателства в информационните
масиви на НОИ, разпоредбата на член 6 от ЗУТОССР указва кои са
допустимите доказателства за установяване на претендирания трудов стаж -
трудови договори, уведомления по член 62, алинея 3 от КТ, допълнителни
споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за
продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит,
трудови и осигурителни книжки, решения на компетентни органи за
изплащане на дължимо възнаграждение и други.
Въпреки прецизния доклад по делото, извършен от първата инстанция и
конкретните указания към ищеца досежно фактите, за които носи
4
доказателствена тежест, последният е насочил процесуалното си поведение
към събиране на гласни доказателства. На практика въззивникът не е
ангажирал никакви писмени доказателства досежно твърдяния трудов стаж за
процесните периоди, придобит при работодателите „***“ и „***“ ООД, което
препятства възможността да се допуснат свидетелски показания – член 6,
алинея 1 от ЗУТОССР. Следва да се отбележи, че по принцип в
производството по ЗУТОССР гласните доказателствени средства са
недопустими, а се събират от съда само по изключение при наличие на тъй
нареченото "начало на писмено доказателство". Тоест било е необходимо
ищецът да са представи писмени доказателства относно правнозначимите
факти по делото, които да създават вероятност твърденията на страната да са
истинни, и едва тогава е допустимо да се разпитват свидетели. При условие,
че въззивникът не е релевирал относими писмени доказателства, то и не е
било необходимо първоинстанционният съд да обсъжда показанията на
свидетеля при постановяване на решението си поради тяхната недопустимост.
Прието е пред въззивната инстанция удостоверение от ТП на НОИ –
Велико Търново изх.№ 5506-0483#1 от 16.03.2023 г., от което се установява,
че на въззивника са били издадени удостоверения за осигурителен стаж
образец УП-13 за периодите, за които на негово име са открити начисления
във ведомостите за заплати на „***“ АД. Това писмено доказателство също не
съставлява начало на писмено доказателство, установяващо вероятността на
трудовия стаж, съгласно член 6, алинея 1 и алинея 2 от ЗУТОССР,
обосноваваща и допустимостта за установяването му със свидетелски
показания, дори и да се приеме, че „***“ е бил част от структурата на „***“
АД.
Изложеното води до извод за неоснователност на предявения иск за
процесните периоди.
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Въззиваемата страна е претендирала заплащането на юрисконсултско
възнаграждение пред настоящата инстанция, тъй като е било представлявана
от юрисконсулт, на основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК съобразно
изхода на спора. При това положение следва да й бъдат присъдени разноски в
размер на 100 лева на основание член 37 от Закона за правната помощ и член
23 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 73 от 09.01.2022 г., постановено по гр.д.№
15601 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав.
ОСЪЖДА Х. С. Н. ЕГН ********** от ***, да заплати на ТП на НОИ –
Варна с адрес в *** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на основание на основание член 78, алинея 3 във връзка с
алинея 8 от ГПК във връзка с член 37 от ЗПП във връзка с член 23, точка 4 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6