№ 15467
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20221110130283 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т.1; чл. 344, ал. 1, т. 2; чл.
344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от КТ .
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на длъжността
„организатор работа с клиенти с полски език“, което било прекратено със заповед №
EXORD/BGD05/1359/08.04.2022 г. на управителя на ответното дружеството, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата. Твърди, че уволнението му е
незаконно, тъй като счита, че не е извършено реално съкращение на щата от работодателя,
евентуално навежда да не е извършен подбор. Поддържа, че трудовите функции за
длъжността, която е заемал продължават да съществуват. В тази връзка излага, че от м.
февруари 2022 г. бил преназначен на работа с английски език, но тъй като бил единствения
служител, който знаел полски език, продължил да работи и с клиенти на полски език. Сочи,
че м. април 2022 г. кандидатствал и за позициите „работа с немски език“ и „контрол качество
с италиански език“ при ответното дружество, за които изискванията за заемане на
длъжността били същите каквито били изискванията на заеманата от ищеца позиция, но
молбите му не били удовлетворени. Счита, че доколкото позицията „организатор работа с
немски език“ била активна и към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение, работодателят е бил длъжен да му предложи друга работа, съответстваща
на квалификацията на ищеца. Навежда доводи за злоупотреба с право от страна на
работодателя. Претендира уволнението, извършено с горепосочената Заповед да бъде
отменено; да бъде възстановен на заеманата преди това длъжност; заплащане на сумата от
16 328.40 лева, представляваща обезщетение за периода от 08.04.2022 г. до 08.10.2022 г., за
времето през което е останал без работа, вследствие на уволнение и на сумата от 2721.40
1
лева, представляваща обезщетение при уволнение, поради съкращаване на щата на
основание чл. 222, ал. 1 КТ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.........“ ЕООД е подал писмен отговор, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди уволнението да е законосъобразно,
тъй като със Заповед № EXORD/ISG/01/1358.1/07.04.2022 г. управителят на ответното
дружество е одобрил ново щатно разписание, с което е съкратена длъжността на ищеца,
която била единствената, поради което не е възникнало задължение да извърши подбор.
Заявява, че на ищеца му е платено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1
ГПК в размер на 2721.40 лева.
С отговора на исковата молба е направено евентуално възражение за прихващане на
сумата от 16328.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа от ищеца,
поради незаконно уволнение в периода от 08.04.2022 г. до 08.10.2022 г., със сумата от
2721.40 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение, до размера на по - малкото от двете вземания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №
EXORD/BGD05/1359/08.04.2022 г. на управителя на ответното дружеството, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ - поради съкращаване на щата.
Заповедта е връчена на ищеца при отказ за получаването й, като същото е
удостоверено в присъствието на двама свидетели.
Видно от Заповед за съкращаване на щата № EXORD/ISG/01/1358.1/07.04.2022 г.,
работодателят е съкратил процесната длъжност считано от 07.04.2022 г.
Установява се от приложеното Щатно разписание на /поименно/ в отдел „Операции“
към 06.04.2022 г., че длъжността с посоченото наименование е била единична бройка, както
и че ищецът Б. Г. Десподов е бил единственият служител по трудови правоотношения на
тази позиция („организатор работа с клиенти на полски език“, с код по НКПД 33393020), а
от Щатно разписание на /поименно/ в отдел „Операции“ към 08.04.2022 г. е видно, че
процесната длъжност вече не съществува.
Установява се от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена от страните, че съгласно представените две щатни ведомости
съответно към 06.04.2022 г. и към 08.04.2022 г. към последната дата не фигурира свободна
или заета щатна бройка с позиция „организатор работа с клиенти с полски език“,
следователно, този щат е закрит. Вещото лице потвърждава, че ищеца към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е работил в сектор, както следва: отдел
„Операции“; подотдел „Обслужване на клиенти“; звено „Нерегулирани пазари“; длъжност
„Организатор на работа с клиенти“; допълнителна функция „Полски език“. Посочва, че
същия е кандидатствал за позиция „работа с немски език“, като във връзка с
2
кандидатстването е следвало да представи допълнителни документи, които не са
предоставени, поради което кандидатурата е отказана. Посочва, че последното брутно
трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец се отнася за м.декември 2021 г.,
като същото е в размер на 3522.40 лева.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (в
този смисъл са Решение № 216/ 06.10.2015 г. по гражданско дело № 916/2015 г. на ІІІ ГО при
ВКС; Решение № 258/ от 01.07.2015 г. по гражднаско дело № 909/2015 г. на ІV ГО при ВКС и
цитираните в последното решения).
Съгласно трайно установената съдебна практика „щатът на предприятието“ е
списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение,
съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. За да е налице
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е
необходимо и достатъчно да има реално съкращаване в щата, което да е налице към момента
на уволнението и да е извършено по съответния ред и от орган, който има право да извършва
такива промени. За да има действително, а не фиктивно съкращаване в щата, трябва или
щатните бройки, предвидени за определена длъжност, да бъдат намалени, съответно изцяло
заличени, или да е създадена нова длъжност, изцяло или отчасти различна от заличената, т.е.
да има реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното
разписание. Във втората хипотеза на съкращение в щата попадат както случаите, когато
трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са
възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария
щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на
съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции да са разпределени за
3
изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите
задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност или
на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и
задължения. Следователно, за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез
промяна на трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят същностните
характеристики на длъжностите по новия и по стария щат. Във всички случаи, когато липсва
пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата, независимо дали едновременно с
промените в трудовите функции има и намаляване на бройките по щат (в тази насока са
Решение № 28/10.05.2012 г. по гражданско дело № 407/2012 г. на ІІІ ГО при ВКС; Решение
№ 479/23.01.2013 г. по гражданско дело № 82/2012 г. на ІV ГО при ВКС; Решение №
184/02.06.2011 г. по гражданско дело № 803/2010 г. на ІV ГО при ВКС; Решение №
275/04.06.2012 г. по гражданско дело № 1369/2010 г. на ІV ГО при ВКС).
Настоящият съдебен състав намира, че ответника установи по безспорен начин
реалното съкращаване на една щатна бройка за длъжността „организатор работа с клиенти с
полски език“. Този извод се налага от премахването й от щатното разписание на ответното
дружество. Изявлението на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда
съкращаването на щата. Затова е предмет на установяване в съдебните производства по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Щатното разписание е документът, който
материализира новото длъжностно разписание след промените. Затова този документ,
съпоставен с предходен такъв документ, следва да съдържа волята на работодателя за
съкращаването на щата (Решение № 296/27.06.2012 г. по гражданско дело № 1712/2011 г. на
ІV ГО при ВКС). В настоящия случай беше доказано както от направеното от работодателя
изявление за съкращаване на една щатна бройка за длъжността „организатор работа с
клиенти с полски език“, съдържащо се в Заповед № EXORD/ISG/01/1358.1/07.04.2022 г. ,
така и отразяването на тази воля в новото щатно разписание на ответното дружество.
На следващо място, съкращаването на щата е било реално, а не фиктивно, защото
ответникът доказа, че е премахнал щатна бройка за изпълнение на определени трудови
функции, като е установено, че няма други такива еднородни длъжности (трудови функции),
тоест заеманата от ищеца длъжност е била единствена, натоварена с конкретна трудова
функция, която не е била осъществявана от други.
При оспорване на законността на уволнение, осъществено при условията на чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, в тежест на работодателят е да установи по безспорен начин
законосъобразността на уволнението, включително в настоящия случай и като опровергае
твърденията на работника, че за работодателя е съществувало задължение преди
уволнението да извърши подбор по правилото на чл. 329, ал. 1 КТ. В процеса на подбор се
извършва преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители,
изпълняващи идентични или сходни по същността си трудови функции. Подборът в този
случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но и
задължение, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение ще бъде
незаконосъобразно упражнено. При наличието на трансформация, когато трудовата функция
4
на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се
трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със
съществено различаващи се трудови функции, не възниква задължение за работодателя да
извърши подбор, тъй като задължение за подбор може да възникне, само когато трудовите
функции на различните длъжности не се различават съществено. В случая на ищеца е била
съкратена единствената по щатното разписание длъжност „организатор работа с клиенти с
полски език“, като за ответника - работодател не е възникнало задължение да извършва
подбор, тъй като не се установява идентичност на трудовите функции между оставащите
длъжности, който изискват различни езикови умения.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че ответното
дружество - работодател доказа, че законно е упражнило правото си на уволнение, доколкото
установи по безспорен начин, че е съкратил единствената щатна бройка за длъжността
„организатор работа с клиенти с полски език“, код по НКПД 33393020.
В тази връзка предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
С оглед неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т.1 ГПК, неоснователни се
явяват и акцесорните спрямо него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 225, ал. 1 КТ.
Във връзка с цялостното отхвърляне на горните искови претенции, не подлежи на
разглеждане в производството възражението за прихващане, релевирано от ответника с
отговора на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 222, ал.1 КТ.
Предвид отхвърляне на иска за признаване на уволнението с процесната заповед за
незаконно, на разглеждане подлежи и предявения от ищеца иск по чл. 222, ал. 1, КТ, за
сумата от 2721.40 лева.
В съдебното заседание на 11.10.2023 г., ищецът представи Трудова книжка, серия Б
№855225, като след извършената констатация се установи, че на страници 18-19 има
отбелязване от работодателя-ответник, включващо началото и края на трудовото
правоотношение, респективно продължителността на трудовия стаж при ответника, като
след това от страница 20 нататък няма отбелязване.
С оглед на доказателствената тежест, разпределена в доклада, обективиран в
Определение №25919/24.07.2023 г., ищецът доказа, че е останал без работа след
прекратяването му на трудовото правоотношение с ответника.
Според приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза размера на последното
брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец се отнася за м.декември
2021 г. и е в размер на 3522.40 лева.
5
Във връзка с гореизложеното ответникът не доказа да е платил обезщетението на това
основание и предвид на диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за цялостния размер от 2721.40 лева
и като последица от това е и присъждането на законната лихва от датата на исковата молба-
07.06.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от делото, право на разноски имат и двете страни в производството.
На ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да му се присъди сумата от 257.14
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от
исковете.
На ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му се присъди сумата от
2480.98 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
отхвърлената част от исковете, като в тази връзка съдът намира за основателно
възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и редуцира същото до размерите, предвидени в чл.7, ал.1, т.1, ал.2, т.2 и ал.2, т.3, във връзка
с чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда,
сумата от 151.72 лева, представляваща разноски за държавна такса от 108.86 лева и
възнаграждение на вещо лице от 42.86 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.лав Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София ул.
„Камчатка“ № 25, ет. 4, ап. 6, иск по чл. 344, ал. 1 КТ за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № EXORD/BGD/05/1359/08.04.2022 г. на ответника за незаконно и
неговата отмяна; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната работа
(заеманата до уволнението длъжност „организатор работа с клиенти с полски език“ при
ответника) и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ , във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 16 328.40 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 08.04.2022 г. до 08.10.2022 г., ведно със законна лихва
върху сумата от датата на исковата молба- 07.06.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „........." ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Алабин“ № 1, Телус Тауер, етаж 20, да заплати на Б.лав Г. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София ул. „Камчатка“ № 25, ет. 4, ап. 6, на основание чл. 222, ал. 1 КТ, сумата от
2721.40 лева, представляваща обезщетение при уволнение, поради съкращаване на щата,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба- 07.06.2022 г. до окончателно
6
изплащане.
ОСЪЖДА „........." ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Алабин“ № 1, Телус Тауер, етаж 20, да заплати на Б.лав Г. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София ул. „Камчатка“ № 25, ет. 4, ап. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
257.14 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.лав Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София ул. „Камчатка“ № 25, ет. 4,
ап. 6, да заплати на ответника „........." ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „ Алабин“ № 1, Телус Тауер, етаж 20, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 2480.98 лева, представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „........." ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „ Алабин“ № 1, Телус Тауер, ет. 20, да заплати по Софийски районен съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 151.72 лева, представляваща дължими разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд от страните, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7