№ 216
гр. гр. Добрич, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:А. В.
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от А. В. Въззивно гражданско дело №
20233200500116 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод жалба с вх.рег.№ 21526 от 07.12.2022г. по регистратурата на Районен
съд – Добрич, подадена от Ц. И. Р.а - В. с ЕГН **********от град Добрич, ул.
"С." № 16, ап. 29 и Х. И. Р. с ЕГН ********** от град С., ж.к. "Х. Д.", бл. 34,
ал. 49, двамата чрез адвокат Д. Ц. С., съдебен адрес - град С., бул. „Т.“ № 5, ет.
3, срещу решение № 977 от 18.10.2022г. по гр.д.№ 3548/2021г. по описа на
Районен съд – Добрич в частите му, с които
1. са отхвърлени исковете им срещу Р. М. М. с ЕГН ********** от град
Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет. 4, ап. 7, за заплащане на всеки от тях на сума от по
3600 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане от страна на ответника на надгробен паметник,
собственост на ищците, чрез поставяне на две плочи в горната част на
паметника със следните надписи: „С почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. 1924-
2020”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
15.11.2021 г. до окончателното плащане;
2. са отхвърлени исковете им срещу Р. М. М. с ЕГН ********** от град
Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет. 4, ап. 7, за горницата над уважения размер от по
300 лева до претендираните по 1500 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и стР.ния, чувство за
безпомощност и беззащитност, произтичащи от деликт - поставяне на две
плочи в горната част на надгробен паметник, собственост на ищците, със
следните надписи: „С почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. 1924-2020”, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г. до
1
окончателното плащане.
Въззивниците намират решението в обжалваните части за
незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния
закон. Фактическите и правни изводи на съда за това, че са изпълнени всички
елементи на фактическия състав по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД за пораждане на
задължение за ответника за обезщетение за неимуществени вреди били в
съответствие с действителната фактическа обстановка и събраните
доказателства, но неправилно при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди съдът приел, че били налице данни за обтегнати
отношения между ищците и покойната, които и са относими към
определянето на обезщетението за неимуществени щети. Решението в частта
относно определяне размера на обезщетението за неимуществени щети било
немотивирано, тъй като съдът не е посочил конкретно обстоятелствата, както
и какво точно е значението на тези обстоятелства за определянето на размера
на обезщетението. Определеният от съда размер бил несъответен на вида,
характера и тежестта на увреждането, несъобразен с обществения критерий за
справедливост. В другата обжалвана част на решението, с което исковете за
имуществени вреди са отхвърлени изцяло, съдът приложил неправилно
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, като не определил обезщетение за причинените
имуществени щети, изразяващи се в повреждане на външния вид на
паметника, а е отхвърлил изцяло исковата претенция, тъй като приел за
недоказано нанесените щети по паметника чрез залепването на двете плочи да
не могат да бъдат отстранени без това да доведе до разрушаването му.
Необосновано съдът приел за недоказано увреждането на надгробния
паметник до степен на неговото разрушаване, но и при приетото от съда
увреждане, позволяващо възстановяване във вида преди въздействията на
ответника върху него, били налице претърпени имуществени щети, които
подлежали на обезщетяване от ответника.
Постъпил е отговор с вх.№ 22683 от 29.12.2022г. от въззиваемия Р. М. М.
с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет. 4, ап. 7, чрез адвокат С.
М. И. с адрес на кантората град В., бул. „Г. К.“ № 92, ет. 3, офис 32, с който
оспорва жалбата като неоснователна и настоява за потвърждаване на
решението в отхвърлителните му части като правилно. Обективирана в
отговора е и насрещна въззивна жалба срещу решение № 977 от 18.10.2022г.
по гр.д.№ 3548/2021г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта, с която
същият е осъден да заплати на Ц. И. Р.а - В. с ЕГН ********** от град Добрич,
ул. "С." № 16, ап. 29 и на Х. И. Р. с ЕГН ********** от град С., ж.к. "Х. Д.", бл.
34, ал. 49, сума от по 300 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и стР.ния, чувство за
безпомощност и беззащитност, произтичащи от деликт - поставяне на две
плочи в горната част на надгробен паметник, собственост на ищците, със
следните надписи: „С почит и уважение Р.” и "Й. Х.ва Р. 1924-2020”, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.11.2021г. до
окончателното плащане.
2
Р. М. М. оспорва решението в обжалваните му части като постановено
при неправилно приложение на материалноправната разпоредба на 45 от ЗЗД
поради липса на доказано наличие на всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане, както и поради нарушения на процесуалните
правила. Съдът неправилно приел, че действието по поставяне на двете плочи
в горната част на надгробния паметник с надписи „С почит и уважение Р.“ и
изписаните имена на покойницата, години на раждане и смърт, е
противоправно като противоречащо на морала и наложилите се обичаи. Това
действие не било забранено от конкретна императивна правна норма, нито
било в противоречие на морала или обичаите в страната във връзка с
оказването на почит към починало лице. Изводът на съда за противоправност
на действията по поставяне на плочите бил необоснован поради липсата на
приети по делото надлежни доказателства за установяване на реда, по който се
изписват имената върху надгробните плочи. Приетото заключение било
изготвено от вещо лице, без нужните специални знания. Решението било
необосновано по отношение въведените от ответника възражения в оборване
на презумпцията за виновност за това, че действал в изпълнение на свой
нравствен дълг към покойната и съобразно своето разбиране за морал. Така
съдът необосновано приел за доказано извършеното от ответника
противоправно деяние и за необорена от него презумпцията за вина по чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД, но наред с това неправилни били изводите, направени без обстоен
анализ на всички събрани доказателства, за наличие на причинна връзка
между поставянето на плочите и твърдяните неимуществени вреди (самото
поставяне на плочите не било годно да причини вреди другиму), както и за
доказани по делото претърпени от ищците неимуществени вреди.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се
оспорва като неоснователна.
Като постави на разглеждане въззивните жалби, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Жалбата на Ц. И. Р.а - В. и Х. И. Р. е подадена на 07.12.2022г. - в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 24.11.2022г., от страни с правен интерес и е
допустима.
Жалбата на Р. М. М. е подадена на 29.12.2022г. - в срока по чл. 263, ал. 1
вр. ал. 2, изр. 1 от ГПК, с начало 19.12.2022г., от страна по делото срещу
неизгоден за нея акт в оспорената част и е допустима.
При служебната проверка на обжалваното решение по чл. 269, ал. 1 от
ГПК за валидност и допустимост въззивният съд констатира, че решението е
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му, в изискуемата форма, мотивирано и разбираемо, по предявени допустими
искове.
По правилността му въззивният съд намира следното:
Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от Ц. И. Р.а - В. с ЕГН
********** и Х. И. Р. с ЕГН **********, с която срещу Р. М. М. с ЕГН
3
********** са предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане
на ответника да плати на всеки от ищците обезщетения за неимуществени и за
имуществени вреди, претърпени следствие непозволено увреждане,
извършено в началото на месец юни 2021г. и изразяващо се в поставяне без
позволение от ищците на две плочи, на едната от които е изписано „С почит и
уважение Р.", а на другата „Й. Х.ва Р. 1924-2020" на лицевата част на
собствения им надгробен паметник, ръчно изработен от камък - мрамор, с
орнаменти и съществуващ от 1908г., в гробно място № ** в гробищния парк в
град Добрич, в което са погребани предци на ищците от рода на баща им - М.
и Р./Р.и, следствие на което е настъпила промяна на външния вид на
паметника, която не може да бъде отстранена или поправена без това да
доведе до повреждане/разрушаване на самия паметник, както следва:
- обезщетение в размер на 1 500 лева за претърпените неимуществени
вреди - болка и стР.ние, неприятно усещане, че ответникът може да посяга
безнаказано и да извършва вмешателство в личната сфера на ищците, когато и
както намери за добре, чувство за безпомощност и беззащитност, чувство за
невъзвратима загуба поради невъзможността паметникът да бъде
възстановен/поправен и високата емоционална и историческа стойност на
същия, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
15.11.2021г., до окончателното плащане;
- обезщетение в размер на 3 600 лева (след увеличение на иска по реда
на чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК), определено от стойността на паметника, за
претърпените имуществени вреди - увреждане на собствения им надгробен
паметник, довела до промяна на външния му вид, която не може да бъде
отстранена или поправена без това да доведе до повреждане/ разрушаване на
самия паметник, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 15.11.2021г. до окончателното плащане.
В обосноваване на исковете си ищците са изложили обстоятелства, че са
собственици на гробно място в гробищен парк в гр. Добрич № **, в което са
погребани техни предци от рода на М. (И. М. - бащата на Р. И. Р., която е
майка на Й., Н., Л., И. Р., който е баща на ищците; съпругата му Р., 1885г.,
дъщеря им Л., 1895г. и синът им И. 1906г.) и от рода на Р.и (Х. К. Р., 1951г. -
дядо на ищците; Р. И. Р., 1976г. – негова съпруга и баба на ищците; Н. Х.в Р.,
1985г. – техен син). На гробното място през 1908г. бил поставен ръчно
изработен паметник от мрамор с изображение на ангел пазител и съответни в
този стил орнаменти. Лелята на ищците Й. Р. починала на 31.03.2020г.
Приживе тя завещала цялото си имущество на ответника и по този повод
между страните се водели граждански дела. Година след смъртта на Р. ищците
поставили на гроба й паметна плоча с нейното име. Впоследствие ответникът
поставил без тяхното знанието и позволение две плочи върху надгробния
паметник от 1908г. (в неговата горна част) с надписи "С почит и уважение Р."
и "Й. Х.ва Р. 1924-2020". С поставянето на двете плочи ответникът извършил
оскверняване на гроба на прародителите на ищците. Имената на Й. Р. били
изписани най - отгоре, като по този начин се нарушвала йерархията в
4
изписването на имената на починалите. Нарушена била фасадата на
паметника. Недопустимо било изписването на името на жив човек на
надгробен паметник, който нямал нищо общо с рода на ищците. С поставянето
на плочите паметникът бил повреден, като плочите не можели да се
премахнат, без да се разруши целостта му. Затова ищците считат, че следва да
бъдат обезщетение със стойността на паметника, който не може да се поправи
без да се разруши. Всеки от ищците претърпял и неимуществени вреди -
болки и стР.ния, чувство за безпомощност и беззащитност предвид
престъпното засягане на личната им сфера, изразяващо се в повреждане на
паметника, който е с историческа и емоционална стойност. Претендира се
уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете. Плочите
поставил по желание и разпореждане на Й. Р. преди смъртта й и с това той
изпълнил свой нравствен и морален дълг в качеството си на неин универсален
наследник по завещание, който й дължал почит и уважение. Поставянето на
надгробни плочи било израз именно на почит и отговаряло на обществения
морал и християнската религия. Плочите били на стойност 500 лева,
изработени от мрамор и съобразно особеностите на паметника и били. Те не
увреждали паметника, не закривали съществуващи надписи не съществувал
ред в изписването на имената на покойниците и можели да бъдат премахнати,
без да се наруши целостта му. Изразяването на лична почит и уважение не би
могло да доведе до описаните в исковата молба неимуществени вреди.
Ищците били лишени от наследството на Р. и от това те изпитвали неприятни
усещания и емоции, а не от поставянето на надгробните плочи. Навел е
твърдения за липса на установени между ищците и Й. Р.а близки
взаимоотношения. Между ищците и тяхната наследодателки били водени
съдебни дела. Ответникът бил този, който се грижел за Й. Р.а, водел я на
операции - на тазобедрената става, на очите. След като ищците разбрали, че
тяхната леля е извършила завещание в полза на Р. М., започнали да
предприемат действия по поставянето й под запрещение. През 2017г. Х. и Ц.
Р.и заключили Й. Р.а и не й позволявали да се среща с никой. Оспорил е да е
извършил виновно противоправно деяние, както и настъпилите в причинна
връзка с него твърдяни от ищците вреди - имуществени и неимуществени.
Настоявал е за отхвърляне на исковете в цялост и за присъждане на разноски.
В първото съдебно заседание ищците са представили писмена молба, с
която са посочили, че са определили размера на исковата си претенция,
считайки, че паметникът не може да бъде възстановен в предишния си вид
чрез отстраняване на поставените от ответника плочи, без да бъде разрушен,
но са посочили, че размерът на вземането следва да се определи от съда въз
основа на събраните доказателства, включително поисканите такива за
установяване стойността на дейностите по премахване на плочите, ако това е
възможно без унищожаване на паметника. Пояснили са в заседанието, че от
2009г. покойната Й. Р.а била с влошено психическо състояние, поради което
през 2018г. била поставена под запрещение. От 2009г. до поставянето й под
5
запрещение ответникът Р. М. се грижил за нея в изпълнение на сключен
договор за наем, по силата на който вместо да заплаща наем следвало да
полага грижи за жената, както и да заплаща ежемесечните и текущите й
разходи. Ответникът е оспорил твърденията за влошеното психично състояние
на Й. Р. от 2009г. Тъй като от 2017г. ищците не позволявали на никого,
включително и на него, да посещава Й. Р., той подавал жалби до
прокуратурата и полицията. Узнал за смъртта й по-късно, като поставил
паметната плоча от материал и по начин, указан от самата покойница.
Ответникът е признал, че паметникът е собственост на ищците.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № ****г., издадено от
Община град Добрич, ищците Х. И. Р. и Ц. И. Р.а - В., са единствени
наследници по закон на Й. Х.ва Р., починала на 31.03.2020г. – нейни
племенници. Приживе, с нотариално завещание, вписано в СлВп - гр. Добрич
под акт № ****г., Й. Х.ва Р. завещала на Р. М. М. собственото си движимо и
недвижимо имущество. Саморъчни завещания в полза на ответника Й. Р.
съставила и на дати 02.07.2010г. и 19.05.2014г. По предявен от нея иск с
влязло в сила решение № 74 от 09.03.2020г. по гр. дело № 147/2017г. по описа
на ОС - Добрич, на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, е унищожен сключеният
между Й. Р.а и Р. М. на 16.06.2014г., с нотариален акт **** на нотариус с рег.
№ **на НК, с район на действие района на ДРС, договор за дарение на 6/10
идеални части от поземлен имот. По предявен от настоящите ищци иск е било
образувано гр.дело № 2750/2016г. по описа на РС – Добрич на делба на
недвижим имот (дворно място и сгР.) с ответници Й. Х.ва Р. и Р. М. М.. По
молба на Р. М. е било образувано гр.д.№ 193/2017г. за поставяне под
запрещение на Й. Р.а, което е било прекратено с определение в открито
заседание на 25.07.2017г., като заведено от ненадлежен ищец. От 19.09.2008г.
между ищците и леля им Й. Р.а като наемодатели и „Д. С.“ ЕООД, ,
представлявано от ответника, като наемател възникнало наемно
правоотношение от сключен договор за наем на недвижим имот за срок от пет
години, продължен с анекс от 09.09.2013г. за още пет години, считано от
15.10.2013г. За същия имот е сключен договор от 26.09.2013г. за наем със срок
от пет години между същите наемодатели и друго дружество – „А. Б.“ ЕООД,
също представлявано от ответника.
Според служебна бележка от 20.06.2006г., издадена от „О. Д.“ ЕООД гр.
Добрич (л. 40 от делото на ДРС), с квитанция от 05.12.1997г. Й. Х.ва Р.
платила такса за вечни времена на гробно място в парцел **** (** по исковата
молба). Няма спор по делото, че в това гробно място са положени покойници
от рода на М. (И. М., съпругата му Р., дъщеря им Л., синът им И.) и от рода на
Р.и (Х. К. Р., съпругата му Р. И. Р. и синът им Н. Х.в Р..
Р. И. Р. и Х. К. Р. са баба и дядо на ищците - родители на техния баща И.
Х.в Р. и на неговата сестра Й. Х.ва Р., а И. и Р. М. – са прадядо и прабаба на
ищците - родители на баба им Р. И. Р., съответно дядо и баба на Й. Х.ва Р..
Това родство не се оспорва и се установява от представените по делото
удостоверения за наследници на л. 11, л. 57 – 60, л. 173 – 174 от делото на
6
ДРС).
Гробищните паркове са публична общинска собственост по смисъла на
чл. 61, ал. 4 от ЗУТ и чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС като имоти, предназначени за
трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.
Правото на ползване на гробно място за определен срок или за вечни времена
се предоставя на отделни физически лица при условия, определени в ЗМДТ,
Наредба № 2 от 21.04.2011г. на Министерство на здравеопазването и наредби,
издавани от общинските съвети за гробищните паркове и погребално-
обредната дейност на територията на съответната община. Предоставянето на
гробно място е последица от облигационно правоотношение между
съответната община и правоимащото физическо лице.
Не е спорно, че през 1908г., преди създаването на сегашния гробищен
парк, още на предишното гробно място е бил поставен надгробен паметник,
както и, че същият е бил преместен и монтиран на гробното място в парцел
**** в устроения по-късно гробищен парк в град Добрич. В заключението на
вещото лице арх. А. Е., прието от въззивния съд, е посочено, че паметникът е
изграден в началото на миналия век и е бил поставен в старите гробища,
където сега е монументът на Х. А.. По датите върху съседните паметни плочи
експертът е направил извод, че преместването е станало през 1975-1976г.
Правото на гробоползване на ищците за това гробно място не е оспорено от
ответника и по приетото от районния съд, че те имат правото на собственост
върху монтирания в гробното място паметник във въззивната жалба на
ответника няма изложени доводи. Правото да се поставят трайни надгробни
знаци в едно гробно място е елемент от правото на ползване на същото. По
силата на чл. 12, ал. 1 от сега действащата Наредба за гробищните паркове и
погребално-обредната дейност на територията на Община град Добрич,
приета на основание чл. 62 ал. 12 от Закона за устройство на територията с
решение № 45 – 3/28.02.2023г. на Общински съвет гр. Добрич, в сила от
21.03.2023г. (единствена за Община Добрич), правото на ползване на гробно
място обхваща: 1. извършване на последващи погребения в него по реда и при
условията на тази Наредба – по чл. 14 от същата, определени от родството или
връзката на брака; 2. поставяне на трайни надгробни знаци; 3. засаждане на
цветя; 4. извършване на траурни и възпоменателни обреди. Правото на
гробоползване не е имуществено право, безвъзмездното му преотстъпване се
допуска само между правоимащите лица (основано на родството или брака),
извършва се с писмено заявление до директора на ОП от всички правоимащи,
което се прилага към съответната партида и се отбелязва в гробищния
регистър. Като низходящи на роднина по съребрена линия от втора степен на
последния покойник, погребан в гробното място, ищците имат право на
гробоползване на гробното място в парцел ****, респективно правото да
поставят трайни надгробни знаци. Както вече се посочи, ответникът не е
оспорил правото на гробоползване на ищците.
В упражняване на своето право на гробоползване ищците са поставили
на 01.04.2021г. (така показанията на свидетеля М. Д. В.) на гърба на паметника
7
плоча с името, лика и датите на раждане и смърт на Й. Р., която плоча е
залепена под имената на преждепогребаните там Х. Р., Р. Р. и Н. Р. (снимка на
л. 12, стр. 2 от делото на ДРС). Там самата Й. Р. казвала на ищцата, че е
оставила място за своето име, когато заявявала волята си да бъде погребана в
този гроб (така показанията на свидетеля Д. М. В.). Двамата свидетели дават
показания, че на 19.06.2021г. (Черешова Задушница) при посещение на
гробното място ищцата установила поставените от ответника две плочи в
горната предна част на паметника. Ищците били изненадани и огорчени,
почувствали се омърсени, станало им тъжно, че е нарушена точно горната
част на паметника и орнаментите, считали, че така се посяга на паметта на
покойниците, защото църковни служители били казали, че в горната част не
трябва да има надписи.
Свидетелката Е. Е. М. дава показания, че работила в заведението на
ответника, била приятелка на Й. Р., грижила се в един период за нея и имала
връзка с нея до 2017г., когато ищецът сменил ключалката на жилището и не й
позволявали да излиза и никой не пускали при нея. Разказва, че Й. Р. не
обичала роднините си, страхувала се от Х. Р., много обичала ответника и той й
помагал (носел й храна, водел я на лекар). Й. Р. казвала, че е решила да
завещае имуществото си на Р. (ответника), защото той я гледал като син; в
присъствието на свидетелката му заръчала той да я погребе в семейния гроб и
да сложи мраморна плоча с името, датата на раждане и на смъртта, защото не
разчитала на никой друг. Ответникът изпълнил заръката й.
Така събраните по делото гласни доказателства установяват, че приживе
Й. Р. е изявила своята вола да бъде погребана в гробното място на родовете М.
и Р. както пред роднините си, така и пред ответника, че е очаквала роднините
й да не се погрижат подобаващо за нея след смъртта й и да не почетат паметта
й, като във връзка с това е поръчала на ответника да постави мраморна плоча
с името и датите на раждане и смърт на гробното място. За създалите се
близки отношения между нея и ответника свидетелстват изготвените от нея
няколко завещания, сключеният договор за дарение, както и показанията на
водените от ответника свидетели, а безспорно получаването на имуществото й
след смъртта й предполага благодарност и почит от негова страна.
Правоимащи да поставят трайни надгробни знаци на надгробното място обаче
са ищците (доколкото ответникът не оспорва тяхното право на гробоползване,
нито твърди той да има такова) и от доказателствата по делото е установено,
че са изпълнили дълга си да изразят почит към своята леля като на годината
от смъртта й са поставили, при следване реда на имената на покойниците,
плоча със снимка, имената и датите на раждане и смърт на Й. Р.. Това те са
направили преди ответникът да залепи двете мраморни плочи, като за
поставянето им той не е поискал тяхното съгласие. Доколкото ответникът не
може да бъде определен като лице, което има право на гробоползване, и щом
очакването на Й. Р. нейните роднини да не почетат паметта й не се е сбъднало,
с оглед на което очакване тя е направила заръка към ответника, предприетите
от ответника действия не са правомерни и не могат да бъдат окачествени като
8
в изпълнение на негов нравствен дълг. Заръката на покойната, както вече се
посочи, според показанията на свидетелката Е. М., е била направена предвид
очакването й нейните роднини да не изпълнят дълга си. Това очакване не се е
сбъднало - те са оказали дължимата почит към покойната си роднина и
изразът на тази почит е бил възприет от ответника преди той да пристъпи без
тяхното съгласие към извършване на въздействие върху паметната плоча на
гробното място, доколкото плочата на западната част на паметника е била вече
монтирана към м.юни 2021г.. Като не е съобразил поведението си с тези
обстоятелства, ответникът е прекрачил границата на поетото нравствено
задължение и е предприел въздействие върху паметна плоча, поставена на
гробно място, за което той не е правоимащ. Това определя действието му като
виновно и противоправно, като съдът споделя и изложените от районния съд
мотиви във връзка с мястото на поставяне на плочите, определено като
недопустимо и от вещото лице арх. Е., и препраща към тях на основание чл.
272 от ГПК.
За всички, установени от събраните по делото доказателства,
неимуществени и имуществени вреди, които ищците са претърпели като пряка
и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на
ответника, последният дължи да ги обезщети (така чл. 45 вр. чл. 51 от ЗЗД).
Претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
стР.ние, неприятно усещане следствие извършеното въздействие върху
трайния паметен знак, поставен на гробното място, в което почиват техни
роднини, са доказани от събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелите М. Д. В. и Д. М. В.. Те не могат да бъдат
игнорирани, само защото са дадени от сина и съпруга на ищцата, а следва да
бъдат преценени по правилото на чл. 172 от ГПК – с оглед всички други данни
по делото, като се има предвид тяхната евентуална заинтересованост.
Свидетелството за неприятните усещания и негативните емоции, изпитани от
двамата ищци, не се опровергават от показанията на другите двама свидетели
– МИ. П. и Е. М.. Първият свидетелства за събития от 2005г./2006г., а втората
– до 2017г. и те касаят личните отношения между ищците и Й. Р., между
ответника и Й. Р.. Писмените доказателства за съдебни спорове също не са
относими към изживяванията на ищците, породени от въздействието върху
паметника на гроба на техните родственици. Каквито и да са били
отношенията между ищците и Й. Р., те нямат значение за предизвиканите у тях
емоционални стР.ния от действието на ответника. Настоящият състав намира,
че при определяне по справедливост на размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съобразно чл. 52 от ЗЗД, районният съд е съобразил
всички относими доказателства за релевантните обстоятелства (съобразно
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС) и правилно е присъдил
сумата от 300 лева, която да компенсира ищците за негативните им
изживявания, предвид доказаните техен вид и интензитет. В тази част жалните
на страните са неоснователни, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
9
От заключенията на вещите лица, приети от районния съд и от
въззивната инстанция, по делото се установява, че поставените от ответника
две мраморни плочи могат да бъдат премахнати без това да доведе до
разрушаване на паметника. Технологията, която следва да се спази, е посочена
от вещото лице Л., изслушано във въззивното производство, което е
определило и стойността към момента на увреждането на необходимите
материали и труд – 300 лева. Неправилно е приетото от районния съд, че щом
ищците не са доказали, че плочите не могат да се отстранят без унищожаване
на паметника, искът им е неоснователен. С писмената си молба в първото
съдебно заседание ищците изрично са пояснили, че не разполагат със
специални знания, че считат, че поради възрастта на паметника, премахването
на плочите не е възможно без неговото повреждане, но че определянето на
размера на вредата следва да бъде извършено въз основа събраните по делото
доказателства, като са поискали и такива за стойността на възстановителните
ремонтни дейности. Имуществената вреда в случая се свежда до
необходимите разходи за поправяне на щетата и те са в по-малък от
претендирания от ищците размер. Исковете им са доказани до размера от 150
лева всеки. Във въззивното производство обаче ответникът със свои средства
и труд е премахнал двете плочи, след като производството до делото е спряно
по искане на двете страни. От заключението на вещото лице арх. А. Е. се
установява, че видът на паметника е възстановен в състоянието от преди
вредоносното действие. Обемната композиция е вертикална, с височина 2,70
м., изпълнена от бял мрамор, състояща се от четири елемента – цокъл и
постамент, основно тяло, фриз и атика, кръст. Първите три части са обрамчени
с хоризонтални профили (с правоъгълно или овално сечение), на източната
страна на втората част има релефно изображение на ангел, а третата част е
декорирана с флорални мотиви в четирите ъгъла и по наклонените страни на
атаката. Най-старите надписи са издълбани в камъка на източната страна
върху цокъла и долната част на основното тяло. По-късно са издълбани
надписите на западната страна на основното тяло. Под тях е монтирана
порцеланова плочка със снимка на Й. Р. и надпис. При преместването трите
части на паметника са били отделени и след това поставени една върху друга
на новото място, като при монтажа те не са били прецизно нивелирани; фугите
са били подмазани само отвън с циментов разтвор, който на места е оронен,
има обрушени ъгли и ръбове. Най-големият дефект е вертикална пукнатина на
фриза, която засяга и основата на атиката. Тя преминава през цялата дебелина
на третата част (фриз и атика) и е видна на западната страна (приложения 4, 5
и 7 към заключението). Преобладаващата част от повърхността на паметника е
с тъмносив цвят - замърсяване от прах и мъх, с петна от лишеи. Почистени са
отделни участъци от повърхността - около издълбаните надписи на източната
и западната страна, по северната страна, както и местата на двете
демонтирани плочи. Те са били поставени на източната страна, едната плоча -
правоъгълна, върху фриза, а другата - триъгълна, върху атиката. На
приложения 3,4 и 5 към заключението се вижда, че там цветът на мрамора е
10
най-светъл. Вещото лице е посочило, че чисто бял мрамор се среща много
рядко. Най-често той съдържа примеси от графит или битум, разпределени
равномерно или на пластове (жили). В конкретния случай след демонтажа на
двете плочи и почистването на лепилото са изявени диагонални светлосиви
ивици, които не са повърхностно оцветяване, а се дължат на структурата на
материала. Паметникът, създаден в началото на миналия век, е по модел,
който днес рядко може да се види. Той обаче не е на първоначалното си място
и не е напълно автентичен. През годините върху него има намеса: направени
са допълнителни надписи, монтиран е нов елемент (порцеланова плочка), но
всичко това е на западната страна. Вещото лице е определило като
недопустимо поставянето на нови елементи на източната му страна и особено
разполагането им върху завършващия елемент с фриза, атиката и кръста.
Според експертизата плочите са премахнати по лесно изпълним начин и той е
постигнал нужния резултат - погледнат от изток, по броя и вида на елементите
паметникът изглежда така, както е бил създаден, т.е. видът му е напълно
възстановен от преди поставянето от ответника на двете плочи в горната му
част с надписи "С почит и уважение Р." и "Й. Х.ва Р. 1924-2020". След това
отстраняване няма нарушение или изменение в целостта и вида на материала
на паметника. Има една видима пукнатина в горната част на паметника,
където са били поставени двете плочи, която преминава през цялата дебелина
на фриза и в долната част на атиката. Тази пукнатина обаче е образувана преди
поставянето на плочите и не е повлияна от тях, в какъвто смисъл са и
заключенията на векото лице Н. Л.. Със сигурност, според вещото лице арх.
Е., има и микропукнатини, както и пори, характерни за структурата на
мрамора, които са невидими с просто око, но техните параметри не са
повлияни от поставянето на двете плочи, тъй като не са употребявани ударни,
пробивни и режещи инстР.ти. Като промяна следствие премахването на двете
плочи вещото лице е посочило промяната в цвета, който е по-светъл,
отколкото на останалата повърхност и всъщност е естествения цвят на
мрамора. Единственият дефект следствие отстраняването на плочите е
остатъкът от лепило в средната част на пукнатината и вероятно в микропорите
на мрамора, в които четката не може да проникне, но в съдебно заседание
експертът е пояснил, че това лепило е еластично и не оказва влияние върху
структурата и целостта на плочата.
Въз основа изводите на вещото лице следва да се приеме, че ответникът
е отстранил двете неправомерно поставени от него плочи върху паметника. С
това последиците от имуществената щета, нанесена на ищците, са премахнати.
Възстановяването на естествения цвят на мрамора след двукратното
въздействие – поставяне и после премахване на двете плочи, не може да бъде
възприето като вреда. Като резултат в тази част от паметника той е механично
почистен от замърсяването, натрупано през годините. Така повърхността на
паметника е по-светла в местата, където са били монтирани двете плочи и в
долната източна част на основното тяло, където личат следи от механично
почистване. Вещото лице е посочило, че почистване повърхността на
11
паметника е необходимо за всички негови части, за да се възстанови
първоначалния му вид при изработването и монтажа му преди 100 години,
защото запазването в максимална степен на автентичния вид (с допустими
допълнителни намеси) също изисква поддръжка. Препоръчало е прецизно
нивелиране на конструктивните елементи, обработване с подходящи методи и
материали за консервация и реставрация на камък на повърхностите, фугите
между отделните елементи, обрушванията и пукнатините, като най-ефективен
за това е методът на лазерното почистване. Това поддържане на паметника
обаче е задължение на правоимащите на гробоползването. С отстраняването
на двете поставени от него плочи ответникът е постигнал възстановяване на
паметника във вида, както е бил създаден, т.е. видът му е напълно възстановен
от преди поставянето от ответника на двете плочи в горната му част с надписи
"С почит и уважение Р." и "Й. Х.ва Р. 1924-2020". След това отстраняване
няма нарушение или изменение в целостта и вида на материала на паметника.
Поради настъпИ. в хода на производството нов факт, а именно поправянето на
вредите от самия деец, исковете за обезщетение за имуществени вреди са
изцяло неоснователни и като резултат те правилно са отхвърлени от районния
съд. Този факт съдът следва да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Само до доказания от вещото лице Н. Л. размер от 300 лева общо или по 150
лева тези искове са били доказани и предвид отхвърлянето им следствие
поправяне на щетата, следва да се приеме, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, респективно по арг. за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК
той следва да понесе част от отговорността за разноските на ищците.
С оглед изложеното подадените от страните въззивни жалби срещу
различните части от решението са неоснователни, а съдебният акт следва да
бъде потвърден.
Относно отговорността за разноските:
Ищците имат право на направените от тях разноски, съразмерно на
уважената част от исковете им за обезщетение за неимуществни вреди (по 300
лева) и до размера от по 150 лева за исковете им за имуществени вреди, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Те са направили общо разноски за: 408
лева държавни такси, 800 лева адвокатско възнаграждение и 250 лева депозит
за вещо лице. При цена на исковете от 10 200 лева и положителен резултат за
общо 900 лева им се следват разноски в размер на: 36 лева държавни такси (по
18 лева за всеки); 80 лева адвокатско възнаграждение (по 36 лева за всеки) и
22,06 лева депозит за вещо лице (по 11,03 лева за всеки), или общо 138,06 лева
(по 69,03 лева за всеки).
Районният съд е присъдил в полза на ищците 100 лева държавни такси
(по 50 лева на всеки), 160 лева адвокатско възнаграждение (по 80 лева на
всеки) и 50 лева депозит за вещо лице (по 25 лева за всеки), или общо 310 лева
(по 155 лева на всеки). Следователно с решението районният съд е присъдил
на ищците в повече разноски и такива допълнително въззивният съд не следва
да присъжда, въпреки приложението по арг. за противното на чл. 78, ал. 2 от
12
ГПК. Предвид неоснователността на въззивната жалба на ответника
присъдените от районния съд разноски на ищците не могат да бъдат намалени
от въззивния съд. Ответникът е следвало да поиска изменение на решението в
частта за разноските поради неправилното им определяне по чл. 248 от ГПК.
Ответникът, поради неоснователността на неговата въззивна жалба,
няма право на разноски в повече от вече присъдените му от районния съд, но
присъдените му разноски не следва и да бъдат и намалени. Той има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, но без до размера от
150 лева по исковете на двамата ищци за имуществени вреди. Платил е
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, а позитивния за него
резултат е до размера от 9 300 лева от цената на исковете от 10 200 лева. На
ответника му се следва адвокатско възнаграждение от 820,59 лева.
Районният съд, като е постановил изгоден на ответника резултат по
искове за суми от 9 600 лева, е присъдил в тежест на ищците 810 лева (по 405
лева от всеки), т.е. по-малко от следващото му се общо 847,06 лева (съответно
на постановеното решение). Предвид неоснователността на въззивната жалба
на ответника присъдените от районния съд разноски в негова полза не могат
да бъдат увеличени, а той не е поискал изменение поради неправилното им
определяне по чл. 248 от ГПК. Тъй като обаче присъдените разноски са по-
малко от следващите се, те не могат да бъдат и намалени по повод изхода на
спора по иска за имуществените вреди.
Следователно, като краен резултат първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено изцяло.
Във въззивното производство отговорността на страните за разноски
следва да се разпредели така:
Въззивниците и въззиваеми Х. И. Р. и Ц. И. Р. – 194 лева държавни
такси, 572 лева депозити за вещи лица, 1 500 лева адвокатско възнаграждение
по въззивната жалба и 800 лева адвокатско възнаграждение по насрещната
въззивна жалба. При неоснователност на насрещната въззивна жалба те имат
право на платеното за защита по нея възнаграждение за адвокат от 800 лева.
Те имат право и по съразмерност на част от разноските, съответно на
отхвърлената тяхна жалба следствие действието на ответника в хода на
процеса – до размера от 300 лева, при обжалваем интерес от 9 300 лева, или на
общо: 6,06 лева държавни такси, 46,88 лева адвокатско възнаграждение, 17,88
лева депозити за вещи лица. Така Р. М. М. следва да плати на Х. И. Р. и Ц. И. Р.
разноски за въззивното производство по: 423,44 лева адвокатско
възнаграждение, 3,03 лева държавни такси, 8,94 лева депозити за вещи лица.
Въззивникът и въззиваем Р. М. М. е направил разноски: 50 лева
държавни такси, 1 200 лева адвокатско възнаграждение на адвокат С. И. (за
изготвяне на отговор на въззивна жалба, изготвяне на отговор на въззивна
жалба и за процесуално представителство по делото) и 600 лева адвокатско
възнаграждение на адвокат Е. М. (за явяване в открито заседание на
20.03.2024г. и следващите съдебни заседания). Страната има право да
13
упълномощи повече от един адвокат по делото, но насрещната страна
отговаря по чл. 78 от ГПК само до размера на платеното възнаграждение на
един от тях. В случая това е възнаграждението на първия упълномощен от Р.
М. адвокат. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 2 от ГПК той има право на
адвокатско възнаграждение само за защитата по неоснователната жалба на
насрещната страна, защото подадената от него насрещна въззивна е оставена
без уважение. Възнаграждението от 1 200 лева следва да бъде отнесено
поравно за защитата по подадената от М. жалба и по подадената срещу него
жалба – по 600 лева. Така за въззивното производство му се следват 580,65
лева общо, или всяка от насрещните страни следва да му плати по 290,33 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 977 от 18.10.2022г. по гр.д.№ 3548/2021г.
по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Р. М. М. с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет.
4, ап. 7 да плати на Ц. И. Р.а - В. с ЕГН **********от град Добрич, ул. "С." №
16, ап. 29, сторени във въззивното производство разноски: 423,44 лева
адвокатско възнаграждение, 3,03 лева държавни такси, 8,94 лева депозити за
вещи лица.
ОСЪЖДА Р. М. М. с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет.
4, ап. 7 да плати на Х. И. Р. с ЕГН ********** от град С., ж.к. "Х. Д.", бл. 34,
ал. 49, сторени във въззивното производство разноски: 423,44 лева адвокатско
възнаграждение, 3,03 лева държавни такси, 8,94 лева депозити за вещи лица.
ОСЪЖДА Ц. И. Р.а - В. с ЕГН **********от град Добрич, ул. "С." № 16,
ап. 29, да плати на Р. М. М. с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "Д. Г." № 6,
ет. 4, ап. 7, сумата от 290,33 лева – адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Х. И. Р. с ЕГН ********** от град С., ж.к. "Х. Д.", бл. 34, ал.
49, да платят на Р. М. М. с ЕГН ********** от град Добрич, ул. "Д. Г." № 6, ет.
4, ап. 7, сумата от 290,33 лева – адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15