Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. П.***, 12.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в
открито заседание на тридесети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В.*** и участието на
прокурор Б. К.*** от Окръжна прокуратура П.***, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 800 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във
вр. с чл.1, ал.2 и §1 от ЗОДОВ, вр. чл.124 и сл. от ГПК.
Образувано е
по искова молба на Д.В.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. С.Д., против
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***, ул. ***, с която
е поискал да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи направени разноски –
платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №
811207/29.10.2019 г. за процесуално представителство по АНД № 1530/2019 г. по
описа на Районен съд – П.***, с решението по което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно
постановление № ДАИ-0000036/25.03.2019 г. Прави се искане за присъждане
и на направените разноски в настоящото производство.
Ищецът
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът е издал срещу него
Наказателно постановление №
ДАИ-0000036/25.03.2019 г. Актът бил оспорен в законоустановения срок. Бил е
предмет на разглеждане по съдебен ред в производството по АНД № 1530/2019 г. на
Районен съд – П.***. С решението по същото е отменен като незаконосъобразен. В
хода на това производство ищецът бил представляван от адвокат, комуто заплатил
адвокатско възнаграждение от 300,00 лв. и по този начин претърпял имуществени
вреди в същия размер.
В подкрепа
на твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по опис и моли да бъдат
изискано и приобщено към делото АНД № 1530/2019 г. на Районен съд – П.***.
В съдебно
заседание, ищецът
– редовно призован, не се явява. Същият
се представлява от адв. С.Д. /САК/ с пълномощно по делото. Поддържа исковата
молба. Счита че исковите му претенции са доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът - Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Съображенията си е
изложил в Писмен отговор вх. № 680/24.02.2021 г., признава иска за основателен,
а относно разноските по настоящото дело счита, че е налице хипотезата на чл.78,
ал.2 от ГПК, тъй като с действията си ответникът не е дал повод за завеждане на
иска.
Окръжна прокуратура П.*** - редовно призована,
се представлява от прокурор Б. К.***. Изразява становище, че искът е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
Административен
съд П.***, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, вр. чл.144 АПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което
по аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи
на нарочно доказване/, че оправомощено длъжностно лице от ответната
изпълнителна агенция е издало срещу ищеца Наказателно постановление №
ДАИ-0000036/25.03.2019 г., с което му наложил две
административни наказания глоба, съответно в размер на 200,00 и 500,00 лв. за
нарушения по ЗДвП. Последното е обжалвано по съдебен ред, за което пред Районен
съд П.*** е образувано АНД № 1530/2019 г. Постановено
е Решение № 184/16.04.2019 г., с което наказателното постановление е отменено
като незаконосъобразно.
В производството по АНД № 1530/2019 г. на ПРС Д.В.Г. се е представлявал от
адв. С.Д.. Въз основа на договор за правна защита и съдействие е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв., които видно от отбелязването
в него са платени в брой при подписването му.
Тази фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД № 1530/2019 г. по описа на Районен съд – П.***,
съдържащо административнонаказателната
преписка по издаване на Наказателно постановление № ДАИ-0000036/25.03.2019 г.,
Решение № 184/16.04.2019 г., Договор за правна защита и съдействие,
сключен между Д.В.Г. и адв. С.Д., Пълномощно от Д.В.Г. за адв.
С.Д..
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл. 205 от АПК е именно
ответникът по иска – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***,
в качеството й на юридическо лице, чийто орган е издал незаконосъобразния
административен акт.
Разгледан по
същество, той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. В този аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ).
Деликтната отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради
което в тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да
проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на
предявения иск, а за съда съществува
задължение да приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически
факт е останал недоказан. Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ в
процесния случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в
кумулативна даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на
който и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния
случай, съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно постановление № ДАИ-0000036/25.03.2019 г.,
заместник-изпълнителния директор на ИААА, представлява административен акт. Неговата незаконосъобразност е установена и доказана
след разглеждането му по съдебен ред в производството по АНД № 1530/2019 г. на
Районен съд – П.***. С оглед на това попада в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е
и условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК –
административният акт да е отменен „по съответния ред“ /обжалване по
административен и/или съдебен ред/, във връзка с което лицето е ползвало
адвокатска защита. Дължимият и платен хонорар е непосредствена последица от
това, тъй като дружеството е упражнило законоустановеното си право да защити
своите права и интереси. Взаимната връзка между издадения акт, който лицето
оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена,
тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тъй като
никой не би търсил адвокатска помощ ако срещу него не е издаден акт, увреждащ
законните му права и интереси.
От приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между Д.В.Г. и
адв. С.Д., а и от материалите по АНД № 1530/2019 г. е видно,
че ищецът е бил представляван по делото от адвокат от същото сдружение и е
заплатил за това възнаграждение в размер на 300,00 лв. Този факт е отбелязан в
договора и следва да се приеме, че вписването има характер на разписка. С оглед
на това, както и предвид горните съображения, следва че е налице вреда, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като
незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че искът на Д.В.Г. е доказан
не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован
размер“ и репарира действително причинени на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско възнаграждение в
съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен издаден срещу
него административен акт.
Ищцовото дружество е направило и разноски
и в хода на настоящото производство, претендира присъждането им и представя
списък по чл.80 от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по
същество е основателно, тъй като исковата му претенция е уважена изцяло, поради
което и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати внесената държавна такса, която видно от вносната бележка от 14.10.2020
г. е в размер на 10,00 лв. /десет лева/, както и възнаграждението за един
адвокат, което според представения Договор за правна защита и съдействие от
29.10.2020 г. е 300,00 лв. /триста лева/ и същите са платени в брой при
подписването му.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че разноските за водене на делото следва да се
възложат върху ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като с поведението си
не е дал повод за завеждането му и е направил признание на иска. Процесната
сума не е платена на ищеца до завеждане на исковата молба. Ответникът е получил
препис от последната, имал е едномесечен срок за отговор и възможност да
извърши плащане на претендираното обезщетение преди съдебното заседание.
Доказателство, че това не е представено, поради което не може да се приеме, че
с поведението си ответникът не е дал повод за завеждането на иска.
Възражението за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение също е неоснователно, тъй като размерът
му е съобразен и определен в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от
ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд П.***
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***, ул. ***, представлявана от
изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***, обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи направени
разноски – платено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие № 811207/29.10.2019 г. за процесуално представителство по АНД №
1530/2019 г. по описа на Районен съд – П.***, с решението по което е отменено
като незаконосъобразно Наказателно
постановление № ДАИ-0000036/25.03.2019 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ – гр. С.***, ул. ***, представлявана от
изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.Г. с ЕГН ********** и адрес: ***,
сумата от 310,00
лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото разноски, от
които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста
лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване чрез Административен съд П.*** пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/