Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.09.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на осми октомври през двехиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА Г. СИМОНА
УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 13213 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК
/отм/ вр. § 2, ал. 2 ГПК, в сила от 01.03.2008г.
Образувано е по въззивна жалба на Г.А.
М. срещу решение от 07.01.2015г. по гр.д. № 19803/2007г. на СРС, 59 с-в, постановено
във втора фаза на делба.
С обжалваното решение е изнесен на
публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм/ недвижим имот – вилна
сграда на етаж и полуетаж, върху мазе с площ от около 45 кв.м., построена в
дворно място, съставляващо УПИ V-1519 от кв. 92 по плана на гр. Долна баня и
масивен гараж с вход откъм улицата, със застроена площ от 40 кв.м., построен в
дворно място, съставляващо УПИ V-1519 от кв. 92 по плана на гр. Долна баня;
осъден е на основание чл. 286 ГПК /отм/ вр. чл. 31, ал. 2 ЗС Н.Р.Ч. да заплати
на Г.А. М. сумата 890. 03 евро, представляващи обезщетение за лишаването й от
възможността да ползва допуснатия до делба имот и е отхвърлен иска над
присъдения и до пълния предявен размер от 3300 евро; осъдена е на основание чл.
286 ГПК Г.А. М. /отм/ да заплати на Н.Р.Ч. сумата 859. 89 лв.- разноски за
ремонт на съсобствения им имот, като е отхвърлена претенцията над присъдения и
до пълния предявен размер от 2050 лв. и е осъдена М.Г.Н. да заплати на Н.Р. Ч. сумата 1719. 78 лв.- разноски за ремонт на
съсобствения им имот, като е отхвърлена претенцията над присъдения и до пълния
предявен размер от 4 100 лв.
Въззивницата Г.А. М. /с предишно
фамилно име Ч./ съгласно допусната промяна в името в о.с.з. на 23.04.2012г./
обжалва решението в частта относно начина на извършване на делбата и в частта
за уважаване на претенцията по сметки на Н.Р.Ч. срещу нея. Поддържа оплаквания
за недопустимост, евентуално за неправилност на атакуваното решение, тъй като делбата
е допусната върху невъзможен предмет, поради липса на учредено право на строеж
с декларацията от 25.04.89г., дадена от съделителя М.Н.. Твърди, че допуснатият
до делба имот представлява незаконен строеж, поради нищожност на разрешението
за строеж, а отделно и нетърпим строеж по смисъла на ЗУТ. Излага съображения,
че съдът е длъжен служебно да съобрази това обстоятелство и в настоящата фаза
на делбата, като приложи § 127 от ПЗР на ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ, като
констатира недопустимост на обжалваното решение по изложените съображения. По
отношение на уважената претенция по сметки поддържа, че СРС неправилно е
квалифицирал претенцията по чл. 72 ЗС, като в случая били приложими или
правилата за водене на чужда работа без пълномощие, евентуално нормата на чл.
30, ал. 3 ЗС или правилата за неоснователно обогатяване. Моли съда да отмени
решението като недопустимо или нищожно поради невъзможен предмет на
разпоредената публична продан, като върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния
съд, в което той да „изключи от публичната продан незаконно построените обекти
и постанови извършване на делбата по законосъобразен начин и спрямо търпими
имоти“. Евентуално моли съда да отмени решението като неправилно, включително и
досежно осъдителната претенция по сметки. В писмена защита на пълномощника на
жалбоподателката се моли съда евентуално да вземе предвид сключено извънсъдебно
споразумение между съделителите Г.А., А.Н.И. и И.Н.Х., съгласно което
въззивницата има право да се разпорежда със 75% от процесния имот, като възложи
имота изцяло на нея при условията на парично уравнение на останалите
съделители.
Въззиваемият Н.Р.Ч. оспорва
жалбата. Поддържа, че за тримата съделители е възможно да се обособят три дяла
от делбените имоти, като двата бъдат обособени с един етаж от вилната сграда, а
третият дял бъде обособен от гаража като самостоятелен обект. Излага доводи, че
при наличие на възможност за обособяване на реални дялове за всеки съделител,
делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 292 ГПК /отм/.
Въззиваемите А.Н.И. и И.Н.Х. /конституирани на
мястото на починалата в хода на процеса М.Г.Н./ не заявяват становище по
жалбата.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на чл. 188 ГПК /отм/ на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При преценка на първоинстанционното решение,
въззивният съд намира решението за валидно и процесуално допустимо в атакуваната
част, а по същество правилно.
Оплакванията за недопустимост на съдебния акт са изцяло неоснователни, тъй
като всички съображения в тази връзка касаят приложение на материалния закон,
респ. съществото на спора.
По начина на
извършване на делбата:
С влязлото в сила решение от 20.11.2008г. на СРС, 59 с-в по гр.д. № 19803/2007г. е
допуснато извършване на съдебна делба на процесните вилна сграда и гараж, при
квоти: ¼ ид. част за въззивницата М. /с предишно фамилно име Ч./; ¼ ид. част за
съделителя – въззиваем Н.Р.Ч. и ½ ид. част за М.Г.Н., последната
починала в хода на процеса и заместена по реда на чл. 120 ГПК /отм/ от
наследниците си А.Н.И. и И.Н.Х..
Следва да се отбележи, че в хода
на първоинстанционното производство
съделителят –ответник е поддържал доводи за възможност за извършване на
делбата чрез разпределение по чл. 292 ГПК /отм/, а жалбоподателката – ищца в
хода на устните състезания в първоинстанционното производство е пледирала чрез
пълномощника си за извършване на делбата чрез изнасяне на имотите на публична
продан. В отговора на въззивната жалба съделителят Ч. поддържа доводите за приложение на чл. 292 ГПК /отм/.
За да приеме, че делбата следва
да бъде извършване чрез публична продан, СРС е изложил съображения, че никой от
съделителите не е предявил претенция за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 или
3 ГПК /отм/. При наличие на два имота и трима съделители, както и липса на
съгласие за възлагане на вилата в общ дял е приел, че е без значение
възможността за разделянето й, поради липса на доказателства дали разделянето
няма да създаде неудобства по-големи от обичайните.
Разпределението
по чл. 292 ГПК /отм/, аналогичен на чл. 353 ГПК, се извършва, когато броят на имотите
е равен или по-голям от броя на съделителите и същевременно жребият е
невъзможен или много неудобен по критериите, посочени в ППВС 7/1973г., т. 5 - когато до делба са
допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или
стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни или съделителите
са направили в отделен дял подобрения на значителна стойност. Жребието е
невъзможно и тогава, когато делбата се извършва по колена или имотите са
разпределят при групиране на съделителите, защото
тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител. При извършване на делбата по визирания ред съдът се ръководи от
предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност следва на всеки съделител, респ. група съделители да се разпределят равностойни
имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.
В случая в хода на въззивното производство
е прието заключение на СТЕ, съгласно което за извършване на разделяне по етажи
на двуетажната вилна сграда, е необходимо да бъде обособена отделно стълбищна
клетка и да бъде реализирано съществено преустройство на втория етаж с
премахване на банята –тоалетна от сегашното място и ситуирането на ново място
/върху банята и тоалетна на първия етаж/, като една от стаите бъде преустроена
в кухня. Вещото лице дава констатации, че следва да бъдат преработени и ВиК,
електро и отоплителна инсталации, като тези преустройства са значителни –
цялостно преустройство на втория етаж на сградата, стълбите и инсталациите.
Съгласно заключението на СТЕ, такива отделни дялове не могат да бъдат обособени
без съществени преустройства и
неудобства по арг. отчл. 203 ЗУТ, поради което вилната сграда е неподеляема. С
оглед изложеното, единственият възможен начин за извършване на делбата в случая е публична продан.
Всички релевирани в жалбата доводи досежно
липсата на предмет на делбата, с оглед статута на вилната сграда, са ирелевантни
и не могат да бъдат разгледани в настоящата втора фаза на делбата. Доводите
относно приложението на чл. 56, ал.1 ЗТСУ /отм/, респ. наличието на право на
строеж и неговия обхват, законност и търпимост на сградата по смисъла на ЗУТ,
са били предмет на инстанционния контрол на решението на СРС в първата фаза на
делбата и е процесуално недопустимо да бъдат преразглеждани в настоящата фаза
на производството. Всички доводи в тази връзка в жалбата, включително и
цитираната практика на ВКС, са абсолютно неотносими за допустимостта на
обжалваното решение, както и за допустимостта и извършването на делбата.
Евентуално
направеното искане в писмените бележки за възлагане в дял на жалбоподателката на
имота, освен че не е направено преди приключване на устните състезания в
процеса, не е обосновано с допустим от гледна точка на процесуалния закон ред.
Позоваването от пълномощника на жалбоподателката на извънсъдебно споразумение,
обективирано в два броя пълномощни за материално представителство, които не са
приети по делото, като основание за подобно възлагане, е изцяло лишено от
правно основание и не следва да бъде коментирано.
Предвид
липсата на други релевирани в жалбата относими доводи досежно начина на
извършване на делбата, жалбата е неоснователна в посочената част.
По
претенцията по сметки на Н.Ч., уважена срещу жалбоподателката Г. М. /с предишно фамилно име Ч./:
Сумата 859. 89 лв. е присъдена на съделителя Ч.
като припадаща се част от сторени от него необходими разноски в общ размер на сумата
3 439. 56 лв., дължими в хипотезата на чл. 30, ал. 3 ЗС. По арг. от цитираната
разпоредба, всеки съсобственик участва съразмерно с дела си в извършване на
направените за съсобствената вещ разноски. Съгласно константната съдебна
практика, необходимите разноски произтичат от действия на управление на
съсобствената вещ и са дължими съобразно припадащата се част на всеки
съсобственик, независимо дали ползва вещта, като се дължат действително
направените разходи.
Неоснователни са доводите в жалбата,
че сумата е присъдена като подобрение по смисъла на чл. 72 ЗС. В мотивите на
обжалваното решение липсва правна квалификация на вземането, освен с нормата на
чл. 286 ГПК /отм/, но това не налага различен извод. Вземането е доказано чрез
подробно разпитани свидетели в тази връзка и заключение на СТЕ, като по
отношение на размера и извършването на отделните ремонтни дейности не са
релевирани оплаквания в жалбата. Сумата е индивидуализирана и доказана именно като направени необходими
разходи за ремонт на покрив, лакиране на дограма и парапети, шпакловка и
измазване на стени и боядисване с латекс, а не като подобрение. Предвид
изложеното, не е налице противоречие с ППВС № 6/74г., противно на твърденията в
жалбата.
Предвид изложеното,
жалбата е изцяло неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода на делото, право на
разноски имат въззиваемите, но такива не се претендират от тях и не следва да
бъдат присъдени.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.01.2015г. по гр.д. № 19803/2007г. на СРС, 59
с-в в обжалваната ЧАСТ, с която е изнесен
на публична продан на основание чл. 288, ал. 1 ГПК /отм/ недвижим имот – вилна
сграда на етаж и полуетаж, върху мазе с площ от около 45 кв.м., построена в
дворно място, съставляващо УПИ V-1519 от кв. 92 по плана на гр. Долна баня и
масивен гараж с вход откъм улицата, със застроена площ от 40 кв.м., построен в
дворно място, съставляващо УПИ V-1519 от кв. 92 по плана на гр. Долна баня и е
осъдена на основание чл. 286 ГПК /отм/ Г.А. М. да заплати на Н.Р.Ч. сумата 859.
89 лв.- разноски за ремонт на съсобствения им имот.
Решението в останалата част
е влязло в сила.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от съобщенията до страните пред ВКС , при
условието на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.