Р Е Ш Е Н И Е
№ 309/15.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – І-ви – административен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и двадесета година в състав:
|
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА
|
|
|
по адм. дело № 338 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от
ЗОДОВ и е образувано по искова молба на М.П.Ф. с ЕГН **********,
чрез адв. М. ***, представлявана от Директор – ст.комисар Тишев , с цена на
иска от 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Твърди се, че вредите са причинени от незаконосъобразен акт отменен по
съответния ред в обжалваната част– НП № 18-0340-001493г. издадено от Началник
на РУ-Септември при ОДМВР Пазарджик , отменено със съдебно Решение № 678/25.11.2019г. по АНД № 1477/19г. по описа на РС Пазарджик,
не обжалвано, влязло в законна сила на 13.12.2019г., както и законна лихва от 09.03.2020г. - дата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се
явява, за него се явява адв.М.. В съдебно заседание , поддържа предявения иск и моли същият да бъдат
уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – ОДМВР гр. Пазарджик, редовно призован не се
представлява по делото. Не изразява становище .
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е основателен. Налице е
причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия на ответника и
причинените имуществени вреди. Моли съда да присъди обезщетение за имуществени
вреди в разумни граници на един адвокатски хонорар, съответстващо на
фактическата и правна сложност на делото.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, от който се твърди, че са
причинени имуществени щети в размер на 200 лв. – адвокатски хонорар е – НП №
18-0340-001493г. издадено от Началник на РУ-Септември при ОДМВР Пазарджик ,
отменено със съдебно Решение № 678/25.11.2019г.
по АНД № 1477/19г. по описа на РС Пазарджик, не обжалвано, влязло в
законна сила на 13.12.2019г., както и
законна лихва от 09.03.2020г. - дата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. По делото са представени и приети един брой
договор за правна защита и съдействие – по АНД № 1477/19 г.по описа на РС Пазарджик
- № 002581 от 08.07.2019г. Видно от така приетият договор за правна защита и
съдействие сума в размер на 200 лв. е заплатена като възнаграждение за един
адвокат. Изплатена в брой и изцяло.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Искът
е предявен пред компетентен съд, предвид т. 1 на Тълкувателно постановление № 2
от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд, съгласно която делата по искове за вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане
на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Искът
се явява допустим, като предявен срещу юридическото лице, от състава на което е
органът, от чийто незаконосъобразен акт се претендира, че са причинени
търсените в настоящото производство вреди /арг. от чл. 205 от АПК/.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността
не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ -
незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на
административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. №
2/2016 г., ОСС, I и II колегия, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, съдът следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството.
В процесния
случай е безспорно доказано, че НП № 18-0340-001493г. издадено от Началник на
РУ-Септември при ОДМВР Пазарджик е отменено със съдебно Решение №
678/25.11.2019г. по АНД № 1477/19г. по
описа на РС Пазарджик, не обжалвано, влязло в законна сила на 13.12.2019г.,
както и законна лихва от 09.03.2020г. -
дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Относно факта на
настъпване на вредата и нейния размер съдът намира, че на възстановяване
подлежат само действително нанесените вреди, т.е. само изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването на наказателното постановление.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В
процесния случай от представения в договор за правна защита и
съдействие по АНД № 1477/19г. по описа на
РС Пазарджик е видно, че е уговорен размер на
възнаграждението от 200 лева. Предвид
факта, че в договора за правна защита и съдействие е посочено, че уговореното
възнаграждение е платено в брой, може да се приеме, че вписаното в договора има
характер на разписка. По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че е доказано настъпването на вреда в посочения в исковата молба
размер, както и е налице причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт
и вредата. Съдът счита, че направените разходи за адвокатската защита са
свързани и присъщи за обезпечаване на защитата на личните права и интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – отмененото наказателно постановление.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата
на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението,но не по-малко от 300 лв. Настоящата
съдебна инстанция счита, че размера който е обоснован и справедлив е именно поискания,
който е и под минимума - 200лв.
Направено е искане за присъждане
на законна лихва, от датата на подаване на исковата молба, което искане с оглед
уважаване на основния иск се явява основателно и следва да бъде уважено от
датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020 г.до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид
основателността на исковата претенция, подлежат на присъждане и направените от
ищцовата страна разноски в настоящото производство. С оглед на горното
ответникът ще следва да заплати на М.П.Ф. с ЕГН ********** разноски по делото общо в размер на 410 лева,
от които: 10 лв. за внесена от ищеца държавна такса и 400лв.
за изплатеното адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие.
Водим
от горното, Административен
съд – Пазарджик, I състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР Пазарджик, представлявана от Директор – ст.комисар
Тишев, да заплати на М.П.Ф. с ЕГН **********, сумата от 200/двеста/лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по АНД 1477/19г. по описа на РС Пазарджик, в едно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 09.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ОДМВР Пазарджик, представлявана от Директор – ст.комисар
Тишев, да заплати на М.П.Ф. с ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски в размер на 410 лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ:/п/