№ 51
гр. Благоевград, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас И.
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно гражданско дело №
20241200501194 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Р. З. Г.,
ЕГН **********, чрез особения представител адв. С. П., против „Електрохолд
продажби“ АД, ЕИК *********, срещу решение № 206/ 26.06.2024 г.,
постановено по гражданско дело № 797/ 2022 г. на Pайонен съд – Разлог, в
частта, в която е уважил иска.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал. Твърди се, че съдът неправилно неправилно
основава решението си на разпоредби, които са били отменени по съответният
ред. Разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени няколко дни след съставянето на
констативният протокол, като по това време делото във ВАС е вече било
висящо и известно на ищеца по делото, както и решението по него,
независимо, че същото е обнародвано няколко дни по-късно. Цитираният § 2
от новоприетите и обнародвани след това решение на ВАС, ПИКЕЕ, не
предвиждат прилагането на отменени норми. Това не е възможно и такава
делегация в случая липсва за преуреждането на действалите преди
обнародването на новите ПИКЕЕ, отношения.
1
Навежда се, че дори и да се приеме, че има въздействие на СТИ или
неправомерно свързване, не се е доказало по делото дали това и извършено от
Г.. Оспорва се цитираната практика в решението като неотносима, Липсват
доказателства, че такава ел. енергия е действително потребена и то именно от
Г..
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 206/
26.06.2024 г., постановено по гражданско дело № 797/ 2022 г. на Pайонен съд –
Разлог, в частта, в която е уважил иска, както и са присъдени разноски на
ищеца, като бъдат отхвърлени предявените искове.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на сторените
при второинстанционната проверка разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна. Поддържа се в отговора, че правилно и
законосъобразно е атакуваното решение, с което са уважени предявените от
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД срещу Р. З. Г. искови претенции за
признаване за установено, че ответницата дължи сумата от 1800,37лв. по
фактура № **********/08.11.2018г. начислена за период от 09.08.2018г. до
06.11.2018г. на осн. чл.83, ал.1, т.б от ЗЕ и ПИКЕЕ във връзка с проверка за
която е издаден констативен протокол № 3024592/06.11.2018г. по клиентски №
200159224540 за адрес гр. Разлог, ул. „Трети март" № 5, както и законна лихва
за забава в размер на 529,10 лв. за период 21.11.2018г. до 24.11.2021г., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението по ч.гр.д. № 1505/2021г. на PC
Разлог до окончателното изплащане на главницата.
Навежда се, че правилно първоинстанционния съд е приел, че по делото
е доказано по категоричен начин, че ответника като потребител на
електрическа енергия използвала количества, които не са били надлежно
отчетени, поради неточност в измерването, предизвикана от осъществена
намеса върху средството за търговско измерване/СТИ/.
Поддържа се, че атакуваното решение не страда от пороците, визирани в
жалбата, тъй като е съобразено с нормативната база, уреждаща тази материя.
Първоинстанционния съд е уважил исковата претенция, като законосъобразно
и обосновано е кредитирал събраните по делото доказателства, с които са
установени всички обстоятелства, които са били възложени с доклада по
чл.146 ГПК в доказателствена тежест на ищцовото дружество.
Оспорват се като неоснователни са възраженията на възззивната страна
относно липсата на доказателства за облигационна връзка, както и на
основание за ищцовото дружество за извършване на корекция на сметка. За
наличие на облигационна връзка между страните с предмет продажба на
ел.енергия за процесния имот са приети по делото писмени доказателства. По
въпросите: 1 . Дали е налице правно основание за корекция на сметката на
потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно
измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на
2
ЗЕ в сила от 17.07.2012г. и при действието само на чл.48,49,50 и 51 от Правила
за измерване на количеството електрическа енергия в сила от 16.11.2013г. и 2.
Дали е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б."б" от
ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция при
действието на общите условия на „ЧЕЗ Електро България" АД от 2006г., има
практика на ВКС, която им дава положителен отговор. Сочи се, че е прието в
Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991 по описа за 2018 г. на ВКС, III
Г.О. , че ,,..в случая след влизане в сила на чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от
Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се
съдържа подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа
енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя/решение
№115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо
отговорът на първия въпрос е, че трябва да се приложат разпоредбите на чл.48
до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период от 21.12.2016 г. до
20.03.2017 г. и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ
бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да
бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура
по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно
отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за
да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съд шпиц а
не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на
потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално
потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От
това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на
процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да
се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение
на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в
противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред." Същото се споделя в решение №
119/26.01.2021 г. по гр.д. № 4124 по описа за 2019 г. на ВКС, III Г.О.
Навежда се, че атакуваното решение е в съответствие със съдебната
практика по подобни казуси, като правилно крайният снабдител на
електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на клиента
3
при доказано неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление
на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83,
ал.1, т.б и чл.98а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката, направени със Закона за
изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и
след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./
С Решение №118 от 18.09.2017г. на II т.о. на ВКС по т.д. № 961/2016г.
е прието, че по силата на чл.83, ал.1, т.б и чл. 98а, ал.2, т.5 ЗЕ /обн.ДВ,
бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ за периода след влизане в сила на новите
ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се
отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при
които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.48, ал.1/;
при които при проверка на измервателната система се установи промяна на
схемата за свързване /чл.48, ал.2/; при които е установена повреда или неточна
работа на тарифния превключвател /чл.49/. Следователно с изменението на ЗЕ
и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена
възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно
измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на
доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като
освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното
измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на
потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира
доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с
оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване
на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не
да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Разрешенията дадено от ВКС по цитираната практика касаят процесния
случай, т.к. разпоредбите на ПИКЕЕ са действали през процесния период.
По изложените съображения, се прави довод, че жалбата е
неоснователна, като първоинстанционният съд е осъществил обективно
търсене на истината и при вземането на решение по същество е оценил всички
релевантни факти и обстоятелства, обсъдил е и е преценил всички събрани по
4
делото доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е постановил
едно правилно, законосъобразно и обосновано решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, гр. София 1784, бул.
„Цариградско шосе” № 159, район Младост, бл. БенчМарк Бизнес Център /с
наименование до 28.04.2022г. „ЧЕЗ Електро България“ АД/, чрез юрисконсулт
Лидия Митова против Р. З. Г., ЕГН **********, от гр. Разлог, ул. „Трети март“
№ 5, като е направено искане съдът да признае за установено по отношение на
Р. З. Г., ЕГН **********, че дължи сумата от 1800.37лв., представляваща
главница по незаплатена Фактура № **********/08.11.2018 г. за период от
09.08.2018 г. до 06.11.2018 г. за обект с клиентски № 700159224540, находящ
се на адрес: гр. Разлог, ул. „Трети март“ № 5, издадена на основание чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ във връзка с извършена проверка от служители на „ЕРМ
Запад“ АД. за която са съставен Констативен протокол № 3024592/06.11.2018г.
и сумата от 529.10 лв., представляваща законната лихва за забава за период от
21.11.2018 г. до 24 11.2021 г., както и законната лихва от подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от страна на ответника,
чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, с който
оспорва основателността на исковата претенция, като оспорва изцяло всички
фактически твърдения в исковата молба. Твърди, че не дължи претендираната
сума, тъй като през исковия период не е ползвал ел. енергия в посочения
обект. Оспорва правилността и законосъобразността на проведената
процедура по едностранно коригиране на сметката.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена фактическа страна на
спора такава, каквато е установена от първоинстанционния съд, тъй като не са
налице процесуални нарушения при установяването й, като препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, по аргумент от чл. 272 ГПК.
Наведените възражения във въззивната жалба за допуснати процесуални
нарушения при събирането на доказателства в първата инстанция, са
необосновани, не съдържат твърдения за обстоятелства, които след преценка
на съда, да обосноват процесуално нарушение, от категорията на
съществените, при извършване на процесуалната дейност на съда при
5
събиране и оценка на доказателствата по делото.
Установеното от фактическа страна мотивира следните изводи от правно
естество, а именно:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК и е процесуално
допустим, като предявен от надлежна страна в рамките на преклузивния срок
по чл. 415 от ГПК. Правният интерес на ищеца е обусловен от подаденото
възражение против издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело №
1505/2021 г. по описа на РС - Разлог.
В производството по чл. 422 ГПК ищецът-кредитор следва да докаже
факта, от който произтича вземането му, а ответникът-длъжник –
възраженията си срещу вземането. От събраните по делото доказателства се
установява, че между ищеца – „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД /предишно
наименование„ЧЕЗ Електро България” АД/ и ответника Р. Г. са налице
облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката тези условия обвързват
всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на потребителите. Правоотношенията между
електроснабдителните дружества от една страна и крайните потребители на
електрическа енергия от друга възникват по силата на договори за продажба
(доставка) на ел.енергия, като поради специфичния характер на тези
отношения част от правата и задълженията на страните се регламентират с
разпоредби в Закона за енергетиката (ЗЕ) и подзаконови нормативни актове за
прилагането му. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), а редът и сроковете за заплащане на доставената
електрическа енергия да се определя в утвърдени от КЕВР Общи условия.
Възможността за преизчисляване на сметките на потребителите за минал
период се е уреждала по различен начин във времето, като първоначално не е
съществувала уредба, която да позволява корекция при установени случаи на
неизмерена или неточно измерена ел.енергия. За първи път такава възможност
е уредена с чл.50 от ПИКЕЕ ( обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), като Правилата,
включително и корекционните процедури са били отменени с Решение №
12897/ 01.12.2015 г. по адм. д. № № 9462/2014 г. на ВАС, като с последващо
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2015 г. на ВАС, петчленен
състав, решението на тричленния състав на ВАС е отменено и разпоредбите
на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ са останали да действат. С Решение
№ 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. IV о., обнародвано в
ДВ бр.97 от 23.11.2018 г., влязло в законна сила в деня на обнародването, са
отменени и тези четири действащи разпоредби от ПИККЕ. Новите ПИКЕЕ са
приети и обнародвани в Държавен вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г. В техния § 2
е предвидено процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
6
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи,
съставени до влизане в сила на тези правила да се довършват по реда,
действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите
на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи да се взема предвид
и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за
покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи,
определена от Комисията за енергийно и водно регулиране.
В настоящия случай констативния протокол е съставен на 06.11.2018 г.
или към датата на проверката разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от
ПИКЕЕ са били действащи. В настоящия случай безспорно се доказа от страна
на ищеца – продавач, че СТИ е манипулирано, поради което не е отчитало и
измервало точно потребената ел. енергия. Вещото лице, констатира в
неоспореното от страните заключение, че изчисляването на корекцията е
математически вярно и е съобразено с действащите към тогава цени на ел.
енергията. Отмяната на действалите към процесния период ПИККЕ не води до
отпадане на отговорността на клиента-потребител на ел.енергия да заплати
действително ползваната от него ел.енергия. Това произтича от принципа
заложен в чл. 183 от ЗЗД, съгласно която купувачът на една вещ се задължава
да заплати нейната цена. В Решение № 150 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. №
4160/2018г. III г.о. е дадено разрешение на въпроса, ако поради софтуерно
въздействие върху СТИ не е отчетена действително потребената електрическа
енергия може ли електроразпределителното дружество да извърши корекции в
сметката на клиента, след отмяната на корекционните процедури по ПИКЕЕ.
Там се приема, че когато е доставено определено количество енергия, но е
отчетена по-малко енергия, поради грешка и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, то купувачът дължи доплащане на разликата. Това
негово задължение произтича както от правилото на чл. 183 от ЗЗД, така и от
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
От изложеното до тук следва довода, приема, че за ответника по делото
по силата на закона – чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и ПИКЕЕ (обн. ДВ,
бр.98/12.11.2013г.,) е възникнало задължение за заплащане на доначисленото
количество ел. енергия в размер на 1800.37 лева. Следователно, по силата на
закона за ищеца е възникнало задължението да плати процесната сума. Съдът
не възприема довода на въззивника за недължимост на исковата сума, поради
липса договор, породил облигационни прваотношения и липса на виновно
поведение от негова страна. Обективна отговорност на гражданско- правния
субект за вреди може да възникне по силата на закона - така съдебната
практика Решение № 104/ 16.08.2016г. на ВКС по т.д. № 1671/ 2015г. на Първо
т.о. Само по силата на закона може да бъде ангажирана отговорност без
виновно поведение на гражданско- правния субект за вреди.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест при
положителен установителен иск ищцовото дружество следва да установи, че
спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорно отношение за доставка на електрическа енергия
7
между страните, наличието на предпоставки за извършване на едностранна
корекция на сметка и правилно преизчисляване на дължимите суми.
Въззивникът - ответник дължи да докаже възраженията си срещу вземането,
респ. срещу изискуемостта на вземането. Възможността за корекция на
сметката за потребена електрическа енергия не се извежда от недоказаност на
точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не
въздейства върху средството за техническо измерване. Задължението на
потребителя е за бездействие, поради което и основание за ангажиране на
отговорността му възниква при доказано действие, каквото същият се е
задължил да не осъществява. Именно поради това тежестта на доказване е на
доставчика на електрическа енергия – така и и съдебната практика, а
доказателства в посочения смисъл от страна на ищцовото дружество в случая
са ангажирани.
Тъй като ищецът основава извънсъдебната си претенция на извършена
едностранна корекция на количеството потребена от въззивника енергия за
минал период, основният правопораждащ вземането юридически факт е
установяване наличието на възникнало в полза на ищеца потестативно право
да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Това следва от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно
норми, предвидени в Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), а редът и сроковете за заплащане на доставената
електрическа енергия да се определя в утвърдени от КЕВР Общи условия.
Както се посочи по-горе, в ПИКЕЕ, приети и обнародвани в Държавен
вестник, бр. 35 от 30.04.2019 г., в § 2 е предвидено процедурите по
преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са
започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила да се довършват по реда, действал към датата на съставяне на
констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г.
констативни протоколи да се взема предвид и действащата прогнозна пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и
водно регулиране.
В настоящия случай безспорно се доказа от страна на ищеца – продавач,
че СТИ е манипулирано, поради което не е отчитало и измервало точно
потребената ел. енергия. Вещото лице, констатира в неоспореното от страните
заключение, че изчисляването на корекцията е математически вярно и е
съобразено с действащите към тогава цени на ел. енергията. Когато е
доставено определено количество енергия, но е отчетена по-малко енергия,
поради грешка и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
8
то купувачът дължи доплащане на разликата. Това негово задължение
произтича както от правилото на чл. 183 от ЗЗД, така и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. Настоящият състав намира, че
след установяването на обстоятелството, че има противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в неправомерно въздействие на СТИ, както и колко
реално количество е потребено, но неотчетено, то ползваното следва да бъде
заплатено от ответника. Ето защо, наведените във въззивната жалба
възражения са неоснователни.
При тези съображения се налага извод, че въззиваемия-ищец - доставчик
на електрическа енергия, е извършил едностранна корекция в сметката на
въззивника-ответник - потребител, при наличие на законово основание за това,
поради което и в тежест на въззивника-ответник е възникнало задължение да
заплати на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия,
определена след извършена корекция на сметката за минал период, което
прави предявения положителен установителен иск основателен.
Предвид изложеното, по силата на ЗЕ и ПИКЕЕ, за ищеца е налице
задължение да заплати стойността на доначисленото количество електрическа
енергия в размер на 1800.37 лв., ведно със лихвата за забава в размер на 529.10
лв..
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Въззивникът ще следва да заплати на направилия въззиваем разноски
по делото в размер на 100.00 лв., представляващи възнаграждение за
юрисконсулт.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206/ 26.06.2024 г. по гр.д. № 797/ 2022 г.
по описа на Районен съд - Разлог.
ОСЪЖДА Р. З. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, сумата от 532.95 (петстотин тридесет и
два лева и 95 стотинки) лева за разноски за възнаграждение за особен
представител.
ОСЪЖДА Р. З. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, сумата от 100 (сто) лева за разноски за
възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Р. З. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Благоевград, сумата от 50.00 (петдесет) лева, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
9
Да се изплати на особения представител възнаграждение в размер на
532.95 лв..
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10