Решение по дело №2421/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1403
Дата: 3 ноември 2016 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20165300502421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

                                                      Р  Е  Ш  Е   Н  И   Е  № 1403

 

 

                                                  гр.Пловдив, 03.11.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито  заседание  на  трети ноември, през   две  хиляди и  шестнадесета   година   в  състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                                   НЕДЯЛКА СВИРКОВА                                              

като   разгледа  докладваното  от  председателя  ч.гр.д.№2421 по описа на  ПОС  за  2016г., за  да  се произнесе, взе  предвид следното:

 

          Производството  е  образувано по жалба с  вх.№28995/05.10.2016г.  от А.С.А. с ЕГН-**********,***, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство  против  Постановление за разноски от 09.08.2016г. на ЧСИ  Константин Павлов, с рег.№ 824, с район на действие ПОС по изп.д.№20158240401490, в  частта  с която се начислява  такса в размер на  50лв по т.11 от Тарифата към ЗЧСИ за присъединяване на Държавата като взискател / т.6 от Таблицата  в постановлението/;  в частта,  с която е начислена пропорционална такса по т.7 и т.8 от таблицата в постановлението и  в  частта, с която  е определен размера на адвокатския хонорар. Навеждат се  твърдения за незаконосъобразност на  Постановлението за разноски, в обжалваната част, като се твърди: че такса по т.6  от постановлението такса  не се дължи, тъй като Държавата е  освободена от  внасянето на  такса, следователно такава не се събира и от длъжника;  по т. 7 и т.8 от Постановлението се твърди, че не се събира пропорционална такса поотделно за двете вземания, а такава се дължи върху цялото вземане, в резултат на което  начислената пропорционална такса е с 111.26лв   повече; и на трето място се твърди, че изчисленият адвокатски хонорар не е съобразен с Тарифата за адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на  Постановлението за разноски, в обжалваната част, като вместо това съдът постанови ново съобразено с  направените  възражения.

          Ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното производство В.Г.П. ***, чрез процесуалния и представител адв. В.Б. лаконично е изразила становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице твърдените от  жалбоподателя нарушения, поради което в обжалваната част постановлението за разноски е правилно и законосъобразно. Постъпила е  допълнителна  молба с вх.№29960/ 13.1`0.2016г.  от В.  Г.П., с която  се искат присъждане на разноски направени от последната във връзка с  осъществена правна защита  и съдействие, и процесуално представителство от  адв. В. Б., за изготвяне на възражение по  жалбата от  А.А.. Представя се  договор за правна защита и съдействие, и  списък с разноски.

В депозираните на основание чл.436 ал.3 ГПК  мотиви, ЧСИ                     Константин Павлов е изразил становище относно допустимостта, но  неоснователността на жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да  обжалва, поради което  се  явява процесуално допустима, а разгледана по  същество е  неоснователна.

Изпълнително дело №20158240401490 по описа на ЧСИ  Константин Павлов  с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив  е образувано по молба  на  взискателя В.Г.П., въз основа на изпълнителен лист издаден  на 16.02.2015г. от Окръжен съд гр.Пловдив, на основание Решение №210/03.02.2015г. постановено по гр.д.№1689/2014г. срещу А.С.А. за парично вземане. С  Решение  постановено по гр.д.№2361/2015г. ВКС е отменил частично решението на ПОС, във  връзка с което ЧСИ Павлов е  коригирал паричното вземане на  взискателя.

Съдът е сезиран с жалба против  Постановление за разноски от 09.08.2016г. на ЧСИ  Константин Павлов, в частта  с която се начислява  такса в размер на  50лв по т.11 от Тарифата към ЗЧСИ за присъединяване на Държавата като взискател/ т.6 от Таблицата  в постановлението/, в частта с която е  начислена пропорционална такса по т.7 и т.8 от таблицата в постановлението и в частта, с която  е определен  размера на адвокатския хонорар. Наведените възражения съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.458 ГПК – Държавата  се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични и други вземания. Доколкото Държавата в конкретният случай е присъединен взискател, а  законът  не  предвижда  разграничение  между взикателите, то правилно и законосъобразно  в  т.6 от Постановлението за разноски,   е начислена такса за  присъединяване на  взискател, която съгласно т.11 от Тарифата към  ЗЧСИ възлиза на сумата в размер от 50лв. Предвид на изложеното, наведените възражения за неправилно начисляване на такса се явяват неоснователни.

Относно начисляването на такси по т.26 от  Тарифата към ЗЧСИ: Основание за събиране на таксите  по ЗЧСИ е нормата на чл.78 ал.1 ЗЧСИ предвиждаща извършването на действия от частния съдебния изпълнител, както  следва:  извършването на изпълнителни действия и извършването на  други действия. В случая се касае за такса върху размера на две отделни вземания, съответно на взискателя и на присъединения взискател, за събирането на който са извършвани изпълнителни действия. Всяко  вземане  се  явява индивидуално, поради  което и предвид разпоредбите на Тарифата  към ЗЧСИ,  такса по чл.26 ТТРЗЧСИ се  начислява поотделно върху всяко вземане. Възражението  на жалбоподателя, че следва да се изчисли общо вземането по изпълнителното дело, и едва след това да се определи  пропорционалната такса, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Относно възражението, че размера на определения адвокатски хонорар не е съобразен  с  Тарифата за адвокатските възнаграждения, следва да бъде отбелязано, че в обжалваното Постановление размерът на  адвокатския хонорар е редуциран от съдебния изпълнител от 2040лв на 1 157.52лв, като  същият е съобразен от една страна с намаления размер на паричното вземане на  взискателя, а от друга с Тарифата за адвокатските възнаграждения, предвид на което и това възражение се явява неоснователно.

Гореизложеното обосновава неоснователността на частната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение.

По искането за разноски на ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство  В.П., съдът намира същите за неоснователни, доколкото възражението  по  жалбата е изготвено от  пълномощника на В.П. -  адв. В.Б., а разноски се претендират за правна защита и процесуално представителство извършени от адв. В. К. – Б., по отношение на която няма данни да е извършвала каквито и да е била процесуални действия по настоящото дело.

Мотивиран от горното съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№28995/05.10.2016г.  от А.С.А. с ЕГН-**********,***, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство  против  Постановление за разноски от 09.08.2016г. на ЧСИ  Константин Павлов, с рег.№ 824, с район на действие ПОС по изп.д.№20158240401490, в частта  с която се начислява  такса в размер на 50лв по  т.11 от Тарифата към ЗЧСИ за присъединяване на Държавата като взискател / т.6 от Таблицата  в постановлението/;  в частта с  която е начислена пропорционална такса по т.7 и т.8 от таблицата в постановлението и  в  частта, с която е  определен  размера на  адвокатския хонорар.

Решението  не подлежи на обжалване.

         

          

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: