№ 1119
гр. Пазарджик, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220103239 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени искове по
чл.146 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр. чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2449.10лв., включваща 1626.56лв. – главница, 142.12 лв. –
възнаградителна лихва и 680.42 лв. – обезщетение за забава за периода от
31.01.2017г. до 23.02.2021г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.03.2022г. до плащането.
Ищецът „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление в гр.София,
бул. „** твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от
02.03.2021г. е придобил от цедента „**т“ ЕООД неговото вземане към
ответника С. С. С. с ЕГН ********** от с.**, като ответникът е уведомен за
цесията с електронно съобщения на неговия електронен адрес, както и с
връчването на препис от съдебните книжа и приложеното там уведомление по
чл.99, ал.3 ЗЗД. Твърди, че цедентът „**т“ ЕООД е бил във валидно
облигационно отношение с финансовата институция „к“ ЕАД, произтичащо
от договор за поръчителство, сключен на 04.01.2017г., по силата на който
дружеството-цедент се е задължило да отговаря за задълженията на
ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит №799724 от
1
04.01.2017г., сключен между кредитора „к“ ЕАД и ответника. Твърди ищецът,
че в изпълнение на договора за кредит „к“ ЕАД е предоставил на ответника
финансова услуга от разстояние – потребителски кредит в размер на
1626.56лв. при фиксирана лихва от 40,24 % и ГПР 50%, с краен срок на
връщане 31.05.2017г. – разсрочен на 5 месечни погасителни вноски по
442.17лв. Твърди, че ответникът не върнал в срок кредита с лихвата, поради
което за него възникнало задължение да заплати и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху просрочената главница, начислена от падежа
на всяка от просрочените МПВ до 23.02.2021г. Твърди още, че поръчителят
„**т“ ЕООД е изпълнил задължения на ответника, като е заплатил на
кредитора общо 2449.10лв. от които 1626.56лв. главница, 142.12лв. -
възнаградителна лихва и 680.42лв. – обезщетение за забава. Поддържа, че
поръчителят е встъпил в правата на кредитор срещу ответника до размера на
погасеното задължение, след което прехвърлил вземането на ищеца.
Ищецът твърди, че след придобиване на вземане се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д. №1013/2022г. на РС – Пазарджик, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на
вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира съдебни
разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител по чл.47, ал.6
ГПК, оспорва сключването на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ДПФУР/ и предоставянето на кредита на ответника.
Евентуално твърди нищожност поради неравноправен характер на клаузи от
ДПФУР. Предявява възражение за погасяване на задължението по давност.
Оспорва цесията да е била съобщена на ответника.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове по реда на чл.422
от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или
същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В
случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
2
За основателността на исковете по чл.146 ЗЗД вр. чл.6 ЗПФУР вр.
чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи сключването на
ДПФУР и предоставянето на кредит на ответника от кредитора „к“ АД в
размер най-малко на претендираната главница, лихвоносния характер на
кредита и размера на лихвата, учредяването на поръчителство от страна на
„**т“ ЕООД, по силата на което поръчителят се е задължил да отговаря пред
кредитора за задълженията на ответника по договора за кредит, наличието на
престация от страна на поръчителя в полза на кредитора в изпълнение на
учреденото поръчителство, както и прехвърляне на вземането, в което е
встъпил поръчителя, в полза на ищеца.
За основателността на иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По делото е представен в копие договор за кредит с приложения към
него, които не носят саморъчен или квалифициран електронен подпис на
ответника. Твърди се, че договорът е сключен от разстояние. Предоставянето
на финансови услуги от разстояние е правно регламентирана дейност от
ЗПФУР. Съгласно дефиницията в чл.6 ЗПФУР, финансовите услуги се
предоставят въз основа на договор, сключен между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние.
Спецификите на преддоговорните отношения и сключването на
договора, породени от факта, че волеизявленията на страните са направени в
електронна форма от разстояние, не позволява на съда въз основа на писмени
доказателства да установи възникването на облигационното отношение.
Необходими са специални знания в областта на информационните
технологии, за да се установи съдържанието на насрещните електронни
волеизявления на страните и тяхната самоличност. Последното се налага
поради факта, че сключването на договор по реда на ЗПФУР не изисква
употребата на квалифициран електронен подпис.
В случая особения представител на ответника оспорва сключването на
договора, поради което съдът е допуснал съдебна техническа експертиза,
която да отговори на въпросите: Ответникът С. С. С. заявил ли регистрация на
3
поддържаната от кредитора „к“ АД интернет платформа за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и създаден ли е потребителски профил,
съответстващ на неговите лични данни (имена, електронен адрес и други)?
Какви са стъпките и процесите, които регистриран потребител следва да
предприеме за да бъде сключен договора и да получи заявената сума от
кредитополучателя? От профила на ответника ли е направената заявката за
предоставяне на кредит от разстояние и в какъв размер? Условията на
договора и общите условия, при които се предоставя кредита, предоставени
ли са на ответника преди той да даде съгласие за сключването на договора? В
системата регистрирани ли са действия от профила на ответника, който
потвърждават неговото съгласие за сключване на процесния договора за
кредит от разстояние №799724 от 04.01.2017г.? По какъв начин е потвърдена
самоличността на лицето, регистрирало профила и „подписало“
договора? Разноските за експертизата са възложени на ищеца, който носи
тежестта да докаже въникването на облигационното отношение. В
определения от съда срок обаче, ищецът не е внесъл депозита за
възнаграждение на вещото лице, въпреки предупреждението за последиците
по чл.158, ал.1 ГПК. Затова производството е приключило без експертиза,
доказваща сключването на договора.
Освен това съдът е допуснал съдебна икономическа експертиза, която
да установи предоставянето на кредита и размера на вземането, тъй като
липсват писмени доказателства, че сумата е получена от ответника и това
обстоятелство се оспорва от неговия особен представител. Ищецът не е
внесъл предварително разноските за експертизата, съгласно чл.160, ал.2 ГПК,
поради което тя не е изготвена.
С доклада по чл.146, ал.2 ГПК съдът е указал на ищеца, че не е посочил
доказателства, подкрепящи неговото твърдение, че отговорността на
поръчителя „**т“ ЕООД е реализирана чрез изпълнение на обезпеченото
задължение и същият е встъпил в правата на удовлетворения кредитор „к“
АД. Въпреки указанията такива доказателства не са представени.
Ищецът не е подкрепил исковата молба с доказателства за сключването
на договора, предоставянето на кредита и реализирането на поръчителството,
на които обстоятелства същият основава иска. Затова той следва да се
отхвърли.
4
При този изход на делото ищецът няма право на разноски по чл.78, ал.1
ГПК в исковото и в заповедното производство, а ответникът не е направил
такива. Затова разноски не следва да се присъждат.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл.422 ГПК на „*“ ЕООД, ЕИК *, седалище и
адрес на управление в гр.София, бул. „** против С. С. С. с ЕГН ********** от
с.** за съществуване на вземането по заповед №590 от 04.04.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№1013/2022г. на РС – Пазарджик, за заплащане на сумата от 2449.10лв.,
включваща 1626.56лв. – главница, 142.12 лв. – възнаградителна лихва и
680.42 лв. – обезщетение за забава за периода от 31.01.2017г. до 23.02.2021г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 31.03.2022г. до плащането, дължими по договор за
потребителски кредит №799724 от 04.01.2017г., сключен от разстояние
между кредитора „к“ ЕАД и ответника, който е обезпечен с поръчителство от
„**т“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5