№ 101
гр. гр. Добрич, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
в присъствието на прокурора Румяна Димитрова Желева (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500335 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх. №
2304/07.05.2021г., подадена от ИЛ. М. ХР. с ЕГН ********** от с. Б., срещу решение
№74/19.04.2021г. по гр.д. № 2036/2020г. на РС-Добрич, с което е лишена от родителски
права по отношение на детето Н.Г. Р. с ЕГН **********.
Решението намира за неправилно, обосновано единствено с нейното поведение, без съдът да
вземе под внимание в съвкупност причините за това –влиянието на между фамилните
отношения, вината на бащата, който съжителствал с нейна родственица, семейната среда, в
която живее детето. С решението се преграждала възможността да се подобрят отношенията
между нея и детето, трайно го отделяло от нея и го лишавало от възможността да почувства
в бъдеще майчини грижи. Понастоящем започнала работа, имала планове да си намери
квартира и да вземе детето, което при нея щяло да се чувства по-добре.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от насрещната страна -
Г. Н. Р., чрез упълномощения адвокат Д.М.. Решението намира за правилно. Излага, че
твърденията на въззивницата не отговарят на истината, не кореспондират със събраните по
делото гласни и писмени доказателства, в това число цялото досие в отдел Закрила на
детето в Д“СП“, каквото имало и първото и дете, оставено от нея за отглеждане в държавна
институция. И пред съда заявила, че нито има желание, нито условия дори за малко да взема
1
Н..
Прокурорът и представителят на Дирекция „Социално подпомагане“ изразяват становище
за неоснователност на жалбата.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становищата на страните и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГП предвид връчването на решението на
обжалващата страна на 23.04.2021г. и е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция.
Обжалваното решение е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав,
в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е
при надлежно упражнено право на иск от Г. Н. Р. с ЕГН ********** от село С., против ИЛ.
М. ХР. с ЕГН ********** от село Б., за лишаването и от родителски права по отношение на
детето Н.Г. Р. с ЕГН ********** поради трайно неполагане на грижи за детето от нейна
страна и недаване на издръжка.
Обосноваващите искането обстоятелства се свеждат до твърдения, че ищеца и ответницата
са родители на детето, че бащинството на ищеца е установено по съдебен ред, тъй като от
раждането на детето ответницата го изоставила в болницата и после в приемно семейство,
като отричала той да е негов баща. С влязлото в сила решение по гр.д.№37/2018г. на ДОС, с
което било установено бащинството на ищеца, нему било предоставено и упражняването на
родителските права, а майката била осъдена да плаща месечна издръжка от 127,50 лева,
считано от 31.07.2018г., за принудителното събиране на която било образувано изп.д.
№4/2019г.на СИС при ДРС. Повече от три години ответницата не е давала издръжка на
детето,за него се грижели бащата и родителите му. Детето не познавало майка си, тя не го
търсела по никакъв повод, не му се обаждала, не му изпращала подаръци, не давала пари за
издръжката му. Не знаели изобщо къде е ответницата към момента. Същата без основателна
причина повече от две години не изпълнявала родителските си задължения.
В писмен отговор на исковата молба ответницата е оспорила иска. Не било вярно, че не била
заинтересована и не искала да види детето си. Когато отишла категорично и било отказано,
възникнал конфликт между роднините на страните, от тогава не смеела да поиска детето.
Досега нямала средства за издръжка. Отскоро започнала работа и макар с малка заплата
отделяла средства за месечната издръжка на детето. Желае да й бъде определен обичаен
режим на лични контакти с детето. Живеела при своите баба и дядо заедно с дъщеря си
Е.И.М. ЕГН **********, за която се грижела сама.
Прокурорът и представителят на Дирекция „Социално подпомагане“ изразяват становище за
2
основателност на предявения иск.
Районния съд е разгледал и решил спора като уважил иска с правно основание 132, ал.1, т.2
от СК по съображения да са налице законовите изисквания на същата разпоредба.
Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира
решението за правилно. Обсъждайки събраните и обсъдените от районния съд
доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа страна,
установените и от районния съд, безспорни и между страните обстоятелства относно
произхода на детето Н.Г. Р., родено на 08.12.2017г., от майка ИЛ. М. ХР. с ЕГН **********
и баща Г. Н. Р. с ЕГН **********. Произходът на детето от бащата е установен по съдебен
ред с решение № 95/08.05.2018г. по гр.д.№37/2018г. на Окръжен съд – Добрич, постановено
по предявен от бащата на 24.01.2018г. иск, след като майката оспорила извършеното от
бащата на 04.01.2018г. припознаване. Решението е влязло в сила на 31.07.2018г. С него е
определено местоживеенето на детето при бащата, на който е възложено упражняването на
родителските права. Определен е режим на лични контакти на майката с детето-всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, от 09.00часа до 18.00часа, без приспиване, и по двадесет
дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск. Майката е осъдена да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 127,50 лева, считано от влизане на
решението в сила.
Констатациите на социалното проучване, възложено от районния съд, са залегнали в
представения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ град Добрич вх.
№15470/02.12.2021г. и допълнителна информация към него, обобщена в доклад с вх.№
480/09.03.2021г. Данните от проучването сочат, че още преди раждането на детето майката е
заявила желание за изоставянето му и след раждането го е изоставила. По отношение на
детето са били предприети мерки за защита като на основание чл. 27, ал. 1 от ЗЗДт и чл. 33,
ал. 2 от ППЗЗДт, е издадена заповед № ЗД/Д-ТХ-079/15.12.2017г. на директора на Дирекция
"Социално подпомагане" - Добрич за спешно настаняване на детето Н. И.М. в
професионалното приемно семейство на С.М.А.. Към този момент произходът на детето от
бащата не е бил установен. Мярката за закрила по административен ред е предприета след
получен сигнал за дете в риск, подаден в ДСП — Добрич на 11.12.2017г. от медицинския
секретар на „Неонатологично отделение” при МБАЛ – Добрич. Решението на майката да
изостави новороденото си дете е отразено в подписан от нея протокол от 11.12.2017г. В хода
на социалното проучване по повод подадения сигнал пред социалния работник майката е
заявила, че е взела решение за изоставяне на детето след като близките и отказали
подкрепата си в грижите за детето. По време на престоя си в МБАЛ град Добрич след
раждането майката не го е виждала, не желае да осъществява контакт с него, не изпитва
емоционална привързаност към него. Детето е настанено в приемното семейство с решение
по гр.д. № 257/2018г. на РС - Добрич, за срок от три години, считано от влизане на
решението в сила - 24.03.2018г. На 04.01.2018г. Г. Н. Р. е посетил ДСП - Добрич и съобщил,
че е биологичен баща на детето, че желае да го отглежда в семейна среда и че е извършил
3
припознаване пред длъжностно лице по гражданско състояние. Пред социалния работник,
провел среща с майката на датата 04.01.2018г., същата е отрекла бащинството на Г.Р. и е
заявила желание да подпише декларация за отказ от детето. На 12.01.2018г. майката е
оспорила припознаването с писмено заявление пред длъжностно лице. На 24.01.2018г. Г.Р. е
внесъл искова молба в Окръжен съд - Добрич за установяване на произход, по която е
образувано гр.д.№37/2018г. на Добрички окръжен съд. Съгласно протокол от 30.03.2018г.,
на тази дата е проведена среща-разговор с майката на детето в с. Б., която споделила със
социалния работник, че "получава подкрепа от своите близки, които са заявили, че ако желае
да отглежда Н., ще й окажат необходимата помощ, но решението е изцяло нейно." В
следващ протокол от 04.04.2018г. е посочено, че е посетен адресът на семейството, при
което живее И. със своята дъщеря Е. в с. О. и "И. заявява намерението си да напусне
Република България и потвърждава първоначално заявеното си намерение за изоставяне на
детето Н.". За времето на отглеждане на детето от приемно семейство само бащата се е
интересувал от състоянието и развитието му, посещавал го е. Осъществени са три срещи
между тях – на 06.07.2018г., 13.07.2018г. и на 02.08.2018г. На тях са присъствали и
съжителстващата с Г.Р. на семейни начала Й.В., бабата и дядото на детето по бащина линия
- Д.С. и Н.Н., както и други членове на разширеното семейство. Бащата и членовете на
семейството са изразили емоционална привързаност към детето. Интересували са се от
здравословното му състояние, развитието му, храненето. При всяка среща социален
работник от ДСП - Добрич подробно е разяснявал на бащата и роднините условията за
осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в
институции, както и за тяхната реинтеграция. От страна на роднините по бащина линия и
Й.В. била заявена готовност да оказват необходимата подкрепа на Г. за отглеждане на Н..
При проведеното проучване било установено, че семейството разполага със собствено
жилище и съобразно възможностите си са осигурили условия за отглеждане на детето. Г.Р. и
неговата майка Д.С. били трудово ангажирани и разполагали с доходи от трудова дейност.
След влизане в сила на решението по гр.д.№37/2018г. на Добрички окръжен съд на
31.07.2018г, е издадена заповед № ЗД/Д-ТХ-068/13.08.2018г. на директора на Дирекция
“Социално подпомагане” – град Добрич за прекратяване настаняването на детето в
професионалното приемно семейство и отглеждането му в биологичното семейство от
неговия баща. В социален доклад от 13.08.2018г. е посочено, че през изминалия период
майката на детето И.М. не е посещавала ОЗД при ДСП – Добрич; не се е интересувала от
състоянието и развитието на детето; проявява пълна незаинтересованост спрямо малолетния
си син; не е заявявала желание за срещи; демонстрира пълна дезангажираност и
дезаинтересованост спрямо сина си. По искане на ДСП с решение по гр.дело № 3670/2018г.
по описа на Районен съд - Добрич, влязло в сила на 13.11.2018г. настаняването на детето в
професионалното приемно семейство е прекратено поради настъпила промяна в
обстоятелствата, свързани с детето – реинтеграцията му в биологичното семейство на
неговия баща. Срещи между майката и детето не са били искани и не са се осъществявали
докато детето е било настанено в професионалното приемно семейство. Установява се, че
такива не са провеждани и след реинтеграцията му в биологичното семейство на неговия
4
баща. Няма данни и по друг начин майката да е проявила заинтересованост и загриженост за
детето.
По повод възложеното от районния съд социално проучване на Дирекция „Социално
подпомагане“град Добрич, социалният работник е посетил домовете и на двете страни. При
посещение на адреса на бащата в село С. е проведен разговор с майка му Д.С., която дала
информация, че синът й от около един месец се намира в Г., където работел „по чистотата“,
че ще се върне около Коледа или Нова Година, че често пътува извън страната -посещавал
А., И., Г., където оставал за около три месеца. Преди време двамата заедно ходили в
чужбина, където живеел и работел бащата на Г.Р.. Споделила и, че синът и Г.Р. имал връзка
с И.Х. - майката на детето Н., като същевременно живеел на семейни начала с нейна първа
братовчедка. След като забременяла И.Х. заминала за Г., казала, че е паднала по стълбите и
е изгубила бебето. На по-късен етап тя се върнала от чужбина, за да роди детето в МБАЛ -
Добрич, като решила да го изостави. Бащата разбрал за раждането и посетил майката в
болницата, но тя не го допуснала до себе си. Със социалния работник Д.С. споделила и, че,
в края на 2018г. И.Х. посетила дома на ищеца с молба да не изисква от нея изплащане на
издръжка на детето, тъй като била безработна, имала и други разходи и планирала да
заминава за чужбина. Посещението било еднократно, а майката не е пожелала да види
детето Н.. Издръжка на детето майката започнала да изплаща след като разбрала за
настоящото дело, като изплатила три вноски, първата от които през м.септември 2020г.
Разпитана като свидетел по делото Д.С. излага факти, кореспондиращи с установените от
писмените документи, идентични и на изложените пред социалния работник. Твърди, че от
раждането на Н. до настоящия момент майка му не го е посещавала, не е изпращала никакви
подаръци. Детето първо било при приемно семейство. На срещи в приемното семейство
ходели тя, дядото, Г. и жената, с която живеел, но не и майката. След като взели детето от
приемното семейство и завели изпълнително дело за издръжка, ответницата отишла да каже
да спрат делото, тъй като щяла да пътува за чужбина, но не поискала да види детето. Казали
й, че то е вътре, но тя не пожелала да го види. Отговорила, че не е дошла за това. Разговорът
се провел пред къщата им, нямало натиск върху нея, ако била поискала, щяла да види
детето. От тогава не се е обаждала и не е търсила Н.. Не е имало случай да е дошла да види
детето и те да я върнат. След образуване на изпълнителното дело тя започнала да изпраща
едни 100 лева по пощата ; кварталният се скарал, че не ги вземат и свидетелката получила
веднъж 100 лева.
По данни от социалния доклад майката живее в с. Б., ул. 13 № 14, с по - голямото си дете Е..
Пред социалния работник при социалното проучване, констатациите от което са намерили
отражение в социалния доклад, ответницата заявила, че жилището е на баба й и вуйчо й,
който починал през месец август 2020г. Подържала отношения с Г. във времето, когато бил
женен за нейна братовчедка. Решила да изостави новороденото си дете Н. защото баба й не
била съгласна то да се отглежда в нейния дом, където живеела самата И. и въпросната
братовчедка. Споделила, че веднъж-два пъти е посетила дома, където се отглежда Н. в с.С.,
5
питала Д.С. какво прави детето, но не заявила желание да го види. Баба му по бащина линия
и казала да не идва защото там живее семейството на Г. и детето не бива да свиква с нея.
Поддържала връзка с Г. по телефона, който я уведомил за заведеното дело и и казал да не
ходи у тях. Заявила, че вече започнала да заплаща издръжка и ще иска да се вижда с детето,
че не е изпълнявала постановения режим на контакти с детето защото не разполагала със
средства, както и защото в съседство живеели нейни роднини- леля и братовчедка/бивша
партньорка на бащата/ и нейното появяване водело до роднински скандали, пораждало
съмнение за връзка с Г.Р..
При изслушването и в съдебно заседание, проведено на 05.02.2021г. ответницата не отрича,
че не е ходила да вижда детето. Като причина за това сочи семейни проблеми – баба й не и
позволявала, заплашила я, че ако отиде да го види ще я изгони от къщата, където живеела с
другото си дете. За да вижда и взема детето Н. трябвало да излезе на квартира, а не можела
да си позволи това, защото получавала минимална заплата от 400 лева. Започнала да плаща
издръжка. Ходила един или два пъти да види детето, но не можала, защото през две къщи
живеела леля й и на следващия ден имало скандали в къщи. Баба й казала да не ходи да
вижда детето, защото роднините се сърдели. Нямало как да вземе детето още от родилния
дом, защото щяла да остане с другото си дете на пътя. Баба й не й разрешила да го вземе,
тъй като бащата живеел с братовчедката й. Детето било на три години, не я познавало. В
момента също не можела да отглежда детето си, защото живеела при баба си. Когато имала
повече пари щяла да ходи да го вижда.
Представените от ответницата доказателства – трудов договор, сключен на 19.07.2019г. с
„Еко агро“ АД за длъжността "общ работник“, трудов договор от 25.02.2020г. със същия
работодател, удостоверение за получаваното възнаграждение в периода от октомври 2019г.
до септември 2020г., сочат на трудова заетост на отвметницата от 19.07.2019г. срещу
възнаграждение в размер на минимална за страната работна заплата.
При извършеното социално проучване е констатирано , че в дома на бащата за детето са
осигурени много добри битови условия - къщата е в добро техническо състояние, снабдена с
електричество и вода; с два входа, разполага с кухня, четири стаи и санитарен възел.
Обитава се и от възрастна роднина, за която са обособени отделни помещения. В къщата,
освен майката на Г.Р., живее и семейството му - съпругата и три деца. В стаята, в която се
отглежда Н., има осигурена детска кошара, гардероб, две легла, печка на твърдо гориво. В
жилището е чисто, поддържа се добра хигиена. Подовата настилка е с ламинат, постлано е с
килим. Роднинският кръг на детето включва семейството на бащата. Н. посещава детската
градина в село С., има личен лекар, не страда от хронични заболявания.
Според свидетеля Р.Н. Р., брат на ищеца, който живее в съседство/през една къща, всяка
вечер били заедно/, племенникът му Н. го отглеждат баба му и съпругата на брат му Й..
Когато брат му разбрал, че майката е изоставила Н., решил да го вземе. Майката не е идвала
никога да види детето, за рождени дни не е изпращала подаръци, не е заплащала и издръжка.
6
По повод делото за издръжка отишла веднъж, за да се кара да спрат делото, за да може да
замине за чужбина, от там щяла да изпраща издръжка. Той бил там когато дошла, майка му я
поканила да види детето, но тя отказала. Казала, че не иска да го вижда, а само да се спре
делото. Като разбрала за настоящото дело започнала да изпраща издръжка.
За да бъде основателен искът с правно основание чл.132, ал. 1, т.2 от СК е необходимо да
бъде установено наличието на материално-правните условия, които нормата поставя –
трайното неполагане на грижа за детето и неплащането на издръжка без основателна
причина.
Събраните по делото доказателства и техния анализ с оглед и твърденията на страните
налагат извода, че майката изцяло се е самоосвободила от родителските си задължения, без
да е била обективно възпрепятствана да полага грижи за детето и да му дава издръжка, т.е за
наличието на условията на чл.132, ал. 1, т.2 от СК. Изоставила го е след раждането му
/08.12.2017г./ и от тогава, до подаване на молбата за лишаване от родителски права
/19.08.2020г./ , както и в хода на делото, не е проявила заинтересованост и загриженост към
живота на сина си под каквато и да е форма. Не се е интересувала за детето докато е било
настанено в приемно семейство, нито веднъж не е поискала да го види. Не е поискала да
види детето и след поемане на отглеждането му от бащата при единственото си посещение
по повод образуваното изпълнителното производство за издръжка. Сама признава, че детето
не я познава. Не се установява да са налице обективни причини майката да не присъства в
живота на сина си. Липсват доказателства за пречене от страна на бащата или трети
лица/негови и нейни роднини/ да осъществява лични контакти с детето, да се интересува за
живота му и да иска да участва в него. Не са обективна причина за неизпълнение на
родителските задължения за грижа и издръжка липсата на подкрепа от страна на близките и,
заплахите от страна на баба и, че ще я изгони от дома си, липсата на средства. Представила е
доказателства за трудова заетост от 19.07.2019г. срещу възнаграждение в размер на
минималната за страната работна заплата, но едва в хода на настоящото дело е започнала да
изпълнява задълженията си за издръжка като е изпращала с пощенски запис по 100 лева на
дати 11.09.2020г., 19.10.2020г.,12.11.2020г., 10.12.2020г. и 11.01.2021г. Вън от това,
извършените преводи в хода на производството не могат да заличат пълното неполагане на
грижи и недаване на издръжка в продължение на три години от раждането на детето, т.е.
през целия му живот. Налице е трайно неизпълнение на родителските отговорности,
съставляващи основание за лишаването на майката от родителки права по чл. 132, ал. 1, т. 2
ГПК.
Предявеният иск е основателен и правилно уважен от районния съд. С оглед
обстоятелството, че с решение по гр.д.№ 37/2018г. по описа на Окръжен съд –Добрич е
определена издръжката на детето и режимът на лични контакти на майката, отпада
необходимостта от служебното произнася на съда по тези мерки на основание чл.134 от СК.
При така установеното, на основание чл.272 от ГПК обжалваното решение следва да бъде
7
потвърдено поради изложените по-горе съображения и при препращане изцяло към
мотивите на РС-Добрич.
С оглед изхода от спора само въззиваемата страна има право на разноски за въззивното
производство, но не е удостоверила извършването на такива.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №74/19.04.2021г. по гр.д. № 2036/2020г. на Районен съд-Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280
от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8