№ 42
гр. Костинброд, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря А. Вл. А.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850101079 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба от К. К. Б., от село М., област В., против
„Юроспийд ООД“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. К.,
ж.п. гара, представлявано от Д. С. Р. и И. Ц. И.ов.
Отправено е искане за осъждане на ответника да му заплати сумата от
50 000 лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди
на основание чл. 200, ал. 1 от КТ – болки и страдания вследствие на трудова
злополука, изразяваща се в падане от ремарке на товарен автомобил, докато се
извършва подготовка, която е настъпила на 17.06.23 г., около 17.00 часа, на
ТИР паркинг при гр. Хейууд, област Манчестър, Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, на автомагистрала М62, в източна
посока между кръстовище №18 и №19, зад място за почивка „Мото Бърч
Изток“.
Претендира се и законна лихва от датата на увреждането - 17.06.23 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника
при настъпване на произшествието, което е признато за трудова злополука.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск, като твърди
настъпване на произшествието изцяло по вина на ищеца. Иска отхвърляне на
предявения иск, а при условията на евентуалност иска намаляването му с 95
процента поради съществен принос на ищеца за настъпване на резултата.
1
В хода на производството на основание чл.219, ал.1 ГПК е привлечено
трето лице помагач- „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК**** на страната на
ответника „Юроспийд“ ООД.
И двете страни се представляват в съдебно заседание от
упълномощени представители.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна.
Страните не спорят по основни факти, установени от представени и
неоспорени писмени доказателства, а именно: че към момента на настъпване
на произшествието във Великобритания, ищецът се е намирал в трудово
правоотношение с ответника, неговия предмет, заемана длъжност- „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“, с 6 месечен изпитателен срок в
полза на работодателя и това, че посочената злополука, е била призната от ТП
на НОИ- София област за трудова злополука по реда на чл.55, ал.1 КСО.
За периода 12.06. - 17.06.23 г., ищецът е бил командирован като водач
на товарен автомобил с рег. № **** до Великобритания и обратно.
На 17.06.23 г., около 17.00 ч., на ТИР паркинг при гр. Хейууд, област
Манчестър, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, на
автомагистрала М62, в източна посока между кръстовище №18 и №19, зад
място за почивка „Мото Бърч Изток“, е настъпила злополука.
Непосредствената причина за настъпване на произшествието е подхлъзване на
ищеца и падане от негова страна при подготвяне на ремаркето на товарната
композиция, в резултат на което е получил счупване от многофрагментен тип
на дясната петна кост, което е довело до затрудняване на движението на
десния крайник за период от около два месеца и половина до три месеца.
На ищецът е била извършена една оперативна интервенция под
спинална анестезия, без да е имало някакви последствия от нея.
Случилото се произшествие във Великобритания е било признато за
трудова злополука с разпореждане № 5104-22-86/28.07.23 г. на ТП на НОИ
София-област, за което няма данни да е обжалвано или влязло в сила.
След произшествието ищецът се е завърнал в страната, където
основно е обгрижван от неговите деца, а след 20.07.23г. и от свидетелката А.
И.ова. Към момента на приключване на устните състезания ищецът, е
2
започнал работа при друг работодател на длъжност „шофьор товарен
автомобил“.
При тези факти съдът намира, че искът е доказан по своето основание,
след като на основание чл. 200, от КТ ответникът носи отговорност за
причинените на работника вреди, настъпили вследствие на трудова злополука.
Няма съмнение, а и спор относно трудовото правоотношение, настъпването на
произшествието и връзката му с работата, която е възложена на ищеца, както
и факта, че е налице неработоспособност.
По отношение на вредите съдът приема без съмнение, че ищецът е
изживял значителни болки и страдания вследствие на травматичното
увреждане, представляващо трудова злополука. Характера на травматичното
увреждане, което е съчетание от счупване, значителните болки, наложили
извършването на операция, както и престоят на ищеца във връзка с нея в
болничното заведение, непосредствено след травмата, както и преди всичко
продължителния период за възстановяване, дава основание за извод, че
претендираната сума от 50 000 лева представлява адекватно и справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания. За да достигне до този извод съдът отчита е факта, че е налице
продължителен период от време, през който очевидно не е възстановена
изцяло функцията на крайника предвид изразеното накуцване, което според
вещото лице ще бъде трайна последица от травмата, както и прогнозата за
болезнени състояния в определени моменти.
Всичко това преценено в съвкупност дава основание за посочения
извод, а именно, че сумата от 50 000 лева е справедливо и адекватно
обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди вследствие на
трудовата злополука, като разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ дава основание
за.
При определяне размера на обезщетението, което следва да се
присъди на ищеца за претърпените неимуществени вреди съдът отчита за
основателно възражението на ответника, че е налице хипотезата на
съпричиняване от страна на ищеца, след като само неговото лично поведение
се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата злополука, при
което са му причинени уврежданията. Не се установи извършване на
нарушение от страна на ответника, свързано с условията при които ищецът е
3
полагал труд.
Не се установиха и никакви данни за техническа неизправност по
превозното средство, управлявано от ищеца при настъпване на злополуката.
Поради това и съобразно установените обстоятелства за възникване на
злополуката може да се направи извод, че настъпилото злополука се дължи на
не достатъчно внимание от страна на ищеца при извършваната от негова
страна дейност.
Без съмнение фактор за степента на увреждането, съответно и за
размера на вредите има и това, че ищецът, при носене на предоставените от
ответника обувки, би могло да се стигне до предотвратяване от наранявания
или травми, или до по- леки травми.
При тези факти за отговорността на ответника е без значение, че
липсват доказателства и данни за извършено от негова страна нарушение на
правилата за полагане на труд или за безопасност, които да са довели до
произшествието, тъй като отговорността по чл. 200 от КТ е принципно
безвиновна, а определящо е обстоятелството, че злополуката е трудова е всяко
- внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка и по повод
на извършваната работа, когато е причинило временна неработоспособност.
Засилената защита за лицата, упражняващи труд е намерило израз в
изричните разпоредби на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от КТ, предвиждащи
имуществена отговорност на работодателя за вреди, причинени при трудова
злополука независимо дали работодателя или негов работник имат вина за
настъпването им /респективно за настъпване на трудовата злополука/, както и
при причиняване на злополуката от непреодолима сила, но при или по време
на работа, както и при извършена невъзложена работа, но която е в интерес на
работодателя е специфична и представлява изключение от общото правило за
обезвреда, изискващо също така и наличие на вина.
Предвид това ответникът носи отговорност макар и да не са
установени конкретни нарушения или действия от негова страна, които да са в
причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане.
Принципно за разлика от общите правила за обезвреда при
отговорността по чл. 200 от КТ не може да се стигне до отпадане
отговорността на работодателя предвид изложените по-горе аргументи за
засилена защита правата на лицата, полагащи труд, освен при умишлени
4
действия от страна на работника, каквито не бяха установени в хода на
процеса.
Извършените от ищеца действия е обстоятелство, което съдът
определя като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, след като
по делото се установи, че при носене на предоставените от работодателя
обувки не би се стигнало до такъв резултат/изобщо до травма или травма от
подобно естество/, което се дължи единствено на поведението на ищеца и
негови субективни действия и показва от една страна пренебрежително
отношение от ищеца, а от друга и крайно опасното му поведение за него.
Налице е поведение, което показва несъобразяване и несвоевременно
реагиране правилата за безопасност с които е бил запознат, несъмнено
предвид факта, че това обстоятелство е отразено в неговата длъжностна
характеристика, от правилата за безопасност на труд, както и от протоколите
за проведен инструктаж.
Според съда съпричиняването от страна на ищеца е в размер не по-
малко от 80%, поради което в такъв процент следва да се отхвърли иска на
ищеца, съответно да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, ведно с лихвата от
17.06.23 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза
на ищеца, като за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде
възложено на ответника да заплати на адвокат Н. Д.- САК сумата от 1730
лева, определено като минималното възнаграждение според размера на иска –
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и намалено съразмерно с
уважената част от претенцията.
Ответника също има право да претендира разноски, като същият има
право на такива съобразно отхвърлената част на исковата претенция, поради
което с оглед представени доказателства за сторени такива, то следва да се
осъди ищеца да му заплати сумата от 5700, 80 лева.
В полза на съда следва да бъдат присъдени разноските за държавна
такса върху уважената част от иска и сумата, заплатена за възнаграждение на
вещото лице, поради което на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда общата сума от 540 лева,
в това число сумата 400 лева за дължимата ДТ и сумата от 140 лева за
заплатено възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-медицинска
5
експертиза и СППЕ.
Съдът намира, че с крайният акт следва да се произнесе и по
отношение на сумата от 380, 70 лева, която следва да се изплати на вещите
лица по допуснатата ДСТМЕ, съобразно допуснатото увеличение на
възнаграждението на двете лица в открито съдебно заседание. С оглед изхода
на делото, ответникът следва се осъди да заплати сумата от 76,14 лева по
сметка на РС- Костинброд, а останалата част да се изплати от бюджетни
средства на съда, за което да се издаде един брой разходен касов ордер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Юроспийд ООД“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. К., ж.п. гара, представлявано от Д. С. Р. и И. Ц. И.ов ДА
ЗАПЛАТИ на К. К. Б., ЕГН**********, с адрес село М., област В., сумата от
10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 17.06.23 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на
трудовата злополука 17.06.23 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 10 000 лева до пълния
размер на претенцията от 50 000 лева като неоснователна.
ОСЪЖДА „Юроспийд ООД“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. К., ж.п. гара, представлявано от Д. С. Р. и И. Ц. И.ов ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д.- САК, сумата 1730 лева за предоставената
безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Юроспийд ООД“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. К., ж.п. гара, представлявано от Д. С. Р. и И. Ц. И.ов ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд- Костинброд, сумата от общо 616,14
лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК за направените разноски, в това число
сумата от 400 лева за дължимата държавна такса и сумата от 216,40 лева за
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА К. К. Б., ЕГН**********, с адрес село М., област В. ДА
ЗАПЛАТИ на „Юроспийд ООД“, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. К., ж.п. гара, представлявано от Д. С. Р. и И. Ц. И.ов сумата
6
5700, 80 лева за сторени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от
получаването му пред Софийски окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати на страните чрез упълномощените
представители.
Решението е поставено при участието на трето лице помагач
„Дженерали застраховане„ АД на страната на ответника „Юроспийд ООД“.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7