М о т и в и
към присъда № 20 , постановена на 15
май 2019
година по н.о.х.дело № 22 ,по описа за
2019 година на Районен съд
Велинград :
Обвинение против Д.Г.Б. - родена на *** ***, българска гражданка, с основно образование,
разведена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********, в това че след като е
осъдена с Решение № 210/2013 година по гр.дело № 195/2013 година по описа на Районен
съд – Велинград , влязло в сила на 20.06.2013 година да издържа свой низходящ – детето си С.Г. К.
, съзнателно не е изпълнила задължението си в град Велинград , в размер на
повече от две месечни вноски – за 64 месечни вноски по 100.00 лева / сто лева /
, за периода от м.юли 2013 година до м.ноември 2018 година , като общата
дължима сума за този период е 6400 лева – престъпление
по чл.183,ал.1 от НК
Подсъдимата
не се явява,като съдебното производство е проведено в нейно отсъствие.Защитникът
на подсъдимата оспорва обвинението и
желае да бъде оправдана,тъй като е осъдена с неприсъствено решение и същото не
й е било връчено.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Решение № 210 от 20.06.2013 година,постановено по гражданско дело №195 /2013 год.по описа на Районен съд Велинград влязло в сила на 20.06.2013 година ,подсъдимата Д.Г.Б. е осъдена да
заплаща на детето си С.Г. К., чрез неговия баща и законен представител Г.К.,месечна
издръжка в размер на 100 лева. От
материалите по гр.дело № 195/2013 година по описа на Районен съд Велинград е
видно,че Д.Г.Б. е получила лично препис от исковата молба ,ведно с приложението
и Разпореждане от 27.02.2013 година; не е подала отговор в 1-месечния срок по чл. 131,ал.1 от ГПК ,като след това призовката е получена от Г.К. с отбелязване,че е лице,с което тя живее в
момента .Действително по делото е постановено неприсъствено решение,което не подлежи на
обжалване.
От момента на влизане на съдебното решение в сила подс. Б. не е заплащала редовно издръжка на детето си ,като
за периода от м. юли 2013 година до м. юли
2016 година не е заплатила 64 месечни
вноски по 100 лева т.е общо сумата 6400 лева. От показанията на свид. К. е видно,че подсъдимата не дала нито лев за издръжка на детето; живее в Чехия,заедно
с Г.К..
Подсъдимата не
е осъждана. От приложената характеристична справка е видно,че подсъдимата е родена в гр.Велинград;има постоянен и
настоящ адрес ***; родителите й са починали, има едно дете и две сестри ;има два
заявителски материала по чл. 323,ал.1 от НК и по чл. 311,ал.1 от НК.
С
оглед на горното е видно, че Д.Г.Б. - родена на *** ***, българска гражданка, с основно образование,
разведена, безработна, неосъждана, с ЕГН **********,от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК:
- след като е осъдена с Решение № 210/2013 година по
гр.дело № 195/2013 година по описа на Районен съд – Велинград , влязло в сила
на 20.06.2013 година да издържа свой
низходящ – детето си С.Г. К. , съзнателно не е изпълнила задължението си в град
Велинград , в размер на повече от две месечни вноски – за 64 месечни вноски по
100.00 лева / сто лева / , за периода от м.юли 2013 година до м.ноември 2018
година , като общата дължима сума за този период е 6400 лева .Тези
обстоятелства се установиха от свидетелските показания и писмените
доказателства,събрани в настоящия процес.
- Деянието
е извършено при евентуален умисъл, тъй
като подсъдимата е съзнавала неговият общественоопасен характер, предвиждала е
настъпването на общественоопасните му последици и е допускала това.Този извод следва от обстоятелството,при
които е осъществено деянието.
-
становището на защитата на подсъдимата,че следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение е неоснователно. Несъмнено е
установено,че е налице влязло в сила съдебно решение,с което подсъдимата Б. е
осъдена да заплаща издръжка на малолетното си дете ,както и че тя лично е
получила препис от исковата молба и разпореждане на съда,с което е уведомена за
задълженията си,ако живее или замине за повече от един месец в чужбина. Освен
това се установи и това,че същата живее извън страната,не плаща издръжка за
детето си и се е дезинтересирала от него.Нещо повече – призовката за ОСЗ е получена от лицето,с
което подсъдимата и в момента живее на съпружески начала т.е несъмнено й е
известно,че има дете,на което дължи издръжка; бащата е предявил иск за издръжка
пред Районен съд Велинград и по същото е постановено съдебно решение, т.е че е
осъдена да заплаща издръжка на детето си.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази на с високата степен на обществена
опасност на деянието,обусловена от продължителния период,през който не е
плащана издръжка, с ниската степен
на обществена опасност на дееца, причините за извършване на престъплението – заминаване
да живее в чужбина ,подбудите за извършване на престъплението - занижено
чувство за родителски дълг, липсата на
отегчаващи вината обстоятелства и
смекчаващите такива - чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Съдът
определи наказанието при превес на смекчаващи обстоятелства по първата алтернатива на санкцията - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА са срок от ПЕТ МЕСЕЦА. В този вид и размер наказанието е в състояние да осъществи
целите,определени в чл. 36 от НК,като се има предвид и обстоятелството,че
подсъдимата продължително време живее извън страната .
На основание чл.66,
ал.1 от НК, съдът о т л о ж и изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода , за срок от ТРИ ГОДИНИ , считано от влизане на присъдата
в сила. За да приложи института на условното осъждане съдът взе предвид размера
на наказанието,чистото съдебно минало на подсъдимата ислед преценка,че целите
на наказанието и преди всичко специалната му превенция могат да бъдат
постигнати и без неговото ефективно изтърпяване.
По
горните съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: