Р Е Ш Е Н И Е
№ 1430
гр. Варна, 04.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4969 по описа на ВРС за 2017-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „В. и к. - В.” ООД обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че А.И.С.,
ЕГН**********, дължи на
дружеството сумата 961.11лв.
– главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода за
периода 20.08.2014г. – 19.01.2017г.
за обект, находящ се в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 07.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 101.91лв. – сбор от лихвите за забава
върху всяко от просрочените главни задължения за периода 19.10.2014г. – 31.01.2017г.,
за които
суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1664/2017г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В
законоустановения срок длъжникът
възразил, поради което за ищеца се
е породил правният интерес да предяви
настоящите
искове.
Твърди и че в
изпълнение на задълженията си по договор за снабдяване с вода и ВиК услуги,
доставил на ответника вода и съпътстващи услуги на стойност, посочена в
процесните фактури, срещу което последният следвало да му заплати цената им. До
момента потребителят не изпълнил задълженията си, с което изпаднал и в забава. Поради
това ищецът претендира цената на услугите и обезщетение за забавата за
плащането им.
По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че е собственик на
процесния водоснабден жилищен обект; не оспорва и че исковите суми не са
заплатени. Излага обаче доводи за недопустимост и нередовност на производството
и за неоснователност на исковете. В тази връзка оспорва наличието на
облигационна връзка между себе си и ищеца досежно исковия водоснабден обект,
като твърди, че действителен потребител и задължено лице е майка му Е. И. С.,
която е с учредено пожизнено вещно право на ползване върху апартамента. Оспорва
на следващо място реалното потребление в обекта на соченото от ищеца количество
вода, като твърди, че за целия процесен период консумацията не е била отчитана
от служители на ищцовото дружество. Освен това твърди, че при последното
посещение на инкасатор в жилището през м.07.2014г., последният е констатирал
повреда на водомера в имота, водеща до прекомерно отчитане. Въпреки това от
този момент и до днес ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си да
направи предписание за отстраняване на неизправния водомер и да предложи
комплексна услуга по подмяната му на разноски на потребителя.
По същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно
гражданско дело на ВРС, по същото дело на осн.чл.410 ГПК е издадена в полза на
ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните суми.
Представени са ОУ
на ищцовото дружество, приложими към отношенията с потребители на ВиК услуги,
както и изходяща от ищеца справка за непогасените задължения на ответника.
Представени са също
решенията на КЕВР за цените на водоснабдителните и канализационните услуги за
битово потребление за релевантните периоди.
Между страните е
напълно безспорно, че ответникът А.И.С. е едноличен собственик на спорния
жилищен имот.
Между страните е
безспорно още, че през процесния период в собствения на ответника имот са се
ползвали водоснабдителни и канализационни услуги.
Между страните е
безспорно още, за през процесния период не са платени никакви задължения за
водоснабдителните и канализационните услуги в имота.
Представена е изходяща от ищеца „справка за недобора“ за задълженията
за процесния присъединен жилищен обект. В нея като потребители са вписани две
лица – И. Г. С. и отв. А.И.С..
В приетата на
л.50-51 от делото справка от АВп е отразено придобиването от ответника А.И.С. е
придобил на собствеността върху спорния жилищен обект, по дарение. Последващи
вписвания по партидата няма.
Видно от
приетия на л.70-71 от делото НА №***/***г. на н-с при ВРС, на тази дата
съсобствениците Е. и И. С. даряват на отв. А.С.
собствените им 7/8 ид.ч. от жилищния имот, като към този момент няма спор, че А.С.
е притежавал останалата 1/8 част. В същия НА №***/***г. е вписано, че
собствениците учредяват на Е. С. безвъзмездно и пожизнено право на ползване
върху целия имот. Видно от отбелязването върху НА, същият е вписан в АВп на ***г.
под №***.
На
л.72-97 са приложени документи за плащане на ВиК услуги за обекта, но за период
извън процесния.
На
л.133-135 са приложени карнетните листи от отчета на
спорния имот, от които е видно, че за процесния период са начислявани средно по
12-14 куб.м. ползвана вода. В графа „подпис на абоната“ фигурира само един
такъв от края на 2014г. или началото на 2015г. (не се чете добре). В карнетите за собственик е записан И. Г. С..
Видно от
два броя констативни протоколи от м.09 и м.10 2015г. в обекта не е осигуряван
достъп на инкасатор.
От
заключението по приетата ССчЕ, което съдът цени като обективно и неоспорено се
изяснява, че отразените в
счетоводството на ищеца главни задължения по партида с абонатен №*** за
ползвани ВиК услуги за период на потребление 20.08.2014г. – 19.01.2017г.
и период на фактуриране 19.09.2014г. – 31.01.2017г. възлизат на 961.11лв., а размерът на лихвата за забава е 101.94лв.
за периода 19.10.2014г. – 31.01.2017г. Тези стойности са изчислени по месеци в съответните таблици,
неразделна част от заключението, като са отчетени всички извършени плащания в
рамките на процесния период. В ползваните от вещото лице справки от ищцовото
дружество, за периода м.03.2014г. – м.01.2017г. е вписано лицето И. Г. С..
От заключението по
приетата СТЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно, базирано на
непосредствен оглед на водомера и като неоспорено, се установява, че водомерът
в обект с абонатен №*** не е повреден
и няма данни или индикации да е бил повреден. Отчитаните показания при
проверката и в предходни периоди са около 12 куб.м. месечна консумация, която е
напълно обичайна за двучленно семейство, установено на място от вещото лице – Е.
И. и отв. А.С.. Не може да се приеме според вещото
лице, че водомерът е или е бил с технически дефект през процесния период.
Показанията на св. Е. И. съдът цени корективно,
съобразно чл.172 ГПК, тъй като тя е майка на ответника и титуляр на вещното
право на ползване върху спорния жилищен имот. От тях се изяснява, че от 2014г.
– 2017г. в имота са живели постоянно Е. И. и съпруг й, а синът им А. е живял „в
различно време, на различни места, с различни приятелки“, а през част от
времето в апартамента с родителите си. През средата на 2014г. инкасаторка
констатирала, че водомерът не работи и казала, че ще извика някого да го смени.
Служителят, който бил дошъл, не успял да подмени водомера, но бил казал, че е
развален. От този момент Е. И. преустановила напълно плащанията на задължения
за водоснабдителни и канализационни услуги в имота, които
иначе била ползвала постоянно с живущите с нея.
Показанията на св. Р. Б. съдът
цени корективно, съобразно чл.172 ГПК, тъй като тя е
служител на ищцовото дружество. От тях се изяснява, че от средата на 2014г.
свидетелката обслужва апартамента на ответника, като инкасатор на „В.“ АД. При
първото й посещение й бил осигурен достъп от лице, което живеело в имота.
Тогава тя установила голямо количество потребена вода, но го приела за
нормално, защото било натрупано за няколко месеца, през които не били
извършвани проверки. Свидетелката отрича да е констатирала неизправност на
водомера, като подчертава, че няма техническо образование или специалност да
установява неизправности по ВиК мрежата. Б. сочи още, че тя е изготвяла и
подписвала за „инкасатор“ представените по делото карнети, а подписите в графа
„абонат“ са били поставяни от живущи на място, които са й осигурявали достъпа. Обичайната
консумация на вода за един месец е между 3 и 8 куб.м. на човек, според
свидетелката, т.е. консумация от около 12-14 куб.м. за двучленно семейство
счита за напълно обичайна.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и становищата на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
Фактическият състав на предявените положителни установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК се свързва с установяване от ищеца, в
условията на пълно и главно доказване, на наличието на облигационна връзка с
ответника, в изпълнение на която ищцовото дружество е доставило до обекта,
титуляр по партидата на който е ответника, твърдяното количество вода и канализационни
услуги през процесния период, срещу което има парично вземане от ответника в
претендирания размер, както и изпадането в забава на ответника.
В частност и с
оглед изричното възражение следва да докаже качеството на ответника на
потребител, по смисъла на ОУ на ВиК, на вода и съпътстващи услуги за процесния
обект. В частност и с оглед изричното възражение следва да докаже, че през
процесния период водомерът в обекта е бил изправен.
В тежест на
ответника в настоящия процес е да догаже сочените от
него положителни факти, на които основава доводите си – потребителското
качество на друго лице (майка му) и твърдяната неизправност на водомера.
Евентуално следва да докаже погасяването на задължението за плащане.
В случая няма спор за следните обстоятелства: че ответникът е едноличен
собственик на исковия имот; че в жилището са били потребявани
постоянно водоснабдителни и канализационни услуги през релевантния период; че
за този период не са извършвани никакви плащания за ползваните ВиК услуги.
Основните спорни
въпроси по делото са две групи: 1/ Кое лице е имало нормативното качество
„потребител“ на ВиК услуги, за процесните период и обект, респ. кое лице е било
страна по правоотношението с ищеца за доставка на
водоснабдителните и канализационните услуги същите обект
и период; 2/ Дали начисленото, фактурирано и претендирано от ищеца количество
вода и услуги е било реално потребено в имота на абоната през процесния период.
По тях съдът приема следното:
По първата група
въпроси: Съгласно чл.2 ОУ ВИК
потребители на ВиК услуги са физическите или юридически лица – собственици
и/или ползватели (на правно основание) на съответен присъединен обект. По
идентичен начин е регламентиран въпросът и в чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г.
за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи (НУРПППВКС). Тези нормативи дефинират като „потребители” собствениците и лицата с валидно
учредено вещно или договорно право на ползване върху имота, а не просто фактически
обитаващите го такива, които са динамично променящи се и практически непроследими субекти. Ето защо по правилата на чл.59 – 64
ОУ ВИК именно първата група лица подлежи на вписване по партидата на обекта и
именно на тези лица ОУ възлагат задължение за уведомяване при промяна на
обстоятелствата. Само те са „потребители“ по силата на закона и на действащите
ОУ, само те са страна по правоотношението.
В настоящия случай
няма съмнение, че след 2007г. и до днес едноличен собственик на процесния обект
е ответника А.С. – той не спори за това, същото се потвърждава от НА за дарение
на собствеността и от данните от вписванията в АВп. Същевременно от приложения НА №***/***г. на н-с при ВРС се установява, че
собствениците са учредили на Е. С. безвъзмездно и пожизнено право на ползване
върху целия имот. Следователно всеки от тези две лица може да се третира като
„потребител“ в изяснения по – горе смисъл, а соченият в някои справки И. С. със
сигурност не е такъв.
Съобразно чл.59,
ал.3 и ал.4 от ОУ на ВиК, когато правата на потребител се притежават от няколко
лица, независимо дали имота се ползва от едно или повече от тях, те са длъжни
да представят писмено споразумение или протокол за разпределението на
ползването между тях, съобразно с който ВиК операторът следва да впише
съответните измежду тях за потребители, при съответни квоти. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.61, ал.1 от ОУ, че при промяна на право на собственост или
ползване, новият и старият му носител са длъжни да подадат до ВиК оператора
заявление със съответни приложения. Когато собственикът и ползвателят на годно
правно основание не изпълнят тези свои задължения те поставят оператора в невъзможност
да администрира надлежно партидата на обекта. В този случай съгласно чл.60 от
ОУ и чл.64, ал.2 от ОУ операторът може да открие служебна партида на
собственика или ползвателя. И ако при промяна на собствеността общите правила
на гражданското законодателство не допускат прехвърлителят
да продължава да отговаря занапред за бъдещите задължения за вече несобствения
му имот, то при предоставяне на ползването от собственика на друго лице, за
което никой от тях не е уведомил писмено ВиК оператора, собственикът остава
отговорен към оператора за задълженията за имота, с оглед притежаваното от него
вещно право и виновната му неизправност по ОУ. Ако в този случай той плати
задължения, натрупани от делегирания от него ползвател, отношенията между
последните могат да се преуредят, така че да не се
допусне неоснователно обогатяване, но това е въпрос на вътрешните отношения
между собственик и носител на вещно или облигационно право на ползване. Спрямо
оператора в този случай собственикът е легитимиран. Обратното разбиране би
предоставило на всеки собственик възможността постоянно да избягва фискалната
тежест за имота му, чрез каскадното му предоставяне на различни лица, например
по договори за наем, които не подлежат на вписване, с което дружеството никога
не би могло да реализира правата си спрямо несъмнен собственик, а не това е смисъла
на обсъдените нормативни правила.
Както вече се
посочи в настоящия случай няма съмнение, че от 2007г. и до днес едноличен
собственик на процесния обект е ответника Ал. С.. Няма обаче абсолютно никакви
доказателства и твърдения той или майка му Е. С. да са подавали заявление или
декларация, с приложения НА от 2007г., за това, че именно Ел. С. е титулярят на
вещното ползване. Това й право не е и отразено в АВп, видно от представената
справка за партида. Поради това съдът приема, че в контекста на гореизложеното
собственикът – ответник следва да се приеме за надлежен потребител и задължено
лице за исковия период. Още повече, че в крайна сметка вещен ползвател и
собственик са майка и син, което подчертава дори житейски верността на
мотивирания краен извод по въпроса.
По втората група
въпроси: Съобразно чл.20 и чл.30, ал.1
ОУ ВиК и чл.30 от Наредба №4/14.09.2004г., количеството доставена и потребена вода подлежи на
отчитане и измерване чрез монтираните водомери на индивидуалните водопроводни
отклонения. Тоест подлежащата на заплащане вода се съизмерява
с количеството вода, отчетено от съответния индивидуален водомер.
Направеното в
случая възражение за неизправност на средството за техническо измерване остана
недоказано и дискредитирано от материалите по делото. В подкрепа на същото са
само показанията на майката Е. С., които обаче не следва да се кредитират,
първо защото са на лице с роднинска връзка с ответника, второ защото са на
вещния ползвател на имота и така на потенциално задължено лице, трето защото са
базирани на думи на инкасаторка, която няма техническо образование и
специалност да установява повреди по ВиК мрежата и четвърто защото не
кореспондират други доказателства. Обратно – показанията на св. Б.
кореспондират изцяло с данните по ССчЕ и СТЕ, а също и с представения карнетен
лист, който поне в определена част съдържа и подписи на живущи в обекта лица,
осигурили достъп до водомера, които явно са се съгласили с вписанията.
И най – вече от заключението по приетата СТЕ, което съдът кредитира изцяло,
като обективно, базирано на непосредствен оглед на водомера и неоспорено, се
установи, че водомерът в обекта не е
повреден и няма данни да е бил повреден. Отчитаните показания при проверката и
в предходни периоди са около 12 – 14 куб.м. месечна консумация, която е напълно
обичайна за двучленно семейство, установено на място от вещото лице и неоспорено
и от св. Е. С. (тя и съпругът и са живели в имота, а понякога и синът има А.). Поради
всичко това водомерът следва да се приеме за надлежно функционирал през исковия
период и следователно – че показанията му са отразили точното потребление в
имота. Което е коректно осчетоводено от страна на ищцовото дружество, което от
своя страна на осн. чл.182 ГПК, съобразно с другите по делото доказателства,
потвърждава формирания извод.
В заключение по горните групи съображения съдът намира за доказана кредиторовата изправност на ищеца, която при липсата на
данни за насрещно плащане налага извод за основателност на предявените искове в
претендираните и изчислени от съдебния счетоводител размери, на осн. чл.86 ЗЗД
– ведно със законната лихва от предявяване на исковете и от настъпилия падеж по
ОУ ВИК.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищеца се следват разноски от 425.00лв., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, в които юрисконсултско
възнаграждение (200лв.), депозит ССчЕ и
държавна такса.
На осн. ТР
№4/16.06.2014г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на искове с правно основание
чл.422 ГПК, исковият съд дължи произнасяне за разноските на заявителя по
заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Поради това и на заявителя
се дължат разноски в заповедната процедура в размер на 75.00лв.
Воден от горното
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.И.С., ЕГН**********, дължи
на дружеството сумата 961.11лв. –
главница, представляваща сбор от неплатени задължения за потребена вода за
периода 20.08.2014г. – 19.01.2017г.
за обект, находящ се в ***, с абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 07.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата 101.91лв. – сбор от лихвите за забава
върху всяко от просрочените главни задължения за периода 19.10.2014г. – 31.01.2017г.,
за които
суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1664/2017г. на ВРС.,
на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА
А.И.С., ЕГН**********, да заплати
на „В. и к. - В.” ООД,
ЕИК***, сумата 425.00лв. – разноски в
исковото производството пред ВРС, на
осн чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН**********, да заплати
на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК***, сумата 75.00лв. –
разноски в заповедното производство, на осн. ТР №4/16.06.2014г. на ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………