РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. ЛЕВСКИ, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря Янка Д. И.а
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20214410100193 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Топлофикация Плевен” ЕАД, гр.София, чрез юрисконсулт Ц. В., против Р. Е.
П. и Г. Б. П., двамата от гр.Плевен, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
установителните искове с обстоятелството, че въз основа на депозирано от
„Топлофикация Плевен“ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№645/2020г. по описа на Районен съд – Левски била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
ответниците Р. ЕФР. П. и Г. Б. П., които депозирали възражения срещу
заповедта за изпълнение.
Твърди, че ответниците, като собственици/ползватели на топлоснабден
имот, находящ се в г*****, били клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Посочва, че
Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца от 2007г. били
публикувани във вестник „Нощен труд“ от дата 13-14.12.2007г. и във вестник
„Посоки“, бр.239/13.12.2007г. С тях били регламентирани търговските
1
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството:
правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007г. „Заплащане
на ТЕ“ бил уреден редът и срокът, по който купувачите на топлинна енергия,
в т.ч. и ответницата, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Предвид на това, задължението на ответниците за
заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответниците били изпаднали в забава, като на основание чл.31, ал.6 от
ОУ ежедневно била начислявана законна лихва върху главницата. Твърди, че
ответниците използвали доставяната от дружеството топлинна енергия и не
погасили задълженията си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено:
1) по отношение на Р. ЕФР. П., че дължи на ищеца сумите 2845,78 лв. –
главница за консумирана топлинна енергия за периода 01.03.2018г. –
31.05.2020г. и 237,78 лв. – лихва върху главницата за периода 03.05.2018г. –
03.09.2020г.;
2) по отношение на Г. Б. П., че дължи на ищеца сумите 948,59 лв. –
главница за консумирана топлинна енергия за периода 01.03.2018г. –
31.05.2020г. и 79,26 лв. – лихва върху главницата за периода 03.05.2018г. –
03.09.2020г. Претендирани са разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата
молба, от ответниците, чрез пълномощника им адв.И. д. - ПлАК.
Наведен е довод за нередовност на издадената заповед за изпълнение,
тъй като не било индивидуализирано основанието на претендираните
вземания, поради което същата била невалидна. Твърди се, че стойността на
претендираната от дружеството топлоенергия не била определена на базата на
реален отчет на уредите монтирани в АС на блока. Използвани били
замервания на третото лице „***“ЕООД, които били направени от топлинен
счетоводител без да били представени доказателства /карнетки/ с
отбелязвания на замерване. Оспорен е начина на изчисление на потребената
топлинна енергия в имота на ответниците. Изложени са съображения за
2
недължимост на процесните суми, тъй като в общите условия за продажба на
топлинна енергия липсвали параметри за качеството на услугата, т.е.
предметът на договора не бил определен по количество и качество, което
водело до неговата нищожност. Наведен е довод за нищожност и на клауза за
рекламация от Общите условия, като неравноправна такава. Твърди се, че за
процесния период доставчика „Топлофикация Плевен“ ЕАД не бил редуцирал
показанията на общия водомер в абонатната станция с технически и
нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия в
абонатната станция, който следвало да се приспадне от измереното показание
на топломера и бил за сметка на топлопреносното предприятие, което било
довело до незаконосъобразно завишаване на начислените суми за топлинна
енергия. Наведен е довод за липсата на договор за покупко-продажба на
топлинна енергия между ответниците и ищеца като доставчик. Изложени са
съображения, че калкулирането на задълженията на ответниците било в
несъответствие с изискванията на чл.13 от Директива на ЕС относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването на
енергийни услуги (2006/32/ЕО), изискващо в сметките да се включва само
реално потребеното отчетено количество енергия.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Ц. В., който
поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Претендирани са
разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците се представляват от пълномощника адв.И.д., който моли
исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Представя писмени бележки. Претендира разноски съгласно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно се установява от приложеното ч.гр.д. №645/2020г. по описа
на Районен съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№260081/02.11.2020г. в полза на „Топлофикация-Плевен“ ЕАД срещу
ответниците в настоящото производство, да заплатят на кредитора, както
следва: Р. ЕФР. П. - сумите 2845,78 лв. – главница за консумирана топлинна
енергия за периода 01.03.2018г. – 31.05.2020г. и 237,78 лв. – лихва върху
3
главницата за периода 03.05.2018г. – 03.09.2020г.; Г. Б. П. - сумите 948,59 лв.
– главница за консумирана топлинна енергия за периода 01.03.2018г. –
31.05.2020г. и 79,26 лв. – лихва върху главницата за периода 03.05.2018г. –
03.09.2020г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които в срока
по чл.414 от ГПК са депозирали писмени възражения срещу нея.
Не е спорно между страните по делото, че ответниците Р. Е. П. и Г. Б. П.
са собственици на процесния недвижим имот, с адрес: ****. Посоченото
обстоятелство не е оспорено с отговора на исковата молба, както и се
потвърждава от представената справка от Агенция по вписванията по
персоналната партида на ответницата Р. Е. П., в която процесният имот
фигурира, като се установява, че последната е собственик на ¾ от него, и
справка от Дирекция МДТ - гр.Плевен, видно от която като собственици на
имота са вписани Р. Е. П. и Г. Б. П..
От представени по делото препис-извлечение от сметка за задълженията
на консумирана топлинна енергия и справки за консумирана топлинна
енергия, се установява, че по отношение на процесния имот при ищцовото
дружество е открита партида с абонатен номер ** с титуляри по партидата Р.
Е. П. и Г. Б. П..
От заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-
техническа експертиза, изготвено въз основа на посещение на място и по
представените писмени документи, се установява следното:
Имотът на ответниците е част от Етажна собственост на адрес ***, като
посочената етажна собственост е топлоснабдена с енергия за отопление от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД, гр.Плевен, посредством абонатна станция
№***. През процесния период абонатната станция е работила и е доставяна
енергия до Етажната собственост. Енергията е отчетена по абонатния
топломер (констативен протокол за отчет) и е вписана в Справка /Показания
от Отчет на общ топломер в АС 101297. Същите показания са вписвани в
месечните фактури на ред 1 „Показания на топломер ниво“. Отчетът на
показанията при потребителите за абонатна станция №101297 е ежемесечен.
По отчетените показания се изготвят ежемесечно сметки от топлинен
счетоводител „***“ ЕООД, въз основа на които са издадени фактури от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД.
Установява се от заключението по съдебно-техническата експертиза, че
в процесния имот в банята съществува общо отоплително тяло - щранг лира
4
без измервателен прибор. Вещото лице е посочило, че техническата
характеристика на щранг лирата е тръба черна, два броя с диаметър 50 мм и
дължина 2,5 м. Към момента на извършената от вещото лице проверка в
имота, същото е установило, че щранг лирата работи.
Дадено е заключение, че разпределението на топлинна енергия до имота
е извършено вярно. Сумите, претендирани за процесния период са
начислявани ежемесечно, в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката.
Вещото лице е посочило, че при проверка на място е установило, че в
АС №101297 е монтиран топломер тип SPX Pollustar 2 W R4 на фирма
Siemens Germany Ltd, който е в списъка на одобрените метрологични
средства. Топломерът е монтиран правилно и подлежи на проверка на всеки
две години. Проверките са извършвани редовно, което е удостоверено с
Констативни протоколи от 18.04.2017г., 22.04.2019г. и 20.04.2021г., както и
приложени към експертизата свидетелства за проверка от лаборатория за
метрологична проверка на топломери и водомери. Вещото лице е посочило,
че не е установено разминаване в изчисленията от фирмата за дялово
разпределение. По отношение на абонатната станция е установено, че същата
е въведена в експлоатация с топла проба от м.12.1998г. Тип АС 8 -
индиректна абонатна станция с вносни пластинчати топлообменници за
отопление и БГВ. Проектна мощност - за отопление 0,170 МВтч., за БГВ 0,6
МВтч. Извършени са необходимите настройки на абонатната станция.
Същата обслужва 26 броя имоти, на адреси ул. „***“№* и ул. „***“№*.
Всички имат партиди в Топлофикация Плевен и ФДР „***“ ЕООД.
Дадено е заключение, че нормативната уредба за начисление
количеството топлинна енергия е спазена. Изискванията на Наредбата
съгласно чл.78 за разпределение на топлинната енергия, доставена до
абонатната станция към която е процесния имот, са спазени. Топлинната
енергия за сградна инсталация е изчислена по т.6.1.1. и съвпада с начислената
във фактурите. В никой от месеците от процесния период няма превишаване
на ТЕ сграда над ТЕ отопление. Фирма за дялово разпределение до
31.10.2019г. е „***“ ЕООД. За сезон 2018 - 2019г. има отчети само за м. март
и април. За останалите месеци няма реално отчетена и начислена енергия за
радиатор с ИРУ. Фирма за дялово разпределение от 01.11.2019г. е „***“
ЕООД. За сезон 2019-2020г. има отчет само за м. декември. За периода без
5
реален отчет начислената енергия за радиатор с ИРУ е пресметната като
стойност за радиатор без ИРУ след което по обратен път чрез МСРС са
получени дяловите единици, с които е приравнен към радиатор с ИРУ.
Отчетената по топломер енергия освен с технологичните разходи е
коригирана допълнително с корекция за максимална цена на топлата вода.
Топлинната енергия за разпределение съвпада с тази, начислена във
фактурите. За отчитане на потребената топлоенергия ФДР „***“ ЕООД
използва уреди ИСТА. Коефициент според вида на радиатора по каталог на
ИСТА. Деленията се отчитат визуално. Количеството топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация е изчислявано по т.6.1.1. от Методиката.
По отношение на щранг лирата без уред за дялово разпределение
инсталираната мощност е определя по изчислителен път, като са изпълнени
изискванията на т.6.5. от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
От приетите заключение и допълнително заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява следното:
Размерът на дължимите суми за процесния период по пера е както
следва: за топлинна енергия - 2682,38 лв., за топлинна енергия, отдадена от
сгр. инсталация - 332,84 лв., за БГВ - 724,22 лв., за услуга „дялово
разпределение“ - 48,28 лв., корекция - 6,66 лв. Общо дължимата сума към
„Топлофикация Плевен“ АД за периода от 01.03.2018г. до 31.05.2020г. -
3794,38 лв. Дадено е заключение, че дължимите суми за топлинна енергия,
касаещи имот с абонатен №1027828 за процесния период не са заплатени.
Размерът на мораторната лихва върху главницата, считано от дата на
изпадане на ответниците в забава до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК през процесния период - 317,04 лв.
Вещото лице е посочило, че в „Топлофикация-Плевен“ АД има открита
клиентска партида с №1027828 за имот с адрес: ***. Същата е с титуляри Р.
ЕФР. П. и Г. Б. П.. За периода от 01.03.2018г. до 31.05.2020г. са издадени 21
бр. данъчни фактури в качеството им на клиент на дружеството, които са
предоставени на вещото лице от ищеца. Фактурите са сверени с приложените
към делото и вещото лице не е констатирало различия. В НАП са подадени
справки-декларации по ДДС за периода от 01.03.2018г. до 31.05.2020г., и
съответно получени уведомления от НАП за подадени справки-декларации по
ДДС. Реализираната топлинна енергия за населението в сметка 411
6
„Клиенти“ за всеки месец се осчетоводява в дневник за продажби с обща
фактура на стойност фактурираната сума за население, в която са включени
процесните фактури за съответните периоди. В сметка 411 „Клиенти“
аналитично се водят само фактури за продажба на топлинна енергия на
юридически лица. В аналитичния регистър на счетоводството на
дружеството-ищец няма партида на Р. ЕФР. П. и Г. Б. П., тъй като са клиенти
за ползване на топлинна енергия за битови нужди. Клиентската партида на
ответниците се води в инкасо програма.
Съдът даде вяра на заключенията на вещите лица по допуснатите
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като компетентни,
обосновани и пълни.
С оглед на така установеното по делото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е процесуално
допустим. Налице е хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК с оглед подадените
писмени възражения от длъжниците, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Същият е предявен
в срока по чл.422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата претенция е основателна, поради
следните съображения:
Установено от доказателствата по делото е и не се оспорва от
ответниците, че същите са съсобственици на процесния недвижим имот, при
разпределение на квотите ¾ за ответницата Р. Е. П. и ¼ за ответника Р. Е. П.
Безспорно установено е, че сградата - етажна собственост, част от която е
процесният апартамент, е топлоснабдена с енергия за отопление от
„Топлофикация Плевен“ ЕАД, като е присъединена към абонатна станция,
която през процесния период е работила и е доставяла енергия до етажната
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и следва да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответна наредба. Съгласно цитираната
разпоредба качеството на потребител на топлинна енергия се придобива по
силата на закона, с придобиването на право на собственост върху
7
индивидуален обект, находящ се в топлоснабдена сграда, без да е необходимо
сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между тях.
Предвид горното, ответниците имат качеството на клиенти на
топлофикационното дружество по силата на цитираната законова разпоредба.
Страните по делото са в облигационно правоотношение по продажба на ТЕ
при общи условия, публично оповестени, чрез публикуването им във в-к
Посоки и в-к Нощен труд. Неоснователни са наведените от ответниците
възражения за нищожност на договора между страните. Изложените в
отговора на исковата молба доводи и твърдения относно параметрите и
клаузите на договора за продажба на топлинна енергия между страните не
обосновават нищожност на някое от основанията, визирани в чл.26 от ЗЗД.
Установено е от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза, че до имота на ответниците е била доставяна
топлинна енергия през процесния период. Спазени са изискванията на
Наредба №16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването. Извършвано е
дялово разпределение на топлинна енергия – такава доставяна за
индивидуално потребление до имота и отдадена от сградната инсталация на
сградата, в която се намира топлоснабдения имот, от фирми за дялово
разпределение. Количеството топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация е изчислена съобразно т.6.1.1. от Методиката за разпределение на
топлинна енергия. По отношение на установеното в имота отоплително тяло
без измервателен уред - щранг лира, инсталираната мощност е определена по
изчислителен път, като са изпълнени изискванията на т.6.5. от Наредба №16-
334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
С оглед на изложеното, ответниците, в качеството им на собственици на
топлоснабдения имот, дължат заплащане на стойността на доставената до
него от ищцовото дружество ТЕ, както и стойността на ТЕ, отдадена от
сградната инсталация. Нормата на чл.145 от ЗЕ предвижда, че ползвателят на
ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
Неоснователни са направените в отговора на исковата молба
възражения относно калкулирането на задълженията на ответниците в
несъответствие с изискванията на чл.13 от Директива на ЕС относно
8
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяването на
енергийни услуги (2006/32/ЕО), изискващо в сметките да се включва само
реално потребеното отчетено количество енергия. В същата е предвидена
само възможност, доколкото е уместно, сметките да се изготвят въз основа на
реално енергийно потребление. Отделно от това, директивата няма пряко
действие, като тя е транспонирана в българското право в срока, указан в нея,
чрез приемане на Закона за енергийната ефективност. В § 3 от ДР на ЗЕЕ е
предвидено изрично, че този закон въвежда изискванията на Директива
2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г.
относно енергийните характеристики на сградите и на Директива 2006/32/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕО на Съвета.
Следователно, за да е основателно направеното от ответниците възражение за
нарушения на императивни норми, свързани с ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, следва да се
докаже, че доставянето на топлинна енергия в процесния случай е извършено
в нарушение на ЗЕЕ, което не е установено по делото. В този смисъл е и
практиката на ВКС, постановена по ред на чл. 290 ГПК - Решение № 507/
22.01.2013 г., постановено по гр.д. №1557/2011 г. по описа на ВКС, IV гр.о.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата от съда съдебно-
счетоводна експертиза размерът на дължимите суми за процесния период
01.03.2018г. до 31.05.2020г. по пера е както следва: за топлинна енергия -
2682,38 лв., за топлинна енергия, отдадена от сгр. инсталация - 332,84 лв., за
БГВ - 724,22 лв., за услуга „дялово разпределение“ - 48,28 лв., корекция - 6,66
лв., или общо дължима сума в размер на 3794,38 лв., която не е заплатена.
Доказателства за заплащане на посочените суми не са представени и от
ответниците.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни
да заплащат месечните си дължими суми, в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване
на дължимата сума.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, размерът на мораторната лихва върху главницата, считано от
9
датата на изпадане на ответниците в забава до датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК 03.05.2018г. – 03.09.2020г. е 317,04 лв.
С оглед на изложеното ответниците дължат на ищцовото дружество
главница за топлинна за процесния период 01.03.2018г. до 31.05.2020г. общ
размер на 3794,38 лв., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 317,04 лв., които са дължими от всеки от ответниците съобразно
квотите им съсобствеността, а именно ¾ за Р. Е. П. - 2845,78 лв. – главница и
237,78 лв. – лихва върху главницата и ¼ за Г. Б. П. - 948,59 лв. – главница и
79,26 лв. – лихва върху главницата.
С оглед на изложеното, предявените установителни искове са
основателни и следва да бъде уважени от съда, като бъде признато за
установено, че ответниците дължат на ищеца посочените парични вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№645/2020г. по описа на Районен съд-Левски.
С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца направените от него разноски, в заповедното
производство, както и в исковото такова съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК, както следва: Р. Е. П. - 99,16 лв. разноски в заповедното
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 464,67
лв. разноски в исковото производство за държавна такса, депозити за
възнаграждение на вещите лица, юрисконсултско възнаграждение; Г. Б. П. -
33,06 лв. разноски в заповедното производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и 154,89 лв. разноски в исковото
производство за държавна такса, депозити за възнаграждение на вещите лица,
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че Р. ЕФР. П., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, „Източна
индустриална зона” №128, сумата 2845,78 лева, представляваща главница за
10
потребена топлинна енергия за периода 01.03.2018г. до 31.05.2020г., сумата
237,78 лева, представляваща лихва за периода от 03.05.2018 г. до 03.09.2020
г., както и ¾ части от законната лихва върху главницата, дължима от датата
на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.09.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№645/2020г. по описа на Районен съд - Левски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.79 ЗЗД в отношенията между страните, че Г. Б. П., ЕГН **********, с
адрес: **** дължи на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, „Източна
индустриална зона” №128, сумата 948,59 лева, представляваща главница за
потребена топлинна енергия за периода 01.03.2018г. до 31.05.2020г., сумата
79,26 лева, представляваща лихва за периода от 03.05.2018 г. до 03.09.2020г.,
както и ¼ части от законната лихва, дължима от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 15.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №645/2020г. по описа на
Районен съд - Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Р. ЕФР. П., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
„Източна индустриална зона” №128, сумата от 99,16 лв., представляваща
направени разноски по ч.гр.д. №645/2020г. по описа на Районен съд - Левски
и сумата от 464,67 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Г. Б. П., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,
„Източна индустриална зона” №128, сумата от 33,06 лв., представляваща
направени разноски по ч.гр.д. №645/2020г. по описа на Районен съд - Левски
и сумата от 154,89 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
12