№ 7309
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20211110164100 по описа за 2021 година
Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
От „.” АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение ИЛ. ВЛ. Д. главница от 14.12.2016г. до 14.03.2021 г. в размер на 970,73 лева
потребена вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес , ведно със законна лихва
от 30.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 14.01.2017г. до 14.03.2021 г.
Въз основа на указание , дадено от съда и съобщение, изпратено до кредитора, същия в
едномесечен срок и предявил установителен иск съществуване на вземането по чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника са налице трайни фактически отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги, като счита още, че са налице облигационни
отношения, които се уреждат от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи (Наредба №4) и от влезлите в сила на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийка вода” АД, в сила до
28.08.2016г. Ищецът твърди, че по силата на чл. 2, ал. 1, т.1 от Общите условия (аналогично
чл. 3, ал. 1р т. 1 от Наредба №4) ответникът им качеството на „потребител на ВиК услуги”
за обект, находящ се в гр. София, ЖК ., бл.31Б,ап.73, с клиентски номер ..
Ответникът, получил лично препис от исковата молба на 16.12.2021г. не е подал
отговор, в срока по чл.131 ГПК. Във възражението по заповедното производство, оспорва
размера, претендиран от ищеца, като сочи, че фактурираното количество е завишено,
несъответно на показанията на водомера. Сочи, че няколко пъти е направил искане до ищеца
да заплати действително ползваното количество, но фактурите не били коригирани.
В първото по делото открито съдебно заседание, ответната страна направи
възражения, че не е едноличен собственик на имота, а притежава ½ ид.ч. от него, като се
сочи, че в етажната собственост са налице апартаменти без партиди, поради което и
отчетеният разход от общия водомер се преразпределя между собствениците с
индивидуални партиди. Направи се и възражение за давност.
1
СРС, в първото по делото о.с.з., проведено на 14.4.2022г., вписа следните възражения
на ответника, които не са преклудирани с изтичане срока на отговор:
Процесуално – наличие на две производства с неизяснен към момента на
възраженията ход и искане по чл.126 ГПК.
Материални – ответникът не е собственик на целия имот, поради което дължи,
евентуално, заплащане на ½ от реално консумираната вода за имота; Начинът на
изчисляване на водата, преминал през общия водомер, тъй като ищецът не е разпределял
правилно припадащата се вода на два апартамента, които се намират в същата етажна
собственост, като прие, че възражението за погасителна давност не е направено
своевременно, и съобщи тази си констатация на ответната страна.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
ответникът е клиент на ищеца за сочения исков период.
Видно от представения от ответната страна препис на нотариален акт от 2008г.,
ответникът е съсобственик на апартамент 73, заедно с посочено в нотариалния акт лице,
неучастващо по делото.
Видно от представените от ищцовото дружество извлечения на записи от устройство
за дистанционен отчет на водомери, водомерите в имота са отчитани регулярно. В
първоначалното заключение на неоспореното от страните и прието от СРС на съдебно –
техническата експертиза, номерата на водомерите са посочени. Вещото лице сочи, че за
период от 14.12.2016г. до 14.3.2021г. на клиентския номер е таксувана вода от общо 429
куб.м.
Ответната страна представи кореспонденция, водена между ищеца и домоуправителя
на ЕС с посочен адрес град София, ж.к.., блок 31б през 2011 и 2012г. С писмо от 2011г.
домоуправителят отправя до ищеца запитване да се посочи от ищеца колко апаратамента са
регистрирани при него като необитаеми, при колко апартамента водомерите не са
преминали метрологична проверка, както и колко апартамента не осигуряват достъп за
отчет. Видно от отговор на ищеца от 9.3.2011г., етажната собственост е разделена на зони -
ниска и висока, като за двете зони има общи водомери. След общите водомери, към 2011г.
има регистрирани 79 имота, като задължението на потребителите в ниска зона се формират
– за едно жилище – на база, за две жилища е обявена необитаемост, като количеството вода
на останалите 36 имота се определят по показания.
Посочено е, че задълженията на 39- те апартамента във висока зона се създават по
показание на уредите, като ап.41 и 67 са регистрирани като необитаеми. Посочено е, че за
тях не се издават сметки.
В отговор, домоуправителят на ЕС е изпратил ново запитване, с което се сочи
конкретен апартамент - № 70, който не заплаща вода от 22 години.
В отговор на това запитване, е посочено, че на улица „. от ж.к.. са регистрирани 40
потребителя в ниска зона, включително за ап.1А, за високата- 39 партиди, ап.70 не е
регистриран. Представителят на ЕС е подканен да посети център за обслужване на клиенти.
Представено е ново писмо от домоуправителя и председателя на надзорния съвет на
ЕС, с който е посочено, че е направено посещение на център за обслужване на клиенти,
представена е домовата книга / посочено е, че по нея във висока зона са регистрирани 41
собственици/, като е установено различие на данните при ищеца. Ищецът е изготвил ново
писмо до ЕС, с която сочи, че след представяне на домовата книга, за ап.70 ще се открие
партида.
През 2012г., домоуправителят е депозирал ново писмо до ищеца, с което се сочи
собственик на ап.70 и още един обитател, като ищецът, в отговор на писмото, е посочил
отново че следва да се представи домовата книга.
Представена е покана от ЕС до собственик на ап.70 да открие партида при ищеца.
Ответната страна е представила списък на собствениците, от който е видно, че
етажната собственост е на осемнадесет етажа, записани са 80 собственика, като за
2
апартамент 73, който се намира на шестнадесети етаж, като собственик е вписан ответникът
И.Д..
С молба от 20.4.2022г., ищецът представи по делото по електронен път 102 фактури,
връчени на ответната страна отново по електронен път. Тези фактури касаят апартаменти 70
и 79, за които са открити клиентски номера от ищеца, като най- ранните фактури са от
14.12.2016г.
По делото е допуснато допълнително заключение, по задачи на ответната страна.
Видно от него, за исковия период 14.12.2016г.- 14.3.2021г., е таксувана вода от 429 куб.м., от
които 368 куб.м по индивидуални водомери и 61 куб.м общо потребление, за имота са
извършвани индивидуални отчети, като изчисленията за апартамент 73 са формирани въз
основа показанията на монтираните на водопроводната инсталация уреди, както и въз
основа разпределяне на индивидуален дял от общото потребление на сградата. Двата общи
водомера са в срок на метрологична проверка.
При ищеца за период 2011-2018г. са регистрирани общо 79 имота, включително една
фирма. От тези имоти, 13 са на база. За ниска зона – ап.33 се начислява на база 3 – ма
потребители, две жилища – ап. 14 и 38 са необитаеми, а висока зона – две жилища /41 и 67/
са вписани необитаеми, ап-70 и 71 нямат партиди. В домовата книга вещото лице сочи, че са
регистрирани 41 имота, както и че е установил, че 35 от тях са с индивидуални водомери,
като клед 2019г. почти всички апартаменти са с монтирани водомери. Към 2022г, в
системата са регистрирани 81 партиди.
Начинът на изчисляване на индивидуалните сметки е, както следва- на всяко
тримесечие се извършва отчет на индивидуални водомери и общия водомер. При разлика
между отчетеното количество на общия водомер и установеното количество на
индивидуалните, същата се разпределя пропорционално на индивидуалния разход във всеки
имот, като това „общо потребление” се включва във ежемесечните фактури веднъж на 3
месеца - във фактура, включваща реално потребена вода, плюс общо потребление.
Разликата е висока, според вещото лице, като към 2019г. е 24 %.Вещото лице сочи, че на два
пъти е извършвал оглед в блока, като за имотите, които нямат партиди, консумираното
количество вода се разпределя на собствениците с партиди.
Други релевантни за спора доказателства не са ангажирани.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна следните правни изводи:
Възражението на ответната страна за недопустимост на производството, и отвода по
чл.126 ГПК са неоснователни – видно от приложеното гр.д.№ 4482/2020г на СРС, 162 – ри
състав, по нея е издадена заповед по чл.410 ГПК, но същата е обезсилена с влязло в сила
определение, като същото се установява от приложеното гр.д.№ 5248/2018г. на СРС, 45- ти
състав.
Предметът на правния спор, въведен от ищеца, е положителен установителен иск за
установяване на вземане, за което съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение. Основанието на иска е въведено от ищеца в исковата молба – твърди се, че
исковата сума се дължи, защото страните по делото за исковия период са били обвързани от
облигационно правоотношение по доставка на питейна вода. Съгласно разпоредбата на Чл.
3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение.
По делото, от представения както от ответната страна нотариален акт, така и от
справка чрез извършване на отдалечен достъп от Служба по вписванията, Агенция по
вписванията, представена от ищеца, е видно, че ответникът не е единствен собственик на
имота. От нотариалния акт от 2008г. се установява, че собственици на имота са: ответникът
и неучастващо по делото лице Камен Владков Д.. При липса на вписване на противното, на
основание чл.30,ал.2 ЗС със сключване на договор за покупко – продажба, ответникът и Д.
стават съсобственици на имота, при равни дялове. Буди недоумение защо ищецът,
представил справката за отдалечен достъп до СП АВ счита само единият съсобственик за
титуляр по партида. Не е представено нарочно заявление от И.Д., с което да заявява воля
партидата да се води единствено на негово име, респективно – да се задължава от името и на
другия собственик. Следователно, приложима е разпоредбата на чл.30,ал.3 ЗС и
консумираната питейна вода се разпределя между съсобствениците, въз основа на квотите
им в съсобствеността. С оглед изложеното, ответникът може да отговаря най- много за ½ от
претендираните задължения.
Видно от допълнителното заключение на СТЕ, за имота – апарамент 73, са
извършвани регулярни дистанционни отчети. Количеството вода за целия период, таксувано
по фактурите, възлиза на 429 куб.м., от които 368 куб.м по индивидуални водомери и 61
куб.м общо потребление. Съдът намира, че ответникът дължи заплащане на ½ от реално
отчетените от индивидуални водомери 368 куб.м, тъй като същите са реално ползвани –
измерени са въз основа показанията на индивидуалните водомери, монтирани в жилището.
Не така стои въпросът с тези 61 куб.м., съставляващи „общо потребление”.
Съгласно чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. възпроизведени в разпоредбите на
чл. 20 и чл. 23 от Общите условия към договора, изразходваната вода се отчита по водомера,
поставен на водопроводното отклонение, но за сгради-етажна собственост или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител за определянето на потреблението на
всеки потребител се съобразява показанието на индивидуалния водомер на всеки
потребител.
Съгласно чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. възпроизведена в разпоредбата
на чл. 23, ал. 2 от Общите условия когато отчетено по общ водомер е повече от сбора на
отчети по индивидуалните водомери, разликата се разпределя пропорционално на
индивидуалната консумация на потребителите. Разходваното количество „общо
потребление“ е определено от ответното дружество по реда на чл. 32, ал. 2 и чл. 39, ал. 2, т.
3 от наредба № 4/2004 г. – при съобразяване на показания на общ водомер на водопроводно
отклонение, показания на индивидуални водомери, като разликата се разпределя между
потребителите пропорционално. Това количество не се ползва реално от потребителите, а
съставляват „загуби“ по смисъла на чл.38,ал.9 от Наредбата, които се разпределят от
ответното дружество по силата на изрична нормативна разпоредба, при условие, че са
налице предпоставките затова.
За да се установи реална дължимост на общото потребление, следва да се изследва
дали сумите за общо потребление са определени по един и същи начин за всички
потребители – чрез умножение на индивидуалното потребление на всеки потребител за
съответния период, с коефициент, който коефициент се явява съотношението между общото
4
потребление и сбора от индивидуалните водомери на всички потребители. Ответното
дружество носи тежестта да докаже, че за него е възникнало основанието да начисли общо
потребление, както и че същото е начислено при спазване на правилата затова - чрез
умножение на индивидуалното потребление на всеки потребител за съответния период, с
един и същи коефициент, който коефициент се явява съотношението между общото
потребление и сбора от индивидуалните водомери на всички потребители.
От допълнителното заключение се установява, че до 2018 г. апартамент 71, няма
регистрирана партида / той е във високата зона, в която е и ап.73/, като 4 жилища в двете
зони са записани при ищеца като необитаеми / апартаменти 41,38,14 и 67 за различни
периоди – това се установява, въз основа признанието на ищеца в отговор до
домоуправителя, ценено на основание чл.175 ГПК, и експертизата на вещото лице/.
Следователно, ищецът начислява „общо потребление”, като разпределя сумата между
всички имоти, без посочените 5 имота. Не води до различен извод представените фактури,
които касаят апартамент 70 и 79. Видно от позицията на страните по делото, регистрирането
на партида за ап.70 е станало след многократните писма на председателя на ЕС. Не може да
се приеме становището на ответната страна, че ищецът следва да се съобразява с реално
живеещите във всеки имот. Действително, всеки потребител има задължението единствено
да осигури достъп до имота си, за отчет на уредите / и за проверка колко уреди следва да
преминат през метрологична проверка/, но не може да ищеца да се вмени задължение да
следи обитателите на имотите – задължение, което има домоуправителят, като обитателите
на имота са неотносими с изменението на разпоредбата на чл.35,ал.6 от цитираната от съда
Наредба, която предвижда, че при неосигурен достъп до имота за отчет, да се начислява въз
основа пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен
отчет по алинея 1 на същата разпоредба. Видно е, че Наредбата не предвижда хипотеза, при
която имот с индивидуална партида се декларира от потребителя като необитаем, поради
което и за него не се начислява „общо потребление“. Единствената последица на
изложеното би била задължението на длъжностното лице – проверител от ищеца, да
процедира по реда на чл.35,ал.4, като при неосигуряване на достъп до имота за отчет, да се
начисли сума, съгласно чл.35,ал.6 от Наредбата.
От допълнителното заключение се установи, че до 2019г. поне един имот –
апартамент 71 няма регистрирана партида при ищеца. Следователно, не може да се приеме,
че коефициентът общо потребление, приложен от ищеца върху реалното потребление, е
изчислен правилно, дори и само за този апартамент, който не е включен в разпределението
на общото потребление.
Относно имотите, които са вписани като необитаеми, и съгласно изложеното от
ищеца в писмата до ЕС, за тях не се начисляват сметки, то съгласно цитираните разпоредби
от Наредбата, се налага извод, че общото потребление следва да се изчисли, като за
апартаментите с индивидуални партиди, които са необитаеми, се състави протокол за
неосигурен отчет, евентуално – да се начисли потребление въз основа предходен отчет, след
което на тях също да се разпредели от общото потребление.
С оглед изложеното, начислената сума за общо потребление следва да се приеме
за недоказана и претенцията за нея да се отхвърли изцяло.
Ищцовото дружество доказа реално потребление на ищеца за целия исков период,
в размер 368 куб.м, отчетено дистанционно от индивидуалния водомер в имота, ползван от
ищеца. На основание чл.162 ГПК, въз основа фактурираното количество от 429 куб.м. на
стойност 970,73 лева, 368 куб.м., възлиза на 832,70 лева, от които ответникът дължи ½ или
416,35 лева. Всички констатирани от вещото лице плащания са преди датата на подаване на
заявлението, следователно, искът за главница е основателен за тази сума – 416,35 лева, а за
горницата, следва да се отхвърли.
Съдът не обсъжда направеното от ответната страна в първото по делото о.с.з.
възражение за давност, защото същото не е направено в срока за отговор, нито във
възражението.
5
Върху главницата, на основание чл.20 ОУ, се дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва, което за период от 14.1.2017г. до 14.3.2021г. възлиза, на основание
чл.162 ГПК, на сумата от 87,63 лева, за която този иск е основателен.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски от 75 лева за заповедното производство – държавна такса
от 25 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален
размер.
За исковото производство, ищецът доказва разноски от 75 лева държавна такса,
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 100 лева – в минимален размер,
както и сумата 300 лева – внесен на 10.3.2022г. депозит за първоначалната експертиза. СРС
не е давал указания на ищеца да внесе депозит за допълнителната експертиза, депозитът е
внесен от ответната страна, поради което и внесените на 12.5.2022г. 400 лева следва да се
освободят, при поискване от ищеца.
От сторените от ищеца разноски в общ размер 75 лева и 475 лева, ответникът следва
да заплати съразмерно на основателната част на исковете, сумата, съответно - 32,17 лева и
203,71 лева.
Ответникът претендира разноски за 400 лева депозит за допълнителна експертиза,
както и сумата 300 лева платена за адвокатско възнаграждение за исковото производство,
който размер не е прекомерен, тъй като е в размер под минималния, съгласно чл.7,ал.2,т.2
НМРАВ. От сторените разноски, съразмерно на неоснователната част от исковете, на
ответника се следва сумата от 399,76 лева.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ИЛ. ВЛ. Д. ЕГН . с адрес град София, ж.к.. , блок .,
чрез адвокат В. и съдебен адрес град ., дължи на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. ., ул. „.“, № 1, бл., сумата от 416,35 лева стойност на ползвана питейна вода
за период 14.12.2016г. до 14.03.2021г. за имот с адрес град София, ж.к.. , блок ., клиентски
номер ., заедно със законната лихва от 30.6.2021г. до плащането, както и сумата от 87,63
лева обезщетение за забава върху главницата, за период 14.1.2017г. до 14.3.2021г. , за които
суми по гр.д.№ 38322/2021г. от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. .,
ул. „.“, № 1, бл., против ИЛ. ВЛ. Д. ЕГН . с адрес град София, ж.к.. , блок ., чрез адвокат В. и
съдебен адрес град ., искове за признаване на вземане по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 38322/2021г. от СРС, за горницата над
уважения размер за главница от 416,35 лева до пълния предявен размер на вземането от
970,73 лева, както и за горницата над уважения размер от 87,63 лева до пълния предявен
размер на вземането от 204,30 лева – лихва за забава.
ОСЪЖДА ИЛ. ВЛ. Д. ЕГН . с адрес град София, ж.к.. , блок ., чрез адвокат В. и
съдебен адрес град ., да заплати на „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. .,
ул. „.“, № 1, бл., сторените разноски - сумата 32,17 лева по гр.д.№ 38322/2021г. и сумата
203,71 лева по гр.д.№ 64100/2021г.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., ул. „.“, № 1, бл. да
заплати на ИЛ. ВЛ. Д. ЕГН . с адрес град София, ж.к.. , блок ., чрез адвокат В. и съдебен
адрес град . сторените по гр.д.№ 64100/2021г. разноски от 399,76 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен съдия:
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7