№ 12357
гр. С, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110112988 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба и уточнителна такава с вх. 219998 от
04.07.2024 г., подадени от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, представляван от АСА, с адрес гр. С, ул.
„Я“, № 23Б, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК субективно и обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД:
1. срещу К. К. Я., ЕГН: ********** за сумата 285,85 лв. - главница, представляваща 4/6
от стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С, ж.к. „М 4“, бл. 468, вх. А, ет. 4, ап. 10, аб. № ****** за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата от 47,58 лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 14.09.2023 г., сумата от 21,31 лв., представляваща 4/6 от стойността на
услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., както и
сумата от 4,62 лв. - мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г., ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от 26.09.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, и
2. срещу К. Д. Д., ЕГН: ********** - 1/6 от сумите, а именно: сума в общ размер на 89,46
лв., от които сумата от 71,47 лв. - главница, представляваща 1/6 от стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С,
ж.к. „М 4“, бл. 468, вх. А, ет.4, ап. 10, аб. № ****** за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., сумата от 11,90 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
14.09.2023 г., сумата от 5,32 лв. – представляваща 1/6 от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 1,15 лв. -
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва
върху двете главници, считано от 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
За горепосочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52646/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
1
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в
качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са
клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния
период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е
извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице
задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение,
дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди,
както и на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово
разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват по основание предявените искове. Оспорват да са собственици на посоченото в
исковата молба ателие. Твърдят, че нямат връзка с лицето Д И Д., на чието име била открита
партидата на процесния имот. В тази връзка оспорват да са потребители на топлинна
енергия по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Молят за отхвърляне на предявените
искове. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявениите искове са за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, приложима в рамките на процесния
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. В тежест на
2
ищеца /за което указания изрично са му дадени със съобщения му проект за доклад по
делото/ е да установи, че в рамките на процесния период между него и ответниците е
съществувало облигационно отношение. В рамките на производството ищецът не ангажира
надлежни доказателства, с които да проведе пълно и главно доказване наличието на валидно
възникнало облигационно отношение с ответниците, а именно – същите да са били
собственици на топлоснабдения имот или да е сключен договор за доставка на топлинна
енергия за този имот с ищеца. Видно от представения списък на живущите в жилищна
сграда на ул. П №7-9, вх. А и вх. Б за ап. 25 на ет. 5, вх. Б е вписан Д И Д. с ЕГН ******.
Представено по делото е удостоверение за наследници на Д И Д. с ЕГН ******, починал на
29л10л2011 г., от което е видно, че същият е оставил за наследници по закон ответницата К.
К. Я – Д.а – съпруга, А Д. Д. и К. Д. - синове. Липсват обаче доказателства, от които да се
установява, че наследодателят на ответниците – Д И Д. с ЕГН ****** е бил собственик на
процесния топлоснабден имот. В тази връзка видно от писмо от Агенция по вписванията
документи за ЖСК „ЗА“. От приобщената справка от имотната партида на ответницата се
установява, че липсват отбелязвания и вписвания за процесния имот.
Не се установява притежание правото на собственост от ответниците и постъпилото
Писмо от Дирекция „Общински приходи“, Отдел Лозенец на Столична община, в което се
сочи, че процесният имот е деклариран от ответниците. Видно от писмото към същото е
представена разпечатка от данни от декларация по чл. 14 ЗМДТ 38101/24.08.1998 г. със
записи за данъчно задължено лице – ответницата и деклариран имот – ап. 25 на адрес: гр. С,
ул. П Б, ет. 5 при квоти по ½ за нея и ½ за другия ответник. Посоченото би могло да е
индикация за притежание на правото на собственост и евентуално ориентир за снабдяване с
други доказателства, но само по себе си не установява притежание правото на собственост
от лицата, отбелязани като данъчнозадължени. Справката, доколкото не съставлява и
документ, изходящ от ответниците, не би могла да се цени като извънсъдебно признание.
Останалите писмени доказателства, приети по делото също не установяват обстоятелства,
които да аргументират категоричен извод, че в процесния период ответниците са били
собственици на имота, респ. че в тяхна полза да е учредено вещно ползване или че някой от
тях е изразил воля за обвързване с топлопреносното предприятие с договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот.
Следователно събраните в производството доказателства не установяват
обстоятелства, от които би могло да се приеме за доказано твърдението на ищеца за
възникване на облигационна връзка с ответниците, по силата на която за тях да е възникнало
задължение за заплащане на топлинна енергия, доставена до посочения имот.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано възникването на облигационна
връзка между страните, поради което и претенциите на ищеца спрямо ответниците за
заплащане на доставяна до имота топлинна енергия и предоставяна услуга дялово
разпределение се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
С оглед неоснователност на главните искове поради недоказаност на облигационна
3
връзка между страните, неоснователни се явяват и акцесорните претенции за мораторна
лихва.
По разноските
При този изход на спора, ответниците на основание чл.78, ал.3 ГПК имат право на
разноски, каквито обаче същите не се установява да са сторили. На адвоката, оказал им
безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.1 и чл. 36, ал. 2 от ЗА,
следва да се присъди възнаграждение в размер на общо 400 лева, определено в съответствие
с положения труд и ниската фактическа и правна сложност на производството. При
определяне на адвокатското възнаграждение съдът не дължи съблюдаване минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С
посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда. Възнаграждението подлежи на
преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото, с каквато настоящото не се
отличава.
Воден от изложеното, съдът
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т С“ ЕАД с ЕИК ****** срещу
К. К. Я., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД за сумата от 285,85 лв. - главница, представляваща 4/6 от стойността на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к.
„М 4“, бл. 468, вх. А, ет. 4, ап. 10, аб. № ****** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
сумата от 47,58 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 14.09.2023 г., сумата от
21,31 лв. – представляваща 4/6 от стойността на услугата дялово разпределение за периода
от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 4,62 лв. - мораторна лихва за периода от
4
16.10.2020 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
26.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумите,
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „Т С“ ЕАД с ЕИК ****** срещу
К. Д. Д., ЕГН: ********** за сумата от 71,47 лв. - главница, представляваща 1/6 от
стойността на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С, ж.к. „М 4“, бл. 468, вх. А, ет.4, ап. 10, аб. № ****** за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г., сумата от 11,90 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
14.09.2023 г., сумата от 5,32 лв. – представляваща 1/6 от стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 1,15 лв. -
мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 26.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 38, ал.2 Закон за адвокатурата „Т С“ ЕАД с
ЕИК ****** да заплати на адв. К. П. Г – Б - САК с адрес на кантората: гр. С, бул. В 1А, ТД,
вх. Б, ет. 3, к-ра 315 сумата 400 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска защита на К. Д. Д. и на К. К. Я. в производството по делото.
Решението е постановено при участието на „ТС “ ЕООД с ЕИК: ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5