№ 360
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
Членове:Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело
№ 20251800500136 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ..., чрез
юрисконсулт П. Н. - ищец в първоинстанционното производство, против
Решение № 281/04.11.2024 г. по ГД № 257/2024 г. на РС-Елин Пелин, в частта,
с която са отхвърлени кумулативно съединените искове, предявени от
„Топлофикация София“ ЕАД за признаване за установено по отношение на Т.
К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район „С.“, ул. „Л.“ № .., ет.., че дължи
на ищеца сумата 6554,91 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до месец 04.2022
г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на вземането,
1347,19 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до
11.07.2023 г., 49,87 лева – главница за дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 10,61 лева лихва за периода от
15.08.2020 г. до 11.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 1346/2023 г. по описа на РС - Елин Пелин.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди
се, че изводът за липса на облигационна връзка между страните е превратен,
доколкото е доказано, че ответницата Т. М. е собственик на процесния имот.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда,
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както писмен, така
и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността
1
върху имота). Ето защо въззивникът счита исковете за доказани.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК въззиваемата страна – ответник пред
районния съд, оспорва жалбата и излага подробни съображения за
недоказаност на наличието на договорно правоотношение между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Т. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район С., ул.
„Л.“ №.., ет.., с която са предявени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане
стойността на потребена топлинна енергия, извършена услуга дялово
разпределение и законни лихви върху главниците за имот – гр. С., район С.,
ул. „Л.“ №.., ет...
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
По делото не е спорно и от приложените Нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № 21, том VI, рег. № 21855, дело № 197/2000 г. на нотариус
с район на действие РС-София, вписана в НК с рег. № 270 и удостоверение за
наследници на М. М. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 104, том I, рег. № 2396, дело № 94/2023 г. от 23.03.2023 г. на
нотариус с район на действие РС-София, вписана в НК с рег. № 526, че
въззиваемата Т. М. е била собственик на ¾ идеални части от процесния имот в
периода от 20.09.2000 г. до 23.03.2023 г.
Въпреки това не се доказва, че същият е топлоснабден. В подкрепа на
това твърдение не са ангажирани никакви годни доказателства от въззивника
и доколкото всички твърдения за наличие на облигационна връзка, породена
от договор, в исковата молба, са оспорени, това обстоятелство не може да
бъде отделено за безспорно. В хода на първоинстанционното производство на
2
основание чл. 183 ГПК, поради непредставяне на представи оригинал или
официално заверен препис от него, от доказателствената съвкупност са
изключени молба-декларация за откриване на партида от името на Т. К. М.,
Договор сключен между „Нелбо“ АД и етажната собственост на ул. „Латинка“
и протокол на етажната собственост от 30.09.2002 г. със списък към него.
Изцяло оспорени са и фактурите, касаещи процесния период.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по основателността на
доказателственото искане, направено с исковата молба за допускане на
съдебно-техническа експертиза, чрез отговорите на която може да бъде даден
отговор дали имотът е топлоснабден. При приемане на доклада за
окончателен въззивникът не е поискал произнасяне на доказателственото
искане за допускане на СТЕ, във въззивната жалба също не са наведени
твърдения за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция във
връзка със събиране на доказателства и непроизнасяне по искането на
допускане на СТЕ. Предвид изложеното следва извод, че твърдението, че
процесният имот е топлоснабден е доказателствено необезпечено. При това
положение, макар ищцата да е била негов собственик в процесния период,
наличието на договор между страните за продажба на топлинна енергия и
услуга по дялово разпределение е недоказано.
Ето защо, поради съвпадение на крайните изводи, решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Доказва се, че въззиваемата Т. М. е
заплатила сумата от 1100 лева адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Тя е незначително надвишава,
установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа минимум от 1096.26 лева. Въпреки това
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззивника „Топлофикация
София“ ЕАД е основателно. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда
на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да
откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна
сложност на делото и извършената от адвоката работа. Случаят е точно такъв.
Защитаваният интерес възлиза на 7962,60 лева, но фактическата и правна
сложност на делото не е висока. Пред въззивната инстанция е подадена кратка
жалба с твърдения за неправилна правна оценка на доказателства, не са
събирани нови доказателства, производството е приключило в едно заседание.
Макар процесуалният представител на въззивницата да е изготвил подробни и
аргументирани отговор на въззивна жалба и писмена защита, по същество те
преповтарят отговора на исковата молба и писмената защита от
първоинстанционното производство. Ето защо настоящият състав приема, че
справедливият и обоснован размер на възнаграждението, за което следва да
3
отговаря въззивникът, е 400 лева.
Неоснователна е претенцията за присъждане на разноски в полза на М.
М., тъй като той не е страна във въззивното производство,
първоинстанционното решение не е обжалвано в частта относно предявените
спрямо него искове и е влязло в сила.
В оглед изложеното в мотивите на ТР № 3/2019 г. по ТД № 3/2019 г. на
ОСГТК на ВКС, макар спорните правоотношения да са породени от
субективна търговска сделка, доколкото искът е предявен срещу потребител
на основание чл. 113 ГПК спорът се разглежда като граждански по общия
исков ред. При това положение приложил е предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1,
пр. 1 ГПК праг за касационно обжалване от 5 000 лв., поради което решението,
в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне
на исковата претенция за сумата 6554,91 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2019 г. до
месец 04.2022 г., ведно със законната лихва от 20.07.2023 г. до изплащане на
вземането, подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд на основание чл. 271, ал. 1
ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 281/04.11.2024 г. по ГД № 257/2024 г. на
РС-Елин Пелин в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“ № ... ДА ЗАПЛАТИ на Т. К.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., район С., ул. „Л.“ №.., ет.., сумата от 400
лв. – разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо“
АД на страната на въззивника „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните в посочената в мотивите част, а в останалата е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4