Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Стара
Загора, 17.03.2021г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, III състав, в
открито заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА
ЯНКОВА административно дело №20 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на ЕТ „Л. –БГ-Г. Ю.”, със седалище и адрес на
управление село Оризово, ул. „***”11, община Братя Даскалови, представляван от Г.
М. Ю. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №
ФК-789-0074969/ 17.12.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на обект хранителен магазин,
находящ се в с. Оризово, ул. „ ***”№ 11,
община Братя Даскалови, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В жалбата се
сочи, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с целта на закона и е немотивирана. Заявява се, че
мотивите са бланкетни, а фактическата обстановка не
била отразена вярно. Не било вярно, че в обекта се извършва дейност от два
месеца, той преди седмица започнал да нарежда стоката, да чисти рафтовете тоест
бил извършвал дейност по подготовка за започване на работа. В момента на
проверката наличната сума не била 435 лева, но тази сума била приготвена за
зареждане на стоки, а двеста лева били лични на продавачката А. А. М.. Не било
доказано твърдението за многобройната клиентела на магазина. Отделно вмененото
му нарушение било отстранено четири дни по-късно, като било закупено и регистрирано
касовото устройство, а към 16.12.2020 година било свързано към информационната
система на НАП, с оглед на което отпаднала и необходимостта от налагане на ПАМ.
В заключение се сочи, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона
и в нарушение на принципа на съразмерност, като това се обосновава с
обстоятелството, че с влизането й в сила ще настъпят изключителни вреди, които
ще засегнат права и законни интереси на него, съответно на държавата. Моли се съда да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител и в
представено по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на
оспорената заповед и неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
На 10.12.2020г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП са
извършили проверка на Т.ски обект по смисъла на §1,
т.41 от ЗДДС – хранителен магазин, находящ се в с. Оризово, община Братя
Даскалови, ул. „***“ № 11, стопанисван от „ЕТ „Л. –БГ-Г. Ю.”. Съгласно протокол
за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0074969 от 10.12.2020г.,
съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, в хода на проверката на 10.12.2020г.
в 15.38 часа е била извършена контролна покупка на една минерална вода на
стойност 0,50 лева, заплатени в брой на А. А. М., продавач от М. К. /проверяващ/, преди легитимацията на
органа по приходите, като не е издаден фискален бон поради липса на фискално
устройство в обекта, нито касова бележка от ръчен кочан. Посочено е, че за
платената сума не е издаден и никакъв друг документ за отчитането й.
В протокола са посочени вида на осъществяваната в
обекта дейност – продажба на хранителни стоки с цени от 0,05 лв. до 11 лева.
Човекопотокът в магазина е голям. Площта на обекта е 20 кв.м., от които 10 кв. м. Т.ска
площ. Установена е положителна касова наличност 435 лева. Посочено е работното време на магазина. Взети
са и писмени обяснения /л.39 от делото/ от А. А. М. в качеството й на продавач.
Била е извършена и справка в информационната система на НАП /л.40 от делото/
относно регистрирани данни за фискално устройство за Т.ския
обект.
Въз основа на тези факти административният орган е
приел, че жалбоподателят не е спазил реда за въвеждане в експлоатация и
регистрация в НАП на фискално устройство, с което е нарушил чл.7, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.
„б“ от ЗДДС за прилагане на принудителна административна мярка. Поради това и
на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС с оспорената заповед е наложил на ЕТ „Л. –БГ-Г.
Ю.”, със седалище и адрес на управление село Оризово, ул. „***” № 11, община
Братя Даскалови, ПАМ – запечатване на Т.ски обект – хранителен магазин, находящ се в с. Оризово,
община Братя Даскалови, ул. „ ***“ № 11 и забрана за достъп до него за срок от
14 дни. Със същата заповед е указано на Т.еца и да
отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки, за срок до
определената дата на запечатване.
Като доказателства по делото са приети документите,
съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ ФК-789-0074969/17.12.2020г., заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г.,
протокол за извършена проверка сер. АА №0074969/10.12.2020г.,
въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност в Т.ски обект (склад) в деня на проверката, писмено обяснение
от 10.12.2020г. от А. А. М., протокол за
въвеждане в експлоатация на ФУ на едноличния Т.ец;
акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ №F583992/22.12.2020г.; справка за регистрирани данни за
ФУ/ИАСУТД от дата 15.12.2020г.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на
свидетели на лицата М. И. К. и А.Й.Е..
Свидетелката М. К., извършила проверката, е закупила
един брой минерална вода на стойност 0,50 лева на 10.12.2020 година. Тя и
колегата й Е. са извършвали комплексна проверка на обектите в с. Оризово съвместно
с служители на РУ – Чирпан. Те били три екипа и прекарали доста време пред
магазина и установили, че изобщо не се издават касови бележки. Установило се,
че в обекта няма фискално устройство. Продавачката А. дала писмени обяснения, че
обектът работи от около два месеца. В момента на проверката бил установен оборот около 435 лева. А. не е
споменавала, че там има нейни средства. В магазина постоянно влизали и излизали
хора. Полицаите и другият екип от НАП си купили нещо за ядене и на тях не са им
издали касови бележки. Според Е. собственикът на магазина бил там, но като
разбрал, че се извършва проверка напуснал магазина. А. им казала, че магазинът
работи всеки ден от 8 часа до 18 часа и че почивният ден е неделя. Те позволили
поне на десет клиента в магазина пред тях да извършат покупки по време на
проверката.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на
тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като
подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета
на чл.186 ЗДДС ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед №
ЗЦУ –1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание
чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и
4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, е определил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“
в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават
заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.24 от делото/. Следователно
обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по
чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка,
за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В
обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз
основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната
мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с
данни за Т.ския обект и за конкретно неотчетената
посредством издадена фискална бележка Т.ска продажба
и причината за това – липсата на фискално устройство в Т.ския
обект. Посочено е правното основание за налагането на принудителната
административна мярка, а също и съображенията даващи основание за това –
нарушаване от данъчния субект на изискванията за въвеждане в експлоатация и
регистрация в НАП на фискално устройство, осигуряващо отчетността на
извършваните продажби и последващ контрол; невярното определяне на публични
задължения, като последица от това нарушаване и същественото засягане на
данъчната дисциплина, осигуряваща бюджетните приходи. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на Т.ския
обект и забраната за достъп до него, като са съобразени в тази връзка характера
на дейността – хранителен магазин и периода от време, в който се осъществява
тази дейност. С оглед на гореизложеното, съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
Не се установяват и допуснати в хода на административното
производство нарушения на административнопроизводствените
правила от категорията на съществените.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в Националната агенция
за приходите фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за
управление на Т.ската дейност. По силата на чл.187,
ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите
към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В
нормата на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в Т.ски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на Т.ската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. По силата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от Т.ски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредбата, сочена за нарушена, предвижда, че
лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани
в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че
при установено по съответния ред неспазване на задължението за въвеждане в
експлоатация и използване на регистрирано в НАП фискално устройство,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на Т.еца ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до
него“. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на
всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна
самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал.1 от ЗДДС израз „до
30 дни“.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не
опроверга описаната в заповедта фактическа установеност, потвърдена с
документацията от административната преписка, включително и чрез събраните
гласни доказателства. В настоящия случай органите по приходите, чрез съставен
по време на проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбите на чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/2006г. вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Видно от данните по делото, при извършената проверка на 10.12.2020г. на
обект: хранителен магазин, представляващ Т.ски обект
по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр.Оризово, ул. „***“ №11,
община Братя Даскалови, стопанисван от ЕТ „Л. –БГ-Г. Ю.”, е била направена
контролна покупка на един брой минерална вода на стойност 0,50лева. Тази покупка
била извършена от свидетелката М. К., като
плащането е извършена на продавача А. М.. За така извършената продажба не е бил
издаден фискален бон от фискално устройство, тъй като такова липсвало в обекта.
Не била издадена и ръчна касова бележка от кочан или друг документ за отчитане
на това плащане. В хода на проверката, от извършена в информационната система
на НАП справка, било констатирано, че проверяваното лице няма въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за процесния Т.ски обект. Установеното нарушение, касае именно липсата
на въведено в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на Т.ската
дейност.
Протоколът от проверката, съставен по установения ред
и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите
действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава и от разпитаните по делото
свидетели. Свидетелките К. и Е. потвърждават факта, че е извършена покупка и е
прието плащане в брой.
С оглед факта, че едноличният Т.ец при извършване на Т.ска
дейност е бил длъжен да въведе в експлоатация ФУ, съгласно законовите
изисквания, но не е сторило това, съдът намира, че материалноправната
предпоставка за налагане на ПАМ е налице. Както бе посочено, след като е
констатирано нарушение, изразяващо се в невъвеждане в експлоатация или
нерегистриране в Националната агенция за приходите фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на Т.ската
дейност, органът по приходите по чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС действа в
условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да
наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не.
Единствената преценка, която административният орган трябва да направи е по
отношение на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка в
случая е била извършена. С процесната заповед е постановено запечатване на Т.ския обект за 14 дни от максимално предвидения в закона
срок от 30 дни. В мотивите на акта си ответникът е изтъкнал, че в случая
продължителността на срока е определена с оглед тежестта на извършеното
нарушение и неговите последици, а именно, че липсата на фискално устройство
препятства извършването на контролната дейност на органите по приходите и не
позволява да се отчитат реализираните от лицето приходи. При определянето на
този срок правилно са отчетени конкретно установени при проверката факти, а
именно, че магазинът функционира около два месеца, а наличният оборот към
момента на проверката е 435 лева. Видно от изложените мотиви, мярката цели да
постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния Т.ски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за
законоустановена цел, тъй като нормата на чл.22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ е насочена към
постигане именно на такава превантивна цел. В случая издадената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет и правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето защо съдът
счита, че не е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне
срока на административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение
на пропорционалност между засегнатите интереси на едноличния Т.ец и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното
облагане.
От друга страна
съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид,
органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в
административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се
прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставения АУАН, в случая служи само за потвърждаване на
установените факти, които са обективирани в Протокол за извършена проверка и в
оспорената заповед. Дали деянието представлява маловажен случай с оглед
закупуването и регистрацията на фискално устройство за обекта следва да се прецени от районния съд при
оспорване на наказателното постановление и не е предмет на настоящото
производство. Налагането на ПАМ е свързано с извършено административно
нарушение, но двете производства са самостоятелни, различни и се развиват по
различен процесуален ред – по реда на АПК и на ЗАНН.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че с
оспореният индивидуален административен акт правилно е приложена ПАМ –
запечатване на Т.ския обект на ЕТ
„Л. –БГ-Г. Ю.“, със седалище и адрес на управление село Оризово, ул. „***” №11
и „забрана на достъпа до него за срок от 14 дни“.
Предвид изхода на делото, в полза на ответника,
представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение също в половин размер – 100лв., определени в съответствие с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата н ЕТ „Л. –БГ-Г. Ю.”,
със седалище и адрес на управление село Оризово, ул. „***” №11, община Братя
Даскалови, представляван от Г. М. Ю. против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-789-0074969/17.12.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Л. –БГ-Г. Ю.”,
със седалище и адрес на управление село Оризово, ул. „***” №11, община Братя
Даскалови, представляван от Г. М. Ю. да заплати на Националната
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52,
сумата от 100 /сто/ лева, разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Стара Загора
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: