Решение по дело №2014/2018 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 240
Дата: 30 септември 2019 г. (в сила от 24 октомври 2019 г.)
Съдия: Катерина Въткова Ненова
Дело: 20181810102014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

240

гр. Ботевград, 30.09.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА

 

при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 2014 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С исковата молба от „А.С.В.“ ЕАД срещу Д.Е.И. са предявени обективно кумулативно съединени искове, всеки с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, съответно за сумите предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 738/2018 г. по описа на РС - Ботевград: 1.) главница в размер на 434,94 лв. – по договор за паричен заем № 92464 за периода от 07.11.2016 г. до 01.05.2017 г.; 2.) договорна лихва в размер на 46,58 лв. – за периода от 07.11.2016 г. до 01.05.2017 г.; 3.) неустойка в размер на 277,68 лв. за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.11.2016 г. до 01.05.2017 г.; 4.) неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 151,84 лв. – начислена еднократно на 28.11.2016 г.  както и 5.) иск за мораторна лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД в размер на 74,02 лв. за периода от 29.11.2016 г. до 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 24.10.2016 г. ответникът е сключил Договор за паричен заем № 92464 със „С.К.“ ООД, като приел Общите условия към договора. Сумата по кредита в размер на 450 лв. била предоставена в брой. Погасяването следвало да се извърши на 27 бр. равни седмични вноски, всяка с размер от 18,52 лв., които да покрият общата сума за връщане в размер на 500,04 лв. В тази сума се включвала и възнаградителната лихва по договора, изначално уговорена в размер на 50,04 лв. Първата погасителна вноска следвало да се извърши на 31.10.2016 г., а последната – на 01.05.2017 г. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като ответникът не изпълнявал задълженията си за заплащане. На ответника било начислено обезщетение за забава в размер на 74,02 лв. за периода от 29.11.2016 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Погашенията, постъпили по кредита, са в общ размер на 29,20 лв.

На 31.10.2017 г., по силата на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 към същия, „А.С.В.“ ЕАД придобила от „С.К.“ ООД вземането срещу Д.Е.И. с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително с всички лихви. Цесията била съобщена на длъжника чрез „А.С.В.“ ЕАД на 30.06.2017 г. 

По същество искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи гореописаните процесни суми. Претендират се и разноските, сторени в заповедното и в исковото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор чрез назначения особен представител. Оспорва исковете за лихви и неустойки като неоснователни, като възразява срещу размера, в който се претендират.

В откритото съдебно заседание страните ищецът, редовно призован, не се представлява. Същият е взел становище по същество в предварително депозирана писмена молба. Ответникът, чрез своя особен представител, поддържа доводите и исканията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за паричен заем № 92464/24.10.2016 г., между ответника и „С.К.“ ООД е възникнало кредитно правоотношение. Сумата главница по кредита възлиза в размер на 450 лв. Погасяването е уговорено да се извърши на 27 бр. равни седмични вноски, всяка с размер от 18,52 лв., които да покрият общата сума за връщане в размер на 500,04 лв. В тази сума се включвала и възнаградителната лихва по договора, изначално уговорена в размер на 50,04 лв. Последната погасителна вноска следвало да се извърши на 01.05.2017 г. Към договора са представени погасителен план, Общи условия и Стандартен европейски формуляр, с които ответникът се е съгласил, приемайки изричните клаузи на индивидуалния договор.

Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г., съвкупно разгледан с Потвърждение за сключена цесия от 31.10.2017 г., Приложение № 1 към договора за цесия, Пълномощно от „С.К.“ ООД в полза на „А.С.В.“ ЕАД (л. 20) и Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/92464 от 10.11.2017 г., всички вземания по процесния договор са прехвърлени от „С.К.“ ООД на „А.С.В.“ ЕАД. Ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента, е предприел действия по уведомяване на длъжника относно извършената цесия.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на договорно правоотношение между ответника и „С.К.“ ООД по договор за кредит; 2.) реално предоставяне на сумата по кредита на ответника (усвояване на кредита); 3.) основание и размер на всяко от претендираните вземания; 4.) настъпила изискуемост на всяко от претендираните вземания; 5.) придобиване на вземането от ищеца (цесия) и 6.) съобщаване на цесията на длъжника.

Доколкото неплащането на претендираните задължения е отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса се размества и не ищецът е длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът следва да докаже, реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания (ако направи такова оспорване).

По делото е безспорно доказано обстоятелството, че между ответника Д.Е.И. и  „С.К.“ ООД е възникнало валидно договорно правоотношение по договор за кредит. Кредиторът е изпълнил задължението си по договора, а именно – предоставил е уговорената сума по кредита, което се установява от чл. 4, ал. 1 от същия, съгласно който с полагането на подпис върху договора, кредитополучателят удостоверява, че е получил цялата сума в брой.

Извън съмнение е също фактът, че цедирането на процесните вземания от „С.К.“ ООД на „А.С.В.“ ЕАД е извършено надлежно. Съдът приема, че цесията е надлежно съобщена на длъжника с връчване на препис от исковата молба, тъй като видно от оформените обратни разписки, и двете уведомления до длъжника не са му връчени успешно. Въпреки това в съдебната практика е утвърдено, че с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има действие спрямо длъжника (в този смисъл Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., ВКС, ТК, II т.о.).

Ищецът твърди, че ответникът е изпълнил само една погасителна вноска по договора, а именно първата, с падеж на 31.10.2016 г., съгл. погасителния план. Ако ответникът бе твърдял да е извършвал повече погашения, то негова е доказателствената тежест да установи в процеса плащане от своя страна, каквато хипотеза не е налице. Главницата и договорната лихва изначално са уговорени в договора като фиксиран размер, а именно главница – 450 лв. и договорна лихва – 50,04 лв. (общата сума за връщане 500,04 лв. – главница 450 лв.). При тълкуване клаузите на договора съгл. чл. 20 от ЗЗД и съвкупно с погасителния план, се установява, че всяка от 27-те погасителни вноски включва 16,67 лв., които покриват главницата, както и 1,85 лв., които покриват задължението за договорна лихва. Ето защо искът за главница за периода от 07.11.2016 г. (падежът на втората вноска по погасителен план) до 01.05.2017 г. (падежът на последната вноска) следва да се уважи частично до размера от 433,42 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 434,94 лв., искът следва да се отхвърли като недоказан. Дължимата възнаградителна лихва за периода от 07.11.2016 г. до 01.05.2017 г. възлиза в размер на 48,10 лв. Ищецът претендира по – малка сума за сочения период, а именно 46,58 лв., поради което с оглед диспозитивното начало искът следва да се уважи до заявения размер от  46,58 лв.

По различен начин стои въпросът исковете за два отделни вида на неустойка. Първата от тях в размер на 277,68 лв. е за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение по кредита и касае периода от 07.11.2016 г. до 01.05.2017 г. Действително такова задължение е уговорено от страните в чл. 8 от договора, където се сочи, че ако длъжникът не представи обезпечение на кредита в тридневен срок от сключването, то му се начислява неустойка в размер на 288,36 лв., която се изплаща съгласно Приложение № 2 към договора. Коментираното Приложение № 2 обаче не е представено като доказателство по делото, поради което за съда е невъзможно да провери механизма на изчисляване на неустойката, нейния размер и период. В тази връзка е допусната ССчЕ, по която обаче не е изготвено и прието заключение поради невнасяне на определения депозит от страна на ищеца, като съдът е отменил определението си за допускане на експертизата. Предвид изложеното, искът за този вид неустойка се явява доказан по основание, но не и по размер, поради което следва да се отхвърли, още повече в хипотезата на изрично наведени в тази връзка възражения от особения представител на ответника.

Втората неустойка, която се претендира е в размер на 151,84 лв. – начислена еднократно на 28.11.2016 г. при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. В чл. 7, ал. 4 от договора е уговорено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост при невнасяне на четири погасителни вноски или дължими неустойки. В т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС е окончателно разрешен въпросът, че предсрочната изискуемост настъпва само и единствено, ако е съобщена на длъжника, каквито доказателства по делото няма. Автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост, макар и уговорено от страните, е недопустимо. Ето защо в конкретния случай предсрочната изискуемост на кредита се счита ненастъпила, а оттам не е налице и основание за начисляване на такъв тип санкционираща неустойка. Следователно искът за неустойка в размер на 151,84 лв. – начислена еднократно на 28.11.2016 г. за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предвид уважаването на главните искови претенции, размерът на дължимата мораторна лихва за претендирания период от 29.11.2016 г. до 27.04.2018 г. възлиза на 68,88 лв. До този размер искът следва да се уважи, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 74,02 лв. искът следва да се отхвърли.

По разноските

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски в исковото и в заповедното производство има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 41,90 лв. (четиридесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 13,97 лв. – държавна такса и 27,93 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и 488,83  лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), представляващи разноски в исковото производство, от които 125,70 лв. – държавна такса, 167,60 лв. – възнаграждение за особен представител и 195,53 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

            Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И     :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. **“, бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис – сграда „Л.“, ет. *, офис *,  срещу Д.Е.И. с ЕГН: **********,***, че Д.Е.И. дължи на „А.С.В.“ ЕАД следните суми: 1.) главница в размер на 433,42 лв. (четиристотин тридесет и три лева и четиридесет и две стотинки) – по договор за паричен заем № 92464 за периода от 07.11.2016 г. до 01.05.2017 г.; 2.) договорна лихва в размер на 46,58 лв. (четиридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки) – за периода от 07.11.2016 г. до 01.05.2017 г.;  както и 3.) мораторна лихва в размер на 68,88 лв. (шестдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) за периода от 29.11.2016 г. до 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК), ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 2273/04.05.2018 г. по ч. гр. д. № 738/2018 г. по описа на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 433,42 лв. до пълния предявен размер от 434,94 лв.; ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка в размер на 277,68 лв. за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.11.2016 г. до 01.05.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 151,84 лв. – начислена еднократно на 28.11.2016 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за периода от 29.11.2016 г. до 30.04.2018 г. за разликата над уважения размер от 68,88 лв. до пълния предявен размер от 74,02 лв.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.Е.И. с ЕГН: **********,*** да заплати на „А.С.В.“ ЕАД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л. **“, бул. „Д-р П.Д.“ № 25, офис – сграда „Л.“, ет. *, офис *, сумата от 41,90 лв. (четиридесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща разноски в заповедното производство, от които 13,97 лв. – държавна такса и 27,93 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 488,83  лв. (четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща разноски в исковото производство, от които 125,70 лв. – държавна такса, 167,60 лв. – възнаграждение за особен представител и 195,53 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

 

Преписи от решението да се изпратят на страните!

 

 

            РАЙОНЕН СЪДИЯ :