Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1351
гр. Пловдив,17.07.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1264/2019г. по описа на ПРС, ХХV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000004,
издадено на 08.01.2019г. от главен инспектор на областен отдел „Автомобилна
администрация” – гр. Пловдив, с което на Н.Д.Д., с ЕГН: **********, за
административно нарушение на чл. 18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 на МТ, е
наложено на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози
/ЗАвПр/ административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Жалбоподателят, моли наказателното постановление да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно, по изложени в жалбата
съображения. В открито съдебно заседание, редовно уведомен, не се явява лично и
не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна - областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Пловдив изразява становище, в което моли съда да потвърди
процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. В съдебно
заседание, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.12.2018г. около 15:30 часа в гр. Пловдив, ул.
„Георги Данчов” –кръстовището с бул. „Освобождение”, органи на МВР спрели за
проверка таксиметров лек автомобил „Дачия Логан” с рег.№ …, чийто водач и
собственик е жалбоподателят Н.Д.Д., ЕГН **********. На място за съдействие на
полицаите се отзовал свид. С.М., заемащ длъжността „и.” към Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр.Пловдив, който също извършил проверка. Полицейските служители установили че
жалбоподателят Д. извършвал с описания автомобил таксиметров превоз на пътници
1 бр. – И.М.И., ЕГН **********, с открита табела „Такси” на покрива и без
табела „Не работи” на предното обзорно стъкло, и с пътна книжка серия ВТ № ….,
пътен лист № … и разрешение на Община Пловдив № ... При извършената проверка
било установено, че жалбоподателят извършва превоза без да отговаря на
изискването да е психолигически годен по смисъла на Наредбата по чл.152, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставил
АУАН с бланков № 258996/07.12.2018г. за извършено от Н.Д.Д. административно
нарушение на чл. 18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз
на пътници на МТ. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го
подписал без възражения. В законоустановения тридневен срок не било депозирано
писмено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
В хода на производството е разпитан актосъставителят
С.М., в качеството му на свидетел, който потвърждаваа авторството на АУАН и
направените в него констатации. Свид. пояснява,че удостоверението на водача
било с изтекъл срок. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
последователни, достоверни и в съответствие с писмените доказателства по
делото.
На база така установените фактически обстоятелства, след
преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът
намира следното от правна страна:
В случая по безспорен и несъмнен начин се доказва, че
жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна нарушението по
чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ тъй като не е отговарял на
изискването, като водач на лек таксиметров автомобил да е психологически годен
по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последно цитираната норма Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията
определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване, като този
ред и условия се съдържат именно в горепосочената норма от наредбата.
Всъщност самият жалбоподател на практика признава
извършеното нарушение, доколкото по делото е приложено заверено копие от
издадено впоследствие удостоверено копие, тъй като наличното към момента на
проверката било с изтекъл срок.
Въпреки
установеното, в случая Д. е бил санкциониран по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр,
според която санкционна разпоредба водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от същия
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със
глоба 2000 лв. при първо нарушение.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП /изменена - в сила от 27.02.2017г./,
е предвидено, че се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози
за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност.
От цитираното става ясно, че субектите адресат на нормите
на чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр и на чл. 178В, ал.5 ЗДвП не са съвсем идентични, доколкото в първата се коментира обществен превоз
или превоз за собствена сметка, а във втората норма, която касае и настоящият
случай, урежда и конкретизира именно психологически негоден водач, извършващ
таксиметров превоз, разграничен от посочените в същата разпоредба. Освен това
прави впечатление,че в нормата по чл. 93, ал.1, т.1 ЗАвПр се обявява за
нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете
документи са общо посочени, а в случая на чл. 178В, ал.5 ЗДвП е конкретизиран
документът, чиято валидност се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност, като следва да се
отбележи,че документът на жалбоподателя с психологическа годност е бил с изтекъл
срок.
По тази причина
санкцията за така извършеното нарушение, която Д. е следвало да понесе, е
предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП,
предвиждаща глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му съобразно
разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвПр в размер на 2000 лева. Коментираното нарушение се изразява в
неправилно посочена съответстващата на нарушението санкционна норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност. Това има за
последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на обществените
отношения от категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би
застрашило правото на защита на засегнатото лице
Описаното по-горе налага отмяна на процесното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХХV н.
с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000004, издадено на 08.01.2019г.
от главен инспектор на областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.
Пловдив, с което на Н.Д.Д., с ЕГН: **********, за административно нарушение на
чл. 18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 на МТ, е наложено на основание чл.
93, ал.1, т.1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр/ административно
наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи
на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.