Определение по дело №1337/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 септември 2019 г. (в сила от 16 септември 2019 г.)
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100501337
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

1692                              16.09.2019г.                          град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II –ро гражданско отделение, първи въззивен състав, на шетнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                        Председател: Мариана Карастанчева

                                                                               Членове: 1. Таня Русева-Маркова                                                                                                                                                                        

                             2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1337 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от А.Х.Т., ЕГН **********, с адрес *** против Решение № 134/21.06.2019г. по гр.д. № 994/2018г. по описа на РС Айтос.

С обжалваното решение РС Айтос е приел за установено спрямо ответниците А.Х.Т. и „БРАТЯ ЧИНКОВИ“ ЕООД, че ищците С. Г. К., С.Д.М., А.Д.М., А.Д.Д., А.Т.К., Т.Т.К. и М.С.А., всички действащи чрез процесуален представител адвокат Павлина Темелкова от  АК-Бургас, са собственици на ½ /една втора/ ид.ч. от отдадените пoд аренда само от първата ответница А.Х.Т., на втория ответник - ответното дружество „БРАТЯ ЧИНКОВИ“ ЕООД процесни земи, с договор за аренда, вписан на 21.11.2013 г. и рег.под № 4136 в служба пo вписвания при PC- Айтос:

1.                      Нива от 26.290 дка, пета категория, местността Хайлямаз, имот № 019011 пo плана за земеразделянее при граници и съседи: №019010 - нива на Ю. X. Ю., № 000001 - дере общ.coбcтвeноcт, №000045 - пасище мера, общ. собстветтост, № 000001 дере - общ. собственост, № 022001- нива на К. С. Л. и № 000044 полски път на общинска собственост.

2. Нива от 0.917 дка, трета категория, местността Кору Баа , имот № 028151 пo картата на землището при граници: №000043 - полски път на общинска собственост, № 028130 - нива на насл. на И. К. Г., № 028131 - нива на насл. на Г. К. Х., № 028132 - нива на М. Х. Ф. , № 028150 - нива на нacл. на B. Д. B. и № 000050 - полски път на общинска собственост.

и е осъдил „БРАТЯ ЧИНКОВИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Сердика“ № 2, ет.3, офис 1, представлявано от Сабри Смаил Халил, да предаде на С. Г. К., С.Д.М., А.Д.М., А.Д.Д., А.Т.К., Т.Т.К. и М.С.А., всички с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, пл.“Баба Ганка“ № 8, владението на съсобствените  им 1/2 ид.ч. от процесните имоти,  индивидуализирани, както следва:

1.Нива от 26.290 дка, пета категория, местността Хайлямаз, имот № 019011 пo плана за земеразделянее при граници и съседи: №019010 - нива на Ю. X. Ю., № 000001 - дере общ.coбcтвeноcт, №000045 - пасище мера, общ. собстветтост, № 000001 дере - общ. собственост, № 022001- нива на К. С. Л. и № 000044 полски път на общинска собственост.

2. Нива от 0.917 дка, трета категория, местността Кору Баа , имот № 028151 пo картата на землището при граници: №000043 - полски път на общинска собственост, № 028130 - нива на насл. на И. К. Г., № 028131 - нива на насл. на Г. К. Х., № 028132 - нива на М. Х. Ф. , № 028150 - нива на нacл. на B. Д. B. и № 000050 - полски път на общинска собственост.

Осъдил е ответницата А.Х.Т., да заплати на С. Г. К., С.Д.М., А.Д.М., и А.Д.Д., за обезщетение сумата в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, с обща част от 1/4 ид.ч. от притежаваните в съсобственост процесни земеделски земи, oт ползването на които отв.Т. ги е лишила, за стопанска 2018-2019 г., т.е. за една стопанска година, ведно със законната лихва за забава от датата на постановяване на съдебното решение.

Осъдил е ответницата А.Х.Т., да заплати на А.Т.К., Т.Т.К. и М.С.А. за обезщетение сумата в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева, с обща част от 1/4 ид.ч. от притежаваните в съсобственост процесни земеделски земи, oт ползването на които отв.Т. ги е лишила, за стопанска 2018-2019 г., т.е. за една стопанска година, ведно със законната лихва за забава от датата на постановяване на съдебното решение.

Решението се обжалва от А.Т. в частта, в която е установено, че ищците са собственици на ½ идеална част от описаните имоти, както и в частта, в която е осъдена да им плати обезщетение заради лишаването от възможността да ползват имотите за стопанската 2018-2019г. Излага подробни съображения, че потърсила съдействие от А.Д. да й предостави документи за земите, но тъй като такова й било отказано, поради опасността земите да бъдат присвоени незаконно, ги отдала под аренда съгласно чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, а впоследствие уредили отношенията с останалите съсобственици съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. За  сключване на договора имала съгласие и на наследниците Н. К. и Р. К.. Договорът за аренда бил сключен на 20.11.2013г., за което били уведомени първите четирима от ищците, но останалите не успяла да открие. Контактува с А.Д., на която предала рента за стопанските 2013-2014г. и 2014-2015г. Счита, че от представените доказателства не може да се направи извод, че Д. Д. М. е наследник на С. А. К.. Намира, че РС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е уважил доказателственото искане да бъде разпитано длъжностното лице, издало удостоверенията за наследници и да отговори на въпроса на какво се дължи промяната в издаденото на 31.08.2018г. удостоверение.

Счита, че решението е неправилно и в частта, в която е осъдена да заплати обезщетение за лишаване от ползване на ищците на процесните имоти за стопанската 2018-2019г. като счита претенцията за неоснователна. Отделно намира, че исковите претенции са предявени преждевременно, а в случай на уважаване на иска – ищците щели да получат рента от „Братя Чинкови“ ЕООД. Сочи, че РС не е обсъдил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и оспорва размера на определените разноски.  

Моли да се отмени решението изцяло и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Прави доказателствени искания като моли да се допусне до разпит  при режим на призоваване длъжностното лице А. А., което да отговори на въпроса на какво се дължи нанесената промяна в издаденото удостоверение от 31.08.2018г., а в случай, че доказателственото искане не се уважи моли да се назначи експертиза, при която вещото лице да извърши справка в регистрите на Община Руен и с. Ръжица и да посочи дали лицето Д. М. фигурира като ****** на С.К.

Претендира разноски.

Препис от решението е връчен на жалбоподателката на 05.07.2019г. Въззивната жалба е постъпила на 19.07.2019г.

Постъпила е въззивна жалба  срещу Решението на РС Айтос от „Братя Чинкови“ ЕООД чрез адв. Бойко Даков в частта, в която дружеството е осъдено да предаде владението върху описаните по-горе недвижими имоти на ищците. Намира, че договорът за аренда е сключен и изпълняван добросъвестно. Счита, че ищците направили изявление за приемане на договор за аренда като приели изплатената рента за стопанската 2017-2018г. като били налице доказателства, че ищците са получавали рента и се съгласили с арендния договор. Счита за недопустимо искането за разваляне на договора за аренда доколкото имотите не били индивидуализирани. Било неразбираемо обяснението за отказ от участие в производството на В. К. и С.К., което свидетелствало за добросъвестност при сключване на арендния договор. Твърди, че Д. М. била *********** ****** и не била ****** на С.К. Поддържа, че исковите претенции относно претендираното обезщетение заради невъзможността за ползване били оспорени по основание и размер и не били доказани. Сочи, че е осъдено да заплати разноски въпреки направено възражение за прекомерност, което не било обсъдено от първоинстационния съд при постановяване на решението. Моли да се отмени решението изцяло, да се отхвърлят предявените искове и да му бъдат присъдени разноски. Не правят искания за събиране на доказателства.

Претендира разноски.

Препис от решението е връчен на 05.07.2019г. като въззивната жалба е постъпила на 19.07.2019г.

Препис от въззивните жалби е връчен на процесуалния представител на ищците на 28.08.2019г. като на 30.08.2019г., в срока по чл. 263 ГПК, е постъпил писмен отговор чрез адв. Павлина Темелкова (пълнм. л. 29), с който намира, че решението на РС Айтос е правилно и законосъобразно. Поддържа, че ищците са съсобственици на ½ идеална част от гореописаните недвижими имоти, които се обработвали от „Братя Чинкови“ ЕООД. Счита, че претенцията за заплащане на обезщетение заради невъзможността на ищците да ползват имотите била доказана по основание и размер и че въззивницата не опровергала твърдението, че ищците са лишени от възможността да ползват имотите си, самите те не били страни по арендния договор и било невъзможно да получат рента от арендатора, а размерът бил определен съгласно договорената аренда. Сочи, че разноските са направени от 7 ищци и затова намира за неоснователно възражението за прекомерност на разноските. Относно въззивната жалба на „Братя Чинкови“ ЕООД сочи, че жалбоподателят преиначавал фактите съгласно събраните доказателства. Твърди, че  Д. М. е наследник на С.К. като поддържа изложеното в писмената защита пред РС Айтос. Намира за правилен извода за относителна недействителност на договора за аренда. Макар съдът да не бил разгледал възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, разноските били правилно определени. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Моли да се оставят без уважение доказателствените искания.

При проверката за допустимост на въззивното производство въззивната инстанция констатира, че част от петитума на двете въззивни жалби съдържа искане с правно основание чл.248 от ГПК- за изменение на решението на РС в частта за разноските предвид необсъденото възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Проверката за правилност на първоинстанционното решение в частта относно разноските е възможна едва след изчерпване на възможността страната да иска изменение или допълване на решението по реда на чл.248 ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика- например определение №191 от 24.04.2018г. по ч.гр.д.№4053/2017г. по описа на ВКС, IV г.о. По изложените съображения настоящото производство следва да се прекрати като преждевременно образувано, а делото да се изпрати на районен съд за произнасяне по исканията по чл. 248 ГПК.

Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не подлежи на обжалване.

Мотивиран от горното,  Бургаският окръжен съд

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 1337 по описа за 2019г. на Бургаския окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд Айтос за произнасяне по искането на А.Х.Т. и на „Братя Чинкови“ ЕООД, обективирано в подадените въззивни жалби за изменение на решението в частта за разноските, след което делото следва да се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване съдопроизводствените действия по въззивните жалби.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.мл.с.