Р Е Ш Е Н И
Е
Номер11/17.1.2019г..Град
Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесети
декември Две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ:СТОЯН ПОПОВ
ТРАЙЧО
АТАНАСОВ
Секретар:Н.Йовчева
Прокурор:Д.Кайряков
като разгледа докладваното от съдия А.Попов
ВНОХД
№ 1277 по описа на
съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда №186
по НОХД №3934/2017г. по описа на Районен съд - Варна, постановена на 28.06.2017г.,
с която подсъдимите са били признати, както следва:
Ж.Д.Х.,
- за
виновна в това, че в периода м.01.2005г. - м.09.2011г. в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице -
главен счетоводител на ТД „Залива 47 – СП“АД - гр.Варна, ЕИК по БУЛСТАТ
********* в кръга на службата си, използвайки печата на търговско дружество ТД
„Залива 47 – СП“АД - гр.Варна съставила официален документ - трудова книжка
представена в ТП на НОИ - Варна, в който е внесла неверни обстоятелства,
касаещи получаваните от нея трудови възнаграждения и по този начин е завишен
осигурителният й праг, с цел да бъде използван този документ пред ТП на НОИ -
Варна, като доказателство за тези обстоятелства, за което и на осн. чл.311,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК й наложил наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца. На осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението
на наказанието с изпитателен срок от три години.
- за
невиновна, за това че в периода м.01.2005г. - м.09.2011г. при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен
счетоводител на ТД „Залива 47 - СП" АД - гр.Варна, ЕИК по БУЛСТАТ
*********, сама и в съучастие като съизвършител с Т.В.Т. присвоила чужди
движими вещи - сумата на стойност 46 110.98 лв., поверени й в това качество да
ги управлява, като за улесняването му през същия период в гр. Варна е извършила
и друго престъпление - съставяне на ежемесечно официални документи - Декларации
образец 1 и 6 на ТД „Залива 47 – СП“ АД - Варна, които се изискват и подават в
НАП, съгласно Наредба Н - 8/29.12.2005г. на Министерство на финансите, в които
удостоверявала неверни сведения относно получаваното месечно възнаграждение за
нея, Х.А.Х.и Т.В.Т., с цел да бъдат използвани тези документи като
доказателство за тия обстоятелства и по този начин на горепосочените лица са
завишени осигурителните вноски, като присвояването е в големи размери и е както
следва:
За Ж.Х.
за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г. - 1220.95
лв.
за периода 01.01.2006г. - 31.12.2006г. -
4133.99 лв.
за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г. -
4943.01 лв.
за периода 01.01.2008г. - 3112.2008г. -
5769.75 лв.
за периода 01.01.2009г. - 31.12.2009г.-
5883.40 лв.
за периода 01.01.2010г. - 31.12.2010г. -
4716.12 лв.
за периода 01.01.2011г. - 31.12.2011г. -
3942.46 лв.
За Х.Х.
за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г. - 1741.48
лв.
за периода 01.01.2006г. - 31.12.2006г. - 1563.38
лв.
за периода 01.01.2007г. - 31.12.2007г. -
4383.93 лв.
за периода 01.01.2008г. - 31.12.2008г. -
2417.65 лв.
за периода 01.01.2009г.- 31.12.2009г. -
3216.92 лв.
За Т.Т.
за периода 01.01.2005г.- 31.12.2005г. -
1146.75 лв.
за периода 01.01.2006г.- 31.12.2006г. - 1031.19
лв.
престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. ал.1,
т.1 вр. чл.201 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК
Т.В.Т.,
- за
невиновна, в това, че в периода м.01.2005г. - м.06.2006г. в гр.Варна, при
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице -
счетоводител на ТД „Залива 47 – СП“ АД - гр. Варна, ЕИК по БУЛСТАТ *********, в
съучастие, като съизвършител с Ж.Д.Х. присвоила чужди движими вещи - сумата на
стойност 5368.09 лв. собственост на ТД „Залива 47 – СП“АД - гр.Варна,
представлявано от П.С.И.поверени й в това качество да ги управлява, като за
улесняването му през същия период в гр.Варна е извършила и документно
престъпление по чл.311 - съставяла е всеки месец официални документи -
Декларации образец 1 и 6 на ТД „Залива 47 - СП" АД - Варна, които се
изискват и подават в НАП, съгласно Наредба Н - 8/29.12.2005 г. на Министерство
на финансите, в които удостоверявала неверни сведения относно получаваното
месечно възнаграждение за нея, Х.А.Х.и Ж.Д.Х., с цел да бъдат използвани тези
документи като доказателство за тия обстоятелства и по този начин на
горепосочените лица са завишени осигурителните вноски, като присвояването е
както следва:
за периода 01.01.2005г. - 31.12.2005г. -
1146.75 лв.
за периода 01.01.2006г. -31.12.2006г. -
1031.19 лв.
престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр. чл.201
вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК
На осн. чл.189 ал.4 от НПК ВРС осъдил
подсъдимата Ж.Д.Х., да заплати в полза на Държавата по бюджетна сметка на ОД на
МВР Варна сумата от 761,85 лв., представляваща разноски по делото за
съдебно-графическа експертиза.
Срещу така постановената присъда е подаден частен
протест от прокурора изготвил обвинителния акт. В същия и мотивите към него, се
иска отмяна на присъдата в оправдателната част и за двете подсъдими, като се
излагат доводи за незаконосъобразност на мотивите на съда. Прокурорът счита че
с фактическите си действия подсъдимите са осъществили състава на престъпление
по чл.202 от НК.
В законоустановения срок е постъпило и
възражение от адв.В., като защитник на подсъдимите, в което се оспорва
подадения протест.
По съществото на делото и в съдебно заседание
пред въззивната инстанция, представителят на ВОП, не поддържа внесения протест,
като заявява, че присъдата на ВРС следва да бъде потвърдена. Излага и съждения
в насока, че инкриминираното от ВРП деяние по чл.202 от НК всъщност по скоро
осъществява състав на друго престъпление, за което не е проведено наказателно
производство, а именно по чл.212 от НК.
В съдебно заседание, защитникът на
подсъдимите – адв.В., моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена, като намира
подадения протест за неоснователен и немотивиран.
Подсъдимите се явяват лично пред съда
и молят присъдата да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314,
ал.1 от НПК намира за установено следното:
Подадения протест е процесуално
допустим, подаден в срока за обжалване и
от надлежна страна, като разгледан по същество е неоснователен.
От фактическа страна, първостепенният
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по
безспорен начин следното:
Подс. Ж.Х. през 1998г.
започнала работа в „Залива-47 СП" АД - гр.Варна. Съгласно трудов договор
от 14.01.2003г., сключен между „Залива-47 СП” АД- гр.Варна и Х., последната
била назначена на пълно работно време в дружеството на длъжност
„заместник-главен счетоводител", а от 01.10.2005г. до 30.09.2011г. била
преназначена на длъжност „Главен счетоводител". Съгласно трудовия договор
основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 300лв. и допълнително
възнаграждение за продължителна работа – 18,60 %. С допълнително споразумение
от 01.01.2004г. трудовото възнаграждение е променено на 350.00лв. и
допълнително възнаграждение за продължителна работа – 19,20%. С допълнително
споразумение от 01.01.2005г. трудовото възнаграждение е променено на 370.00 лв.
и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 19,80 %. С допълнително
споразумение от 01.01.2007г. трудовото възнаграждение е променено на 430.00 лв.
и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 21.00 %. С допълнително
споразумение от 01.01.2011г. трудовото възнаграждение е променено на 720.00лв.
и допълнително възнаграждение за продължителна работа – 23,40%. В качеството й
на „главен счетоводител“, съгласно длъжностната и характеристика имала задължение да изчислява и осчетоводява
вноските за ДОО, здравно осигуряване, ДОД, както и да извършва дейности,
свързани с обработка на финансово-счетоводни документи и да следи за правилното
оформяне на счетоводните документи. В задълженията й влизали изготвяне на
ежемесечните разчетно-платежни ведомости, както и изготвяне и подаване на
осигурителни декларации, образец 1 в съответствие с Наредба Н-8/29.12.2005г. Св.Х.,
съпруг на подсъдимата, работел на длъжност „шофьор" за периода м. май
2004г. до м.септември 2007г. и на длъжност „началник склад" за периода м.
септември 2007 г. -м. декември 2009 г.. Подс. Т. работела като счетоводител в
ТД „Залива-47 СП" АД - Варна и задълженията й включвали и дейността по
изготвяне на платежните нареждания към НАП за осигурителните вноски на
служителите. Самите данни в платежните нареждания попълвала подс. Т., въз
основа на данни, предоставени й от подс. Х..
Осигурителните вноски на
служителите били внасяни ежемесечно от свид. И.. лично с платежни нареждания,
изготвени от подс.Х. или от други служители на дружеството, които били
попълвани с данни, предоставени от подс. Х..
В началото на м. януари
2011г. подс. Ж.Х. в разговор със св.И. - изпълнителен директор на ТД „Залива-47
СП" АД - Варна, поискала да бъде прекратено трудовото правоотношение с
дружеството. След като Х. напуснала
работа, през м. октомври 2011г., св.И. заедно с новата счетоводителка на
дружеството - св.А., започнали да проверяват каква информация за служителите на
дружеството е подавана в ТД НАП. Било е установено, че подс.Х. била осигурявана
на най-високия осигурителен доход за страната, което не отговаряло на
разплащателните ведомости. При същата проверка били направени констатации и по
отношение на други служители на дружеството, а именно свид.Х. и подс.Т..
След като св.И.
установила факта, че до НОИ са подавани данни с невярно съдържание от подс.Х., в началото на месец ноември 2011г. подала сигнал в НОИ от името на дружеството „
Залива 47 – СП” АД Варна, въз основа на който св.С.старши инспектор по
осигуряването в НОИ Варна извършил две частични ревизии по разходите за
държавно обществено осигуряване на дружеството. Той съставил Констативен
протокол №2357/11.11.2011г. за извършената проверка. При тази проверка е бил
проверен периодът от 01.01.2003 год. до 30.09.2011г.. В констативния протокол
било отразено, че от Х. са ползвани парични обезщетения за временна нетрудоспособност,
както следва: за месец 04 и 05.2010г. по б.л. № А20082685353 за периода
29.04.2010-06.05.2010г. по ведомост 29 STSA037/24.05.2010 год., 29
STSA39/02.06.2010 год. и по б.л. А20090544510 за периода 06.05.2010-26.05.2010 г. общо 16 работни дни
с дневен размер на обезщетението 75.05 лв.. Изплатени всичко – 1200,84 лв..
Подадено е заявление за
отпускане на парични обезщетения за безработица в РУСО – гр.Варна , сектор
ПОБГВ с вх. № 031-00-7280/17.10.2011 год. от лицето . В качеството си на
длъжностно лице, предоставящо данни за осигурените при осигурителя лица по
чл.5,ал.4 от КСО, във вр. с чл.3 от Наредба № Н-8/29.12.2005 год. и обработващо разплащателните ведомости за
работни заплати е извършила:
-подаване на
горепосочените данни за себе си с различно съдържание / със значително по-висок
осигурителен доход от следващият се/ за периода от 01.01.2005-30.09.2011 год.;
-издаване на документи за
пенсионирани обр.УП-2 на съпруга си, работещ в дружеството;
- ползване на парични
обезщетения за временна неработоспособност в по-висок от следващия се;
За св.Х. е отразено, че е назначен за периода
18.05.2004 год. до 11.09.2007 год. на длъжност „ шофьор” / по трудов договор 116/18.05.2004 год./, а
от 12.09.2009г. преназначен на длъжност „управител на склад”, с допълнително
споразумение 165/12.09.2007г. по чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Освободен е по чл.325,
т.9 от КТ, считано от 05.12.2009г.. Прекратен със Заповед № 17/05.12.2009 год.
по чл.329, т.2 от КТ.
Лицето е ползвало парични
обезщетения за временна неработоспособност за периодите :
1/по б.л. №№ А20063943678,
А20063946885, А20063953700, А20063953634, А20063953651, А20063953667, А20072096611,
А20072096658 издадени за периода 14.01.2008 - 12.07.2008г. с дневен размер на
обезщетение 37,34 лв..
2/ по б.л. №№ А20082222331,
А82166528,А200821, 66546,А20081870403, А200818,70417, издадени за периода
08.06.2009-05.12.2009 г. с дневен размер на обезщетението 75,66 лв..
При проверка на
разплащателните ведомости са констатирани ползвани и изтеглени парични
обезщетения за сметка на ДОО през 2006
год. с размер, по-висок от дължимия, поради подавана с невярност информация в
персонален регистър.
Издадени са му били 2
броя УП-2 с изх. №86/02.10.2007г. и №6/14.01.2010г. с доход, несъответстващ на
реалния по разплащателна ведомост за работни заплати, поради неоснователно
подаваните данни по чл.5, ал.4 от КСО.
Въз основа на направените
констатации са дадени задължителни предписания на осн. чл.108, ал.1, т.3 от КСО, а именно: да бъдат предоставени данни с код „корекция” по чл.5, ал.4 от КСО във вр. с чл.3 от Наредба № Н -8/2005г. на Министъра на финансите за подс.Х.
за периода от 01.01.2005г. до 30.09.2011г. с осигурителен доход, отговарящ на
този по разплащателна ведомост за работни заплати; и за св.Х. за периода
01.01.2005г. до 05.12.2009г. с осигурителен доход, отговарящ на този по
разплащателна ведомост за работни заплати.
Въз основа на Заповед №
18518/25.11.2011 год. на директора на НОИ, РУ СО Варна са извършени две
частични ревизии по разходите за ДОО на „ЗАЛИВА 47- СП" АД
С ревизионен акт, вх.
№40/29.11.2011г. за извършена частична финансова ревизия по разходите за ДОО на
дружеството за периода 01.01.2008г. до 31.05.2010г. се констатира, че подс.Х. е
ползвала парични обезщетения за временна неработоспособност за периода
29.04.2010г. - 06.05.2010г. и за периода 06.05.2010 - 26.05.2010г. , общо 16
работни дни с дневен размер на обезщетението 75.05 лв., вместо 28.88 лв. на
ден.Изплатени всичко 1200,84 лв., в повече 738,76 лв. и лихва за периода в
размер на 219,60лв., общо 958,15 лв..
По отношение на св.Х. е
установено, че е ползвал парични обезщетения за временна неработоспособност за
периода 14.01.2008 -12.07.2008г. с дневен размер на обезщетение 37,34 лв.,
вместо следващите се 12,65 лв..Изплатени в повече 3061,59 лв. и лихва за
периода в размер на 2378,63 лв.,общо 5440,22 лв.. За периода 08.06.2009 год. до
05.12.2009 год. с дневен размер на обезщетението 75,66 лв., вместо следващите
се 16,55 лв., изплатени в повече 7566,19 лв. и лихва за периода в размер на
3102,19 лв., общо 10668,38 лв..
От ревизионен акт,
вх.№07/14.02.2012г. за извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО
на АД за периода 11.09.2007 год. до 30.11.2011 год.. В частта „констатации” е
посочено, че при извършената частична ревизия по разходите за ДОО е установено,
че по издадени образци УП-2 с № 86/02.10.2007 год. и № 06/14.01.2010 год. е
отпусната пенсия в размер по-висок от следващия се. Извършена е била проверка и
преизчисляване пенсията на Х.. Отразено е, че получените от НОИ парични
обезщетения в по-висок от следващия са породени от обстоятелството, че
заемащата длъжността „ главен счетоводител” Ж.Х. е подавала данни за
осигуреното лице към дружеството с завишен осигурителен доход, неотговарящ на
разплащателните ведомости за работни заплати.
В сборна справка № 1 за
неправилно изплатена пенсия за сметка на ДОО по отношение на Х.Х. е отбелязано,
че неправилно изплатената сума за периода от 11.09.2007г. до 30.11.2007г. е в общ размер от 5677,65 лв.
и лихва за периода в размер на 1887,09 лв..
От справка за неправилно
изплатена пенсия от 31.01.2012 год. се установява, че на Х. е отпусната пенсия
в по-голям размер, като размера на пенсията е неправилно определен по вина на
осигурителя. Издадени са разпореждания за изменяне на отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. Неправилно изплатената сума за периода от
11.09.2007 год. до 30.11.2011 год. на Х. е в размер на 5677,65 лв..
Съгласно заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза / л.90 и сл. от ДП, т.1/ се установяват разликите между
осигурителния доход по разплащателна ведомост и декларирания с декларация обр.1
доход по месеци за периода от 01.01.2005г. до 31.12.2011г. за подс.Х., респ. разликата между осигурителния доход по
разплащателна ведомост и декларирания с декларация обр.1 доход по месеци за
периода от 01.01.2005г. до 31.12.2009г.
по отношение на св.Х.. Установено е, че чрез изготвяне и подаване в ТД на НАП
Варна на осигурителни декларации обр.1, в съответствие с Наредба № Н-8/2005
год., подс.Х. е завишила осигурителния доход на себе си и на св.Х.Х., вследствие на което дружеството
осигурител е внесло в бюджета, посредством платежни нареждания завишени
осигурителни вноски.
От заключението на
третата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза / л. 39,т.12 от ДП/ се установява, че сумата в размер на 17
044,19 лв., представлява 11366,54 лв. получени неправомерно парични обезщетения
от Ж.Х. и Х.Х. за временна неработоспособност, изплатени от НОИ и 5677,65 лв.
неправилно изплатена пенсия на Х..
Сумата от 46110,98 лв. е
размера на изчислените декларирани завишени осигурителни вноски на лицата Ж.Х.,
Х.Х. и подс.Т..
Сумата от 37547,30 лв.
представлява установените с ревизионен доклад на НАП действително надвнесени
осигурителни вноски по фондовете ДОО, ЗО, ДЗПО и ГВРС от „ЗАЛИВА 47- СП" АД .
Поради завишаване на
осигурителните вноски на лицата, Х. в качеството си на главен счетоводител е
декларирала с 46110,98 лв. повече задължения на „ЗАЛИВА 47- СП" АД, а при
извършена ревизия от НАП са установени действително внесени с 37547,30 лв. в
повече по фондовете ДООД, ЗО,ДЗПО и ГВРС през процесния период.
От назначената графическа
експертиза се установява, че в оригинала на трудова книжка № 637 на Х. със
сер., серия Р, № 771091, ръкописния буквен текст на всяка от страниците 10-13
включително е изписан от Ж.Х..Подписите на първите два реда в графа „6” и подписът
на първия ред в графа „9” на стр.11 на книжката са положени от П.И.. Останалите подписи на тази страница са нечетливи и
негодни за изследване. Подписите в позиция „ у-л” в щемпелите на стр.13 и след
ръкописно изписана дата „ 01.01.11г.” и ръкописно изписано „ чл.325 т.3” в
отпечатъците от кръгли печати на „ЗАЛИВА 47 - СП" АД на същата страница са
положени от подс.Х..
В оригинал на трудова
книжка №180 на Т.В.Т. със сер. № серия И,№ 840355, ръкописния буквен и цифров
текст на всяка от страниците 12-13, включително е изписан от Ж.Х..Подписът на
първия ред в графа „6” на стр.13 е положен от П.И.. Останалите подписи в графи
„ подпис и печат на работодателя” на същата страница са нечетливи и негодни за
изследване.
Горната фактическа
обстановка не се спори между страните пред въззивната инстанция.
С оглед на така
възприетата и от въззивната инстанция фактическа обстановка, се налагат
следните изводи.
С оглед наведените
оплаквания в протеста, въззивният съд намира, че следва да подчертае следното.
След като е било
проведено разследване на делото в досъдебна фаза и са били събрани относими
доказателства, наблюдаващия прокурор е сторил неправилна преценка за
осъщественото от двете подсъдими престъпно деяние. В тази връзка ВОС напълно се
солидаризира със становището на прокурора пред въззивната инстанция. Така както
са приети фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, сочат на
осъществен състав на престъпление по чл.212 от НК. Вместо това, на двете
подсъдими са повдигнати обвинения за престъпление по чл.202 от НК и за
документно престъпление на Х., доколкото за Т. е изтекъл давностен срок.
Отделен е въпроса доколко би се доказало такова обвинение в съдебна фаза, на
база събрани доказателства и доказателствени средства. От тук и необосновано в
протеста се сочи наличието на елемент от състава на престъпление по чл.202 от НК. Впрочем, съда също не е излязъл от тази рамка на държавното обвинение, и е
изложил мотиви за несъставомерност на деянието, които сами по себе си са
правилни, ако не беше изначално неправилно квалифицирана деятелността на двете
подсъдими. От своя страна ВОС не би могъл да влоши положението на подсъдимите
при липса изобщо на възведено подобно обвинение. Що се касае до присъдата в
осъдителната част по отношение на подс.Х., то тя е правилна, доколкото в
действителност документно престъпление е сторено, пък било то и като елемент на
съставното престъпление по чл.212 за което липсва обвинение. При правилна
квалификация на деянието следваше да се обсъди и въпроса за характера на
престъпление от този вид в конкретния случай, с оглед разграничение елементите
на продължавано престъпление и продължено такова. На този етап подобни
разсъждения са ирелевантни. При проверка на процесуалните действия, макар да
липсва подобно оплакване, ВОС констатира и допуснато процесуално нарушение,
което обаче не следва да доведе до отмяна на присъдата в оправдателната и част,
след като подсъдимите с признаването им за невиновни са получили максимална
защита. В частност се касае за неправилно събрани доказателства и цененето им от
съда в мотивите към присъдата. След като е изслушал назначените в досъдебна
фаза експертни заключения, по искане на страните, ВРС е събрал допълнителни
писмени доказателства от НОИ и ТД НАП Варна. Същите в частност са материали по
извършената проверка от НОИ /стр.121 и сл./, ведно с констативен протокол,
задължителни предписания, включително записките на проверяващия – св.С..
Въпросните документи са били приобщени от съда в заседание на 28.06.18г., като
е бил проведени разпит на св.С., който по своето съдържание/л.133-134/ по-скоро
представлява изслушване на експерт по повод на изготвено заключение. Впрочем,
доколкото новосъбраните доказателства не са били предмет на надлежна съдебна
експертиза, очевидно показанията на С.са ползвани по този начин. Подобен способ
за събиране и проверка на доказателства е недопустим и незаконосъобразен.
Изначално същия противоречи на принципа на непосредственост – основен за
провеждане на съдебното производство. Както бе посочено по-горе, ВОС намери, че
стореното нарушение в конкретния случай, не би могло да доведе до отмяна на
проверявания съдебен акт.
Поради изложеното при
необоснованост на протеста, съвпадение на крайния извод в осъдителната част и предвид
липсата на служебно констатирани основания и възможност за отменяне или
изменяне на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в
гр.Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда №186 по НОХД
№3934/2017г. по описа на Районен съд - Варна, постановена на 28.06.2017г.,
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.