РЕШЕНИЕ
№ 1012
гр. Бургас, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120100879 по описа за 2022 година
Производството е за втори път висящо пред Районен съд - Бургас, след като с
Решение VI-38 от 13.01.2022 год. по в.гр.д. 1356/2021 год. на Окръжен съд - Бургас е
прогласено за нищожно решение № 260597 от 05.11.2020 год. и са обезсилени решение №
260597 от 05.11.2020 год., решение № 260768 от 21.05.2021 год. и определение № 263265 от
01.06.2021 год., всички постановени по гр.д. № 656/2020 год. по описа на Районен съд –
Бургас, като делото е върнато на друг състав на Районен съд - Бургас за ново разглеждане.
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., за приемане за установено по отношение на ответника П.
Ж. М., с адрес: град Б., ***, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № *** от
21.04.2018 година, сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е прехвърлено на
ищеца с договор за цесия, сумата от 1204.09 лева, представляваща неизплатена главница,
сумата 167.07 лева – договорна лихва, начислена за периода от 24.05.2018 год. до 19.01.2019
год., сумата от 478.10 лева – неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 473.06
лева – такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 220 лева – разходи за
извънсъдебно събиране на задълженията, сумата от 33.81 лева – лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 20.01.2019 год. до 24.09.2019 год., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 03.10.2019 год. до окончателното й плащане, за които суми е издадена
1
Заповед за изпълнение № 4343 от 14.11.2019 год. по ч. гр. д. № № 9649/2019 год. на БсРС,
както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Твърди се в исковата молба, че заповедта по чл. 410 от ГПК е издадена на основание
договор за заем № *** от 21.04.2018 год., сключен с „Вива Кредит“ ООД, от една страна
като заемодател и П. Ж. М. от друга, като заемател. Посочено е, че договарянето между
страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние и договорът е
сключен като електронен документ. Ищецът счита, че при подписване на договора са
спазени нормите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за
платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронния
подпис, Закона за електронната търговия и Закона за задълженията и договорите.
По отношение на договора е посочено още, че заемателят е длъжен да запази всички
документи, които са му изпратени по електронната поща, посочена в договора, на хард
диска на компютъра си, на СD или друг траен носител, както и да ги съхранява до
приключване изпълнението на договора. Процесуалният представител на ищеца излага още,
че всички документи са изпратени на ответника в PDF формат, както и че форматът им не
позволява да бъде извършена корекция. Ищецът твърди, че с подписване на договора за заем
ответникът е удостоверил получаване на сумата, уговорена в договора и договорът има
силата на разписка.
В исковата молба е посочено още, че в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е посочено, че договорът е сключен на 24.04.2018 год., с което е допусната
техническа грешка, тъй като договорът е сключен на 21.04.2018 год. В тази насока посочва,
че съвпадат всички останали реквизити на договора – номер, страни, предмет и съдържание.
Поради това ищецът отправя искане да бъде прието, че договорът, за който е издадена
заповедта за изпълнение, е идентичен с договора, за който е предявен искът по чл. 422 от
ГПК.
Задълженията по посочения договор са прехвърлени на ищеца от заемателя с
Приложение № 1 от 03.06.2019 год. към Рамков договор за цесия 01.12.2016 год. В исковата
молба ищецът не твърди, че ответникът е уведомен за цесията преди подаването й и отправя
искане уведомлението за това да му бъде връчено с връчване на препис от исковата молба.
Твърди се още в исковата молба, че с подписване на договора заемодателят се е
задължил да предостави на ответника сума в размер от 1500 лева чрез усвояването й от
клоновата мрежа на „Изипей“ АД. Заемателят се задължил да върне сума в общ размер от
1762.92 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер
264.18 лева. Посочената вноска включва главница, договорна лихва и такса за експресно
разглеждане на документи. В исковата молба е уточнено, че заемателят е уведомен за
възможността размерите на задълженията му по договора да се увеличат, в случай, че не
погасява дълга си. По отношение на договорната лихва е посочено, че е начислена в размер
от 167.07 лева за периода от 24.05.2018 год., която е датата на първата вноска по договора до
19.01.2019 год., която е датата на последния падеж по договора. Посочено, че заемателят се е
възползвал от правото да поиска експресно разглеждане на документи, с което е задължен да
2
заплати и такса за това в размер от 473.06 лева.
В исковата молба е посочено, че по договора ищецът е извършвал плащания в размер
от 695 лева и към датата на подаване на исковата молба дължимата главница е в размер от
1204.09 лева.
Твърди се още, че ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора
/поръчител физическо лице, което отговаря на определени изисквания или банкова
гаранция/, като се съгласил в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение да дължи неустойка. Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от
датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка
от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 614.70
лева, с което размерът на погасителната вноска е 332.48 лева. Дължимата към датата на
подаване на исковата молба неустойка е в размер от 478.10 лева.
На следващо място в исковата молба е посочено, че ответникът се е запознал с
Тарифата на „Вива Кредит“ ООД и съгласно нея, в случай на неизпълнение на
задълженията, дължи заплащане на определени суми, представляващи направени разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на покани, писма, електронни съобщения,
разходи за дейността на служител/лице, което да осъществява дейността по администриране
събирането на задълженията. На това основание е начислено задължение в размер от 220
лева. Поради неизпълнение на задълженията за заплащане ответникът дължи и обезщетение
за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер от 33.81 лева за периода
от 20.01.2019 год. до 24.09.2019 год. Ищецът претендира присъждане и на законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й плащане, както и присъждане на разноските, направени по
водене на делото.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба
ответникът е депозирал писмен отговор, с който прави възражение по допустимостта на
иска, което обосновава с довода, че не съвпадат датите, на които е подписан договора за
заем, посочени съответно в заявлението за издаване на заповед и исковата молба. По тези
подробно изложени съображения счита, че не е налице идентичност на основанията в двете
производства – заповедно и исково в конкретния случай.
Оспорени са твърденията, че той е попълвал и подавал искания до „Вива Кредит“
ООД за отпускане на заем в размер от 1500 лева, договора за кредит между страните не е
подписван на нито една от двете дати. Ответникът твърди, че никога не е бил в договорни
отношения с „Вива Кредит“ ООД. Посочва, че не е кандидатствал за кредит чрез Интернет –
страницата на посоченото дружество, както и че не е сключен валиден договор под формата
на електронен документ, съгласно цитирани нормативни актове. Уточнява и че е не е
получавал предложение от името на „Вива кредит“ ООД за сключване на договор за заем.
На следващо място са изложени доводи, че не е установено, че предложението е
3
включвало общи условия и по тази причина е недействително на основание чл.16 от ЗЗД,
както и че правоотношенията не са реализирани при спазване на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и
ЗЕДЕП и ЗЕТ. Уточнено е, че липсва електронна кореспонденция между страните по повод
договора, липсва регистрация в платформа на посоченото дружество.
На следващо място в писмения отговор се оспорва, че този договор е годно
доказателство по смисъла на чл.183 и чл.184 от ГПК, тъй като липсват уговорки, че страните
се споразумяват да признаят стойността на обикновения електронен подпис и на
усъвършенствания електронен подпис на саморъчен в отношенията им, в който смисъл се
позовава и на съдебна практика.
От името на ответника е посочено, че дори хипотетично да се приеме, че е подписан
посочения договор липсва валиден договор за цесия за прехвърляне на задълженията на
ищеца поради липса на уговорка за заплащане на цена и реалното й заплащане, липсва и
валидно уведомяване за договора, съгласно чл.99 от ЗЗД.
На следващо място е посочено, че по делото липсват доказателства за установяване
на твърдението, че сумата от 1500 лева е предоставена на ответника, кога и по какъв начин.
В писмения отговор са изложени и подробни доводи за нищожност на договора за
потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, тъй като са нарушени нормите на чл.11 от
ЗПК. Поради това е посочено, че приложение следва да намери чл.23 от ЗПК, а в случая
липсва иск основан на доводи за неоснователно обогатяване. Посочено е и нарушение на
чл.10а, ал.2 от ЗПК по отношение на таксата за експресно разглеждане на документи, както
и за неравноправност на уговорката за даване на обезпечение на основание чл.143, т.5 от
ЗЗП.
По тези подробно аргументирани в писмения отговор фактически и правни доводи от
името на ответника е поискано предявеният иск да бъде отхвърлен.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и с правно основание вр.чл.9 от
Закона за потребителския кредит вр. чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2, чл. 92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението за недопустимост на иска поради това, че не съвпадат
датите, на които е подписан договорът за заем, посочени съответно в заявлението по чл. 410
от ГПК и в исковата молба. Предвид направеното с молбата от 26.08.2020 год. уточнение на
иска, съдът счита, че вземанията, предмет на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. №
9649/2019 год. на БсРС и претендираните в настоящото производство са идентични и
произтичат от един договор за заем. Това е така, тъй като от едната страна е налице
идентичност на съществените елементи – страни и предмет на приложения по делото
договор за заем с дата 21.04.2018 год. с тези, посочени в заповедта за изпълнение, а от друга
страна по делото липсват твърдения между страните да е налице друг договор за заем.
Предвид гореизложеното, съдът счита иска за допустим.
4
Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното: По делото е представен на
хартиен носител договор за паричен заем, с дата 21.04.2018 год., със страни ответника като
заемополучател и „Вива Кредит“ ООД като заемодател, за сумата от 1500 лева, който не е
подписан от страните. В чл.2, т.9 от договора е уговорено заемната сума да бъде усвоена
чрез Easy Pay. В чл. 18 от договора е предвидено, че неразделна част от същия са Общите
условия, приложими към договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
като последните не са представени по делото. В договора е записано, че същият е съставен
във вид на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕП с автори, титуляри на електронни
изявления - „Вива Кредит“ ООД и П. Ж. М.. Твърденията на ищеца са, че договорът за
кредит е бил сключен по реда на ЗПФУР, а ответникът оспорва въобще да е бил в договорни
отношения с „Вива Кредит“ ООД. Спорен по делото е въпросът налице ли е валидно
облигационно правоотношение между страните, основано на договор за паричен заем от
21.04.2018 год., а доказателствената тежест за установяването на релевантните факти се
носи от ищцовото дружество. В хода на настоящото производство, обаче, ищецът не е
ангажирал годни доказателства за горните обстоятелства, а именно, че ответникът е
изпратил твърдяната заявка за предоставяне на заем, че е получил на електронната си поща
договора, общите условия и стандартен европейски формуляр, както и че е дал съгласието
си за неговото сключване.
По делото е представена справка от третото лице „Изипей“АД за П. Ж. М., ЕГН
********** за получаване на пари в брой за периода от 01.04.2018 год. 00:00:00ч. до
28.09.2020 год. 23:59:59ч., в която е отразено следното: на дата 24.04.2018 год. в 15:39:40ч.,
офис на Изипей АД, С., ***, сумата от 1 500 лева с основание „по договор за заем П. Ж. М.,
с получател П. Ж. М., ЕГН ********** и наредител Вива кредит ООД, с дата и час на
нареждане: 23.04.2018 год. 08:32:00 ч. с адрес офис на нареждане: ePay.bg, София.
Справката не носи подписи на оператора и клиента, получил паричната сума. В конкретния
случай, справката представлява индиция за обстоятелството, че ответникът е получил
посочената сума, но не доказва пълно и главно наличието на договорно правоотношение със
сочените в исковата молба характеристики.
По изложените съображения следва да се приеме, че между страните не съществува
твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение, основано на договор за
потребителски кредит от 21.04.2018 год., сключен между ответника и „Вива кредит“ ООД,
респективно за ответника не са възникнали задължения по него и той не дължи
претендираните от ищеца суми.
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Обсъждането на останалите възражения на ответната страна се явява
безпредметно.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото дружество следва да заплати на
ответника сумата от 25 лева, представляваща направените от него съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция по в.гр.д. 1356/2021 г. на БОС.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ищцовото дружество следва да
5
заплати на Адвокатско съдружие „Б. к.“ сумата от 360 лева за адвокатско възнаграждение за
исковото производство пред първата инстанция по гр.д. № 656/2020 год. по описа на БсРС.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ищцовото дружество следва да
заплати на Адвокатско съдружие „Б.Л.“ сумата от 360 лева за адвокатско възнаграждение за
заповедното производство.
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата ищцовото дружество следва да
заплати на адвокат М.Л. Л. сумата от 360 лева за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция по в.гр.д. 1356/2021 г. на БОС.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я. против П. Ж. М. ЕГН**********, с адрес: град Б., *** за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за
паричен заем № *** от 21.04.2018 год., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземането по който е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия, сумата от 1204.09 лева /хиляда двеста и четири
лева и девет стотинки/, представляваща главница, сумата от 167.07 лева /сто шестдесет и
седем лева и седем стотинки/ – договорна лихва, начислена за периода от 24.05.2018 год. до
19.01.2019 год., сумата от 478.10 лева /четиристотин седемдесет и осем лева и десет
стотинки/ – неустойка за неизпълнение на задължение, сумата от 473.06 лева /четиристотин
седемдесет и три лева и шест стотинки/ – такса за експресно разглеждане на документи,
сумата от 220 лева /двеста и двадесет лева/ – разходи за извънсъдебно събиране на
задълженията, сумата от 33.81 лева /тридесет и три лева и осемдесет и една стотинки/ –
лихва за забава върху непогасената главница за периода от 20.01.2019 год. до 24.09.2019
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 03.10.2019 год. до окончателното й
плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4343 от 14.11.2019 год. по ч.
гр. д. № № 9649/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., да плати на П. Ж. М. ЕГН **********, с адрес: град Б.,
***, сумата от 25 лева /двадесет и пет лева/ за направените съдебни разноски по в.гр.д.
1356/2021 г. на БОС.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., да плати на Адвокатско съдружие „Б. к.“, Булстат
*********, с адрес: гр. С., ***, сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ адвокатско
6
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за исковото производство пред първата инстанция по
гр.д. № 656/2020 год. по описа на БсРС.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., да плати на Адвокатско съдружие „Б.Л.“, Булстат
*********, с адрес: гр. Р., ***, сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА по ч.гр.д. № 9649/2019 год. по описа на БсРС.
ОСЪЖДА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3,
представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., да плати на адвокат М.Л. Л., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ***, сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА по в.гр.д. № 1356/2021 год. по описа на БОС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7