Р Е Ш Е Н И Е
№ 260349
гр.
Русе, 20.04.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на седми април, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря
Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2069 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България заявява, че при сключване на договор за кредит за покупка на
стоки или услуги №PLUS – 14420504, К.Х.З. изявил
желание, освен посочения усвоен кредит, да ползва револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта. На 01.08.2017г. ответникът
активирал предоставената му от дружеството кредитна карта №CARD-14882660 с 1500
лева максимален кредитен лимит, представляващ револвиращ
кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции
(теглене в брой от банкомати АТМ; плащания през терминални устройства и др.),
осъществени чрез издадената карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване. Съобразно чл.1 и чл.14 от Приложението за
отпускане на револвиращия кредит, кредитополучателят
се задължил да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, зависима от ползваната
сума, до пълно погасяване на задължението.
След 01.11.2018г.
К.З. преустановил обслужването на кредитната карта, което принудило кредитора да
блокира използването й. Към този момент задължението на ответника възлизало на
1717.48 лева, формирано от: 1414.84 лева – главница; 302.64 лева – възнаградителна лихва и 73.39 лева – законна лихва за
забава. Въпреки многократните опити за контакт и отправените покани за
доброволно изпълнение, кредитополучателят на погасил дълга.
В качеството си
на кредитор, БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.Париж“, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“,
клон България входирало заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ЧГД №7011/2019г. срещу К.Х.З. за сумите: 1414.84 лева – главница по договор за револвиращ потребителски кредит №PLUS – 14420504, ведно със
законната лихва, считано от 26.11.2019г. до окончателното й изплащане; 302.64
лева – възнаградителна лихва за периода 01.11.2018г.
– 09.05.2019г.; 73.39 лева – мораторна лихва за
периода 09.05.2019г. – 11.11.2019г.; 35.82 лева –
заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си.
По изложените съображения, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че К.Х.З., ЕГН **********
дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д.Д. сумите: 1414.84 лева – главница по договор №CARD-14882660,
ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019г. до окончателното й
изплащане; 302.64 лева – възнаградителна лихва за
периода 01.11.2018г. – 09.05.2019г.; 73.39 лева – мораторна
лихва за периода 09.05.2019г. – 11.11.2019г.
В условията на
евентуалност моли ответникът да бъде осъден да заплати визираните суми, ведно с
направените по делото разноски.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.М.Д. - особен представител на ответника К.Х.З. е депозирала отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва твърденията, че ответникът е получил и активирал кредитната карта.
Намира за нищожен договора, на който ищеца основава претенцията си.
Оспорва претенциите по основание и размер, като поддържа, че подписът върху
приложените към исковата молба документи не е изпълнен от ответника.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в
хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон,
съдът прие за установено от фактическа страна, следното:
На 26.01.2017г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и К.Х.З. е сключен договор №PLUS – №PLUS – 14420504, по силата на който дружеството предоставило на ответника заем в размер на
20 000 лева. Кредитополучателят се задължил да възстанови заетата сума,
съгласно погасителен план, за 120 месеца, на равни вноски, всяка в размер на
337.09 лева.
В чл.12 от
Договора е предвидена възможността кредиторът да предостави на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която ще бъде
издадена и доставена след проучване изпълнението на задълженията по договора за
кредит от страна на кредитополучателя. Указано е, че издаването на картата ще
бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок, разделът от договора не
произвежда действие. Страните приели, че задълженията, произтичащи от договора,
свързани с ползване на кредитна карта, ще възникнат само след като
кредитополучателя активира издадената кредитна карта. Следващите клаузи от
договора визират начина на определяне кредитния лимит по кредитната карта,
възможностите за ползването й, както и разходите, с които ще бъде оскъпена, като
изрично е посочено, че същите ще бъдат конкретизирани в приложението по чл.21.
Приложението към
договора за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CARD-14882660
(лист 34) е едностранно подписано от представител на кредитора. В документа се
сочи, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД отпуска на К.З. кредит в размер на 1000
лева, при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в приложението.
Указани са: лихвения процент – 35%; ГПР – 44.90%; задължения за заплащане
минимална месечна погасителна вноска и дължимите такси, в зависимост от начина,
по който се усвоява кредита.
От товарителница
изх.№********* е видно, че на 16.06.2017г. ответникът е получил „документи“,
изпратени от ищеца.
Съгласно месечно
извлечение, задължението на кредитополучателя към 01.05.2019г. възлиза на
1717.48 лева. На 13.05.2019г. е изготвена покана до К.З., в която е указан
размера на дълга и е предоставен срок за погасяването му.
Ангажирани са
писмени доказателства, с които се установява, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.Париж“
е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
********* и упражнява дейност в Република България, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.
Въз основа на
заявление, депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България“, в РРС е образувано ЧГД
№7011/2019г. и издадена заповед №3348/27.11.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу К.Х.З. за сумите: 1414.84 лева – главница по
договор за револвиращ потребителски кредит №PLUS –
14420504, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2019г. до окончателното й
изплащане; 302.64 лева – възнаградителна лихва за
периода 01.11.2018г. – 09.05.2019г.; 73.39 лева – мораторна
лихва за периода 09.05.2019г. – 11.11.2019г.; 35.82
лева – заплатена държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване
на вземането си.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като
пълно, всестранно и ясно. Установено е, че кредитния лимит в размер на 1000
лева е усвоен от К.Х.З. на 14.09.2017г., чрез банков превод по личната м сметка
в „ОББ“ – клон централен, която сметка ответникът е декларирал лично при
подписване на договора. Кредитният лимит е увеличен на 1500 лева, считано от
18.04.2018г., за което кредитополучателят бил уведомен с изпратено месечно
извлечение. След извършена проверка в счетоводството на ищцовото дружество,
вещото лице е посочило в табличен вид движението по кредитната карта. Въз
основа счетоводните записвания, експертът е приел, че към 26.11.2019г.
главницата, дължима по договора за издаване кредитна карта е 1414.84 лева;
договорната лихва за периода 01.11.2018г. – 09.05.2019г. – 302.64 лева, лихвата
за забава за периода 09.05.2019г. – 11.11.2019г. – 73.39
лева. Задължението на ответника е изчислено и към 05.06.2020г.: 1414.84 лева -
главница; 302.64 лева - договорна лихва за периода 01.11.2018г. – 09.05.2019г.
и 154.45 лева – мораторна лихва за периода
09.05.2019г. – 05.06.2020г.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум,
съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск,
в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1414.84
лева – главница по договор №CARD-14882660, ведно със законната лихва, считано
от 26.11.2019г. до окончателното й изплащане; 302.64 лева – възнаградителна
лихва за периода 01.11.2018г. – 09.05.2019г.; 73.39 лева – мораторна
лихва за периода 09.05.2019г. – 11.11.2019г., предмет
на заповед №3348/27.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ЧГД №7011/2019г. по описа на РРС.
В условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск за посочените суми.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №7011/2019г. по описа на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената
заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството
по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на
спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж“ основава претенцията си на договор №PLUS
– 14420504/26.01.2017г., в частта относно предоставяне и ползване
на кредитна карта №CARD-14882660.
Размерът на револвиращия
кредит от 1000 лева, условията за усвояването и издължаването му чрез минимални
месечни погасителни вноски, лихвения процент – 35% и ГПР – 44.90%, размера на
дължимите такси и обезщетение за забава, са посочени в приложението към
договора, което е подписано единствено от представител на ищеца – кредитор. В
т.21 от договор №PLUS – 14420504/26.01.2017г.
страните са уговорили, че приложението представлява неразделна част от
договора, като задължения за кредитополучателя ще възникнат след активиране и
използване на кредитната карта в съответствие с договора и приложението към
него., т.е. чрез конклудентни действия от страна на
кредитополучателя. За тази цел кредиторът се е задължил да достави на
кредитополучателя кредитна карта и приложението, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата по
активиране на картата.
Следователно, за
да се приеме, че между страните по делото е валидно възникнало облигационно
правоотношение, е необходимо ищецът да установи, че ответникът е активирал и
използвал кредитната карта, с което недвусмислено е изразил съгласието си с
предложените от банката условия за ползване револвиращия
кредит.
На следващо
място, чрез използване на кредитната карта от ответника се извършва и реалното
предаване на отпуснатата в заем сума от кредитора – ищец, с което последният е
изпълнил основното си задължение по сключения договор.
В случая, от
заключението на приетата по делото експертиза се установява, че на 14.09.2017г.
ответникът е усвоил кредитния лимит – 1000 лева. На 18.04.2018г. заемната сума е увеличена от
1000 лева на 1500 лева и сумите, предмет на Приложението към договора
№CARD-14882660 са усвоени в периода 14.09.2017г. – м.април 2019г. Част от
задължението е погасено – 85.16 лева, но остатъка от 1414.84 лева не е
заплатен.
Очевидно волеизявленията
на страните по делото са били насочени към пораждане облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният
договор е сключен на 26.01.2017г. и попада в приложното поле на ЗПК, тъй като
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК,
съответно ищецът се явява кредитор, съгласно четвъртата алинея на същата
разпоредба, тъй като се предоставя кредит под формата на заем, който не попада
сред изключенията на чл.4 ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови
сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността
на кредитни институции, съгласно чл.24 ЗПК, контрактът попада и в приложното
поле на ЗЗП.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между
потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица
решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният
договор за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
На първо място, в договора (в частта относно предоставяне и ползване на кредитна
карта №CARD-14882660) е визиран годишен процент на
разходите, като абсолютна процентна стойност – 44.90%. Не са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин, каквото
е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК.
Нарушено е и законовото изискване
за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и
всички негови елементи. Клаузите на договора не само трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, но и следва да
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е
твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна
на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на
договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с
недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).
В случая клаузите на договора са
отпечатани с шрифт, който очевидно е по-малък от 12. За извършване на подобно
визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на
използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на
чл.195, ал.1 ГПК. Използването на шрифт с по-малък размер от законоустановения е в нарушение изискването по чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.
Отделно от това, съдът намира за
неравноправна клаузата на т.19 в приложението към договора (касаеща
и отпуснатата под формата на допълнителен револвиращ
кредит сума), според която кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата
и таксите всеки месец. В договора не се съдържат условията по кредита,
регламентиращи методиката, по която дружеството може едностранно да променя
лихвата до пълното погасяване на задължението; не са посочени алгоритъм или
правила, по които басовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства
и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с
изменение на стойностите на факторите, които принципно биха били основание за
промяна.
С оглед установената
недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и
невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби,
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно
разпоредбата на чл.23 ЗПК, а именно 1414.84 лева.
До този размер претенцията като
основателна следва да бъде уважена.
Поради уважаване установителния иск за главница, съдът не следва да се
произнася по предявения евентуален осъдителен иск за същото вземане.
В съответствие с изложените по
горе съображения за нищожност на договорните клаузи, като неоснователни и
недоказани следва да бъдат отхвърлени установителните
и евентуалните осъдителни искове за договорни и мораторни лихви.
Съгласно т.12 от
ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото,
така и в заповедното производство.
Предвид изхода на
спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски, както следва:
- по ЧГД
№7011/2019г. по описа на РРС – 67.80 лева и
- по ГД
№2069/2020г. по описа на РРС – 450.92 лева.
Ответникът следва
да заплати по сметка на РРС 150 лева – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 от ГПК, че К.Х.З., ЕГН ********** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от зам.управителя Д.Д. сумата: 1414.84
лева – главница по договор №CARD-14882660, ведно със законната лихва,
считано от 26.11.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №3348/27.11.2019г.,
издадена по ЧГД №7011/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от зам.управителя Д.Д. срещу К.Х.З., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за
признаване установено, че ответникът дължи на дружеството сумите: 302.64 лева –
възнаградителна лихва за периода 01.11.2018г. –
09.05.2019г.; 73.39 лева – мораторна лихва за периода
09.05.2019г. – 11.11.2019г., предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №3348/27.11.2019г., издадена по ЧГД
№7011/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж“ рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14,
представлявано от зам.управителя Д.Д. срещу К.Х.З., ЕГН ********** осъдителен иск за
заплащане сумите: 302.64 лева – възнаградителна лихва
за периода 01.11.2018г. – 09.05.2019г.; 73.39 лева – мораторна
лихва за периода 09.05.2019г. – 11.11.2019г.
ОСЪЖДА К.Х.З., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК ********* сумата 450.92 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА К.Х.З., ЕГН ********** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж“
рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК ********* сумата 67.80 лева – разноски по ЧГД №7011/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА К.Х.З., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РРС 150 лева – разноски по делото, заплатени от БС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: