Р Е Ш Е Н И Е
№ 37/7.1.2020г.
Град Пловдив,
07.01.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на единадесети декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 2808
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Арги лукс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Стефан
Стамболов“ № 77, представлявано от управителя С.А.А., против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-517-0029950 от 19.08.2019
г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване
на търговски обект – ресторант- комплекс „Плажа“ в град Пещера, ул. „Васил
Левски“ № 2а, стопанисван от „Арги лукс“ ЕООД, и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта е
незаконосъобразна поради необоснованост. Иска се отмяна на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител
моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди обжалваната
заповед като законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на
процесуалните правила. Поддържа подаденото писмено становище. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в
14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 31.08.2019 г.
Жалбата е против заповед за налагане на принудителна мярка, която съгласно
чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че при извършена проверка на 09.08.2019 г. на ресторант- комплекс
„Плажа“ в град Пещера, ул. „Васил Левски“ № 2а, стопанисван от „Арги лукс“
ЕООД, за която е съставен протокол за извършена проверка от същата дата (л.51-53
от адм.д. № 987/2019 г. на АС Пазарджик), е констатирано, че договорът за
техническо обслужване и ремонт на работещото в обекта фискално устройство с рег.№
3947430 от 25.07.2018 г. е валиден до 25.07.2019 г., но има отчетени продажби в
периода 27.07.2019 г. – 09.08.2019 г. без изградена дистанционна връзка на
фискалното устройство с НАП, с което е извършено нарушение на чл.7, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с чл.118, ал.4, т.3 ЗДДС.
Въз основа на констатациите от проверката е
издадена оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-517-0029950 от 19.08.2019 г. –
предмет на настоящото съдебно производство, като е преценено, че наличието на
административно нарушение е основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.3 ЗДДС за
налагане на мярката.
В хода на съдебното производство не са
ангажирани нови доказателства. Следователно
между страните няма спор по фактите.
При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна. Спорът е правен относно правилното приложение на закона.
Чл.118, ал.1 и 2 ЗДДС въвеждат задължение за
всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
като фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление
на търговската дейност задължително следва да имат техническа възможност за
установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към
Националната агенция за приходите.
Съгласно чл.186, ал.1, т.3 ЗДДС принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което, като е задължено, не използва фискално устройство или използва
фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка.
Изискванията,
редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни
към Националната агенция за приходите са установени в Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.7 от наредбата лицата по чл.3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, да не допускат
извършване на продажба на стоки и услуги без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в
случаите, посочени в тази наредба, и работа с ФУ/ИАСУТД без изградена
дистанционна връзка с НАП, освен в случаите, посочени в тази наредба.
При тази правна регламентация за
дружеството-жалбоподател (както и за всички останали правни субекти) е налице
абсолютно задължение да не допускат работа с фискално устройство без изградена
дистанционна връзка с НАП, като в случая е безспорно установено, че това
задължение не е изпълнено, и този факт не се оспорва от
дружеството-жалбоподател. Дори напротив, фактът на извършване на
административното нарушение е признат и в подадената до съда жалба.
Единственото възражение се свежда до твърдението, че дружеството разполага с
още две фискални устройства, който факт е без всякакво правно значение за
законосъобразността на оспорената заповед, защото е безспорно доказано от
органите по приходите, че в периода 27.07.2019 г. – 09.08.2019 г. дружеството е
отчитало продажби именно чрез фискалното устройство, което вече е било без
задължителната дистанционна връзка с НАП. Следователно категорично е било
налице фактическо и правно основание за административния орган да наложи
принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 ЗДДС – запечатване на
търговския обект.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение (в конкретния случай по чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г.), административният орган налага принудителната
административна мярка по чл.186 ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност
и е независим от хода на административнонаказателното производство, ако такова
изобщо се развива. Принудителната административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на нарушителя да извърши други противоправни
деяния, не представлява административно наказание и няма санкционен характер. В
този смисъл при налагане на настоящата принудителна мярка административният
орган е спазил целта на закона, която е да мотивира нарушителя да не допуска
други административни нарушения от същия или друг вид, както и да се
предотвратят и преустановят административните нарушения и вредните последици от
тях чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да
спазват нормативно разписаното поведение. По аргумент от чл.22 ЗАНН и с оглед
постигане на превантивната цел на закона, за да преустанови дружеството
неправомерната си дейност, процесната мярка се явява съответна на този
законодателен приоритет.
Без правно значение за законосъобразността на
процесната мярка е липсата на други нарушения. Законът не поставя изискване за
наличие на определен брой допуснати или извършени административни нарушения.
Достатъчно е наличието само на едно единствено административно нарушение, което
съставлява основание по чл.186, ал.1 ЗДДС за налагане на принудителната
административна мярка.
Налагането на принудителната административна
мярка запечатване на обект е основание за прилагане на втората принудителна
административна мярка по чл.187, ал.1 ЗДДС – забрана на достъпа до обекта.
Нормата е императивна, органът по приходите действа в условията на обвързана
компетентност, като няма право на преценка относно необходимостта от
прилагането на мярката по чл.187, ал.1 ЗДДС. Тази преценка е извършена
предварително от законодателя и затова двете принудителни административни мерки
по чл.186, ал.1 и по чл.187, ал.1 ЗДДС се прилагат едновременно.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед съдът констатира, че заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на
НАП, упълномощена със заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, доколкото нормата на чл.186, ал.3 ЗДДС посочва като компетентен всеки орган по приходите или
оправомощено от него длъжностно лице, в предвидената от закона форма на
мотивирано решение и съдържа всички реквизити по чл.59 АПК, при спазване на
административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, в
съответствие с целта на закона, която е да не се допускат от страна на жалбоподателя
нови административни нарушения на фискалната дисциплина. Съобразен е и
принципът за съразмерност по чл.6, ал.2 АПК, изискващ административният акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която се издава. В случая целта, за която е
издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови
извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неправилно
отчитане на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на
дружеството, като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност
в конкретния търговски обект за срок от 10 дни, е минимално и необходимо, за да
се организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и
да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 100 лева на основание
чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Арги
лукс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Стефан Стамболов“ № 77, бл.151, вх.Г, ет.4, ап.65, представлявано от
управителя С.А.А., против заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-517-0029950 от 19.08.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Арги лукс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Стефан
Стамболов“ № 77, бл.151, вх.Г, ет.4, ап.65, представлявано от управителя С.А.А., да заплати на Националната агенция по
приходите, ЦУ, сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: