Решение по дело №697/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 и сл. от ЗУТ.

Образувано е по жалба от М. Г. Т. от град Стара Загора, чрез адв. Д. Д., АК – Стара Загора против Заповед № 10-00-2015/06.10.2023г. на Кмет на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на преместваем обект „дървен навес“, находящ се в У. Х.-352, кв. 26, по плана на с . Малка Верея.

Оспорващата сочи, че заповедта била незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Оспорва изцяло приетото от органа, че обектът е „преместваем“ по смисъла на ЗУТ, като твърди, че същият представлява „строеж“ по смисъла на специалния закон, поради което навежда довод, че било налице противоречие между обстоятелствената част на заповедта и диспозитива. С аргумент, че неправилно органът характеризирал обекта като „строеж“, се претендира неправилно приложение за закона, доколкото било разпоредено премахването на същия на осн. чл.57а, ал.3, вр. с ал.1, т.1 и т.3 от ЗУТ. Претендират се разноски.

Оспорващата, редовно призована в с.з., се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на доверителката си. В хода по същество пледира, че било доказано по делото, че по характеристика обектът представлявал „строеж“.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора, редовно призован, се представлява от процесуален представител юрк. Ж., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

По повод на жалба, подадена от лице собственик на У. Х.-346, било инициирано производство по проверка на данни за извършено незаконно строителство в У. Х.-352, кв.26 по плана на с. Малка Верея. На 26.07.2023г. длъжностни лица при Община Стара Загора, дир. „Общински проекти и контрол по строителството“ извършили проверка в У. Х.-352, кв.26 по плана на с. Малка Верея, където установили, че в границите на УПИ бил изграден обект „дървен навес“. За проверката длъжностните лица съставили констативен акт № 114 от 24.08.2023г. /л.28-29/. Според отразеното в акта, обектът „дървен навес“ бил разположен в северозападната част на имота, граничещ от север с У. Х.-346, а от запад с УПИ ХХI-351. Навесът бил описан като изпълнен от дървена конструкция, закрепена към терена чрез бетонов фундамент, покривът бил с дървена конструкция, с наклон на юг и с приблизителни размери 9,80/4/80м. Видно от КА, по време на проверката било установено и изпълнение на плътна стена от северната страна на навеса, изпълнена от бетонови блокчета, която била отдръпната от единия край на приблизително 1,00 м. от границата с У. Х.-346. Било посочено също, че навесът бил изпълнен от З. Л. и М. Т.. В КА била изчертана и окомерна скица, и приложена 1 брой снимка /л.30/.

Под № 10-00-2015 била издадена на 06.10.2023г. от Р. Т., като лице оправощомено от Кмета на община Стара Загора /съгласно заповед № 10-00-1909/25.09.23г./, процесната заповед, с която било разпоредено по отношение на настоящата оспорваща и друго трето лице да премахнат преместваем обект „дървен навес“, находящ се в У. Х.-352, кв. 26, по плана на с . Малка Верея. Заповедта била изпратена до тези лица с писмо /л.8/, като видно от приложеното копие на пощенския плик, в който е изпратено писмото /л. 9/, същото удостоверява, че заповедта била връчена на г-жа Т на 23.10.2023г. /л.32/. Последната подала жалбата си чрез административния орган на 30.10.23г., където била регистрирана под вх. № 10-09-74.

По делото се прилагат още : [нот. акт] от 14.02.1977г./ л.14/; скица № 3603/16.11.2021г. /л.15/; удостоверение за наследници /л.16/; удостоверение № 19-32-770/2021г. /л.17/;

По делото Съдът допусна и изслуша съдебно-техническа експертиза. ВЛ. Инж. В, след проверка на документите по делото и проверка на място, дава заключение на поставените и задачи, както следва:

По въпрос първи - обектьт бил изграден в имот, представляващ YПИ XX-352 в кв.26 пo плана на с.Малка Верея, община Стара Загора. Имотът бил собственост на жалбоподателката. По въпрос втори - нa място ВЛ измерила техническите параметри на обекта, които били: дължина — 9,40м. ( при основата), широчина-3,85м (пpu основата) и височина, която варирала, поради наклона нa терена - от 2,20м. дo 3,60м. Покривът излизал със стрехи пo 50см. от всички страни. Точната ситуация и размери представя в графичната част на заключението. По въпрос трети дава отговор, че предназначението на обекта било за съхранение на градински инвентар: косачка, стьлба, градински мебели и др. Начинът на изграждане бил на едноетажна лека постройка с дървена носеща конструкция и две зидани ограждащи стени oт север и oт запад. Конструкцията била изпълнена oт дървени кoлoни и греди, сглобена била нa място и не представлявала готово изделие. Стените били монолитно изпълнени - зидани от бетонни блокчета на вароциментов разтвор. В отговора на въпрос четвърти, експертът сочи, че обектьт в конструктивно отношение представлявавал едноетажна постройка с дървена носеща конструкция и две зидани ограждащи стени.- от север и от запад. Основата била стоманобетонна плоча с дебелина 30см. Конструкцията се състояла от следните елементи: дървени колони (попове) със сечение 10/10см., дървени греди (столици) със сечение 10/12см. и ребра 6/12см през разстояние 50см. Покривът бил едноскатен с наклон на юг, към вътрешността на имота. Покривното покритие било от водоустойчив шперплат и метални керемиди. Ограждащите стени били изпълнени от зидария от бетонни блокчета на вароциментов разтвор и са с дебелина 1 см. Връзката на колоните със стомано-бетонната основа била посредством шини и анкерни болтове. Връзката между отделните конструктивни елементи била с дървени сглобки, гвоздеи и шини. Налице било функционално свързване на обекта с терена, върху който бил разположен, върху терена била отлята стоманобетонна плоча, като конструкцията била свързана с нея - за дървените колони — чрез анкерни болтове, а за стените — стоманобетонен пояс под тях.

По въпрос пети, ВЛ дава заключение, че обекгьт е ситуиран в северозападния край на имота. Местоположението му спрямо северната имотна граница - към имот, представляващ YПИ XXX-346 било следното: в източния си край бил отдръпнат oт имoтнaтa граница на 1,00м, a в западния край - на 80см. От запад-към имoт, представляващ [УПИ], разстоянието от обекта до границата било 40см. Точната ситуация и размери представя в графичната част към заключението. В отговора на въпрос шести, експертът сочи, че постройката имaла изградени две стени, кoитo я ограждали от север и от запад. Северната стена била пo цялата дължина на постройката и с размери: дължинa 9,40м.; височина 2,70м и дебелина 15см. Западната стена била с размери: дължинa 3,0м ; височина 1,90м и дебелина 15см. Стените били изпълнени oт зидария от бетонни блокчета нa вароциментов разтвор и изградени no традиционен монолитен нaчин нa място. По въпрос седми, ВЛ отговаря, че за имот, представляващ YПИ XX-352 в кв.26 пo планa нa с.Малка Верея, община Стара Загора имaло действащ Подробен устройствен плaн, одобрен със Заповед № 1111/21.10.1983г. Съгласно който нa мястото, където бил разположен процесният обект нямало предвидено основно застрояване. /вж. Прил.3 към експертизата/. В отговора си на последния осми въпрос, експертът посочва, че конструкцията на обекта e дървена, като връзката между отделните елементи е със сглобки и гвоздеи. След разглобяване на конструкцията (разковаване) , можело да се използват същите материали, нo поради денивелацията на терена и стьпаловидната основа, колоните били с най-различна височина :пo южната ос: 2,14м ; 2,35м; 2,43м; 2,90м , a пo северна ос - 2,75м;3,25м; 3,45м и 3,53м. Това обуславяло необходимост от прекрояване на колоните пo височина, в зависимост от новия терен, нo зиданите стени трябвало да бъдат съборени и не било ясно колко oт бетонните блокчета щели да бъдат годни за повторна употреба. Дава заключение, че обектът не можел да се премести в цялост на друго място. В обобщение на заключението сочи, че обекгьт в конструктивно отношение представлява едноетажна постройка с дървена носеща конструкция и две зидани ограждащи стени - от север и от запад, като след демонтиране на конструкцията, тя не можело да бъде сглобена на друго място в същия вид и не можела да се премести в цялост на друго място.

В с.з., при поставени от съда доуточняващи въпроси по експертизата, ВЛ посочи, че се запознала с описанието на обекта, дадено в окомерната скица от констативния акт. По принцип „навесът“ можел да бъде затворен от три страни, не било задължително да бъдел открит. Дървеният навес бил обект, ограден от две или три страни. „Навес“ не можело да съставлява само частта с дървото. Счита, че органът възприел като навес не само дървената част, но и оградните стени от стоманобетонни тухли. Размерите на навеса, записани в констативния акт били 9,80/4,80 м., които били размерите на външната конструкция. Параметрите на дървената част от замерванията на ВЛ били 9,40/3,85 м.

След предявяване на ВЛ на окомерната скица от констативния акт, ВЛ посочва, че на тази скица обектът бил с малко по-големи размери, като предполага, че се имало предвид и покривната конструкция. Очертаното като пунктир отговаряло на отразеното в процесната заповед - 9,80/4,80 м. Доколкото пунктирът не било по линия на самите колони, в тези размери били включени и двете оградни стени. В констативния акт бил отразен само северният зид от бетонни блокчета. При огледа на място ВЛ установила две изградени стени – от север и от запад.

При така установено от фактическа страна, от правна съдът приема следните изводи:

По допустимостта на жалбата: същата е процесуално допустима, като направено в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт, пред местно компетентния съд. Липсват предпоставки за оставяне без разглеждане на жалбата.

По същество на спора и в съответствие с задължението си да извърши цялостен контрол за законосъобразност на акта, Съдът приема следните изводи:

Спор относно валидността на акта не се повдига, а и с оглед доказателството на л. 101 от делото, се удостоверява, че същата е издадена от длъжностно лице при Община Стара Загора, което е било определено да изпълнява функциите на Кмет на общината за периода на отсъствие на титуляра на длъжността, поради ползване на платен годишен отпуск. В този случай, заповедта е издадена от лицето Р. Т., но като изпълняващ функциите на Кмет на Община Стара Загора. Ето защо на тази плоскост не е налице основание да се обяви заповедта за нищожна. Не е налице и друго основание за прогласяването й за такава, същата е обетивирана в изискуемата се писмена форма, формално е издадена на валидно правно основание.

Данните по преписката сочат, че особеното производство е инициирано по повод на жалба на собственик на съден УПИ, съдържаща твърдение за изградено незаконно строителство в имота на жалбоподателката. В следствие на тази жалба е извършена проверка, като за резултатите от нея е съставен КА от длъжностните лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ при Община Стара Загора. Въпросният КА е изискуем съгласно чл.57а, ал.2, изр. първо от ЗУТ, като данните от преписката сочат, че същият е съобщен на оспорващата /л.56-57/ на 05.09.2023г. и същата не е подала възражения по него. Заповедта е издадена след изтичане на срока по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, поради което Съдът приема извод, че е спазено специалното производство по издаване на акт за премахване на преместваем обект по см. на ЗУТ. Налице е и формално спазване на общото изискване за фактическа и правна обосновка на властническото волеизявление.

Въпреки това, с оглед събрания доказателствен материал по делото, Съдът намира, че е налице неправилно приложение на закона.

Единственият спорен факт по делото е какъв е характерът на обекта, чието премахване е разпоредено с процесната заповед. Ответникът, сочи, че при проверката е установил „навес“, като го определя като „преместваем“, обосновавайки се с определението, дадено в §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Охарактеризира го като обект, изпълнен от дървена конструкция, закрепена към терена чрез бутонен фундамент, покрив от дървена конструкция с наклон на юг и с приблизителни размери 9,80/4,80 м.

Оспорващият възразява, като твърди, че така описаният /изчертан/ в КА и в заповедта обект, с оглед неговите действителни характеристики, представлява „строеж“ по см. на ЗУТ.

Това възражение е напълно основателно.

За да се квалифицира като „преместваем“ даден обект, той следва да отговоря едновременно както изисквания, разписани в чл. 56, ал. 1 ЗУТ относно вид и предназначение, така също и на разпоредбата на § 5, т. 80 ДР ЗУТ относно конструктивните му особености и начин на изграждане. От данните по делото, вкл. и чрез СТЕ, не се доказа процесният обект „дървен навес“ да е с предназначението по чл.56, ал.1 от ЗУТ, т.е. следва извод, че той не се използва за увеселителни нужди, нито за административни, търговски и обслужващи дейности, нито за временно обитаване при бедствия или да е свързан с отбраната и сигурността на страната. Този обект няма и характеристиките по чл.57, ал.1 от ЗУТ, не съставлява рекламно съоръжение, нито информационно и монументално-декоративно такова. От събраните по делото доказателства от преписката е безспорно, че навесът е ситуиран в съсобствения на оспорващата имот и служи за напълно различни цели от законово предвидените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ, които са основно за задоволяване на обществена нужда, а не в частен интерес, както е в случая с процесния „навес“. Обстоятелството, че процесният обект не попада в приложното поле на чл. 56, ал. 1 ЗУТ е достатъчно да опровергае извода на органа, че същият е с характеристиката на „преместваем“ и не съставлява строеж /в частност такъв на допълващо застрояване/ по см. на ЗУТ. Следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика е без значение обстоятелството дали обектът е трайно прикрепен към земята, след като няма изискуемото по закон предназначение. Освен това, предвид вида на конструкцията и начина на изграждане на обекта /вкл. и с оглед заключението на ВЛ/, е очевидно, че обектът не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части, като в случай на неговото преместване несъмнено ще се стигне до нарушаване на целостта му като единен обект, т.е. няма да се запази неговата индивидуализация и възможност да бъде ползван със същото или подобно предназначение.

Обектът е с характеристиката на „строеж“ и в частност такъв на допълващо застрояване по см. на чл.41 от ЗУТ и неправилно е бил квалифициран от органа като преместваем съгласно определението, дадено в § 5, т. 80 ДР ЗУТ. След като обектът не е „преместваем“, а представлява строеж по чл.41, ал.1 от ЗУТ, същият, за да е законен, следва да е разрешен и да е в съответствие с действащия ПУП за имота, по аргумент от чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, което обстоятелство се установява в едно друго производство, това по чл.225а от ЗУТ, каквото не е проведено и не приключено с акт, разпореждащ премахване на незаконен строеж. Налице е твърдяното неправилно приложение на закона, поради което и процесната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

При извод за основателност на подадената жалба, основателна е своевременно направената претенция на оспорващата страна за присъждане в нейна полза на направените разноски, които се доказват в размер на искания [рег. номер]., съгласно списъка по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от УПК, Съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. Г. Т. от град Стара Загора Заповед № 10-00-2015/06.10.2023г. на Кмет на Община Стара Загора.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М. Г. Т. от град Стара Загора, [ЕГН] разноски по делото в размер на 1940,00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.