№ 18
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20215300503221 по описа за 2021 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на Ж.Г. С. от с. Я., ул. ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника му по делото адв. Н. А., в качеството на
длъжник по изпълнително дело №20188240400077 по описа на ЧСИ
Константин Павлов, рег. №824, против постановление изх. №45454 от
15.06.2021г. на съдебния изпълнител за разноските по изпълнителното
дело. В жалбата се излагат доводи за неправилно определяне от
съдебния изпълнител на разноските по изпълнителното дело, като се
иска отмяна на обжалваното постановление.
Ответната страна по жалбата- взискателят по изпълнителното дело
„С. Г. груп“ ЕАД, чрез пълномощника си по делото адв. Х.М., в писмено
възражение оспорва същата и иска оставянето й без уважение.
Останалите страни по изпълнителното дело- присъединеният по
право взискател ТД на НАП- Пловдив и солидарните длъжници „Ай джи
ес 7875“ ЕООД и А.В.К. не вземат становище по нея.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
1
следното:
Изпълнително дело №20188240400077 по описа на ЧСИ
Константин Павлов, рег. №824, е образувано въз основа на изпълнителен
лист за събиране на парични вземания на „Първа инвестиционна банка“
ЕАД, заменена в хода на делото съгласно сключен договор за цесия от
частния си правоприемник „С. Г. груп“ ЕАД, спрямо солидарните
длъжници Ж.Г. С., „Ай джи ес 7875“ ЕООД и А.В.К., като на
основание чл.458 от ГПК като взискател по делото срещу длъжника „Ай
джи ес 7875“ ЕООД е била присъединена и държавата, чрез ТД на НАП-
Пловдив. С обжалваното постановление съдебният изпълнител е
определил дължимите от солидарните длъжници такси и разноски по
изпълнителното дело, както следва- такси в размер на 588,67 лв. с ДДС
и разноски в размер на 80,10 лв. с ДДС, подробно описани с посочване
на фактическото и правно основание за начисляването на всяка отделна
сума.
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С жалбата на първо място се твърди, че съдебният изпълнител
неправилно е определил размера на дълга по изпълнителното дело- 755,61
лв. и съобразно посочената сума е начислил дължимите такси по
същото. Твърди се, че дължимата сума по изпълнителното дело съгласно
постановеното решение на Районен съд- Пловдив по гр.д. №12534/2018г.
е в по- малък размер- 537,11 лв., като в подкрепа на това е представена
разпечатка на съдебно решение от Централен уеб- базиран интерфейс на
публикувани съдебни актове със заличени данни на страните. Тези
твърдения са неоснователни. Видно от изпълнителния лист и заповедта
за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на които е било образувано
изпълнителното дело, задълженията на солидарните длъжници по него
са в следните размери: 351,18 лв.- главница по договор за банков кредит
от 04.05.2012г., ведно със законната лихва върху нея от 06.11.2017г. до
окончателното й заплащане; 46,01 лв.- просрочена договорна лихва;
104,95 лв.- просрочена наказателна лихва, 25 лв.- разноски за държавна
2
такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на
посочените суми, след включване в тях на сумата от 128,47 лв.- законна
лихва върху главницата за периода 06.11.2017г.-15.06.2021г. и сумата от
50 лв.- юрисконсултско възнаграждение на взискателя в изпълнителното
производство, е 755,61 лв., както правилно е прието в обжалваното
постановление. По изпълнителното производство не е било представено
от никоя от страните заверено копие от влязло в сила съдебно решение,
постановено в производство по чл.422, ал.1 от ГПК по предявен иск за
установяване на съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение, поради което съдебният изпълнител не е имал основание да
приеме друг размер на дълга, различен от този, посочен в
изпълнителния лист. Представената към жалбата разпечатка на съдебно
решение на Районен съд- Пловдив по гр.д. №12534/2018г. също не
съставлява такова основание, доколкото от същото не става ясно кои са
страните по делото, както и дали решението е влязло в сила. Предвид
горното доводите на жалбоподателя, свързани с размера на дълга му по
изпълнителното дело, въз основа на който били определени разноските по
същото и пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ са
неоснователни.
Неоснователни са и доводите за неправилно начислени разноски за
куриерски услуги. Действително в обжалваното постановление е посочена
единична стойност на куриерските разходи 5 лв., а в графа брой- 1, като
е начислена обща сума в размер на 10 лв. От писмените обяснения на
съдебния изпълнител обаче е видно, че са касае за техническа грешка при
посочване на броя на услугите, които са две, доколкото в хода на
производството са били изпратени две куриерски пратки, поради което
общата дължима сума за същите е 10 лв.
На последно място в жалбата се твърди, че определеният в
постановлението размер на таксите- 668,77 лв. не съответства на
разпоредбата на чл.73а от ГПК. С посочената разпоредба са определени
максимални размери на сбора от всички такси по изпълнението за сметка
на длъжника в едно изпълнително производство в зависимост от размера
на задължението. В случая размерът на дълга по изпълнителното дело е
755,61 лв., т.е. между една и две минимални работни заплати, поради
което е приложима разпоредбата на чл.73а, ал.1, т.5 от ГПК и сборът от
3
всички такси по изпълнението не може да надвишава 80 на сто от
минималната работна заплата /650 лв./ или сумата от 520 лв.
Начислените с обжалваното постановление такси по ТТР към ЗЧСИ са в
размер на 490,56 лв. /588,67 лв. с ДДС/, поради което следва да се
приеме, че е спазено изискването на чл.73а, ал.1, т.5 от ГПК. В
определения в разпоредбата на чл.73а, ал.1 от ГПК лимит на таксите по
изпълнението не се включват разноските по изпълнението, както и
дължимия ДДС върху таксите /в този смисъл- Решение №14 от
18.03.2019г. на ВКС по гр.д.№4315/2018г., 3-то гр.о./. Предвид горното
и в тази й част жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Ж.Г. С. от с. Я., ул. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. Н. А., в
качеството на длъжник по изпълнително дело №20188240400077 по
описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. №824, против постановление изх.
№45454 от 15.06.2021г. на съдебния изпълнител за разноските по
изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4