Р Е Ш Е Н И Е №170
гр. Габрово, 15.12.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
седемнадесети декември ................. през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЕМИЛИЯ КИРОВА ТОДОРОВА
при
секретаря …….МАРИЕЛА
КАРАДЖОВА............. и
в присъствието на прокурора .....НАДЕЖДА ЖЕЛЕВА.......... като разгледа докладваното
от съдия КОСЕВ КНАХД №151 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.
С Решение №62/21.07.2021г. по
НАХД№30/2021г. Севлиевски районен съд е отменил НП №**********/07.01.2021г. на
Директор на РД по горите гр. В. Търново като неправилно и незаконосъобразно.
В законния срок Решението на съда е
обжалвано от РДГ В. Търново,
представлявана от директор. В жалбата се твърди, че постановеното от въззивния
съд Решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като изложените в него мотиви
не кореспондирали с действителното фактическо положение и събраните по делото
доказателства. Неправилно била установена фактическата обстановка, като
оспорения съдебен акт бил необоснован, постановен при неправилно приложение на
материалния закон и допуснато съществена нарушение на процесуалните правила.
Според жалбоподателя отговорност
на лесовъда, който издава позволителното за сеч било да провери за кумулативно
наличие на документите по чл. 52, ал. 1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в
горите преди да издаде позволителното за сеч и за съответствието между тях.
Съобразно посочената правна норма на лицето, което издава позволителното за сеч
била възложено извършването на проверка дали маркираната дървесина, посочена в
карнет- описа съответства на предвидената в горскостопанската програма сеч. При
наличие на разминаване между двата документа лесовъдът бил длъжен да откаже
издаване на позволително за сеч. Неспазвайки тези вменени му с посочената
разпоредба от Наредбата изисквания, лесовъда бил осъществил състава на
посоченото административна нарушение.
В жалбата се излагат подробни
мотиви за формираните отношения между собственика/собствениците на имотите,
предмет на позволителното за сеч по повод сключени договори.
Според жалбоподателя в чл. 102 от
Наредба №18/07.10.2015г. било регламентирано, че редът за изменение на вече
утвърдена горскостопанска програма бил редът по чл. 101, ал. 1 за нейното
разглеждане и утвърждаване. В заключение от така направения анализ на
относимите правни норми и сключените договори ставало ясно, че Г. Г. бил
редовно упълномощен и длъжен да изготвя и внася както горскостопански програми,
така и изменения към тях за „****“ЕООД. РДГ В. Търново била редовно връчила
изменената програма и Заповедта за нейното изменение на Георги Гочев в
качеството на лице, което е упълномощено и опровомощено от „***“ЕООД да внася и
изготвя програми.
Жалбоподателят изразява
несъгласие с мотивите на РС Севлиево за отмяна на оспореното НП поради факта,
че заинтересованите лица не били уведомени за постановената Заповед от
15.02.2019г. за изменене на горскостопанската програма на Директора на РДГ В.
Търново. Съгласно чл. 13, ал. 8 от Закона за горите утвърждаването на
горскостопанските програми се извършва със Заповед на директора на съответната
Регионална дирекция по горите- за горските територии извън посочените в т. 1,
които попадат в района им на дейност. Заповедите за утвърждаване и измнение на
горскостопански програми на директорите на РДГ по своята същност били ИАА по смисъла на чл.21 от АПК и редът за
съобщаването на тези актове на заинтерсованите лица препращал към чл.18а от АПК. С оглед на изложените мотиви съобщаването на заинтересованите лица било
извършено при спазване на установените в АПК разпоредби както и на официалната
интернет страница на ИАГ в публичния регистър на горскостопанските програми
били публикувани номерата на заявленията и заповедите за утвърждаване на
горскостопанските програми. В този смисъл по делото били представени
доказателства – извадка от регистъра на горскостопанските програми от
официалната интернет страница на ИАГ, включително и за процесния имот.
В жалбата се твърди също че в
чл.19, ал.1 от ЗГ се предвиждало че ИАГ създава и поддържа информационна
система за горските територии и дейностите в тях. Нейното съдържание и редът за
предоставяне и ползване на инфоррмация от нея се определят с Наредба № 18 от
7.10.2015 година като в чл. 146, ал. 1 от Наредбата било посочено че
информационната система за горските територии и дейностите в тях съдържала
информация за горскостопанските планове и програми, регистри и информация,
изискващи се по нормативен акти други, като същата се публикува на интернет
страницата на ИАГ. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗГ достъпът до информация е
публичен и нейното ползване е безвъзмездно. Публикуваната информация освен
общодостъпна била и актуална и всяко лице можело да направи справка за имота,
който желае като разбере за него дали има утвърдена, изменена или в процес на
разгеждане програма. По изложените причини не можело да се приеме за
основателен мотивът на съда, че жалбоподателят К. не е могъл да знае за
изменението от 15.02.2019 на първоначалната горскостопанска програма.
Информация за наличните одобрени и изменение горскостопански програми била то
2015 година до момента и се актуалзириала. Претендира се отмяна на обжалваното
решение и потвърждаване на НП, както и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание
касационният жалбоподател не се явява. В представено от надлежно упълномощен
пр. представител Писмено становище се поддържа изложените в жалбата доводи и
искането по същество.
Ответникът Д. К., редовно
призован, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
Депозирана е Молба от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат,
в която са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и се прави
искане за оставяне в сила на Решението на въззивния съд. Претендират се
разноски- възнаграждение за адвокат.
Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава мотивирано заключение
за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното
Решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в
първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията
на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна по
следните съображения.
Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на Решението, съответства на събраните по делото
доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. ГАС не споделя
правните изводи, довели до отмяна на НП.
На Д.В.К.
е вменено извършването на административно нарушение по чл.
257, ал. 2 от Закон за горите във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите и горите, описано в АУАН и НП, за това, че на
08.06.2020 година издава позволително за сеч №0560330/08.06.2020г. за имот с
кадастрален №416013, попадащ в отдел 86, подотдел „п“, землище Стоките- частна
горска територия въз основа на карнет- опис, от който е видно, че насаждението
не е маркирано съгласно чл. 49, ал. 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в
горите за сечта, предвидена в горскостопанската програма, утвърдена със заповед
№РД08-76/15.02.2019г.- принудителна сеч 35% и санитарна сеч 5% за белия бор,
като видно от карнет- описа от 28.08.2018г. насаждението е маркирано за провеждане
на санитарна и принудителна сеч 100% за белия бор. Нарушението е извършено на
територията на РДГ В. Търново, общ. Севлиево, гр. Севлиево, ул. „***“№150.
За да
отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение не е
доказано от субективна страна.
Така подадената жалба
е в законния срок, от заинтересовано лице, поради което същата се явява редовна
и допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
АУАН
и НП, предмет на настоящия инстанционен контрол са издадени от компетентни
органи в изпълнение на законовите им правомощия и при спазване на предвидения в
закона ред.
Нарушението, за което от Д.К. се търси
административно наказателна отговорност, е квалифицирано като такова по чл. 257,
ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за
сечите в горите. Според чл. 257, ал. 2 от ЗГ се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, лице, упражняващо лесовъдска практика,
което издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в
нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му.
В този смисъл Д.К. е субект на тази
административно-наказателна отговорност в качеството си на лесовъд на частна
практика, както е посочено и в АУАН и НП, като изпълнителното деяние, извършено
от него, е ясно и недвусмислено посочено – издаде позволително за извършване на дейност в
горските територии в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по
прилагането му. В
случая като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ 8 от 5.08.2011г. за сечите в горите, която предвижда, че сечите се провеждат след
издаване на писмено позволително от лицата по чл.
108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на: 1. утвърден горскостопански план
или програма или одобрено план-извлечение; 2. одобрен карнет-опис,
удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са
изискванията на чл. 50 и границите на имота с
други собственици са трайно обозначени на терена.
В случая К. на 08.06.2020 година
издава позволително за сеч №0560330/08.06.2020г. за имот с кадастрален №416013,
попадащ в отдел 86, подотдел „п“, землище Стоките- частна горска територия въз
основа на карнет- опис, от който е видно, че насаждението не е маркирано
съгласно чл. 49, ал. 2 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите за сечта,
предвидена в горскостопанската програма, утвърдена със заповед
№РД08-76/15.02.2019г.- принудителна сеч 35% и санитарна сеч 5% за белия бор,
като видно от карнет- описа от 28.08.2018г. насаждението е маркирано за
провеждане на санитарна и принудителна сеч 100% за белия бор.
За да отмени така постановеното НП РС
Севлиево е приел, че заповедта на Директора на РДГ В.Търново, с която се
утвърждава ГСП, представлява индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол. В тази връзка същата е следвало да бъде
връчена на заинтересованите лица, какъвто в случая е собственика на имота – Г. М.. От показанията на св. Г. Г. се установявало, че утвърдената ГСП, с която е била изменена
предходната такава, и съответната заповед на Директора на РДГ В.Търново за
утвърждаването, е била връчена на него, но не и на собственика на имота, който
се е запознал с нея едва след съставянето на АУАН срещу жалбоподателя и след
като я е изискал от свид. Г.. Преди това
тя не му е била връчена. От страна на ответната страна не са били представени каквито и да било доказателства
изменената ГСП и Заповедта, с която това е било сторено, да са били връчени на
собственика Г. М.. Същият безспорно не е предприемал
действия пред РДГ В. Търново по изменение на първоначалната ГСП, поради което
нямало как на
него, а и на жалбоподателя К. да е било
известно, че първоначалната ГСП е изменена, като начина на ползване на имота е
променен. Не е споделено становището, че след като е налице
информационна система на ИАГ, достъпна за всички, дори и да не е връчен някакъв
административен акт, щом е наличен в информационната система на ИАГ, то следва
да се приеме, че всеки заинтересован е запознат и със съдържанието
Нямало как при тези констатации да се приеме, че на жалбоподателя К. е бил известен факта, че в
предоставената му от страна на собственика на имота ГСП има изменение, касаещо
съответно и издадения карнет-опис, за да се съобрази той с тези изменения при
издаването на процесното позволително за сеч. Този факт не е бил известен и на самия
собственик на имота – свид. Михайлов. Преценката
на тези обстоятелства е дала на основание на първоинстанционния съд да приеме,
че деянието е несъставомерно от субективна страна.
Така изложените мотиви в постановеното
съдебно решение на РС Севлиево не се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Съгласно чл. 13, ал. 8 от Закона
за горите утвърждаването на горскостопанските програми се извършва със Заповед
на директора на съответната Регионална дирекция по горите- за горските
територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност.
Заповедите за утвърждаване и измнение на горскостопански програми на
директорите на РДГ по своята същност представляват ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК и редът за
съобщаването на тези актове на заинтерсованите лица препраща към чл.18а от АПК.
С оглед на изложеното съобщаването на заинтересованите лица е извършено при
спазване на установените в АПК разпоредби. На официалната интернет страница на
ИАГ в публичния регистър на горскостопанските програми са публикувани номерата
на заявленията и заповедите за утвърждаване на горскостопанските програми. В
този смисъл по делото са налице представени доказателства – извадка от
регистъра на горскостопанските програми от официалната интернет страница на
ИАГ, включително и за процесния имот.
В чл. 19, ал. 1 от ЗГ се
предвижда, че ИАГ създава и поддържа информационна система за горските
територии и дейностите в тях. Нейното съдържание и редът за предоставяне и
ползване на инфоррмация от нея се определят с Наредба № 18 от 7.10.2015 година
като в чл. 146, ал. 1 от Наредбата е посочено, че информационната система за
горските територии и дейностите в тях съдържа информация за горскостопанските
планове и програми, регистри и информация, изискващи се по нормативен акт и
други, като същата се публикува на интернет страницата на ИАГ. Съгласно чл. 19,
ал. 5 от ЗГ достъпът до информация е публичен и нейното ползване е
безвъзмездно. Публкуваната информация освен общодостъпна е и актуална и всяко
лице може да направи справка за имота, който желае като разбере за него дали
има утвърдена, изменена или в процес на разглеждане програма. По изложените по-
горе доводи не може да се приеме за основателен мотивът на съда, че
жалбоподателят К. не е могъл да знае за изменението от 15.02.2019 на
първоначалната горскостопанска програма. Информация за наличните одобрени и
изменение горскостопански програми е налице от 2015 година до момента и се
актуализира.
Отговорност на лесовъда, който
издава позволителното за сеч е да провери за кумулативно наличие на документите
по чл. 52, ал. 1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите преди да издаде
позволителното за сеч и за съответствието между тях. Съобразно посочената
правна норма на лицето, което издава позволителното за сеч е възложено
извършването на проверка дали маркираната дървесина, посочена в карнет- описа
съответства на предвидената в горскостопанската програма сеч. При наличие на
разминаване между двата документа лесовъдът бил длъжен да откаже издаване на
позволително за сеч. Неспазвайки тези вменени му с посочената разпоредба от
Наредбата изисквания, лесовъда, в случая Д.К. е осъществил състава на
посоченото административна нарушение. Деянието е осъществено и доказано както
от обективна, така и от субективна страна. В Наредба № 18 от 7.10.2015 година,
в чл. 146, ал. 1 от Наредбата е посочено, че информационната система за
горските територии и дейностите в тях съдържа информация за горскостопанските
планове и програми, регистри и информация, изискващи се по нормативен акт и
други, като същата се публикува на интернет страницата на ИАГ. Съгласно чл. 19,
ал. 5 от ЗГ достъпът до информация е публичен и нейното ползване е
безвъзмездно. Публкуваната информация освен общодостъпна е и актуална и всяко
лице може да направи справка за имота, който желае като разбере за него дали
има утвърдена, изменена или в процес на разглеждане програма. По изложените по-
горе доводи не може да се приеме за основателен мотивът на съда, че
жалбоподателят К. не е могъл да знае за изменението от 15.02.2019 на
първоначалната горскостопанска програма
Отменяйки процесното НП
първоинстанционния съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт,
който като такъв следва да бъде отменен, вместо което да бъде потвърдено
обжалваното НП №**********/07.01.2021г.
на Директор на РД по горите гр. В. Търново като правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, а именно отмяна обжалваното
съдебно съдебно решение на РС Севлиево и потвърждаване на оспореното НП
основателна се явява претенцията на пр. представител на ответния
административен орган- РДГ В. Търново за присъждане на разноски. Искането е допустимо и основателно, такива следва да се
присъдят в полза на РДГ Велико Търново на основание чл. 63 от ЗАНН, във вр. с
чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за
заплащане на правната помощ, в размер на 100.00 лв. за всяка една съдебна
инстанция, общо 200 лева.
Д.В.К. *** следва да
заплати на РДГ В. Търново, представляван от Директор сума в размер на 200 лева,
представляваща разноски по делото- възнаграждение за юрисконсулт, общо за двете
съдебни инстанции.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№62 от 21.07.2021 година на Районен съд Севлиево, постановено по АНД №30 по
описа за 2021 година, вместо което
ПОСТАНОВИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№**********/07.01.2021г. на Директор на РД по горите гр. В. Търново, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д.В.К. *** да заплати
на РДГ В. Търново, представлявана от Директор сума в размер на 200 лева, представляваща разноски по
делото за двете
съдебни инстанции- възнаграждение за юрисконсулт.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: