№ 356
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. М.а Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500347 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. И. М. с ЕГН ********** с адрес в
Бургас против решение №24/12.02.24г. по гр.д.№ 662/23г. на РС-Е.П. ,с което е
отхвърлен иска му за допускане на делба на УПИ в с.Р.П., община Е.П.,целият
с площ 939 кв.м,пл.№ 331,парцел Седми в кв.46 ,ведно с построената в него
масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП 64 кв.м. и едноетажна паянтова
сграда със ЗП 28 кв.м., и е осъден да заплати разноски на М. Г. М. в размер на
3880лв.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон,
необоснованост и съществено нарушение на процесуалните
правила.Неправилно съдът приел,че М. М. придобил собствеността върху
целите процесните имоти по давност на осн.чл.79 от ЗС. М. М. не
демонстрирал пред Г. М. намерението си да свои идеалните части на
последния, уведомявайки го писмено.На второ място-М. не манифестирал
намерението си да свои идеалната част на майка си С. И.а Р. за периода от
17.03.2008г. до 17.03.2018г.Ирелевантно било плащането на данъци за целия
имот от М., манифестирането пред трети лица своене на имотите и
обстоятелството,че Г. често пребивавал в чужбина.Съдът неправилно приел,че
М. не е знаел за съществуването на син на неговия брат.По делото били
ангажирани гласни доказателства,които установили обратното. Иска се
отмяна на решението ,допускане на делба и осъждане на ответната страна да
плати разноските за двете инстанции.
Въззиваемата страна М. М. с ЕГН ********** с адрес с.Р.П.,ул.“В.“ №
1
22 оспорва жалбата и претендира разноски.Първоинстанционният съд
обосновано и правилно приел,че процесните имоти са придобити чрез
непрекъснато и несмущавано и неоспорено давностно владение в периода от
17.03.2008г. до 17.03.2018г.,както и до момента.В релевантния период нито
ищецът-тогава малолетен,респ. непълнолетен, нито законната му
представителка е посещавала процесните имоти.В удостоверенията да
наследници на родителите Г. Р. и С. Р. било отбелязано,че братът И. М. е
починал ,неженен и без низходящи.След смъртта на бащата на 17.03.2008г. М.
започнал изцяло сам и за своя сметка да владее както наследствения дул от
баща си,така и дела на своята мвайка,без тя да се противопостави.Обработвал
земята, събирал плодовете, отглеждал животни и държал свои лични вещи в
процесните имоти.До смъртта си на 18.10.2018г. майката обитавала „новата
къща“ ,поради което двете къщи били фактически поделени между С. и
М..Първоинстанционният съд приложил правилно закона и задължителната
съдебна практика към категорично установените факти .Претендира
разноски за въззивното производство в размер на 1800 лв. адвокатско
възнаграждение с ДДС.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната
съвкупност,настоящият състав намира въззивната жалба процесуално
допустима,но неоснователна.По делото е безспорно,че Г. М. Р. е признат за
собственик по давностно владение на 08.03.2006г. на масивната жилищна
сграда и паянтовата жилищна сграда в УПИ Седмо-331 в кв.46 по плана на
с.Р.П. и че на 14.03.2006г. е придобил дворното място чрез покупко-
продажба.На 17.03.2008г. Г. е починална 17.03.2008г. и е оставил наследници:
съпруга С. , син М. и синът на починалия И.-Г..Титулът за произход на Г. от И.
Г. М. е установен на 20.11.2019г. с влязло в сила решение по гр.д.№ 41/2019г.
на СОС,но тъй като бащата е починал преди раждането на детето,последното
става наследник на цялото имущество на родителя си към момента на
откриване на наследството/ 22.11.2001г./.Самото дворно място с площ 939 кв.м
е дарено през 1975г. от И. Р./дядо на ищеца/ на М. И. Р.,видно от нот.акт №
99,том 15,д.2010/75г. на ЕпРС.С нотариален акт № 59том Първи, дело № 26
/08.03.2006г. Г. е признат за собственик на едноетажната масивна жилищна
сграда и на паянтовата едноетажна жилищна сграда.На 4.03.2006г. М. И. Р. с
ЕГН ********** е продал на Г. Р. УПИ Седмо- 331в кв. 46 с площ 939
кв.м.СТЕ устанжовява,че за пл№ 331 са били отредени 6 УПИ като общата
площ по графични данни 5 600 кв.м е съставлявала двор,ограден с обща
ограда.Къщата на М. М. е построена в УПИ Девето-331
.Свидетелите,включително майката на ищеца, установяват,че С. Р. е живяла в
друга къща-построената в УПИ Десето къща ,собственост на И. М. до
смъртта му през 2001г.Що се отнася до паянтовата жилищна сграда,тя не е
била част от СИО и според гласните доказателства след смъртта на бащата е
владяна само от М.,без оспорване от майката С..През периода от 17.03.2008г.
до 17.08.2018г. ищецът и неговата законна представителка,докато не бил
навършил пълнолетие, не са посещавали имота,нито са претендирали да Г. да
е съсобственик, до депозиране на исковата молба на 09.06.2023г. Безспорно М.
е демонстрирал пред трети лица,че е изключителен собственик на процесните
2
имоти.През периода на давностно владение той не би могъл валидно да
манифестира пред Г. и неговата законна представителка намерението си да
свои идеалните части на починалия си брат и на своята майка,тъй като
титулът за бащинство още не бил възникнал.По силата на съдебното решение
Г. става наследник на баща си от момента на откриване на наследството,но
това не заличава последиците от давностното владение, реализирано
междувременно от трето лице.Настоящият състав споделя изводите на
първоинстанционния съд от фактическа и правна страна,поради което
решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за въззивното
производство .Видно от приложените договор и фактура,платена е сумата
1800 лв. с ДДС за адвокатски хонорар.Въззивникът прави възражение за
прекомерност, което съдът намира основателно предвид средната сложност на
делото от фактическа и правна страна.Ето защо възнаграждението следва да
бъде редуцирано на 900 лв.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/12.02.2024г. по гр.д.№ 662/2023г. на
РС- Е.П..
ОСЪЖДА Г. И. М. с ЕГН ********** да заплати на М. Г. М. с ЕГН
********** от с.Р.П., Община Е.П.,ул. „В.“ № 2,съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 900 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3