РЕШЕНИЕ
№ 578
гр. Благоевград, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело
№ 20231210100014 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова,
подадена от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М....А...У... чрез адв. В. Г.,
САК, със съдебен адрес: гр. С.......... против Ф. Ф. С., ЕГН **********, с адрес
гр. Б..........
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника Ф. Ф. С., ЕГН **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с предишно
наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2907/2021г.
по описа на Районен съд - Б......- сумата в размер на 61, 60 лв. (шестдесет и
един лева и шестдесет стотинки), представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г., дължими
по повод на валидно действал договор с клиентски номер 17231777001,
сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, за които са издадени
фактури № **********/01.04.2019 г., **********/01.05.2019 г.,
**********/01.06.2019 г.
Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство
разноски.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за
1
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу Ф. Ф. С., ЕГН ********** е образувано ч.гр.дело № 2907/2021
г. по описа на Районен съд - Б.... като в рамките на предвидения от
законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради което на
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК е предявяван настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу
ответника в настоящото производство.
От фактическа страна се твърди, че вземането в размер на 61.6 лв.
“УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД ЕИК: ********* е придобило на дата
10.03.2020 г., съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.,
сключен със "С. Г. Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* /законен правоприемник на
”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/, което дружество от своя страна е
придобило вземането от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ********* на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1. от
договор за цесия от дата 16.10.2018 г. Твърди се, че мобилният оператор
„БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1 от договора.
Твърди се, че “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД, ЕИК *********, с предишно
наименование “ЮБЦ” ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа
на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410
ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск.
Твърди се, че ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните
вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с
изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № 17231777001.
Сочи се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.
(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.), предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка“.
Твърди се, че между кредитора „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: ********* и Ф. Ф. С., ЕЕН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 17231777001
от дата 21.03.2019г., с който е уговорена за ползване телевизионна услуга при
условията на тарифен план VIVACOM TV L с месечна абонаментна такса
2
22.99 лева /с ддс/. Срокът на договора е бил 24 месеца - до дата 21.03.2021 г.
Твърди се, че въз основа на сключен договор за предоставянето на
електронни съобщителни услуги с индивидуален клиентски номер
17231777001 между ответника и „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД, ЕИК: ********* са издадени фактури № **********/01.04.2019 г.,
**********/01.05.2019 г., **********/01.06.2019 г., за периода от 01.03.2019
г. до 31.05.2019г. По-конкретно: фактура № **********/01.04.2019 г. с
начислена за отчетен период 01.04.2019 - 30.04.2019 година сума в размер на
29.60 лв /с ДДС/, от които: за Месечен абонамент VIVACOM TV L и
приложимите към него отстъпки - 24.67 лева; ДДС ставка 20% - 4.93 лева,
като дължимата сума е платима в срок 18.04.2019 г.; фактура №
**********/01.05.2019 г. с начислена за отчетен период: 01.05.2019 –
31.05.2019 година сума в размер на 16.00 лв /с ДДС/, от които: за Месечен
абонамент VIVACOM TV L и приложимите към него отстъпки - 13.33 лева -
ДДС ставка 20% - 2.67 лева, като дължимата сума е платима в срок 18.05.2019
г; фактура№ **********/01.06.2019 г. с начислена за отчетен период :
01.06.2019- 30.06.2019 сума в размер на 16.00 лв. /с ДДС/, от които: за
Месечен абонамент VIVACOM TV L и приложимите към него отстъпки -
13.33 лева ДДС ставка 20% - 2.67 лева, като дължимата сума е платима в срок
18.06.2019 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за
четири последователни отчетни месеца 04/2019 г, 05/2019г и 06/2019г на
стойност 61.6 лв., като към всяка от фактурите има приложено извлечение-
детайлизирана справка от потреблението на абоната.
Посочва се, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК
/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения:
43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване
на нов договор с него.
Твърди се, че след едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер №
17231777001 на дата 01.07.2019г. крайна фактура № **********.
Сочи се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 01.07.2019 г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Посочва се, че цената на иска представлява сума, за която е издадена
фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор за
цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по
3
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-
ищец в производството - цесионерът по втория договор/заявител по чл.410
ГПК/.
Посочва се, че представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената
лизингова вещ, които не е заплатил в указания срок, респ. същият е в
неизпълнение на договора си.
Твърди се, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на
мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът, подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Посочва се, че съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава
изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените
услуги по Договора и Общите условия. “. Според чл.43.1. „43. Абонатът има
следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги; Незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната, като при
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай,
че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Сочи се, че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Посочва се, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на
публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата на
същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му
от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се, че съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща:
25.1. еднократно - цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2.
ежемесечно — цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
Мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори и други
услуги посочени в Ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец
(или периоди).“, а съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва
въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1. Сметките
се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната
чрез други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в
индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми не
4
освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок“.
Сочи се че съгласно чл.28 от Общите условия „ 28. За месеца на
първоначално свързване към Мрежата, както и за месеца на закриване на
телефонния пост, абонатът дължи заплащане на месечен абонамент
пропорционално на дните, в които телефонният пост е бил активен. Абонатът
ползва включените в абонаментния план минути пропорционално на
заплатената част от месечния абонамент“.
Твърди се, че за периода от активацията/подписването на договора до
датата на първия билинг цикъл абонатът заплаща пропорционална част от
месечният абонамент, съответваща на броя на дните в които са му
предоставяни услугите, като за същият период абонатът ползва съответната
пропорционална част от услугите, включени в месечния абонамент.
Твърди се, че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Сочи се, че съгласно чл. 29 от Общите условия „Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от
29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на
заплащане може да се получи на предварително обявени номера. Сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефоннця номер, за който
се иска съответната справка. “
Посочва се, че ответникът Ф. Ф. С., ЕГН **********, е подписал договор
за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил
задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това
си поведение е изпаднал в забава, като му е издадената фактура, която в срок
не я е заплатил.
От правна страна се сочи, че и двата договора за цесия са облигационни,
консесуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях.
В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към
трети лица не са елемент от тях. Сочи се, че и двата договора за цесия са
рамкови договори, с оглед на това, че предвиждат клаузи относно бъдещи
сделки, като функцията на рамковия договор е да бъдат предвидени клаузи,
които могат да бъдат използвани за определен набор от бъдещи сделки - да
ангажира страните е договорените в него условия на тези сделки по начин, че
никоя от страните да не може сама да предотврати инкорпорирането на тези
условия в съдържанието на последваща сделка, щом такава бъде сключена.
Посочва се, че рамковият договор задължава страните с договорените в
него условия всеки път, когато те решат да сключат последващ договор от
определен вид. С рамковия договор страните имат за цел да направят
договорените в него условия на бъдещите сделки неоттегляеми още преди
сключването на тези сделки и преди влизането в сила на тези условия. С
5
рамковия договор страните постигат съгласие относно съдържанието или част
от съдържанието на бъдещите договори. Те си оставят свобода на преценката
относно това дали и кога точно да сключат конкретни договори.
Твърди се, че в изпълнение на т. 1.1.1. от договор за цесия от дата
16.10.2018 г., вземането спрямо длъжника Ф. Ф. С., ЕГН **********, е
прехвърлено на дата 24.02.2020 г. от „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* на "С. Г. Груп" ЕАД, е ЕИК:
*********/законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/,
съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018г. С
Анекс към Договор за цесия от дата 01.10.2019 г., на дата 10.03.2020 г. "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: ********* /законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД,
ЕИК *********/ е прехвърлило придобитото от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* вземане, спрямо
същия длъжник, на “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД ЕИК: *********.
Сочи се, че единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого
да плати.
Посочва се, че в чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК”
ЕАД и „С.Г. Труп” ООД, е дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в
електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по
тях, както следва име/фирма, ЕГН ши ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с
който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор”.
Посочва се, че в чл. 5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане.
Твърди се, че цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че
между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не
съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в
цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно -
представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Представено е извлечение от Приложение № 1, като се сочи, че със същото
се установява, че по силата на Анекс от дата 10.03.2020 г. към договор за
цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със "С. Е. Груп" ЕАД, с ЕИК:
*********/законен правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/,
което дружество от своя страна е придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* на дата 24.02.2020 г.,
съгласно Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г.,
“УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ” ЕООД ЕИК: ********* е единствен титуляр и
разпоредител на вземането спрямо длъжника Ф. Ф. С., ЕГН **********.
Сочи се, че Приложение № 1 представлява списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите
6
за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както
следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума,
представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
По отношение уведомяването на длъжника за сключените цесии се сочи, че
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по
чл.410 ТПК, придобило е права върху цедираните вземания ведно е всички
произтичащи от това права и задължения, е привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на
едно вземане го прехвърля на трето лице, като длъжникът по вземането не е
страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на
съгласие между цедента и цесионера, се сочи, че вземането преминава от
цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права.
Твърди се, че тъй като цесията засяга интересите освен на страните по
договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията - чл. 99, ал.З и
ал.4 от ЗЗД.
Твърди се, че законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става
по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
Сочи се, че въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по
никакъв начин не се отразява върху валидността и действието на договора за
цесия между двете страни по него и доколкото не се твърди този договор да
страда от пороци водещи до неговата недействителност се иска да се приеме,
че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че
посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са
валидно прехвърлени в патримониума на „УГРЕНОВА ЕСТЕИТ“ ЕООД още
на датата посочена в договора за цесия като дата на влизане в сила на
прехвърлянето.
Твърди се, че неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало
значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да
плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е
извършвал други плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото.
Сочи се, че длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор преди момента на уведомлението.
Сочи се, че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на ”С.Г. Груп“ ЕАД /законен
правоприемник на ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********/, което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
7
Твърди се, че е налице константна практика на ВКС относно начина на
уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, в каквато насока
се цитират съдебни решения.
Твърди се, че длъжникът-ответник Ф. Ф. С., ЕГН ********** не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, като се
сочи, че това обстоятелство обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
С разпореждане № 86/13.01.2023 г. съдията докладчик след като е
извършил служебна проверка на редовността на постъпилата искова молба и
допустимостта на предявените с нея искове в съответствие с изискванията на
чл.129, ал.1 и чл.130 от ГПК е постановил препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея да се изпрати на ответника, като му се укаже, че в
едномесечен срок от получаването на исковата молба следва да подаде
писмен отговор.
Съобщението е връчено лично на ответника на 17.01.2023 година.
Видно от данните по делото в законоустановения едномесечен срок е
постъпил писмен отговор от ответника заведен с вх. № 2773/09.02.2023
година. Писменият отговор е нередовен.
Съдът с Разпореждане № 270/10.02.2023 година, на основание чл. 101 от
ГПК е указал на ответника Ф. Ф. С., че следва в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да представи писмен отговор в оригинал, който е
четлив вид, ясно да изложи своите твърдения, относими единствено по
връчената му искова молба и по предмета на спора, като изложи ясно
становище по обстоятелствата, на които се основава иска и своите
възражения в един писмен отговор, като го е предупредил, че при
неотстраняване в срок на указаната нередовност на основание чл. 101, ал. 3 от
ГПК съдът ще приеме действието по подаване на писмен отговор за
неизвършено.
Съобщението е връчено на ответника на 17.02.2023 година, като в указания
от съда едноседмичен срок от получаване на съобщението Ф. С. не е
депозирал писмен отговор, с който да са отстранени нередовностите. Такъв е
депозиран извън законоустановения срок, на 08.03.2023 година, заведен с вх.
№ 4822. Предвид изложеното съдът намира действието по подаване на
писмен отговор за неизвършено.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща
представител, изразява становище по същество в писмена молба, с която са
заявени становище по същество на иска. С оглед извършеното плащане в хода
на делото се иска от съда да постанови решение при признание на иска.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, явява се лично.
Ангажира писмени доказателства, оспорва по същество като сочи, че макар да
е платил задълженията не ги дължи на ищцовото дружество. Оспорва и
претендираните разноски.
8
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 2907/2021г.
по описа на РС-Благоевград на 24.11.2021 г. ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за разглеждането на
което е образувано приложеното ч. гр. дело, по което на 25.11.2021 г. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
927, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните парични
суми: сумата в размер на 61, 60 лв. (шестдесет и един лева и шестдесет
стотинки), представляваща дължима сума за незаплатени електронни
съобщителни услуги по договор/и с клиентски номер 17231777001,
предоставени на длъжника от мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: *********, за които са издадени
фактури № **********/01.04.2019 г., **********/01.05.2019 г.,
**********/01.06.2019 г., за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г., което
вземане е придобито от „ЮБЦ" ЕООД ЕИК ********* на дата 10.03.2020 г.,
съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., сключен със "С. Г.
Груп" ЕАД, с ЕИК: *********, което дружество от своя страна е придобило
вземането от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
********* на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1 от договор
за цесия от дата 16.10.2018 г.; - мораторна лихва за забава в размер на 15.09
лв. (петнадесет лева и девет стотинки), дължима за периода 17.06.2019 г. -
16.11.2021 г., начислена върху фактура № **********/01.06.2019 г.; -
заплатена държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лв.
(двадесет и пет лева); - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180
лв. (сто и осемдесет лева).
Заповедта е връчена на длъжника на 21.11.2022 година, като в указания
срок Ф. С. е депозирал писмено възражение с вх. № 19363/23.11.2022 година.
С Разпореждане от 23.11.2022г. заповедния съд е дал указания на заявителя
по чл. 415 от ГПК, като последният в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, е
предявил процесния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От прието като доказателство по делото заявление/договор от 21.03.2019г.
се установява, че между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
ЕИК: ********* и Ф. Ф. С., ЕГН ********** е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски код 17231777 и
клиентски номер 172317777001 от дата 21.03.2019 г., с който абонатът е
добавил за ползване телевизионна услуга VIVACOM TV L, с посочен в
договора списък на телевизионните програми в избрания ценови пакет.
Абонатът е взел и допълнителен приемник, допълнително техническо
оборудване за VIVACOM TV съдържащ комплект приемник за сателитна
телевизия или СА модул, Карта за достъп, Смарт карта, Сателитна антена,
LNB конвертор и други елементи, съгласно Спецификация на VIVACOM TV
услугите и ценовата листа. Абонатът е получил и промоционални условия, а
именно 4/4/7/5 лева отстъпка от месечния абонаментен план, съответно за
пакет VIVACOM TV S/M/L/2L за 24 месеца от срока на споразумението, при
9
случване на 24 месечен договор за основната услуга. Месечната абонаментна
такса е 22,99 лв., активационна такса - 10,00 лева, както и за допълнителни
услуги VIVACOM TV, както следва: Месечен абонамент за 1 брой
допълнителен приемник със срок на договора 12 месеца - 4,80 лв; Месечен
абонамент за 1 брой допълнителен приемник със срок на договора 24 месеца
при избран ценови пакет VIVACOM TV Star или VIVACOM TV VIVACOM
TV Star 2012 - 4,80 лв; Месечен абонамент за 1 брой допълнителен приемник
със срок на договора 24 месеца при избран пакет - 2,40 лв; Месечен
абонамент за 1 брой допълнителен приемник при безсрочен договор - 4,80 лв.
Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 21.03.2021 г. В
споразумението се съдържа клауза, съгласно която с прекратяване на
споразумението се прекратяват и всички допълнителни споразумения към
него, включително и за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичането на уговорения срок по искане на или по вина на
абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи на
БТК ЕАД неустойка, равна на оставащата до края на срока, но не повече от
трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент,
за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по
техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно
прекратяване, абонатът дължи на БТК ЕАД и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на
оставащия срок на договора.
По делото са представени и ОУ към договорите. В т. 43.1. от ОУ е
посочено задължението на абоната да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги, като съобразно т. 50.6.б.“в“ от ОУ договорът се
прекратява едностранно от БТК с 30 дневно писмено предизвестие при
неплащане в срок, като при ползване на Универсалната услуга
прекратяването се извършва при системно закъснение в плащанията на
дължимите суми.
За потребените от ответника услуги от БТК ЕАД са издадени месечни
сметки, които включват стойността на предоставените мобилни услуги, а
именно: месечна сметка № ********** от 01.04.2019 година на стойност
29,60 лв., от които 24,67 лева - стойност на TV услуги, ДДС 4,93 лв, обща
стойност с ДДС – 29,60 лева, с краен срок на плащане - 18.04.2019 г.; месечна
сметка № ********** от 01.05.2019 година на стойност 45,60 лв., от които
13,33 лева - стойност на TV услуги, ДДС 2,67 лв, обща стойност с ДДС 16,00
лева, баланс от предходен период 29,60 лева или обща сума за плащане 45,60
лв, с краен срок на плащане - 18.05.2019 г.; месечна сметка № ********** от
01.06.2019 година на стойност 61,60 лв., от които 13,33 лева - стойност на TV
услуги, ДДС 2,67 лв, обща стойност с ДДС 16,00 лева, баланс от предходен
период 45,60 лева или обща сума за плащане 61,60 лв, с краен срок на
плащане - 18.06.2019 г..
Видно от Кредитна сметка № ********** от 01.07.2019 г. стойността на
дължимата сума възлиза в размер на 414,12 лв., от които -7,56 лева - стойност
на TV услуги; ДДС -1,51 лв, Корекция, дарения и услуги от партньори 361,59
10
лева, баланс от предходен период 61,60 лева или обща сума за плащане
414,12 лв., с краен срок на плащане - 18.07.2019 г. Видно от приложението на
гърба на тази кредитна сметка сумата от 361,59 лв., представляваща
корекции, дарения и услуги от партньори представлява неустойки, от които и
претендираната неустойка от 57,48 лева - неустойка за тарифен план.
По делото е приет като доказателство Договор ********** за прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., сключен между “Българска
телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) и „С.Г.Груп“ ООД (цесионер),
съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията,
произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, като
не е представено по делото от ищеца посоченото приложение № 1. С
Уведомление от 24.02.2020г. по т.1.1.1 от Договора за цесия от 16.10.2018
година от БТК ЕАД до „С.Г.Груп“ ЕАД е уведомено последното за
предстоящо прехвърляне на вземания, като липсва представено цитираното в
уведомлението Приложение № 1.
По делото е прието като доказателство пълномощно от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД.
На 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД
(цесионер) е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който
цесионерът продава/цедира на цесионера възмездно вземания от трети лица
и/или юридически лица, които вземания са подробно индивидуализирани по
основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - списък на вземанията.
Представен е и Анекс от 10.03.2020 година към Договора за цесия от
01.10.2019 година между „С.Г.Груп“ ООД (цедент) и „ЮБЦ“ ЕООД
(цесионер).
Видно от извлечение от Приложение № 1 към Анекс от дата 10.03.2020 г
към договор за цесия от 01.10.2019 година, в същото е посочен, че по силата
на същите е прехвърлено на ЮБЦ ЕООД вземане спрямо ответника Ф. Ф. С.,
с ЕГН **********, произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани
преди датата на сключения на 10.03.2020г. Анекс към договор за цесия от
дата 01.10.2019 г. в размер на 61,60 лв.
Представено е извлечение от приложение № 1 към уведомление по т.1.1.1
от дата 24.02.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г. за потвърждение за
прехвърляне на вземането по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник Ф. Ф. С., с ЕГН
********** с общ размер на прехвърлените вземания 61,60 лв.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, в качеството на цедент по договор за
цесия от 16.10.2018 г., действащо чрез пълномощника „С.Г. Груп“ ЕАД,
представлявано от Юлиян Цампаров и от „Угренова Естейт“ ЕООД /с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, с което уведомяват ответника за
цедирането на вземане на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
възникнало по договор/и за мобилни услуги в размер на 61,60 лв.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни
изводи:
11
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал.
1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Предявения иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването му - страни по настоящото
дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д. № 2907/2021 г. по
описа на Районен съд - Б.....За ищеца е налице правен интерес от
предявяването на иска, като издадената заповед е връчена на С. на 21.11.2022
година и същият на 23.11.2022 година е депозирал възражение, поради което
на заявителят - ищец в настоящото производство с Разпореждане от
23.11.2022г. са дадени указания по чл. 415 от ГПК.
Предявеният иск е неоснователен:
Ищецът основава вземането си въз основа на договор за прехвърляне на
вземания (цесия), сключен от него със „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от
своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания “Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. Ищецът твърди, че вземането произтича от сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17231777001 от дата 21.03.2019 г. г. за ползване на телевизионна услуга
VIVACOM TV L, с посочен в договора списък на телевизионните програми в
избрания ценови пакет, сключен между Ф. Ф. С. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето, а съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му
бъде съобщено от предишния кредитор. Следователно, до съобщаването на
прехвърлянето на длъжника титуляр на вземането остава цедентът.
Връчването на препис от исковата молба с приложено към нея надлежно
уведомление от цесионера „ЮБЦ“ ЕООД като пълномощник на „БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ЕАД, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.
99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и следва да бъде съобразено като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в тази насока решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г., ВКС; решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ВКС.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че е сключен
договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
17231777001 от дата 21.03.2019 г. г. за ползване на телевизионна услуга
VIVACOM TV L, с посочен в договора списък на телевизионните програми в
избрания ценови пакет, сключен между Ф. Ф. С. и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД.
Установи се, че на 16.10.2018 г. между цедента „БТК” ЕАД и цесионера
„С.Г. Груп“ ООД е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил
на цесионера вземания, посочени в приложение № 1. Последното обаче не е
представено по делото и не може да се установи, че с посочения договор е
12
прехвърлено именно процесното вземане. Представено е потвърждение за
прехвърляне.
Установи се и че на 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД е
сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който цесионерът
продава/цедира на цесионера възмездно вземания от трети лица и/или
юридически лица, които вземания са подробно индивидуализирани по
основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - списък на вземанията. По
делото не е представено Приложение № 1 към този договор, а е представено
извлечение от приложение № 1, в което е посочено вземане спрямо ответника
Ф. С., произтичащо от договори за мобилни услуги, подписани преди датата
на сключената цесия от дата 01.10.2019 г. в размер на 61,60 лв.
Представеното потвърждение за прехвърляне и извлечение от приложение
№ 1 към договор за цесия 01.10.2019 г. обаче не съдържат индивидуализация
на конкретно вземане. В потвърждението от БТК и в извлечение от
приложение № 1 към договор за цесия 01.10.2019 г. липсва конкретно
основание, от което произтича вземането, съдържание на вземането. За
индивидуализиране на предмета на прехвърляне е необходимо посочване на:
предмет на вземането, кредитор, длъжник, съдържание на вземането (какви
действия трябва да извърши длъжникът по отношение предмета на
задължението) и основанието на възникване на вземането. На следващо място
извлечението представлява частен документ и поради това съставлява
доказателство само за обстоятелството, че изявленията, които се съдържат в
него са направени от подписалото го лице /чл.180 от ГПК/. Противно на
твърдението и отбелязването в посоченият документ, че представлява
извлечение-извадка на хартиен носител на Приложение № 1 към Договора за
цесия, съдът не счита, че същото представлява такова, а представлява
удостоверение, издадено едностранно от цедент, тъй като е подписано само
от едната страна по договора и не съдържа никакви данни за конкретно
прехвърленото право. Доказване цедирането на едно вземане не може да се
осъществи чрез удостоверение, издадено впоследствие от цедента
/прехвърлителя/, тъй като прехвърлянето на вземания /Цесията/ е договор, т.е.
за установяване прехвърляне на вземане е необходимо представяне на
сключен между предишния и последващия кредитор договор за цесия,
необходимо е постигане на съгласие между цедента и цесионера за
прехвърляне на вземането, за да настъпи правновалидно ефекта на действието
на договора, съобразно предмета му и предвид конкретните елементи от
съдържанието му /правата, респ.конкретните задължения на страните по
цесията/, които съществени елементи на договора за цедиране на конкретното
спорно вземане спрямо ответника не се представиха от страната, която носи
доказателствената тежест за това - ищеца, тъй като е сред фактите, които тази
страна сочи и твърди и от въз основа на които обосновава исканията си - арг.
чл.154, ал.1 от ГПК. Неустановен е от ищеца главния факт от фактическия
състав на установителния иск, че именно конкретното спорно вземане е било
предмет на цедиране, а такова доказване не може да се осъществява с
едностранно удостоверяване от цедента, поради изложеното по-горе за
договорния характер на цесията. Приложеното по делото извлечение от
13
Приложение № 1 към анекс от дата 10.03.2020г. към договор за цесия от
01.10.2019г., което според съда по своето естество е удостоверение, освен, че
не съставлява част от договора за цесия, също така не определя
/индивидуализира/ прехвърленото вземане по размер и основание спрямо
длъжника. В него е посочено само името на лицето длъжник и ЕГН, а
вземанията, както всяко субективно право, се индивидуализират освен чрез
своите страни, чрез посочване на правопораждащия ги факт и съдържанието
им. При положение, че не съществува пречка едно и също лице да има
сключени няколко договора, по които да ползува различни абонатни номера,
посочването на името на длъжника не е достатъчно да индивидуализира
вземането предмет на договора за цесия. Други доказателства в подкрепа на
твърдението си, че процесното вземане е цедирано от „С.Г.Груп“ ООД на
„ЮБЦ“ ЕООД, ищецът не е представил.
Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания),
по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е
прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът
за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа по безспорен и
категоричен начин, че по силата на Договор ********** за прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.10.2018 г. “Българска телекомуникационна компания”
ЕАД (цедент) е прехвърлила на “С.Г.Груп“ ООД претендираното вземане,
респ. че процесното вземане е цедирано от „С.Г.Груп“ ООД на „ЮБЦ“ ЕООД.
Доколкото в случая се установи, че ищецът не е доказал да е кредитор на
ответника, то не следва да се обсъжда извършеното в хода на процеса
плащане от ответника по посочена в заповедното производство сметка, още
повече, че С. оспорва ищецът да му е кредитор.
По изложените съображения предявения установителен иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като на ищеца в тази
връзка не се дължат разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от М.... А.... У...., чрез адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр.
С.... против Ф. Ф. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б.... иск за признаване за
установено в правоотношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 927 от 25.11.2021 г. по ч. гр. д. № 2907/2021
г. по описа на Районен съд- Б.... а именно: сумата в размер на 61, 60 лв.
(шестдесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г., дължими
14
по повод на валидно действал договор с клиентски номер 17231777001,
сключен между Ф. Ф. С. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК *********, за което са издадени фактури № **********/01.04.2019 г.,
**********/01.05.2019 г., **********/01.06.2019 г., които вземания са
прехвърлени от страна на „БТК“ ЕАД в полза на „С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК
********* на дата 23.09.2020 г. съгласно Уведомление по т.1.1.1. към
Договор за цесия от 16.10.2018 г., от своя страна“С.Г. Груп“ ЕАД е
прехвърлило вземането на „ЮБЦ“ ЕООД (с ново наименование „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД) на дата 05.10.2020 г., посредством Анекс към договор за
цесия от дата 01.10.2019 г.
Решението подлежи на въззивно обжалване чрез Районен съд-Благоевград
пред Окръжен съд - Благоевград с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 ГПК, препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
15