Присъда по дело №573/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 20 от 23.09.2022 година
по НОХД № 827/2021 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 357/2022
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 3182/2022 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, М. С. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение –Свиленград, повдига
обвинение на Р. М. К., родена на *********** година в град Харманли,
област Хасково, българка, българска гражданка, живуща в
*********************, с основно образование, неомъжена, ЕГН
**********, неосъждана, за това, че за периода от месец декември 2021
година до месец август 2022 година, включително, в град Свиленград, област
Хасково, след като е била осъдена с влязло в сила на 01.12.2021 година
Решение № 90/10.11.2021 година, постановено по гражданско дело (гр.д.) №
304/2021 година по описа на РС – Свиленград, да издържа свой низходящ -
сина си * Д.ев С., роден на ******** годна, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно: 9 месечни
вноски по 200 лв., възлизащи на сумата в размер на 1 800 лв. - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Р. К. и служебният й защитник –
адвокат Д. З., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на минимално по размер наказание „Пробация” поради наличие на
смекчаващи вината обстоятелства.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор М. С. поддържа обвинението по
отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище
същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при
изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в
хода на процеса, както и установени съставомерни – обективен и субективен
признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация,
така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия
К.. Поради това, Прокурорът пледира за признаването й за виновна и
осъждането й, като й бъде наложено предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК
наказание, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, а
именно: Пробация в размер около минималния.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето * Д.ев С. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
1

чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия Р. М. К. и нейния защитник – адвокат Д. З., в открито
съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на
страните на основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на
делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално
допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично
изразено съгласие от привлечения подсъдим К., като същото и Съдът уважи,
след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на
цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да
събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от
НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия Р. М.
К. се подкрепят от събраните в БП доказателства, с Определение обяви, че ще
ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия Р. М. К. индивидуално
самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно
признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за
установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в
същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1107
от 29.08.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при РС – Свиленград
след извършена справка в Бюро за съдимост при РС - Харманли, подсъдимият
Р. М. К. не е осъждана.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият К. не притежава
недвижими имоти, моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки, както и не работи и има
едно малолетно дете – И.К.И..
Съгласно Характеристичните данни, изготвени от Инспектор П.И.
(служител на РУ – Харманли) срещу подсъдимия К. няма заведени
заявителски материали, няма криминалистическа регистрация, не се издирва
от органите на реда, няма наложени забрани да напуща страната, няма
налагани мерки по УБДХ, няма регистрирани нарушения на обществения ред,
не е конфликтна личност, няма данни да злоупотребява с алкохол и с други
упойващи вещества, не поддържа връзки с криминалнопроявени лица и не е
склонна към извършване на престъплентия.
Подсъдимият К. и свидетелят Д. С. С. нямат сключен граждански
брак, но живеят на семейни начала в дома на родителите на свидетеля Д. С.,
който е с адрес: град ********************, от 2009 година. От съвместното
2

им съжителство имат едно дете – син * Д.ев С., роден на ******** година. В
началото на 2015 година, К. напуща семейното жилище на посочения адрес,
като детето и бащата продължават да живеят там.
С влязло в сила на 01.12.2021 година Решение № 90/10.11.2021
година, постановено по гр.д.№ 304/2021 година по описа на РС – Свиленград,
К. е осъдена да заплаща на малолетното си дете * чрез неговия баща и
законен представител Д. С. С., издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано
от датата на завеждане на Исковата молба в Съда - 20.04.2021 година до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
й изплащане. Със същото Решение упражняването на родителските права по
отношение на детето Д. е предоставено на бащата, а на майката е определен
режим на лични отношения и местоживеенето на детето е определено при
бащата на адрес: град *****************************.
Тъй като К. не плаща месечната издръжка, дължима на детето *,
свидетелят Д. С. подава Жалба до РУ - Свиленград и с Постановление на
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград по
случая е образувано настоящото БП.
Видно от приложения в кориците на делото Социален доклад става
ясно, че бащата отглежда детето в семейна среда, осигурил му е подходящо
жилище, поддържа добра хигиена, задоволяват се нуждите и потребностите
му събразно възможностите на бащата, детето е записано в V клас и видимо
показва желанието си да посещава учебните занятия, детето е емоционално
привързано към бащата, при отглеждането на детето бащата получава
подкрепа от дядото по бащина линия.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е
отпаднало основание за плащане на месечните издръжки на детето *. Също
така към настоящия момент липсват данни подсъдимият К. да е изпълнила
задължението си за плащане на дължимите издръжки в сумарен размер от
1 800 лв. за детето *.
Разпитана в хода на БП подсъдимият К. заявява, че разбира в какво
е обвинена и се признава за виновна. Съжалява за станалото. Заявява, че не е
имала възможност да плаща издръжката, тъй като имала бебе на 8 месеца, за
което полагала грижи сама, тъй като бащата ги изоставил. За да отглежда 8-
месечното бебе била подпомагана от майка си, която също не работила.
Заявява, че когато бебето стане по-голямо ще започне да работи и да плаща
дължимата на другото си дете – *, издръжка. В съдебната фаза на процеса
подсъдимият К. се признава за виновна.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпит на свидетел, изискани са и са приложени можество писмени
документи и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
3

извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в
съдебно заседание самопризнания от подсъдимия К., подкрепени от
приложените към БП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка; Жалба; Решение №
90/10.11.2021 година по гр.д.№ 304/2021 година на РС - Свиленград, влязло в
сила на 01.12.2021 година; Писма от ДСИ при РС – Свиленград; Писмо от
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград; Акт
за раждане на детето *; Социален доклад; Характеристични данни;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние;
Справки за съдимост и др.; приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетеля, разпитан в хода на БП, а именно: Д. С. С.,
материализирани в съответния Протокол за разпит на свидетел. Същите
Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях,
систематиката им, корелацията им, подкрепени и от данните, съдържими се в
писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането
им. Описаната фактическа обстановка относно периодът, мястото,
механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са
доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия К. по чл. 371,
т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на БП и надлежно
приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на
свидетеля, Справка за съдимост, Акт за раждане, Решение № 90/10.11.2021
година по гр.д.№ 304/2021 година на РС - Свиленград, влязло в сила на
01.12.2021 година и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля Д. С. С., макар и същият да се явява пострадал от деянието в
качеството му на баща и законен представител на малолетното дете *, тъй
като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият състав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същият излага
точно и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което
описва изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията
му.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
4

своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на
личността на подсъдимия К. и нейното имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа
на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно периода, мястото и изпълнителната
форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството
му.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия К. признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия К..
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият Р. М. К. е осъществила състава на престъплението чл. 183, ал.
1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
5

липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от 2 месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено (трайно) престъпление, което
се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално, което се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Р. М. К. е осъществила както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1
от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящ на подсъдимия К. и осъждането й с влязло в сила на 01.12.2021
година Съдебно решение № 90/10.11.2021 година по гр.д.№ 304/2021 година
по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същото, в
конкретно определен размер, а именно от по 200 лв., считано от 20.04.2021
година както и неизпълнението на тези й задължения за повече от 2 месечни
вноски. Така, в частност установеният период на нейното бездействие,
обхваща времето от месец декември 2021 година до месец август 2022
година, включително, като подсъдимият К. е неизправен длъжник за общо от
9 месечни вноски за паричната издръжка на детето *, които е осъдена да
плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени
грижи за отглеждането му, са предоставени, респ. поети от другия родител
(бащата - свидетелят Д. С. С.). До тези основни обективни признаци се
свеждат и предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК
предпоставки, които безспорно в настоящия казус са налице и са доказани –
постановен е Съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и
неплатени повече от 2 вноски от същата. Всички неизплатени месечни
издръжки, сборно възлизат на 9 месечни вноски от дължимата издръжка за
детето и в това си цифрово изражение очевидно надхвърлят и то значително
6

предвидени в НК минимум - 2 неплатени вноски съгласно фактическия състав
на чл. 183, ал. 1 от НК. Липсват данни за плащане на част или някои от
месечните издръжки за времето на инкриминирания период, като категоричен
и безспорен извод за валидното надлежно погасяване на същите, не може да
се формира от събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съвкупното им обсъждане. Поради това, Съдебният състав прие, че е налице
бездействие и неизпълнение на родителското задължение по отношение на
детето за инкриминирания период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия К. да заплаща присъдената издръжка на посоченото дете.
Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество, като
източник на доходи и влошеното финансово състояние, не я освобождават от
задължението като родител да издържа ненавършилито си пълнолетие дете, с
оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Следва да се
отбележи че фактът, че макар подсъдимият К. да не е работила през част от
инкриминирания период, тъй като е била в майчинство, не е релавантен за
наказателното производство, доколкото при наличието на обективни пречки,
има специален ред, по който следва то да се установи и с изричен Съдебен
акт, което предполага да е инициирала гражданско производство за
прекратяване на присъдената издръжка или нейното намаляване. Липсват
данни, съгласно които препятстващи плащането на издръжката обстоятелства
да са били установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК).
Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите
на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за
това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от
нуждите на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно
чл. 150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при които
размерът и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. С тези съображения и
Съдът приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили
на подсъдимия К. да изпълни задълженията си и да плати издръжката на свой
нидходящ – детето *, след като е била осъдена да плаща такава със Съдебно
решение. Доказани са авторството на деянието, периодът и мястото на
извършването му – град Свиленград, област Хасково, където се дължат
действията за престиране на носимите парични задължения за издръжки, т.е.
където бащата и детето живеят – град Свиленград, област Хасково.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания
период, изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за
месечната издръжка на детето, считано от месец декември 2021 година до
месец август 2022 година, включително, настъпил е и престъпният резултат
по отношение на кредитора – детето *, действащ чрез законния си
представител и негов баща – родителят, упражняващ родителските права.
7

Забавата е за общо 9 месечни вноски за детето с еднакъв размер от 200 лв., а
общата сума на неплатените издръжки в резултат на просто математическо
пресмятане, възлиза на стойност общо 1 800 лв. Неизпълнението на
посочените задължения - периодично, месечно е за срок, надхвърлящ
минимално изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са 9 вноски, спрямо детето.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Р. М. К. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия К. и неизпълнението на
задължението й за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено с
цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият Р. К. е имала знание за дължимостта на
издръжката на своето дете – низходящ, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното развитие на
детето, съгласно Съдебното решение за присъждането й, което й е било
известно, знаела е и точния размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът, за който не е внесла вноските, разбирала е и
характера (неотменимост и периодичност с месечно престиране на сума) на
задълженията си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото
му изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат -
вредните последици, обхващащи ежемесечната издръжка, от която е била
лишена детето й и по този начин лишава детето си от необходимите
материални средства, определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй
като и последните са били предвиждани от нея – налице е прекият й умисъл
за извършване на престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение
на задължението за издръжка, поради липсата на материални възможности за
това, няма за последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде
то съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно
е само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязло в
сила Съдебно решение парично задължение (изискуемо и ликвидно) да
заплаща издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без
всякакво правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимият Р. М. К.
за виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият Р. М. К. е родена на *********** година в град
Харманли, област Хасково, с ЕГН **********. Българска гражданка е от
български произход. Живее при майка си на адрес: ******************. С
8

основно образование е. Не е омъжена. Не е осъждана. В момента не работи – в
майчинство е, полага грижи за малолетното си дете Исус.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия К.,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия К. престъпление в специалния текст на чл. 183,
ал. 1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или
„Пробация”. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК дава възможност на Съда да
избере едно измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от
свобода” или „Пробация”. Наказанието „Лишаване от свобода” няма
специален минимум, което позволява замяната му с друг вид наказание при
условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК
наказанието „Пробация” може да бъде заменено с „Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия К.
не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия К., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващото се
наказание, което да бъде наложено на подсъдимия Р. К., за престъплението в
извършването на което тя беше призната за виновна, в спазване на правилото
на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, че обществената опасност на
деянието е завишена предвид стойността на неплатената издръжка за
ненавършилото пълнолетие дете (сравнено с минималната работна заплата за
страната за 2021 година в размер на 650 лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020
година и с минималната работна заплата от 01.04.2022 година - 710 лв.
съгласно ПМС № 37/24.03.3033 година) - за да прецени, че е налице
завишената обществена опасност на деянието Съдът отчете и завишеното
обществено недоволство и критика към подобни престъпни деяния. Взеха се
предвид и причините за извършване на престъплението - незачитане на
установения в страната правов ред и неизпълнение на родителските
задължения от страна на подсъдимия К.. Отчетоха се и смекчаващите
отговорността обстоятелства, с която правна характеристика се съобрази
Съдът – чистото съдебно минало, изключително младата възраст на К.,
добрите характеристични данни (разкриващи личността й в положителна
насока), съдейства за разкриване на обективната истина, направеното
признание от подсъдимия К. (макар последното да играе процесуалната роля
като предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията на
глава ХХVІІ от НПК), изразеното критично отношение към деянието,
9

декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимата
сума за месечната издръжка на детето *. Също така, съобрази се с оценка на
отегчаващо обстоятелство - значителният брой неплатени вноски,
многократно надвишаващи минимално предвидените за съставомерността на
деянието, което безспорно завишава обществената опасност с оглед
продължителния период на бездействието, довело в последица до
ограничаване възможностите за социално развитие на детето и до
затруднения за другия родител да покрива ежедневните му нужди,
осигурявайки необходимите парични средства неговата издръжка. Взе се
предвид и фактът, че подсъдимият К. се намира в трудоспособна възраст,
макар и в майчинство. Съобразно относителната тежест на тези релевантни за
отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие
съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства.
Причина за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия К., незачитането на установения в
страната ред за поведение в обществото и липсата на чувство за отговорност
и родителски дълг.
За престъплението, в което подсъдимият К. беше призната за
виновна – чл. 183, ал. 1 от НК в материалната наказателна норма, както вече
бе посочено, предвидени в условия на алтернативност са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно: наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на закона) за по-подходящо в случая, с
оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 1 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия К. наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
К. да работи (разбира се след майчинството) и да изплаща издръжка на детето
си * ще е достатъчен срок на определените пробационни мерки в размер
около минималния, а именно: 8 месеца. За да определи точно този размер на
наказанието „Пробация”, Съдът се с обстоятелствата, че подсъдимият по
време на целия процес, включително и на фазата на БП изразява критично
отношение към деянието, декларира желание за в бъдеще добросъвестно да
заплаща дължимите суми за месечните издръжки на детето *.
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия К. като предизвика положителни
промени в съзнанието и я мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без
с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
10

наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият К. ще бъде предупредена, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще й даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството й за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание,
Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо наказание за
постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а
именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
11

Номер на акта:	20
Дата:	23 септември 2022 г. (в сила от 11 октомври 2022 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200573
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 септември 2022 г.

Присъда по дело №573/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите