№ 1831
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария Ив. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20225330203821 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Винарска изба Брезово - България
АД, седалище и адрес на управление : гр.Брезово, ул.Зелениковско шосе №1
против Наказателно постановление №16-1602638 от 09.04.2013 г., издадено
от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на
дружеството жалбоподател за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда
/КТ/ на основание същата разпоредба е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 4000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, като се излагат
съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща
представител адв. Н.А. от АК Пловдив с представено пълномощно, която
поддържа жалбата. Претендира разноски.
ВъззИ.емата страна, редовно приздована, се представлява от ст. юриск.
П.Тодоринска с пълномощно по делото, която счита, че наказателното
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол. Неправилно е прието, че наказателното постановление е било влязло
в законна сила на 25.06.2013 г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като след
две поредни посещения на адрес, посочен от дружеството, същото не било
намерено. За да се приеме, че е налице редовно връчване по реда на
посочената разпоредба, следва нарушителят да е търсен и след щателно
1
издирване да не е открит. Изпращането на наказателното постановление с
писмо с обратна разписка на два различни адреса, не отговаря на
изискванията за щателно издирване и следва да се приеме като прибързан
извода на наказващият орган, че нарушителят не може да бъде открит.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 27.08.2012 г. при извършена порверка по документи било
установено, че дружеството като работодател не изплатило в уговорения срок
трудовите възнаграждения на работници и служители на дружеството, както
следва : за месеците януари, февруари, март, април и май 2011 г., - на 23
работника, за месец юни 2011 г. – на 21 работника, за месец юли 2011 г. – на
18 работника, за месеците август, септември, октомври, ноември и декември
2011 г. – 19 работника, за месец януари 2012 г. на 16 работника, за месеците
фувруари и март 2012 г. – на 14 работника и за месеците април, май и юни
2012 г. – на 8 работника.
Във връзка с констатациите от проверката на дружеството били дадени
предписания, обективирани в т.1 от протокол за извършена проверка от
27.08.2012 г.
С цел проверяване на изпълнение на дадените предписания на
18.12.2012 г. била извършена проверка и било установено, че дружеството –
работодел не е изпълнило задължително за изпълнение предписание,
обективирано в т.1 от протокол за извършена проверка от 27.08.2012 г.
Било прието, че предписанието не е изпълнено до 27.09.2012 г./ краен
срок за изпълнение на даденото предписание/.
Във връзка с неизпълнение на дадените предписания на дружеството –
работодател бил съставен акт за установяване на административно нарушение
по см. на чл.415, ал.1 от КТ, връчен на управителя на дружеството лично и
срещу подпис и подписан от същия без възражения, а въз основа на него било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което наказващият
орган възприел идентична фактическа обстановка.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на
разпитания в качеството на свидетел актосъставител И. С. Б., заверено копие
на протокол за извършена проверка от 27.08.2012 г., заверено копие на
заповед 0058-0182/13.01.2010 г.
Пред съда разпитаният в качеството на свидетел актосъставител
потвърди направените в съставения от него акт констатации. Показанията на
свидетеля са в пълно съответствие със съставения протокол от 27.08.2012 г.
Други доказателства, опровергаващи констатациите на проверяващите в хода
на проверката за неизпълнение на предписанията, дадени в протокол от
27.08.2012 г., не бяха представени в хода на съдебното следствие, поради
което съдът приема, че описаната в АУАН, а след това и в наказателното
постановление фактическа обстановка е обективно установена. С оглед
събраните доказателства съдът приема, че дружеството е осъществило
2
състава на вмененото му административно нарушение.
Правилно е приложен материалният закон и съответната на
нарушението санкционна разпоредба, действащи към датата на нарушението.
Съгласно чл.415, ал.1 от КТ / Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., в сила от
01.01.1993 г.; бр. 2 от 1996 г.; бр. 124 от 1997 г.; изм., бр. 25 от 2001 г., в сила
от 31.03.2001 г.; бр. 108 от 2008 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010
г./ който не изпълни предписание на контролен орган на инспекцията по
труда, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10
000 лв. По отношение на размера на наложената санкция липсват аргументи,
обосноваващи налагане на санкция в по-висок размер от законоустановения
минимум. Поради този пропуск от страна на наказващия орган съдът приема,
че размерът на санкцията е необоснован. Това обстоятелство е основание да
се измени наказателното постановление, като се намали размера на
наложената санкция. Налице е обаче друго основание, което не може да бъде
санирано в хода на съдебния контрол на обжалваното наказателно
постановление и налага неговата отмяна.
При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и на
издаденото наказателно постановление съдът прие, че нарушението е описано
по ясен начин, даващ възможност нарушителят да разбере в какво се състои
и да организира защитата си. Спазени са сроковете за съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и за издаване на наказателното
постановление. Налице е съответната материална компетентност на органите,
издали двата акта, като доказателство за това е приложеното към
административнонаказателната преписка заверено копие на заповед 0058-
0182/13.01.2010 г. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН предвижда единствено
срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
респ. за издаване на наказателно постановление. В ЗАНН няма специалана
разпоредба, уреждаща въпроса за давността за търсене на адм.наказателна
отговорнст при извършено адм. нарушение. Намира приложение ТР №1/27.
02.2015г по т.д. №1/2014г на ОСНК на ВКС и ОСС на II колегия на ВАС , в
което съдът е посочил, че съгл. чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината,
вменяемоста, обстоятелствата, изключващи отговорността и прочие, се
прилагат разпоредбита на общата част на НП.
Предвид цитиранато тълкувателно решение следва да намери
приложение чл.80 от НК, уреждащ сроковете за приключване на
наказателното производство, и по-конкретно този по чл.80 ал.1 т.5 от НК,
тъй като предвиденото за административното нарушение наказание е
глоба/имуществена санкция. Цитираният текст предвижда тригодишен срок
на обикновената давност, поради което абсолютната давност съгл. чл.81
ал.3 от НК е четири години и половина. Предвид изложеното нарушението е
било извършено в първия ден след изтичане срока на даденото предписание,
крайният срок за изпълнение на предписанието е 27.09.2012 г. и считано от
28.09.2012 г. е започнал да тече срокът, предвиден в чл.81, ал.3 от НК, който е
изтекъл на 28.03.2017 г. След тази дата административнонаказателното
3
производство е следвало да бъде прекратено независимо от издаване на
наказателното постановление, тъй като същото не е било влязло в законна
сила. Следователно налице е изтекла преследвателска давност по отношеиие
на нарушението. По изложените съображения следва наказателното
постановление като незаконосъобразно да бъде отменено.
При този изход на делото и при направено искане от страна на
жалбоподателя следва в тежест на въззИ.емата страна да се присъдят
сторените от жалбоподателя разноски. По делото е приложен договор за
правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв., платени по банков път, ведно с доказателства за плащането му.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №16-1602638 от 09.04.2013 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“Пловдив, с което на
Винарска изба Брезово - България АД, седалище и адрес на управление :
гр.Брезово, ул.Зелениковско шосе №1, ЕИК ********* за нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда на основание същата разпоредба е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да заплати
на Винарска изба Брезово - България АД, седалище и адрес на управление :
гр.Брезово, ул.Зелениковско шосе №1 ЕИК ********* сумата от 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4