№ 36
гр. Силистра , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500178 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивната жалба, предявена от Министерство на
културата, представлявано от Боил Банов —министър, чрез процесуален представител
Йонета Ничева - главен юрисконсулт, против решение № 260039 от 01.04.2021 г. по гр.д. №
135/2020 г. по описа на PC — Силистра, в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД, че жалбоподателят дължи на СВ. Д. КЬ. с ЕГН **********
от гр. Силистра, ул. Одеса № 4, вх. А, ет. 3, ап, 7 сумата от 8 968.74 / осем хиляди
деветстотин шестдесет и осем и 74 ст. / лева, представляваща незаплатени възнаграждения
по договор РД11-03-33/ 11. 05. 2016 г. за отчетени периоди от 01. 04. 2017 г. до 03. 08. 2017
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС - 29. 10. 2019 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 14. 11. 2019 г.
по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС. ПРИЗНАЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, че жалбоподателят дължи на
СВ. Д. КЬ. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул. Одеса № 4, вх. А, ет. 3, ап. 7 сумата от
896.75 / осемстотин деветдесет и шест лв. и 75 ст. / лева, представляваща неустойка по чл.
15 от договор № РД11- 03-33/ 11. 05. 2016 г., за неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1
от договора — да изплати уговореното възнаграждение, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
62463 / 2019 г. по описа на СРС — 29. 10. 2019 г. до изплащане на вземането, за които суми
с издадена заповед за изпълнение от 14, 11. 2019 г. по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на
1
СРС. ПРИСЪДИЛ Е съответни разноски в тежест на МК. Жалбоподателят е изложил
подробни съображения, съгласно които счита, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, поради което моли да бъде отменено и отхвърлена
исковата претенция. В с.з. пред тази инстанция не се явява представител.
Писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е постъпил от насрещната страна –
ищецът в първоинстанционното производство СВ. Д. КЬ. с ЕГН **********, чрез адв.
Бобчева от АК, гр. Силистра, с който заявява, че счита жалбата за неоснователна, изложил е
аргументи за това, моли да бъде потвърдено обжалваното решение. В с.з. пред тази
инстанция се явява адв. Бобчева, която поддържа отговора, моли да бъде потвърдено
решението на районния съд в обжалваната част.
ОС, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазени изисквания на чл. 259 и сл. ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
Настоящото производство се предхожда от заповедно такова, реализирано пред
Силистренски районен съд ч. гр. д. № 62463 / 2019 г. по реда на чл. 410 ГПК. С издадената
заповед за изпълнение от 14. 11. 2019 г. настоящият въззивник е задължен да заплати
навъззиваемия сумата от 12712.55 / дванадесет хиляди седемстотин и дванадесет лева и 55
ст, / лева, представляваща незаплатени възнаграждения по договор РД11-03-33/ 11. 05. 2016
г. за отчетени периоди от месец април 2017 г. до месец август 2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата 29. 10. 2019 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на
2493.94 лева за периода 14. 06. 2016 г. - 04. 05. 2017 г. и 1014.13 лева - разноски за
производството. В резултат на възражение по чл.415 ГПК от страна на длъжника , е
заведено настоящото производство с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД във връзка с чл. 286 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
По делото е представен договор № РД11-03-33/ 11, 05. 2016 г., сключен между
страните, по силата на който въззиваемият е следвало се ангажира срещу възнаграждение с
изпълнението на обществена поръчка с предмет “избор експерт - ръководител проект по
проект № 15.2,1.087 „Организация, управление и маркетинг на общо културно наследство
между България и Румъния“ със срок до 30. 09. 2019 г. или до приключване на проекта.
Съгласно договорените клаузи размерът на възнаграждението за въззиваемия е възлизал на
35 000.00 лева без ДДС, платимо на равни месечни вноски по банков път, след приемане на
съответния етап от работата чрез подписване и одобряване на отчет за периода.
Въззивникът оспорва изпълнението на задълженията на ищеца по договора, като
твърди, че реално въззиваемият не е извършвал дейност по проекта, както и не е налице
приемане на работата, поради което и не се дължи възнаграждение. Заявява, че договорът
2
фактически е бил прекратен, защото след 01.04.2017 г. е липсвал предмет на изпълнение.
Въззиваемият счита, че е изпълнил всички, поети от него задължения, при това в
съответствие с договореното и че прекратяването на договора е настъпило едва на на
03.08.2017 г.
Съгласно чл.1.1 от договора задълженията на въззиваемия били детайлно
разписани и в съответствие с вменените му задачи е осъществявал поредица от дейности по
организиране на мероприятия, съобразени с основата цел на договора. За извършената от
него работа е представил подробни отчетите от 04. 05. 2017 г. за периода 01. 04. 2017 г. - 30.
04. 2017 г., от 04, 06. 2017 г. за периода 01. 05. 2017 г. - 31. 05. 2017 г., от 04. 07. 2017 г. за
периода 01. 06. 2017 г, - 30. 06. 2017 г. от 04. 08. 2017 г. за периода 01. 07. 2017 г. - 31. 07.
2017 г. и от 07. 08. 2017 г. за периода 01. 08. 2017 г. - 03. 08. 2017 г.
Вярно е, че на 01.04.2017 г. един от партньорите - Областна администрация
Силистра , се отказала от участие. Липсват доказателства, че този факт, който според
възивника води до липса на предмет на изпълнение, да то е мотивирал да предприеме стъпки
за прекратяване на проекта, съгласно уговорените по договора хипотези. Напротив, и след
01.04.2017 г. между страните по настоящото дело е имало кореспонденция с указания за
продължаване на работата по проекта. По делото е приложено Разяснително писмо №
5239/07.04.2017г., изпратено до Министерство на културата България, с което
управляващият орган е дал подробни указания в девет точки какви допълнителни документи
следва да се подготвят, за да се промени партньорското споразумение и да се удължи
продължителността на проекта с още 6 месеца. Впоследствие, с представените две
електронни писма от 14.07.2017г. се установява разменената кореспонденция между ищеца
и Министерство на културата във връзка с подготовката на документи по организацията на
среща, проведена на 18.07.2017г., в Румъния между Министерство на културата и
управляващия орган на Трансграничната програма Румъния България. Тези задачи
впоследствие са залегнали и в отчетите, които ежемесечно е изготвял и представял
въззиваемият.
С тези аргументи съдът счита, че договорът е продължил своето действие и
въззиваемият добросъвестно е изпълнявал задълженията си по него, докато въззивникът не е
изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 2 от договора - да посочи лице от екипа си, което да
отговаря за осъществяване на комуникацията с екипа на изпълнителя с оглед изпълнението
на предмета на договора. Правилно първоинстанционният съд е посочил че липсата на
приемане на работата, отчетена от въззиваемия не може да ползва въззивника, чиито
действия са недобросъвестни.
Предявената жалба съдържа доводи за неправилност на решението само досежно
главницата и то по отношение основателността на иска, но няма възражения относно
нейния размер, начинът на изчисляването му, както и начислената неустойка, която е
аксесорно вземане спрямо главното задължение. Определяйки техния размер, съдът
3
правилно е съобразил клаузите на договора и нормативната уредба в тази насока.
представените две електронни писма от 14.07.2017г. установяват разменената
кореспонденция между ищеца и Министерство на културата във връзка с подготовката на
документи по организацията на среща, проведена на 18.07.2017г., в Румъния между
Министерство на културата и управляващия орган на Трансграничната програма Румъния
България.
С оглед на гореизложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно в обжалваната част. Жалбоподателят е посочил, че обжалва решението на РС,
като не е разграничил, че в една част исковите претенции на въззиваемия са отхвърлени и
по отношение на тях няма правен интерес да обжалва. Ето защо , решението на РС следва да
бъде потвърдено само в частите, с които въззивникът е осъден, а в останалата част
решението е влязло в сила.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260039 от 01.04.2021 г. по гр.д. № 135/2020 г. по
описа на PC — Силистра, в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.
286 от ЗЗД, че жалбоподателят дължи на СВ. Д. КЬ. с ЕГН ********** от гр. Силистра, ул.
Одеса № 4, вх. А, ет. 3, ап, 7 сумата от 8 968.74 / осем хиляди деветстотин шестдесет и осем
и 74 ст. / лева, представляваща незаплатени възнаграждения по договор РД11-03-33/ 11. 05.
2016 г. за отчетени периоди от 01. 04. 2017 г. до 03. 08. 2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.
д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС - 29. 10. 2019 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 14. 11. 2019 г. по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по
описа на СРС. ПРИЗНАЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, че жалбоподателят дължи на СВ. Д. КЬ. с ЕГН ********** от
гр. Силистра, ул. Одеса № 4, вх. А, ет. 3, ап. 7 сумата от 896.75 / осемстотин деветдесет и
шест лв. и 75 ст. / лева, представляваща неустойка по чл. 15 от договор № РД11- 03-33/ 11.
05. 2016 г., за неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 от договора — да изплати
уговореното възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на
СРС — 29. 10. 2019 г. до изплащане на вземането, за които суми с издадена заповед за
изпълнение от 14, 11. 2019 г. по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС, а също и в
частта, с която . ПРИСЪДИЛ Е съответни разноски в тежест на МК
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в
4
едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5